Опожареният Нови Сад Снимка: Уикипедия

Според сръбски данни жертвите са между 3500 и 4000, а ранените - над 10 000

В навечерието на 20-годишнината от бомбардировките на НАТО в Югославия (ОБЗОР)

3110 | 23 март 2019 | 16:15

"Нищо не можеше да спре американците. Те предприеха едностранна агресия срещу суверенна държава, в нарушение на Хартата на ООН, като разбалансираха целия световен ред, създаден след Втората световна война“, заяви Сергей Лавров

Опожареният Нови Сад Снимка: Уикипедия-1553350651.jpgПротивовъздушен огън срещу самолетите на НАТО над Югославия Снимка: Уикипедия-1553350625.jpg

Източник: Агенция "Фокус"

В навечерието на 20-годишнината от бомбардировките на НАТО в Югославия, която е в неделя, медии и политици изразяват позиции за тези събития, които и днес предизвикват противоречиви реакции по света и не са забравени в Сърбия, където загиват около четири хиляди мирни граждани според различни оценки. Под ударите на НАТО попадат както военни, така и граждански цели. Поразена е Сръбската телевизия, мостове, училища, частни домове и е нанесен тежък удар по сръбската военна и цивилна инфраструктура.

Неуспехът на конференцията в Рамбуйе, която става крайъгълен камък на косовската независимост създава предпоставките за военната операция. Русия категорично се противопоставя на бомбардировките и прекъсва отношенията си НАТО. 20 години след операция „Съюзна сила“ сърбите все още не са склонни да простят на Алианса и категорично отказват да станат част от него, въпреки стремежа си за членство в ЕС.

ТАСС: Лидерът на Лявата партия в Бундестага нарече натовските бомбардировки в Югославия „нарушение на международното право“

Лидерът на фракцията на германската Лява партия в Бундестага Сара Вагенкнехт в събота критикува намесата на НАТО в югославския конфликт през 1999 г. и призова германското правителство да осъществява независима от САЩ външна политика, цитирана от ТАСС.

Тази операция е "атака срещу суверенна държава, която противоречи на международното право", каза тя пред немските медии.

Политикът също критикува социалдемократите и зелените, които тогава са на власт в Германия и които се съгласяват да участват в операцията. "Войната на НАТО срещу Югославия беше повратна точка за германската външна политика и политика на сигурност", каза Вагенкнехт.

Според нея политиката на САЩ е "войнствена" и Германия не трябва да се ръководи от нея.

***

ТАСС: Хайко Маас счита, че военната операция на НАТО в Югославия е била „необходима“

Германският външен министър Хайко Маас смята, че военната операция на НАТО в Югославия през 1999 година е била „необходима“. Това той заяви в интервю за германския вестник Stuttgarter Zeitung, цитиран от TACC

"Видяхме, че имаше масови нарушения на човешките права, включително и масови убийства. Считам, че намесата на НАТО беше правилна. Не искам да знам какво още би се случило там, ако не беше това (операцията на НАТО)", каза той.

***

ТАСС: В неделя се навършват 20 години от натовските бомбардировки в Югославия

Белград. Преди двадесет години, на 24 март 1999 г., НАТО, без санкция на Съвета за сигурност на ООН, започна въздушната офанзива „Съюзническа сила“ срещу Съюзна република Югославия, пише във водеща статия руската агенция TACC.

Предпоставки

Предпоставки за операцията възникват по време на разпадането на Югославия (създадена през 1945 г., от 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия), настъпило през 1990-1991 г. През този период, поради изострянето на междуетническите противоречия (главно между сърби, босненски мюсюлмани и хървати), четири от шестте републики обявиха оттеглянето си от федерацията: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (БиХ) и Македония. Останалите републики - Сърбия и Черна гора - през април 1992 г. провъзгласяват Съюзна република Югославия (СРЮ; през 2003-2006 г. - държавната общност на Сърбия и Черна гора, от 2006 г. - независими републики).

Процесът на разпадане на СФРЮ беше съпроводен от конфликти между републиканските и федералните власти и междуетническите войни. Те бяха най-ожесточени в Хърватия (1991-1995 г.) и БиХ (1992-1995 г.). В края на 90-те години конфликтът между сръбското и албанското население в Косово, автономна област в Сърбия, се изостри рязко.

Участието на НАТО в балканската криза

Преди операцията „Сюзническа сила“ НАТО проведе редица операции на територията на бивша Югославия. През 1992 г. военните кораби на съюза, с подкрепата на авиацията, наблюдаваха корабите в Адриатическо море в съответствие с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която наложи оръжейно ембарго на републиките от бившата СФРЮ. През 1994 г. НАТО, в съответствие с решението на Съвета за сигурност на ООН, контролира забранената за полети зона в БиХ, а през 1995 г. без резолюция на Съвета за сигурност на ООН бомбардира позициите на босненските сърби. Това бяха първите сражения в историята на съюза.

 

Според експерти ръководството на НАТО при вземането на решение за участие в разрешаването на кризата на Балканите се ръководи от редица геополитически фактори. На първо място, съюзът се стреми да укрепи позицията си в региона на фона на намаляването на руското влияние там, както и да изработи оперативната съвместимост на войските в хода на действителните бойни операции.

Ситуацията в Косово

Главната цел на операцията "Съюзните сили" според НАТО е "предотвратяване на геноцида на албанското население в Косово". От 80-те години на миналия век косовските албанци поставят искания за разширяване на автономията на региона, а през 90-те години беше създадена Армията за освобождение на Косово (АОК), за да се бори за независимост. През 1998 г. конфликтът ескалира във въоръжени сблъсъци между сръбската полиция и бойците от АОК, което е началото на гражданска война. За да ограничи вълната от насилие, Белград за пръв път вкара полицейски, а след това и редовни военни части.

Опитите за разрешаване на кризата са предприети от ООН, ЕС, ОССЕ, както и от Контактната група (представители на редица държави, включително Руската федерация и САЩ). На 30 януари 1999 г. Съветът на НАТО упълномощи генералния секретар на Алианса Хавиер Солана да вземе решение, ако е необходимо, за нападения с въздушни удари срещу СРЮ след консултации с държавите-членки.

През февруари 1999 г. в предградието на Париж, Рамбуйе, чрез посредничеството на Контактната група, бяха проведени преговори между представители на сръбското ръководство и косовските албанци, в които страните се споразумяха за плана за мир, разработен от групата. На 18 март обаче на редовна среща в Париж той бе подписан само от делегация от косовските албанци. Сръбската страна заяви, че документът е различен от представения в Рамбуйе. По-специално, възраженията повдигнаха въпроса за разширяването на автономията на Косово и въвеждането на контингент от държавите-членки на НАТО на тази територия с цел поддържане на реда. Отказът да се подпише е официалната причина за началото на военните действия на блока.

Руското външно министерство нарича операцията "акт на агресия" на НАТО срещу Югославия и замразява отношенията с Алианса на 25 март (Те са възстановени отново през февруари 2000 г.).

Ход на военните действия

Операцията се провежда на три етапа. На 24-26 март са изпълнени задачите за обезвреждане на силите на ПВО на СРЮ На 27 март започнаха нападения срещу силите на СРЮ на територията на Косово, както и нападения срещу най-важните цели в Сърбия; От 24 април стартират мащабни удари в цяла Сърбия.

Според данни, публикувани на уебсайта на НАТО, по време на операцията, продължила 78 дни, авиацията на Алианса е прелетяла 38 хиляди бойни излитания, над 10 хиляди от тях - за бомбардировки (според военни експерти са изстреляни 3 хиляди крилати ракети. и около 80 хил. тона бомби, включително касетъчни бомби и такива с обеднен уран). В операцията участват над хиляда самолета (повечето са осигурени от Съединените щати), от които според официалните източници на НАТО са изгубени два бойни самолета (пилотите са катапултирали).

По време на операцията са извършени няколко погрешни удара. Така на 14 април стана известно за смъртта на около 64 албанци, които се движат към Албания, а в нощта на 8 май пострада китайското посолство в Белград. Сред най-трагичните инциденти е удар в нощта на 14 май в косовското село Кориша, където според НАТО е имало сръбски военни. Убити са обаче Албанските бежанци - 50 души, а много други са били ранени.

Загуби

В резултат на бомбардировките, според сръбски данни, от 3,5 до 4 хиляди души са загинали, около 10 хиляди са ранени, две трети от тях са цивилни. Материалните щети възлизат на 100 млрд. долара. Военно-промишлената инфраструктура на СРЮ е напълно разрушена, повече от 1 500 населени места, 60 моста, 30% от всички училища, около 100 паметници са унищожени. 40 хиляди къщи са унищожени или повредени. Бомбардирането на петролните рафинерии и нефтохимическите заводи довежда до замърсяване на водната система на страната с токсични вещества.

Резултати

Операцията приключва на 10 юни 1999 г. след подписването на военно-техническо споразумение между СРЮ и НАТО в Куманово (в Македония, близо до границата със Сърбия), според което започва изтеглянето на югославските войски от територията на Косово. В същия ден Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1244, въз основа на която международни граждански сили (Мисия на ООН в Косово - ЮНМИК) и Международните сили за сигурност (КФОР, със значително участие на НАТО, като общият брой на военнослужещите е 40 хиляди) са разположени в Косово под егидата на ООН (в момента са 3500).

През февруари 2008 г. косовският парламент едностранно обяви независимостта на региона от Сърбия, като в момента 104 държави по света признават независимата държава Косово. Освен Сърбия, над 60 страни, включително Русия, Китай, Индия и Израел, се противопоставят на признаването на Косово.

***

Сергей Лавров: "Западните държави продължават да прикриват своите и на АОК престъпления "

Руският външен министър Сергей Лавров е заявил, че западните страни продължават да прикриват както собствените си престъпления, така и престъпленията, извършени от Армията за освобождение на Косово(АОК), съобщава на сайта си белградското радио В92.

 

В интервю за телевизия NTV, Русия, Сергей Лавров е говорил за възможността да се проведе международно разследване за това дали представителите на НАТО са отговорни за гражданските жертви, за въздушните удари по граждански обекти по време на бомбардировките над Югославия (Сърбия и Черна гора).

"Мисля, че Западът винаги е правил и ще прави всичко възможно, за да не допусне подобно разследване. Още веднъж обаче ще повторя, че не виждам никакъв шанс за международните институции, тъй като в тях участва и Западът, а той ще положи всички усилия, за да не го допусне".

Руският дипломат номер едно посочва, че в 2010 година швейцарският парламентарист Дик Марти обяви публично доклад, „който съдържа ужасяваща информация за престъпленията на АОК, която е отвличала хора, за да разработва трафик на човешки органи."

"Западът беше длъжен да накара властите на Косово да проявят загриженост и да създадат специален съд, който да разследва престъпленията, споменати в доклада. За Съдебен обвинител беше определен американец. Съдът обаче преди няколко години прекрати своята дейност," цитират медиите думи на Лавров.

"От тогава на два пъти се определят нови обвинители, но няма нито един осъден. Съмнявам се, че изобщо е направено някакво ясно и точно разследване. Западните страни ще продължат да потулват факти, които разкриват тяхното участие в престъпления срещу човечеството“, акцентира Лавров.

Според руския външен министър бомбардировката на НАТО беше флагрантно организирана кампания, която нарушаваше международното хуманитарно право. "Веднъж натовските въздушни удари засегнаха пътнически влак, преминаващ по мост, а нападението срещу телевизионния център (RTS – държавната радио и телевизия на Сърбия днес, бел. ред.) е абсолютно недопустимо."

Касапницата през 1999 година в село Рачак, Косово, която принуди НАТО да започне да твърди, че има нужда от употреба на сила в Югославия, е била „съвършено явна провокация“.

"Това не беше причина, а изкуствено оправдание. Отдавна се знае, че е провокация. Убитите тогава граждански лица се оказаха военни от АОК, които са били накарани да се преоблекат в цивилни дрехи. За нещастие, тогавашният ръководител на мисията неа Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Уилям Уолкър, беше един от организаторите на тази провокация. Когато дойде на мястото на събитието и видя мъртвите тела в цивилни дрехи, той съвсем директно заяви, че това е геноцид“., е обявил Лавров в телевизионното си интервю.

Руският външен министър е казал, че западните страни „първи започнаха да променят международния закон, когато бомбардираха Югославия в 1999“. Той е припомнил, че Русия, Китай и непостоянните членове на СС на ООН Аржентина и Бразилия по най-енергичен начин се противопоставяха на плановете и настояванията за употреба на сила.

Според него „нищо не можеше да спре американците“.

"Те бяха решили да действат дълго преди това и търсеха благословията на Съвета за сигурност, но когато стана ясно, че няма да я получат, предприеха едностранна агресия срещу суверенна държава, в нарушение на Хартата на ООН и принципите на ОССЕ, като разбалансираха целия световен ред, създаден след Втората световна война“, е заявил руският външен министър Сергей Лавров.

В същото интервю, което се провежда дни преди да се отбележи 20-годишнината от началото на атаките на НАТО срещу Сърбия, Лавров определя въздушното нападение срещу китайското посолство в Белград на 7 май 1999 г. като съзнателно и предварително обмислено.

***

B92: Сръбският премиер Ана Бърнабич: Знаем какви са грешките ни, но бомбардировките на НАТО не са една от тях

Сърбия е наясно какви грешки е допуснала в миналото, но бомбардировките на НАТО от 1999 г. не са сред тях. Те не са по вина на сръбските граждани. Това заяви министър-председателят на западната ни съседка Ана Бърнабич на конференция в Белград, озаглавена „Агресията на НАТО срещу СР Югославия: 20 години по-късно“, предава сръбската електронна медия B92.

Бърнабич бе категорична, че Сърбия не трябва да забравя жертвите на натовските удари, унищожените фабрики, мостове и разрушената икономика. Същевременно тя призова да бъде направен опит в тази насока, защото – съгласно думите й – „това е единственият начин да реализираме големите си потенциали и да се обърнем към бъдещето, партньорството и сътрудничеството“.

Бърнабич заяви, че през последните 20 години Сърбия се опитва да получи отговор на въпроса как една малка страна е станала такъв голям противник на най-големите сили, но и какви са причините за прецедента да бъде нападната суверенна държава без решение на Съвета за сигурност на ООН.

В неделя в Ниш Сърбия ще отбележи "Ден на възпоменание на жертвите на агресията на НАТО". Очаква се на събитието да направи обръщение държавния глава на страната Александър Вучич.

***

AFP: Двадесет години от бомбардировките на НАТО в Сърбия

На 24 март 1999 г. НАТО започна 11 седмични въздушни удари срещу Югославия, след година на натиск върху президента Слободан Милошевич да спре смъртоносната си репресия срещу косовските сепаратисти, припомня AFP в материал за западната гледна точка за събитията в западната ни съседка.
Това беше първата намеса на Алианса срещу суверенна държава в нейната 50-годишна история.

 

Тринадесет месеца по-рано Милошевич беше разгърнал войските си в Косово, тогава все още сръбска провинция, чието население е етническо албанско. Той се опитваше да смаже партизаните от Армията за освобождение на Косово (АОК). Около 13 000 души, предимно албанци, бяха убити по време на двугодишния си конфликт.

Дипломатическите провали

Милошевич твърдо отказваше да приеме мирно споразумение в замъка Рамбуйе близо до Париж (където през февруари и март 1999 г. се проведе мирна конференция), което да осигури автономия на провинцията.

Страните от НАТО се опасяваха, че конфликтът ще се разпространи на Балканите, само три години след края на войните в бившите югославски републики Босна и Хърватия.
11-часовото посещение на американския пратеник Ричард Холбрук в Белград, за да се опита да посредничи в кризата, не успя да убеди Милошевич.

НАТО започна удари

От НАТО дадоха „зелена светлина“ на въздушните удари на 23 март, като подчертаха, че решението е взето със съгласието на всичките 19 членове на организацията.

 

Всеки опит за договаряне политическо решение се провали, заяви тогава генералният секретар Хавиер Солана. „Няма друга алтернатива, освен да се предприемат военни действия".
Първите бомби паднаха ден по-късно, с удари около 16:00 часа над Белград, столицата на Косово – Прищина, и други градове.
Телевизия в Сърбия излъчи драматични снимки на сгради, обгърнати от пламъци, дим, който се издигаше високо в нощното небе.
Атаките бяха извършени без разрешение от ООН, където съюзниците на Сърбия - Русия и Китай, бяха против военната намеса.

Предотвратяване на „катастрофата“

Американският президент Бил Клинтън излезе на живо по телевизията, за да каже, че ударите на НАТО са от жизненоважно значение, за да се предотврати „барутен погреб " на Косово и възпламеняването на по-голям конфликт.
„Ние действаме, за да предотвратим една по-широка война, да обезвредим бурето барут в сърцето на Европа, избухнало два пъти преди това през този век с катастрофални резултати", привежда агенцията думите на Клинтън.


Британците поясниха, че осем държави-членки на НАТО са участвали във вълната атаки - Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания и САЩ.
Около 70 самолета, включително 10 бомбардировачи F-117 Стелт, излетяха от въздушната база на НАТО в Северна Италия.

Етническо прочистване

НАТО изглеждаше уверено, че няколко дни на „хирургически" въздушни удари ще върнат Милошевич към преговорите.
Вместо това югославският лидер засили бруталната си кампания срещу етническата албанска общност в провинцията.
Светът гледаше с ужас как стотици хиляди албанци са изгонени от домовете си.
Когато бежанците започнаха да пристигат в съседна Албания и Македония, се появиха истории за изгаряне на домове, за екзекуции и масови изнасилвания.

Убити цивилни

По време на 11-седмичната кампания самолетите на НАТО извършиха 38 000 излитания и извършиха 10 000 бомбардировки, според данни на Алианса.

Атаките бяха разширени извън чисто военните цели и включиха ключова инфраструктура като петролни и електроцентрали, пътни и железопътни мостове и инсталациите на сръбската телевизия и радио.
Гафове като бомбардирането на китайското посолство в Белград или нападението срещу конвой на бежанци край Дяково сериозно поставиха по въпрос ангажимента на съюзниците към кампанията.

Милошевич капитулира

Цивилните жертви така и не бяха точно установени: 500, според правозащитната организация "Хюмън райтс уоч"; 2 500 според сръбските власти.
Милошевич трябваше да се бори със загубите сред войниците си, намеци за бунт сред неговите генерали, осакатена икономика и липсата на признак за спирането на натовските бомбардировки.
На 10 юни 1999 г. той най-накрая нарежда на силите си да се оттеглят от Косово, управлението на което е ефективно поето от международната общност.
Косово обяви независимост през 2008 г., което Сърбия, Китай и Русия все още отказват да признаят.

***

B92 (Сърбия): Двадесет години след бомбардировките на НАТО: 64 процента от сърбите не биха приели извинение

Резултатите от проучване, публикувани в навечерието на 20-тата годишнина от бомбардировките на НАТО над Сърбия, показват, че 64% от гражданите на западната ни съседка не биха приели извинение на Алианса за събитията отпреди две десетилетия, предава белградската електронна медия B92.

Повечето сърби смятат, че причините за бомбардировките са „военни, политически и икономически интереси на САЩ и Запада".

Проучването показа също, че присъединяването на Сърбия към НАТО е подкрепено от около 10% от гражданите, най-вече от тези с „дипломи за средно и висше образование“. Но внушителните 79 на сто от респондентите се противопоставят на членството на страната в западния военен съюз.

Анкетата е проведена от неправителствената организация „Институт за европейски въпроси" по повод предстоящата 20-годишнина от ударите на НАТО срещу Сърбия. Тя ще бъде отбелязана официално в неделя, 24 март, когато Алиансът започва 78-дневната си кампания срещу западната ни съседка.

 


От категорията

Емил Караниколов: "Фолксваген" не е единствената възможна голяма инвестиция за нас

Емил Караниколов: Фолксваген не е единствената възможна голяма инвестиция за нас-1566213631.jpg

Инвеститори не бива да идват у нас заради евтина работна ръка, а заради ...

19 авг. 2019 | 13:54

Посланието на Тръмп към Европа: Вие сте следващите

-1540276553.jpg

Европейският съюз е по-лош от Китай, просто по-малък, избухна той

18 авг. 2019 | 16:11

"В България всичко е позволено!": германска телевизия за двете лица на българския туризъм

-1563797528.jpg

Документалният филм на Никол Конерт и Даниел Розенкранц е от поредицата на ...

20 авг. 2019 | 08:03

Д-р Калоян Методиев – консерваторът-бунтар, който се гмурна в реалната политика

-1566212206.jpg

Политологът пое щафетата от Иво Христов и ще бяга бързо. Категорична е ...

19 авг. 2019 | 20:23

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


24 март 2019 | 11:05



Сърби ,опомнете се срещу кого трябва да протестирате 20 г,след "хуманитарната помощ "на НАТО над Белград?Това са платени протестъри по схемата за сваляне на всяко законно избрано правителство,което не играе по свирката на натовци!!Толкова ли е трудно за проумяване?


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


FuckEU


23 март 2019 | 18:12



А кога ще празнуваме бомбардировките на Америка и Англия над София?


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.