Портрет на Иван Вазов от художника Николай Михайлов

В Пловдив спасяват Вазов с чай и коняк

13133 | 10 ян. 2015 | 17:49

Никога не съм очаквал толкова любов, пише Патриарха след тържествата по повод 50-годишния му творчески юбилей

Портрет на Иван Вазов от художника Николай Михайлов-1420905076.jpgЕдинствената запазена фотография от грандиозното посрещане на Вазов в Пловдив през 1920 г.-1420905042.jpg

Над 40 000 души посрещат Иван Вазов в Пловдив, носят го на ръце и му съобщават, че вече е техен почетен съгражданин. И че възловата улица, която води от жп гарата до централния площад, вече не се казва „Станционна“, а „Иван Вазов“. Това се случва през 1920 г., когато се чества двойният юбилей на Патриарха на българската литература - 70-ата годишнина на родения през 1850 г. творец и 50 години творческа дейност. Тържества има и на други места в страната, но градът, в който Вазов е написал „Епопея на забравените“, взема решение „да засвидетелства по най-бляскав начин своята дълбока почит към народния поет“. И го прави. Обгръща го с цялата си любов и уважение и след като се прибира в София, Вазов пише на своя приятел и изповедник Иван Шишманов: „Приемът беше грандиозен -
царско посрещане...

 

Драгий приятелю, аз никога не съм очаквал толкова любов! Такава висока оценка на моите националистически песни! Пловдив, комуто вече съм почетен гражданин, беше цял във възторг. Може би тежките моменти, що преживя България, дадоха импулс на това величествено проявление...“

 

Вазов живее в Пловдив от 1880 до 1886 г. Пристига в града, който тогава е столица на Източна Румелия, след като напуска поста председател на окръжния съд в Берковица, разочарован от съпътстващите го интриги. В Пловдив той издава списание „Наука“ и сътрудничи във вестник „Народний глас“ и списание „Заря“. Под тепетата освен „Епопея на забравените“ написва „Чичовци“ и „Немили-недраги“, стихосбирките „Гусла“, „Поля и гори“, „Италия“, „Сливница“ и още много от най-добрите си творби. Тръгва си от Пловдив след свалянето на Александър Батенберг от власт и последвалите гонения на привържениците на Съединението и заминава за Русия.

 

Пловдив обаче не го забравя и когато през 1920 г. Българската академия на науките решава да отбележи тържествено двойния юбилей на Вазов, в някогашната столица на Източна Румелия се свиква общоградско събрание. На него е поставена целта за най-бляскавото отбелязване на годишнината. За организацията е избран комитет, който съставя програма, част от която е обявяването на Вазов за почетен гражданин на Пловдив и преименуване на улица на негово име.

 

Юбилеят се чества в края на 1920 г. и целият град е на улицата - четат се стихове на Патриарха, а хората викат „Ура!“. По това време обаче Вазов е в София и комитетът за честването решава да повтори тържеството, но вече в присъствието на големия творец. Делегация отива в дома на Вазов в София и го кани да дойде в Пловдив. Трогнат, Патриарха приема.

 

Подготовката е желязна - Вазов пътува с влак и 50 посрещачи от Пловдив се качват на вагона още на гара Белово, където символично се смята, че е входът на Тракия. Придружават го и когато стигат до Пловдив, Вазов вижда, че

 

цялата гара е потънала

в цветя

 

зеленина и знамена. Хилядите хора го посрещат с „Ура!“ и „Да живее!“ Понасят го на ръце и го качват на специална колесница - някогашната парадна кола на управителя на Източна Румелия. Тя е накичена с рози и хризантеми. Теглят я два снежнобели коня - най-хубавите и най-пъргавите на базирания в Пловдив Трети конен полк. „Самите коне като че съзнаваха какъв велик човек возят, няколко пъти пръхтяха гордо и се изправяха игриво на задните си крака“, споделя в спомените си председателят на комитета по посрещането Недко Каблешков.

 

Предишния ден е валял сняг и улица „Станционна“, по която върви колесницата на Вазов с многохилядното шествие, е мокра и кална. Но в този ден и времето е с пловдивчани и изгрява слънце. На площад „Централен“ казват на Вазов, че улицата, по която е дошъл, вече носи неговото име. Разчувстван, творецът нарича Пловдив свой втори роден град.

 

След това Вазов се прибира в дома, определен за него, и споделя, че е много уморен, тресе го и му е студено. Спасяват го с чай и коняк и го съветват да поспи, но той казва, че след такова вълнение това е невъзможно.

 

Тържествата продължават и в следващите два дни. Вазов се среща с хиляди ученици и почитатели и слуша безброй декламации на свои стихове. Затрупан е с подаръци - от изя­щен диплом, удостоверяващ почетното му гражданство, през изрисувана от художника Никола Ботушаров бъклица до акварел на пловдивския художник Димитър Андреев от Джамбаз тепе, където Вазов е живял в първата година от престоя си в Пловдив.

 

Когато се връща в София и разказва на Иван Шишманов за „царското“ посрещане в Пловдив, професорът забелязва у Вазов една промяна. И записва в мемоарите си, че след този момент големият поет е престанал да се противи на идеята един ден къщата му в столицата да се превърне в музей. До доказателствата на

 

истинската народна любов

 

които му дава Пловдив, той отхвърлял тази възможност и когато Шишманов му казвал, че къщата на Гьоте във Ваймар отдавна е негов музей, големият български творец отговарял: „Да, брате, но това е Гьоте.“ И с горчивина припомнял, че сега младите писатели го „отрицават“.

 

По-малко от година след това Вазов умира. Пловдив се покрива с черни знамена - те са спуснати не само по сградите на учрежденията, а и по частни жилища, магазини и работилници. А камбаните на всички пловдивски църкви ехтят тъжно. Докато хората осъзнаят, че Вазов си е отишъл само физически. 


Още по темата

Великите любови на ХХ век

Вазов е обсебен от Евгения Марс

Иван Вазов с майка си, братята и сестрите си, от ляво на дясно: прави - Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали - Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 година.-1421257086.jpg

Писателката Ана Карима злослови, че поетът преправял и пробутвал творбите на ...

11 ноем. 2013 | 11:03

Разстрелян племенник на Вазов тъне в забвение

-Ivan-Vazov-3.jpg

Старозагорски общинари нехаят за спомена за двама видни свои граждани

1 февр. 2013 | 12:01