И днес много българи биха се подписали под мотото на паметника му в Правец - "Аз, Тодор Живков, използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ."

Тодор Живков – Човекът от народа, си отиде на днешния ден преди 22 години

7650 | 5 авг. 2020 | 18:27

Човекът, който 33 години управлява страната и провежда ударна индустриализация, след 10 ноември 1989 г. половин година прекарва в ареста, въпреки стоите близо 80 години


Тодор Живков, с чието лице от стената на държавните учреждения или от екрана израснаха поколенията, родени през 50-те, 60-те, та чак до 80-те години на ХХ век, почина на днешната дата преди 22 години.

Живков се титулуваше председател на Държавния съвет (колективен орган на държавен глава) и генерален секретар на БКП, партията, чиято ръководна роля бе закрепена в чл.1 на конституцията от 1971 г., наричана също „Живковска“.

Той е най-дълго управлявалия съвременна България лидер - цели 33 години! По този показател го бият само средновековните владетели - цар Симеон Велики, царувал 34 години и цар Иван Александър, управлявал 40 години.

Когато Живков умира на 5 август 1998 г. световните агенции съобщават новината с гриф „Спешно“:
„Живков надживя и Тито, и Енвер Ходжа, и Чаушеску, поставяйки рекорд по продължителност на управление“.

Когато умира през 1998 г. страната се управлява от правителство на СДС, начело с Иван Костов. Управляващите отказват на дългогодишния държавен глава на страната държавно погребение.
И тленните останки на бившия Първи са изложени на площада пред мавзолея (който ще бъде разрушен на следващата година) под палещото августовски слънце.

Идеята е на внучката му Евгения Живкова. Дъщерята на Людмила Живкова иска да покаже на властите, че щом отказват на дядо й официални почести, тя ще му устрои народно изпращане. Така и стана. Осем часа продължава поклонението. Хиляди се стичат, за да окажат последна почит на човека, който свойски наричаха Тато и Бай Тошо.

След това родовите му наследници, облечени в черни костюми, с черни очила, прекосяват цяла София след траурната катафалка.
Процесия, която се помни до днес.


Периодът, в който Живков ръководи България днес получава различни оценки.

Ето какво казва историкът проф. Искра Баева:
„Тодор Живков е несъмнена фигура в историята на България и ще продължава да олицетворява онази епоха, в която нямаше политически свободи, в която управлението беше еднопартийно, недемократично, ограничени бяха не само политическите, но и гражданските права. Едновременно с това обаче една епоха, в която беше извършена ускорена модернизация на България. Страната беше индустриализирана. Населението беше високообразовано, културата стана достъпна, в нея бе включена значителна част от населението. Като всяка епоха и като всяка историческа личност тази епоха и тази личност достигнаха до своя край и завършиха с неуспех.“

Както бе прието в онези времена, Живков е освободен с благодарности от най-високия пост в управляващата БКП. Това става на 10 ноември 1989 г.
Седмица по-късно - на 11-а сесия на 9-о народно събрание на 17 ноември 1989 г. Тодор Живков е освободен и от длъжността председател на Държавния съвет на НРБ.

А не минал и месец – на 13 декември, следващ пленум на ЦК на БКП го порицава и изключва от партията.

Репресията върху Живков не спира дотук. Той е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен от това, че е раздавал апартаменти до това, че по негова време България е оказвала помощ на развиващи се страни от Африка и Азия.

Половин година прекарва в ареста, чак през юли 1990 г. мярката за неотклонение „задържане под стража“ на почти 80-годишния Живков е заменена с „домашен арест“. Главната прокуратура води срещу него 5 дела, на които край слага смъртта му.

Малко преди смъртта му Живков е реабилитиран от партията, която е ръководил и която вече се разва БСП. Членството му е възстановено. Той успява за последно да се зарадва на народната любов, когато през февруари отива да зарязва лозя, а малко по-рано гостува на работниците в „Кремиковци“.

Споровете дали е бил диктатор или не, какво е постигнала България под негово ръководство сигурно никога няма да спрат.

 

Но със сигурност ще бъдат много тези, които и днес ще се съгласят с думите, издълбани на неговия паметник в родния Правец:

"Аз, Тодор Живков, използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ."

 


От категорията

Валерия Велева: За поредната раздяла на Радев и целите в политиката

-1448546816.jpg

Вдигнатият юмрук беше емоционален символ на порива му той да е водачът на ...

23 септ. 2020 | 16:33

Виктор Орбан: Християндемокрацията срещу брюкселския либерализъм в битка на живот и смърт

-1518972872.jpg

"Бунтът срещу либералния интелектуален гнет не само се разширява, но и се ...

24 септ. 2020 | 12:42

Евентуална партия на Радев може да помете статуквото

-1505743367.jpg

На „следващия ден“ президентската формация ще се сблъска с проблема, който ...

24 септ. 2020 | 16:26

Вежди Рашидов представя Книгата на своя живот: За нещата, които съм мечтал и дори не съм сънувал...

Вежди Рашидов представя Книгата на своя живот -1600951569.jpg

Един човешки живот между радост и тъга, разочарования и успехи, между безсънни ...

24 септ. 2020 | 15:45