Сн. БНР

Поредицата „Изчезващата памет. Срещи по пътя” съдържа спомени за срещи и събития

Тритомник на проф. Аксиния Джурова разказва за връзките на българската и световната култура

5047 | 5 септ. 2018 | 11:18

Особен акцент в този мащабен труд е българската културна офанзива по света в годините между 1970 и 1980 г. с организираните зад граница изложби на тракийското, средновековното и съвременно изкуство


Тритомникът „Изчезваща памет. Срещи по пътя” разказва за връзките на българската и световната култура, за контактите й с творци, учени и държавници

 

Поредицата „Изчезващата памет. Срещи по пътя” съдържа спомени за срещи и събития, които проф. д-р Аксиния Джурова носи в себе си и патината на времето сякаш не ги докосва. Тя е интересен разказвач, който впечатлява е ярка и точна преценка, с вълнуващите си срещи и приятелства, които прецежда през ситото на годините и помърдяването, условните прегради на времето и политическите метаморфози.

Уловила е самооценката и мнението по различни въпроси, не само свързани с изкуството, на световни художници като българите Никола Манев, Лекарски, Ошавков, които не са забравили родния колорит, дъха на земята, неповторимата природа.   

 

Първи том от поредицатаобхваща спомени свързани с Берлинската стена, Пиер Рестани, Меркадо, Цветан Тодоров, Ричард Нейпиер и други.

„Поредицата „Изчезващата памет” съдържа спомени за срещи и събития, които нося в себе си. Извън тях е имало и много други, но тези са белязали моя път: с неизлечимата романтика на 60-те години; с енергията за индивидуален бунт на 1968г.; с еманципацията и свободата и историческото им поражение днес; с интелектуалните и артистични клубове, загубили в края на 90-те години своя социален престиж и рефлекс за самооценка; с дискусиите за изкуството преди то да се „скара” с красотата, която се пренесе в обектите на реалната предметна среда, т.е. преди да се приспособи с комерсиалността; с недоумението от днешния недискретен живот, даващ възможност да моделираш представата за себе си чрез социалните мрежи до иреалност; с желанието да съм част от вечната битка за паметта - зов да не се разрушават мостовете, през които тя преминава за поколенията. С една дума, тези срещи и портрети са моят личен прочит на времето, извън който съществуват безброй други. Ако съм имала шанса да усетя поне малко с какво „моето” време е белязало бъдещето, рискът да „разтревожа спомените”, не само моите, може би ще е имал смисъл”.

пише проф. д-р Аксиния Джурова

 

Втори том от трилогията „Изчезващата памет. Срещи по пътя” обхваща спомени свързани с Жан-Мари Дро, Давид Перец, Андрей Лекарски, Асен и Илия Пейкови, Енио Калабрия и други.

 

С таланта на изследовател, с широтата на знанието и курлтурата си, авторката прекрасно представя погледа на другия, като ни прави свидетели едва ли не, на срещите си с представителите на Ватиканските институции, на православното духовенство, философи, историци на изкуствто от чужди университети като Умберто Еко, Милорад Павич, Дора Валие, Дмитрий Лихачов, Едвард Станкевич, сър Стивън Рънсиман, Роже Бернар, Дайсаку Икеда и много други.

 

Особен акцент в този мащабен труд е българската културна офанзива по света в годините между 1970 и 1980 г. с организираните зад граница изложби на тракийското, средновековното и съвременно изкуство.

 

Настоящите 3 тома съдържат материали за „погледа отвън”, т.е. впечатления на чужденци, посетили страната ни, както и на български творци, които са се реализирали в чужбина, но не са прекъснали връзката с родината си. Сред тях са представители на Ватиканските институции и на православното духовенство, философи, изкуствоведи.„Да се върнеш назад днес, е като че ли по-оптимистично, отколкото да се опиташ да проникнеш в бъдещето. 60-те години на XX век се оказаха години на просперитет. … Промениха ли се художниците коренно след премахването на идеологическата нормативност?”, пише с тревога проф. д-р Аксиния Джурова и провокира днешния рефлекс за самооценка.

 

____

Проф. Аксиния Джурова е завършила специалност „Българска филология” в Софийския университет (1965) и „История и теория на изкуството” в Московския държавен университет „Ломоносов“ (1969). Кандидат на изкуствознанието (днес: доктор по изкуствознание) (1974).

От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на БАН, защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен професор по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание).

От 1986 г. е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Член на ръководството на фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ от създаването ѝ. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция).

Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.


От категорията

Фотограф изнесе Софийската филхармония на открито
(Видео)

За откриването на изложбата пред НДК фотогряфът Антон Марков дава интервю пред Ивелина Кунчева от Канал 3-1537900285.jpg

Изложбата на Антон Марков е експонирана в парковото пространство на НДК срещу ...

25 септ. 2018 | 21:12

Излезе третата книга на Калина Паскалева „Секретно“
(Видео)

Романът на журналистката още преди излизането си предизвика десетки дискусии.-1537864815.jpg

С книгата авторката дава глас на онеправданите и слабите и разкрива част от ...

25 септ. 2018 | 11:38

Софийската филхармония се мести пред НДК
(Галерия)

Антон Марков-1537278746.jpg

Фотографът Антон Марков ще представи звезди на симфоничната музика и пред хора, ...

18 септ. 2018 | 16:45

Шедьовър на архитектурата ще се извиси на емблематичния площад „Таксим“
(Галерия)

Сградата на новата Истанбулска опера ще отвори врати през 2019 г. в обновения Културен център „Ататюрк“-1537123884.jpg

Сградата на новата Истанбулска опера ще отвори врати през 2019 г. в обновения ...

16 септ. 2018 | 21:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.