Стойчо Стоев

Стойчо СТОЕВ:

В „Левски“ не можеш да се пуснеш по течението

5157 | 20 апр. 2015 | 13:25

С футболистите си говорим за тактика, и за пари, откровен е треньорът


- Г-н Стоев, „Левски“ направи силни мачове с „Лудогорец“, „Черно море“ и „Локо“ Пд, но игра слабо срещу „Хасково“ и „Славия“. На какво се дължи това непостоянство?
- Проблемът е комплексен. За да поддържаме високо ниво във всеки мач, е необходимо време. Нужни са качество и количество на футболистите. Не може през целия сезон да разчиташ на малка група играчи. Отразява се и финансовата криза. Говорим постоянно с момчетата, стремим се да не позволяваме този проблем да им влияе. Но те


усещат тревожност и неяснота


около развитието на клуба, около своето собствено бъдеще.


- Трудно ли пренастройвате отбора от мачове без значение във втората шестица към сблъсъците за купата, от които зависи сезонът?
- Не бих казал, че шампионатът е без значение. Обясних и на футболистите, че трябва да играят за собственото си его. Липсата на интрига не е оправдание.


- Какъв реванш ви очаква срещу „Лудогорец“?

- По-труден от първата среща. Надявам се да излезем с чест.


- В криза ли е бившият ви отбор? Четвъртата титла е близо, но играта не впечатлява.

- Не искам да коментирам. Те си имат треньор, собственици...


- Когато дойдохте в „Левски“, очаквахте ли да водите отбора във втората шестица?
- Не само аз, никой в клуба не го допускаше. Бяхме наясно кои тимове може да ни изместят. А „Ботев“ беше най-непредвидимият, защото му трябваха три победи, включително в градското дерби срещу „Локо“ и срещу ЦСКА. Но сме длъжни да приемем фактите.


- През зимата привлякохте петима нови, а само двама са титуляри. Защо?
- Не всеки успява да се аклиматизира бързо. Нов стил, различни треньорски изисквания... Влияят и странични фактори като културата и стандартът на живот. Ако всичко е наред във финансов план, се надявам тези футболисти да вдигнат нивото. Защото имат качества.


- Как успявавате да мотивирате самия себе си в тази тежка ситуация?
- Ако кажа, че ми е лесно, ще излъжа. Това обаче е нашата работа - в каквито и условия да се намираме, сме длъжни да извличаме максимума. Изобщо не ми е минавала мисълта да се пусна по течението. Ако веднъж си го позволиш, след това не знаеш къде ще спреш.


- За какво по-често говорите в съблекалнята - за пари или за тактика?
- Балансът е деликатен. Наясно съм, че колкото и да обсъждаме предстоящия мач, момчетата искат да живеят нормално, да си хранят семействата. И така се стига до сблъсък между професионалните и чисто човешките отношения. Но с малки изключения така е навсякъде в българския футбол.


- Опасявате ли се, че при провал за купата ще станете изкупителна жертва?
- Отдавна работя като треньор и съм наясно, че ние винаги събираме и позитивните, и негативните реакции. Лесно е да те нарочат за виновник. Но аз не бягам от отговорност. Надявам се нещата в „Левски“ постепенно да се нормализират, защото дойдох с тази презумпция. Искам да създам качествен отбор не само за мащабите на България. Винаги работя в перспектива и с амбиции, иначе не съм удовлетворен.


- Каква е философията ви за играта?
- Обичам офанзивния футбол. Стремя се към равновесие между нападението и защитата. Ясно е, че няма как постоянно да владеем топката. Но искам отборът да контролира събитията, да създава опасности. От голямо значение е играчите да се забавляват, а не да гледат на професията си като на досадно задължение. Да не губят тръпката.


Не разбирам футбола без усмихнати лица


- Очакваше се да залагате повече на юноши. Какъв е проблемът - още ли не са готови?
- Нормално е феновете да се радват на собствените кадри. Но нещата не са толкова повърхностни. За да се развиват юношите, е необходима добра среда. Не бива да очакваме от тях да поемат отговорност, особено в клуб като „Левски“. В последно време Божидар Краев получава огромен шанс, макар да не е готов за сериозен футбол. Нормално - той е само на 17 години. Ще дам възможност и на други. Стараят се, не мога да се оплача. Имаме достатъчно мачове. Живот и здраве, след реванша с „Лудогорец“ ще им дам повече игрови минути. Дано ги използват рационално, защото във футбола даром нищо не се дава.


- Какъв началник е Георги Иванов? Едни го критикуват заради слабите резултати, други го припознават като спасител в трудния момент.
- Отношенията ни са добри. Той е подложен на много атаки. Всички допускаме грешки - учим се от тях, растем, стареем, пак бъркаме. Но Георги Иванов - не искам да го наричам Гонзо, се стреми да работи за „Левски“. А отборът не върви не от вчера, не от онзи ден, а от години. Георги не е единственият виновник. Той се учи, опитва да се превърне в добър ръководител. Лошото е, че когато негативите са повече от позитивите, върху главата му се изливат много критики.


- Каква е комуникацията ви с Тодор Батков и Иво Тонев?
- Контактите ми са основно с Георги Иванов.


- Можете ли да си представите българския футбол без ЦСКА и „Левски“? Този вариант вече не е хипотетичен, а напълно реален.
- Не вярвам, че дори най-големият враг на тези два клуба иска да гледа подобно първенство. Ще се загуби... всъщност много неща ще се загубят. Ще е ужасно за феновете, за самия футбол. В последните години грандовете са поразклатени - и финансово, и спортно-технически, но не мога дори да помисля, че ще спрат да съществуват.


- Защо въобще се стигна дотук? Подобно е положението в „Ботев“ и „Локомотив“ Пловдив, други традиционни клубове вече не са на картата.
- Най-точен отговор ще дадат хората, заемали ръководни постове през последните години. Положението беше лошо още преди 3-4 сезона. В опитите отборите да бъдат изправени на крака се допускаха грешки. Сега е важно да се намери верният изход.


- Как може да стане това?
- Моята работа е да създам добър отбор.


- Само че за целта са нужни пари. Сигурно предпочитате да разполагате със силни футболисти, както беше в „Лудогорец“.
- Разбира се. Футболът не се прави с пари, а с много пари. Но наличието им не е достатъчно - трябва да се инвестират правилно. В добра организация, в класни играчи, в подходящ треньор. Наскоро гледах паралелно два мача по телевизията - един от „А“ група и един от Англия. Разликата е толкова голяма, че директно те удря. Кара те


да се чувстваш като втора ръка спортист


човек и всичко. Докато не си оправим стадионите, нищо няма да се получи. Нали целта е хората да идват с удоволствие, да се чувстват комфортно. От 30 години се оправдаваме, че няма средства. А стадионите се рушат, рушат... Дори и в четвърта дивизия в Западна Европа няма такива терени. А ние тук правим професионален футбол... Искаме да имаме силен национален отбор. Откъде? Виждате, че в чужбина вече не търсят нашите играчи. Но какво да очакваме, когато липсват елементарни условия? Къде се създават футболисти? Последните и най-големи успехи бяха постигнати от поколение, създадено по времето на социализма. Това е истината. Тогава са строени и стадионите. Дори и даден клуб да се залъже, че е постигнал нещо, после пак се завърта в омагьосания кръг. Опасявам се, че и след 20 години може да е същото.


Още по темата

Стойчо Стоев е роден на 15 август 1962 г. в Разград. Като футболист играе за „Локо“ Сф и гръцкия „Пансерайкос“. Като треньор води „Академик“ Св, „Хасково“, „Чавдар“, „Спортист“ Св, „Миньор“ Пк, „Монтана“. С „Лудогорец“ печели титлата и купата, достига 1/8-финал в Лига Европа. От миналия декември е начело на „Левски“.