(Снимка: БГНЕС)

Ухание на гроздова

3871 | 18 апр. 2015 | 09:53

Не всеки дочака светлото бъдеще. Не всеки ще дочака края на прехода.


Вече се свечерява, а аз и моят неразделен приятел стоим пред кварталната кръчма. Отвън маси няма, ама ние стоим. Понеже отвътре долита приятната миризма на любимата ни гроздова.

Какво да се прави - само това можем да си позволим на този етап.

- Обаче - казвам разнежено – тук наистина мирише хубаво. Какво ухание, а?

А приятелят ми ме гледа премрежено, сякаш вече алкохолът го хваща.

- Мдааа – сумти той, - едно време хич не ми се мреше, ама хич. Как, виках си, ще си ида от тоя свят, без да съм видял светлото бъдеще... И го чаках ли, чаках. Какво чаках? Да се мъча сега...

- По телевизията казаха, че ще излезем от кризата - опитвам се аз да демонстрирам информираност. - Щели да ни извадят...

- Пак ли? - поглежда ме мнително.

- Пак.

- Точно това ме плаши - продължава да сумти. – Стъпват ти на раменете, за да те издърпат...

- Абе казаха, че имало начин - опит вам се да го успокоя.

- И като как ще стане?

- Ами всички трябвало да затягаме коланите още известно време, докато мине преходът.

- Всички не можем - категоричен е приятелят ми.

- Защо?

- Защото може да си затяга колана

тоя, който има дупки. А аз какво?

- Ти какво? - недоумявам.

- Не виждаш ли?

- Не виждам...

- Така си и знаех – въздъхва тежко. - Няма ме вече. Ама то нали всичко е преходно...

Той се вторачва в мене - очите му този път са направо страшни. Господи, имам чувството, че в тях се отразява и курсът на деня, и цената на петрола, и повсеместната корупция, и сенчестият бизнес, и организираната престъпност, и кривото правораздаване, и агонията на здравеопазването...

- Какъв колан да затягам, бе? - крещи дрезгаво моят приятел и се олюлява. - За чий ми е колан, като ми смъкнаха и гащите?!

- По-тихо! – казвам му. - И не залитай!

- Защо?

- Ще помислят, че си пиян.

- Какво от това! - сопва се той. - Нали стоим пред кръчма? Не е ли логично все пак?

Става ми малко неудобно. Разни минувачи ни заглеждат и долавям презрение от тяхна страна.

- Хайде да си ходим вече! - дърпам го.

- От какъв зор?

- Ами поокъсняхме. Жените ни сигурно вече ще си помислят, че съвсем сме се запили...

- Добре! - съгласява се той, но след няколко секунди спира и предлага:

- Искаш ли обаче следващия път да се видим пред някое луксозно заведение?

Очичките му светват като халогенни фарове.

- Дадено - усмихвам се, - колко му е да си направим кефа! Там сигурно мирише доста по-хубаво...

Така де - и ние имаме право на някакви малки радости в този живот, който много се проточи...


От категорията

Отстрелването на олигарсите

олигарси-1590677394.jpg

Да следим внимателно какво ще каже Валери Симеонов, който преди дни предупреди ...

28 май 2020 | 19:06

"Свободните" гласове свършиха. Няма да има нито за Мая, нито за Слави...

-1505743367.jpg

Никакви нови политически формации не могат да поникнат, камо ли да разцъфтят в ...

26 май 2020 | 13:05

Китай е приоритет за Берлин и ЕС

-1511169105.jpg

Предстоящото от 1 юли председателство на ЕС е един от последните големи ...

30 май 2020 | 10:04

Българите сред най-пострадалите финансово от пандемията в ЕС

Снимка БГНЕС-1590756399.jpg

Датчаните, нидерландците, шведите, финландците и австрийците са изпитали ...

29 май 2020 | 15:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.