Тръненият венец на един министър

Губи ли Вежди Рашидов от това, че не е министър?

Тръненият венец на един министър

12425 | 17 май 2017 | 17:36

Родната протестърска общност свикна да вдига мерника на тези, които не обслужват чинно техния и на спонсорите им от „Америка за България” интерес. Тези хора биват заливани с помия, на всяка цена се търси скандалът...


 

Тръненият венец на един министър

Теофан Германов

 

Със сигурност Вежди Рашидов ще остане в историята като голям творец, но когато се разсее мъглата на конюнктурната политика, ще го запомним и като добър ръководител на културата

 

Родната протестърска общност свикна да вдига мерника на тези, които не обслужват чинно техния и на спонсорите им от „Америка за България” интерес. Тези хора биват заливани с помия, на всяка цена се търси скандалът, действията им биват опорочавани по всички методи на пропагандата – от преувеличаване на реални грешки до откровени фалшиви новини, даващи повод за дежурния протест, излъчван до откат в „правилните” медии. На полето на жълтите павета, където Павлик Морозов се превръща в яростен хунвейбин, а спекулантът Сорос – в Робин Худ, за съжаление, все още се чертаят тежките разделителни линии и се кадрува безогледно.

 

Същият добре познат сценарий се разигра и около номинацията за трети мандат на министъра на културата в кабинетите „Борисов 1” и „Борисов 2” Вежди Рашидов. С отказа си да го предложи Борисов се лиши от последния член на своето правителство, който е с него още от най-първия ден на управлението през горещото лято на 2009-а.

Дава ли си сметка премиерът, че робувайки на капризите на гръмогласници, приписващи си ролята на обществено мнение, и мелачката, в която вкарва кадрите, които са конюнктурно неудобни някому, някой ден може да стигнат и до него?

 

Губи ли Вежди Рашидов от това, че не е министър?

 

Самият той твърди, че не. И може да му се вярва не защото зае друг висок държавен пост – шеф на парламентарната комисия по култура и медии, а защото със сигурност за доказан творец с международна известност като него властта е повече бреме, отколкото цел или бонус. За на пръв поглед грубоватия и недодялан скулптор властта се оказа тежко изпитание, за което плати с много разочарования и разклатено здраве. Всеки творец носи ранима същност, която е трудно съвместима с интригите на политическия Олимп…

 

Но и като министър Вежди Рашидов не загуби нито приятелите си, нито искрения и откровен изказ, или накратко – не стана политик в лошия смисъл на думата.

 

Не е галеник нито на медиите, нито на елитите и не си позволи да влезе в чисто политическото надприказване, което толкова опротивя на хората. Искрен, първичен и истински е определение, което пасва на Рашидов.

Впрочем чест му прави на него – жертвата на Възродителния процес – да защити обективния поглед към историческото минало и да влезе в спор с бесните антикомунисти в 43-тия парламент заради техните щения да рушат комунистически символи. За разлика от него – бедния сирак от Кърджали, който се бори, за да учи и да се развива като художник, за човека, колебал се дали да търси щастието на Запад, в ГЕРБ е пълно със синове, внуци и внучки на бивши номенклатурни кадри, на офицери от службите и идеологически цербери на партията, които днес ни учат що е то дясно, що е евроатлантизъм и антикомунизъм. Може би затова толкова истерично го мразят всевъзможните протестъри, „реформатори” и мамини синчета в политиката и дори в художническата гилдия.

 

Въпреки неистовите опити да бъде изкаран „ченге”, „мултак” и „ренегат” фактите говорят ясно: Вежди Рашидов не е служил под никаква форма на специалните служби преди 10 ноември, не е бил щатен служител на групировката „Мултигруп”, правейки своя човешки избор, става симпатизант на Борисов и ГЕРБ още от основаването й.

 

Вежди Рашидов е уникален в политиката и с още нещо - не е крил грешките си, нито пиарски е замазвал и цензурирал неудобни моменти от живота си. Всеки друг политик би вадил от девет дерета вода, за да обясни как НЕ се е сборичкал с полицай, че НЕ е казал, че (покойната) Гена Димитрова ще пее на организиран от него концерт, че НЕ е влязъл с остри думи на музикант, оплакал се от нисък хонорар. Вежди Рашидов в тези и други случаи показа, че е мъж, който може да се извинява, когато сгреши. По други поводи като Тютюневите складове в Пловдив и т. нар. Двойна къща, придобита от Киро Японеца в София, се оказа, че министърът на културата не е виновният, а напротив – че се е борил за опазването на уникалния комплекс, паднал жертва на приватизаторски мераци и предизвикания от тях умишлен палеж…

 

 

Без да калибрираме творците на „малки”, „средни” и „големи”, е факт, че Стефан Данаилов и Рашидов са министрите на културата в периода след 10 ноември, които влизаха в министерския кабинет от позицията на интелектуалци, известни на цяла България. Всички останали са или преподаватели във ВУЗ-ове по изкуствата, или хора с претенции за културни мениджъри, но с доста скромни успехи в реалната работа. Да не говорим за министри като онзи, който ходеше на работа с жена си и си спечели поста с написана от него оратория в чест на царя, или онази културна шефка, която почти ни убеди, че Златьо Бояджиев е композитор. Или пък онзи, който бе известен предимно с любовни похождения и зае поста само защото някога е бил изключен от СДС в комплект с бъдещия премиер… Твърдението, че за да си добър министър, трябва да си добър управленец, е вярно, но

 

много по-важно е да си доказан човек, да си естествен лидер и авторитет,

 

да познаваш и да говориш на равна нога с гилдията.

Вежди Рашидов е най-дългогодишният министър на културата след 10 ноември (и един от рекордьорите в историята ни изобщо: бият го Павел Матев – 10 години, Георги Йорданов – 7 години, и Людмила Живкова – 6 години, но в едно друго време с различна политическа динамика).

Той не е първият етнически турчин във властта (такива имаше и преди 1989 година), но „Борисов 3” ще е първият редовен кабинет без етнически турчин от влизането ни в Европейския съюз.

Неговият рекорд от близо шест години на „Стамболийски” 17 едва ли ще бъде повторен скоро. Но в политиката и управлението е важен не толкова маратонът, колкото спринтът, тоест не колко ще се задържиш, а какво ще свършиш. Безспорно Вежди Рашидов имаше и лошия късмет, но и шанса да ръководи културата 20 години след трансформацията, по силата на която тя от приоритетна държавна политика за броени дни се превърна в доведеното дете на държавата. Години, в които културата преживяваше с минимум финанси, минимум внимание, минимум инвестиции, на екзистенц-минимума за киното и театъра, за книгата и изобразителното изкуство, за музеите и галериите и най-вече за хората.

Системно бе жертван човешкият капитал на творците, които бяха оставени да се оправят сами в пазарния хаос. Лош късмет, защото и най-добрият министър не може да работи без нужния бюджет, но и шанс, защото може да се окажеш нужният човек на нужното място, за да спреш безвремието.

Рашидов пое трайно недофинансиран сектор, а за да спре безвремието, се бореше във всекидневната си работа с пазарния фундаменталист Симеон Дянков, в чиито представи интелигенцията е съставена от „феодални старчета”, а духовната сфера е ненужен консуматор, който най-добре да не бъде допускан до „постната пица” на бюджета. Да се пребори с Дянков, имаше шанс и възможност единствено човек като Рашидов – биткаджия, непукист, но и близък личен приятел на премиера, със солидни партийни позиции.

Всеки друг просто би хлопнал кепенците на министерството, но не и Вежди.

В неговия актив от първия и втория мандат са театралната реформа, която, макар и критикувана в началото, върна публиката в храма на Мелпомена.

Немалко е казано за грижата на министъра и министерството за археологическата дейност. Неслучайно по едно време Бойко Борисов не спираше да се хвали пред европейските и натовските лидери, че столичното ларго и прилежащата метростанция, която определяше като „най-красивата в Европа”, са такива „заради археологията”. Безспорен успех е галерията „Квадрат 500”, за която бяха осигурени 27 милиона лева. Тракийската изложба в парижкия Лувър също бе постижение, връщащо страната ни към една престижна традиция: тракийските изложби от 70-те години на миналия век отвориха широко вратата за културното ни отваряне към Европа и света във времето на Желязната завеса.

Днес, когато, макар и в единна Европа, ние имаме имиджа на най-бедната, корумпирана и престъпна държава в ЕС, ерго – имаме нужда от ново културно отваряне, от нова битка за добър национален образ в чужбина, който да изтъкне древната ни и богата култура. Част от този процес е и създаването (под егидата и в партньорство с Ирина Бокова) на Регионален център на ЮНЕСКО за защита на нематериалното културно наследство.

В списъка с постигнатото са и обновяването на Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика” в София на стойност 15 милиона лева; основният ремонт на Националния музей на българското изобразително изкуство за 3,6 милиона лева; обновлението на къщата музей „Иван Вазов”; ремонтите на Бургаския театър, Русенската опера, на Музикалното училище в Пловдив, на Сатиричния театър, на театър „Стоян Бъчваров” – Варна, и много други. Възстановяването на римска крепост „Сексагинта приста”, на „Кръстатата казарма” във Видин, на Националния архитектурен резерват „Плиска”, на „Червената църква” край Перущица, социализацията на Архитектурния резерват „Никополис ад Иструм”. Ремонти на училища по изкуствата, а буквално в последните дни – пенсиите на достойни творци като актрисите Татяна Лолова и Йорданка Кузманова, художника Кеазим Исинов, певеца и поет Мишо Белчев, пианистката Жени Захариева. Човешкото отношение, добрата дума и грижата липсват най-много в годините, в които големи имена са забравени или бедстват. И този жест на внимание е доказан плюс на доскорошния министър.

Изводите от изброяването на само част от дейностите на министерството в двата мандата са три: Държавата постепенно се върна в културната политика. Географията на тези инвестиции се разшири, стигна и до бедните провинциални региони и трето – Вежди Рашидов е един от малкото успешни и доказани министри в историята на българския преход. И това са обективни неща, които конюнктурната интрига не може да промени.

Власт и култура?! Знаем стария виц, че Тодор Живков е просто един политик от епохата на писателя Йордан Радичков. А кой е министърът Рашидов в епохата на скулптора Вежди? Да избираш между две съдби, между две призвания, е житейска привилегия. Да си много добър в едното и да си оставил добра следа в другото, е шанс. Вежди Рашидов го оползотвори и със сигурност много скоро, когато политическата пушилка, създадена от протестърите, се разсее, ще видим, че големият творец бе и добър министър.

 


От категорията

Валерия Велева: Сложете намордник на Валери Симеонов!

-1495117440.jpg

Чудех се кога най-после премиерът Борисов ще зашлеви шамар на разбеснелия се ...

20 юли 2017 | 14:12

Проф. Божидар Димитров: Как ще признаем македонски народ и македонски език! Кой е този луд?

Проф. Божидар Димитров: Как ще признаем, македонски народ и македонски, език? Кой е този луд?-1500462552.jpg

Договорът ще бъде подписан. Моите опасения са от друг характер, а именно как ще ...

19 юли 2017 | 14:08

АФП: Спомен, 10 години след освобождението на българските медици в Либия

Петте сестри и доктор Здравков Снимка: БГНЕС-1500729927.jpg

Петте медицински сестри бяха задържани през 1999 г., заедно с палестински ...

22 юли 2017 | 16:24

Пет неща, които разбрахме от един разговор на Путин с децата (Видео)

-1500647974.jpg

Смятам се за обикновен човек, макар че работата, с която се занимавам, не може ...

22 юли 2017 | 12:00

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


фильо


18 май 2017 | 09:48



всичко добро, ама дали пък татяна лолова е толкова нуждаеща се, та да получи тази награда? не е морално ! ами тази разлигавена бабичка не си знае парите. вижте само колко други възрастни артисти изнемогват, но не ги огрява рашидовата благодат.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.