Хан Крум вдига наздравица с чаша, направена от черепа на император Никифор I Геник

От страниците на славното ни минало

В битката при върбишкия проход хан Крум постига една от най-големите български победи над Византия

20622 | 26 юли 2016 | 11:32

Разгромът на войските на император Никифор I Геник създава предпоставки за издигането на българската държава в дълготраен политически фактор на Балканите


Битката при Върбишкия проход остава в историята като един от най-значимите моменти в средновековната българска история. Тя е израз на българското военно майсторство и намира сериозен отзвук сред съвременниците на събитието. То е описано от всички по-важни съвременни и по-късни хроники – „Анонимен Ватикански разказ“, хроника на Теофан Изповедник и редица други.

Битката при Върбишкия проход се състои в началото на девети век по време на управлението на хан Крум. Неговото властване заема изключително място в българската история. Той не само успява да укрепи българската държава и да я направи важен политически фактор в Европа, но и поставя началото на прехода на създаване на българската народност чрез предприетите от него мерки във вътрешната политика.

Още в първите години от управлението му възникнава благоприятна възможност за разширяване на пределите на българската държава в посока земите на Средния Дунав, а по този начин към българската държава се включват някои западни славянски племена населяващи земите на запад от река Тимок – тимочани, браничевци и абодрити.

Укрепването на българската държава логично предизвиква тревога у Византия. До този момент от основаването си българската държава стои в очите на империята едва ли не като временен компромис, който ще бъде унищожен тогава, когато се стабилизират нещата на източната и граница, където Византия води многовековни отбранителни сражения с арабските завоеватели. До този момент византийците предпочитат да решават проблемите си отвъд западните си си територии благодарение на своята дипломация, с което се цели или да се приобщят, или да се отслабят нейните врагове, прилагайки римската максима „divide et impera ( разделяй и владей) .

Създаването на силна българо-славянска държава обаче не е по вкуса на империята и ето защо тогавашният византийският император Никифор I Геник през 807 година организира поход срещу България. Той обаче не поражда желаните последици – още по време на похода до императорът достига известие за готвен бунт срещу него и той се пирнуждава да се върне обратно в Константинопол.

Действията на Никифор не остават незабелязани и в отговор хан Крум предприема контраатака срещу Византия. На следващата година българите извършват настъпление по поречието на река Струма и нанасят тежко поражение на византийската армия, събираща данъците по околността. По този начин в ръцете на българите попадат богати трофеи и ценности. През 809 година е превзет и Средец, който има изключително стратегическо значение за последващи походи и настъпления в Македония. Тези действия на хан Крум логично довеждат до нов отговор на Византия.

През 811 година император Никифор съсредоточава цялата си военна мощ и нахлува в българските земи като успява да превземе Плиска, столицата на българската държава. Хан Крум умело преценява, че няма да успее да се справи с надвисналата опасност и взима решение да се оттегли заедно с по-голямата си част от войската си, подготвяйки се внимателно за решително сражение с врага. За целта си той въоръжава дори жените и военнопленниците.

По това време е разпространено схващането, че с падането на столицата следва и крахът и падението на държавата. Ето защо Никифор, уверен, че си е свършил работата, плячкосва всичко което могъл и опожарява града. Връщайки се обратно, той се насочва към най-близкия старопланински проход – Върбишкия – най-прекият път за Тракия и столицата Константинопол. Тези действия обаче се следят внимателно от българския владетел.

Вероятно от самонадеяност от успеха на похода, византийският император се настанява да пренощува в началото на прохода без да разузнае околностите и без да изгради защитен лагер. Междувременно българите, успяват да изпреварят врага си и да построят здраво укрепление в края на прохода. От запад и изток на прохода се намират Преславската и Драгоевската планина, а през теснината протича тинеста река (днешната голяма Камчия в горното си течение). Всичко това създава идеални условия за засада, от които българската армия се възползва максимално.

Своя съкрушителен удар българите нанасят през нощта на 25-ти срещу 26-ти юли 811 година. Византийската армия не е подготвена за такова нападение – войсковите и части са разположени далеч една от друга и по този нчаин не успяват да реагират на нападението. Това предизвика паника във византийския лагер и войниците се хвърлят в бягство. Тези от тях, които навлизат в тинестата река затъват в нея и са безмилостно посечени; тези пък които взимат решение да не навлизат в реката се натъкват на укреплението.

Така едни от тях загиват в опит да го преминат, други пък падат в изкопания отвъд стената дълбок ров, а трети стават жертва на избухналия пожар по дървената ограда. По този начин е унищожена огромна част от византийската армия. Убити или пленени са над петдесет военачалници - командирът на императорската гвардия Петър, патрицият Теодосий Саливара – най-близкият на императора човек, командирът на източните войски – Роман и много друго стратези от по нисък ранг.

Смъртта си намира дори самият император Никифор I Геник. Тежко ранен е и синът на императорът- Ставракий, който успява полужив да достигне до Константинопол, но скоро след това умира.

Сражението при Върбишкият проход неслучайно оставя значим белег в историята. В него за втори път (след гибелта на император Валент през 378 година от готите) византийски император пада убит на бойното поле, а войската му търпи пълно поражение. В очите на византийците това е катастрофа и това нанася сериозен удар върху техният авторитет.

Така например десетилетия след битката византийският хронист Теофан Изповедник казва в своята хроника „че цялата християнска красота загина“.

Същевременно това събитие пък дава предпоставки за издигането на българската държава в дълготраен политически фактор на Балканите.


Източник: Българска история

 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47