Проф. Дан Шехтман

Проф. Дан Шехтман, носител на Нобелова награда, пред предаването "О!Здравей" по Би Ай Ти

В Израел има 7 университета, у вас са 52. Затова науката ни е по-развита

8122 | 19 май 2017 | 20:10

Не мисля, че здравето е продукт. Това е услуга. Услуга, която държавата дължи на всяки свой гражданин


Израелският професор Дан Шехтман е Нобелов лауреат за 2011 година за откриването на квазикристалите. Освен това той активно преподава технологично предприемачество в Израел. Репортерът на телевизиа Беи Ай Ти Божидар Николов се срещна с него, за да разбере повече за възгледите му за здравния сектор в родината му и в България, както и за философията му за света и предприемачеството, специално за предаването "О! Здравей".


- В Израел има голям подем в развитието на технологии от всякакъв характер, включително в здравния сектор. Каква е ролята на технологичното предприемачество в това и в страната като цяло?

- Има няколко фактора, които са в основата на превръщането на Израел в така наречената „стартъп нация“. Първият са добрите университети. Сериозните академични университети. За разлика от България, където няма никакво разграничаване между видовете университети, а имате 52 университета или нещо подобно...
В Израел имаме само 7 стриктно академични университета и много колежи. Има ясно разграничаване между университетите, в които се извършва изследователска научна дейност и колежите. В колежите хората учат, а преподавателите обикновено не се занимават с изследователска дейност. В университетите всеки разполага с достъп до лаборатория и трябва да извършва научна дейност на високо ниво. Никой не може да получи по-висока степен, ако не произвежда, така да се каже, достатъчно добри научни публикации за определен период.
Това е първо. Добро образование. В Израел, когато човек завърши докторска степен в определена сфера, не може веднага да стане професор. Първо трябва да замине зад граница и да специализира в добра лаборатория, институт или друг университет за поне 2 – 3 години. И едва след това може да кандидатства. Ако кандидатурата сполучи, чак тогава човек може да получи преподавателско място в университет в Израел. Процесът е много труден и затова професорите в Израел обикновено са много добри.
Това е единият фактор. Друг фактор е характерът на хората в Израел, нашата народопсихология. Те се учат как да мислят, не как да помнят. Това е голяма разлика между България и Израел. Тук хората ги учат само да помнят факти, а в Израел – как да мислят и то независимо. Ние окуражаваме хората да задават трудни въпроси и да измислят идеи. Идеи, които може и да не са най-добрите, но е важно хората да имат смелост да ги изказват и защитават. Хората в Израел се изявяват, искат да прекрачват границите.
Важен фактор е и военната служба. Армията днес, особено в Израел е високотехнологична. Тя е каймакът на високите технологии. Много, много войници изучават информационни технологии, учат как да водят кибер война и как да поддържат кибер сигурност, разработват нови видове оръжия... И когато приключат със своята служба, те са завършени експерти, които са добри за армията, но и за цивилни цели.

След службата, тези войници вече са възрастни. Когато са постъпвали са били на 18 или 19 години, служили са поне 3 години и след служба, те вече са отговорни хора. Много от тях знаят как да водят други хора. Освен това те са вече зрели. Не отиват в университета, за да си играят. Няма купони, те отиват там само, за да учат. Мнозина от тях са женени, имат отговорност към семействата си.

 

- А що се отнася до здравния сектор в Израел в частност и за иновациите в него?

 

- Нека първо да разкажа каква е здравословната ситуация. Тя не е идеална. По-голям бюджет е необходим за развитие на болниците, за повече легла, за повече оборудване. Но ако погледнете резултатите, средната продължителност на живота в Израел е сравнително много висока – 82-83 години. Тук тя е 75 години. Голяма разлика. Има общо със здравната система. Много хора в Израел са дошли от държави, в които системата е лоша. Места, на които очакваната продължителност на живота им е щяла да бъде много ниска. Идват в Израел и доживяват до над 80-годишна възраст. Има общо с качеството и достъпността на здравната система. Имаме национално здравно осигуряване. Всеки е осигурен, независимо дали плаща или не. Това означава, че аз плащам повече, а хората, които нямат възможност, не плащат. Но здравето е за всички, независимо от възраст и пари. Всеки може да отиде в болница и да бъде приет или просто да се пригледа. Достъпността е много важна.
А що се отнася до иновациите в сектора? Има няколко фактора. Един от тях разработването на нови лекарства. Ние работим в тази насока, не е лесно... Немалка част от изследванията се правят в университетите, например в моята алма матер – Израелския технологичен институт „Технион“, Института „Вайсман“. Имаме и огромна фармацевтична компания „Тева“, на иврит името означава „природа“. Те разработват свои собствени продукти за глобалния пазар. Това е що се отнася до лекарствените продукти.
Да поговорим за оборудването. Израел разработва уреди, импланти, средства за сканиране на тялото с ниски нива на радиационно облъчване. Правителството подкрепя няколко проекта за разработване на подобни скенери, защото това е важно подобно оборудване има не толкова вредно влияние върху тялото.
Има много малки компании, стартъпи, които също разработват устройства за операции, компютъризирани системи за по-точни интервенции. Има компании, които произвеждат импланти за сърцето и за артерии, както и най-различни други видове, например за кости. Има голяма активност в тази област. Това е добре разработена сфера. Имаме много хора, които са учили биология в университета. Те също оказват голяма подкрепа с нови идеи и проучвания.

- Можете ли да коментирате и здравната система в България? Вече споменахте за нея, за продължителността на живота, но какво е мнението ви от вашия опит?

 

- Трябва да призная, че не съм запознат в детайли с вашата здравна система, но да поговорим по принцип – как трябва да изглежда една здравна система според мен. На първо място достъпност за всички. Второ – отлично образование за лекари и медицински сестри, санитари. Инвестиции в модерно оборудване; строене на повече и по-големи болници, както и поликлиники навсякъде. Всяко малко населено място трябва да разполага с лечебно заведение с подходящ екип и с най-важните уреди. Не непременно най-високотехнологичното, но... Не е нужно навсякъде да има ядреномагнитен резонанс, но трябва да са налични най-базовите уреди за спешни случаи и за разпространените здравословни проблеми. Ивнестирането в здравната система е също толкова важно, колкото и инвестирането в образователната система. Това са двете основни звена за инвестиции за всяка страна – образование и здраве.

- Как мислите? Може ли здравето само по себе си да бъде разглеждано като продукт и да бъде развивано, менажирано и маркетирано?


- Не мисля, че здравето е продукт. Това е услуга. Услуга, която държавата дължи на всяка личност – гражданин на тази държава или не – на всяка личност в страната. Това е жизненоважна услуга за всички, независимо от това дали могат да заплащат за нея или не. Здравната система трябва да бъде непрекъснато развивана и разпространявана в цялата страна.

- Нека се върнем назад във времето... През 80-те вие откривате квазикристалите и за това получавате Нобелова награда, но едва през 2011 г. Защо това се случи?


- Не съм част от комитета по връчване на Нобеловите награди, затова не мога да кажа. Те не разкриват своите обсъждания на кандидатурите и идеите си. Но мога да ви кажа следното. На първо място, мисля, че избират правилните хора, които да спечелят нобелова награда. Мисля, че се отнасят много сериозно към анализирането на всяка новаторска идея, всяко откритие. Никога, почти никога, не съм имал забележки към хората, които са избирали. Всички те наистина са заслужили Нобеловата награда.
А защо аз получих Нобелова награда след толкова много време? Защото през предишните години комисиите са преценили, че има по-добри кандидати да получат Нобеловата награда. Знам от слухове, че съм бил сред основните номинирани за наградата, но няколко пъти не съм успял. И най-накрая се случи.
Нека ви кажа още едно нещо, никога не съм говорил за Нобеловата награда, преди да я спечеля. Когато хората ме питаха, аз винаги отвръщах, че ще говоря за нея, едва когато я получа. Не по-рано.
- Какво всъщност са квазикристалите и какви са техните приложения?
- Квазипериодичните материали, също така познати като квазикристали, са кристали – това означава, че атомите в тях са подредени, но не в периодичен ред, а в квазипериодичен начин. Това е много различен вид подредба на атомите, не е симетрична.
Какви са приложенията им? Зависи от техните свойства. Има стотици квазипериодични материали, всеки с различни свойства, които зависият от тяхната структура, от техния химичен състав и така нататък. Ако откриете интересно подходящо свойство, според него можете да изберете и приложенията. Например има приложения според повърхностната енергия на материала, според свойството му да поглъща инфрачервена радиация, според заздравяващата функция, която квазикристалите имат в сплави и така нататък. Това е само малка част от най-използваемите приложения в днешно време.
Израелският професор Дан Шехтман е Нобелов лауреат за 2011 година за откриването на квазикристалите. Освен това той активно преподава технологично предприемачество в Израел. Репортерът на телевизиа Беи Ай Ти Божидар Николов се срещна с него, за да разбере повече за възгледите му за здравния сектор в родината му и в България, както и за философията му за света и предприемачеството, специално за предаването "О! Здравей".



- В Израел има голям подем в развитието на технологии от всякакъв характер, включително в здравния сектор. Каква е ролята на технологичното предприемачество в това и в страната като цяло?

- Има няколко фактора, които са в основата на превръщането на Израел в така наречената „стартъп нация“. Първият са добрите университети. Сериозните академични университети. За разлика от България, където няма никакво разграничаване между видовете университети, а имате 52 университета или нещо подобно...

 

В Израел имаме само 7 стриктно академични университета и много колежи. Има ясно разграничаване между университетите, в които се извършва изследователска научна дейност и колежите. В колежите хората учат, а преподавателите обикновено не се занимават с изследователска дейност.

 

В университетите всеки разполага с достъп до лаборатория и трябва да извършва научна дейност на високо ниво. Никой не може да получи по-висока степен, ако не произвежда, така да се каже, достатъчно добри научни публикации за определен период.

 

Това е първо. Добро образование. В Израел, когато човек завърши докторска степен в определена сфера, не може веднага да стане професор. Първо трябва да замине зад граница и да специализира в добра лаборатория, институт или друг университет за поне 2-3 години. И едва след това може да кандидатства.

 

Ако кандидатурата сполучи, чак тогава човек може да получи преподавателско място в университет в Израел. Процесът е много труден и затова професорите в Израел обикновено са много добри. 

 

Това е единият фактор. Друг фактор е характерът на хората в Израел, нашата народопсихология. Те се учат как да мислят, не как да помнят. Това е голяма разлика между България и Израел. Тук хората ги учат само да помнят факти, а в Израел – как да мислят и то независимо. Ние окуражаваме хората да задават трудни въпроси и да измислят идеи.

 

Идеи, които може и да не са най-добрите, но е важно хората да имат смелост да ги изказват и защитават. Хората в Израел се изявяват, искат да прекрачват границите.

 

Важен фактор е и военната служба. Армията днес, особено в Израел е високотехнологична. Тя е каймакът на високите технологии. Много, много войници изучават информационни технологии, учат как да водят кибер война и как да поддържат кибер сигурност, разработват нови видове оръжия... И когато приключат със своята служба, те са завършени експерти, които са добри за армията, но и за цивилни цели.

След службата, тези войници вече са възрастни. Когато са постъпвали са били на 18 или 19 години, служили са поне 3 години и след служба, те вече са отговорни хора. Много от тях знаят как да водят други хора.

 

Освен това те са вече зрели. Не отиват в университета, за да си играят. Няма купони, те отиват там само, за да учат. Мнозина от тях са женени, имат отговорност към семействата си.

 

- А що се отнася до здравния сектор в Израел в частност и за иновациите в него?

 

- Нека първо да разкажа каква е здравословната ситуация. Тя не е

идеална. По-голям бюджет е необходим за развитие на болниците, за повече легла, за повече оборудване. Но ако погледнете резултатите, средната продължителност на живота в Израел е сравнително много висока – 82-83 години. Тук тя е 75 години. Голяма разлика. Има общо със здравната система. Много хора в Израел са дошли от държави, в които системата е лоша. Места, на които очакваната продължителност на живота им е щяла да бъде много ниска. Идват в Израел и доживяват до над 80-годишна възраст. Има общо с качеството и достъпността на здравната система.

 

Имаме национално здравно осигуряване. Всеки е осигурен, независимо дали плаща или не. Това означава, че аз плащам повече, а хората, които нямат възможност, не плащат. Но здравето е за всички, независимо от възраст и пари. Всеки може да отиде в болница и да бъде приет или просто да се пригледа. Достъпността е много важна.

 

А що се отнася до иновациите в сектора? Има няколко фактора. Един от тях разработването на нови лекарства. Ние работим в тази насока, не е лесно...

 

Немалка част от изследванията се правят в университетите, например в моята алма матер – Израелския технологичен институт „Технион“, Института „Вайсман“. Имаме и огромна фармацевтична компания „Тева“, на иврит името означава „природа“. Те разработват свои собствени продукти за глобалния пазар. Това е що се отнася до лекарствените продукти.

 

Да поговорим за оборудването. Израел разработва уреди, импланти, средства за сканиране на тялото с ниски нива на радиационно облъчване. Правителството подкрепя няколко проекта за разработване на подобни скенери, защото това е важно подобно оборудване има не толкова вредно влияние върху тялото.

 

Има много малки компании, стартъпи, които също разработват устройства за операции, компютъризирани системи за по-точни интервенции. Има компании, които произвеждат импланти за сърцето и за артерии, както и най-различни други видове, например за кости. Има голяма активност в тази област. Това е добре разработена сфера. Имаме много хора, които са учили биология в университета. Те също оказват голяма подкрепа с нови идеи и проучвания.

- Можете ли да коментирате и здравната система в България? Вече споменахте за нея, за продължителността на живота, но какво е мнението ви от вашия опит?

 

- Трябва да призная, че не съм запознат в детайли с вашата здравна система, но да поговорим по принцип – как трябва да изглежда една здравна система според мен. На първо място достъпност за всички.

 

Второ – отлично образование за лекари и медицински сестри, санитари.

Инвестиции в модерно оборудване; строене на повече и по-големи болници, както и поликлиники навсякъде. Всяко малко населено място трябва да разполага с лечебно заведение с подходящ екип и с най-важните уреди. Не непременно най-високотехнологичното, но... Не е нужно навсякъде да има ядреномагнитен резонанс, но трябва да са налични най-базовите уреди за спешни случаи и за разпространените здравословни проблеми.

 

Инвестирането в здравната система е също толкова важно, колкото и инвестирането в образователната система. Това са двете основни звена за инвестиции за всяка страна – образование и здраве. 

 

- Как мислите? Може ли здравето само по себе си да бъде разглеждано като продукт и да бъде развивано, менажирано и маркетирано?

 

- Не мисля, че здравето е продукт. Това е услуга. Услуга, която държавата дължи на всяка личност – гражданин на тази държава или не – на всяка личност в страната. Това е жизненоважна услуга за всички, независимо от това дали могат да заплащат за нея или не. Здравната система трябва да бъде непрекъснато развивана и разпространявана в цялата страна.

- Нека се върнем назад във времето... През 80-те вие откривате квазикристалите и за това получавате Нобелова награда, но едва през 2011 г. Защо това се случи?

 

- Не съм част от комитета по връчване на Нобеловите награди, затова не мога да кажа. Те не разкриват своите обсъждания на кандидатурите и идеите си. Но мога да ви кажа следното. На първо място, мисля, че избират правилните хора, които да спечелят нобелова награда. Мисля, че се отнасят много сериозно към анализирането на всяка новаторска идея, всяко откритие. Никога, почти никога, не съм имал забележки към хората, които са избирали. Всички те наистина са заслужили Нобеловата награда.

 

А защо аз получих Нобелова награда след толкова много време? Защото през предишните години комисиите са преценили, че има по-добри кандидати да получат Нобеловата награда. Знам от слухове, че съм бил сред основните номинирани за наградата, но няколко пъти не съм успял. И най-накрая се случи.

 

Нека ви кажа още едно нещо, никога не съм говорил за Нобеловата награда, преди да я спечеля. Когато хората ме питаха, аз винаги отвръщах, че ще говоря за нея, едва когато я получа. Не по-рано.

 

- Какво всъщност са квазикристалите и какви са техните приложения?

 

- Квазипериодичните материали, също така познати като квазикристали, са кристали – това означава, че атомите в тях са подредени, но не в периодичен ред, а в квазипериодичен начин. Това е много различен вид подредба на атомите, не е симетрична.

 

Какви са приложенията им? Зависи от техните свойства. Има стотици квазипериодични материали, всеки с различни свойства, които зависият от тяхната структура, от техния химичен състав и така нататък. Ако откриете интересно подходящо свойство, според него можете да изберете и приложенията.

 

Например, има приложения според повърхностната енергия на материала, според свойството му да поглъща инфрачервена радиация, според заздравяващата функция, която квазикристалите имат в сплави и така нататък. Това е само малка част от най-използваемите приложения в днешно време.

 

- Няколко години след откритието вие започвате да преподавате технологично предприемачество? Как се роди идеята и какво на какво учите студентите?

 

- Когато бях студент в Израелския технологичен институт „Технион“ и учех бакалавърска степен, университетът ни убеждаваше по всевъзможни начини, че ние ще станем толкова добри, че когато завършим, всички ще искат да ни наемат. Аз си казвах, че това е прекрасно... Но какво да правя, ако сам искам да започна технологичен предприятие? В „Технион“ не ни учеха на това.

 

През 1986 г станах пълноправен професор и си казах, че сега мога да правя каквото си поискам и да изпълня старите си мечти: „Аз ще започна да преподавам технологично предприемачество с помощта на гост-преподаватели, за да мога и аз да се уча.“ Това е много голяма дисциплина – имам стотици студенти. До сега имам над 10 хиляди инженери и учени от Израел, които са минали през тази дисциплина. В общи линии в този период Израел се превърна в стартъп нация. Аз май съм допринесъл...

 

Цялото интервю с проф. Дан Шехтман - тази неделя от 8 и от 17,30 по Би Ай Ти в предаването "О!Здравей"


От категорията

След London Fashion Week топ моделът Мила Христова ще води и софийските дефилета

Мила Христова, която преди дни дефилира за Колчагов-Барба на Лондонската седмица на модата и влезе в английското изднание на Vogue, ще бъде водеща на SFW-1506016048.jpg

21 септ. 2017 | 21:31

Задвижват се дейности, свързани с обществени цели, добри срещи и бизнес договорки

-1501014198.jpg

Номерологична прогноза за 22 септември. Успешни пътувания и командировки в ...

21 септ. 2017 | 23:24

Памела Андерсън: Нима един мъж може да е всичко? Аз имам един за разговори и един за любовник

-1485357107.jpg

Спекулациите за евентуална връзка между беглецът и "спасителката на ...

21 септ. 2017 | 22:10

Една от най-красивите фолк певици отвори салон

Една от най-красивите фолк певици отвори салон-1505840103.jpg

След като напусна сцената, Вероника се прочу с рецептите си за вегани

19 септ. 2017 | 19:51

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.