Лазар Лазаров (Снимка: БГНЕС)

Инж. Лазар ЛАЗАРОВ:

В окаяно състояние са 40% от пътищата

6688 | 10 апр. 2015 | 13:05

Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА за строителния сезон и недостига на пари


Г-н Лазаров, изпращаме изключително тежка зима. Какви са щетите върху инфраструктурата и как ще се справи пътната агенция с възстановяването им?
- Зимата не е приключила, на места има още сняг и от преовлажняването на почвата постоянно се активизират свлачища. Пораженията са големи! А са такива по силата на прости физически закони. В края на миналата година многократно предупреждавахме, че липсата на средства за подготовка на пътищата за зимните месеци ще доведе до сериозни разрушения на настилката. Тогава ни се смееха, че вещаем апокалиптични картини, но ето че те вече са факт. Когато малките дупки не се изкърпят и мрежовидните пукнатини не се запълнят навреме, в тях влиза вода. Гумите на тежките камиони създават хидродинамично налягане в самите пукнатини и асфалтът директно се кърти. Циклите на замръзване и размръзване също влияят разрушително и когато колите минават отгоре, изхвърлят асфалта. Така се образуват големите дупки.
Сега ще ни трябват поне 60 млн. лв., за да изкърпим пътната мрежа, а имаме налични между 15 и 18 млн. лв. Ще ви дам пример какво означава това: при необходими 150 000 лв. за подмяна на 1 км 4-сантиметров асфалт ние имаме по 650 лв. на километър. Това е 230 пъти по-малко.


- Откъде ще започнете при такъв дефицит?
- Ще се постараем да оправим първо най-натоварените участъци - първокласните пътища, транзитните трасета, където има много голям трафик. Такива са пътищата за Турция, за Гърция, за Видин, за Русе... Участъкът до Кулата не е пипан от 15 години. Междуремонтните срокове на един път в повечето европейски държави есамежду 7 и 10 години, а в България е по 30-40 години и искаме да го водим нов... Това мислене доведе до тъжна статистика - 40% от пътната ни мрежа е в окаяно състояние.


- Нали все пак имате приходи от винетки?
- От товарните и леките автомобили събираме малко над 200 млн. лв. годишно. За кое по-напред да стигнат? Хората са склонни да дадат 30 лв. за чадър и шезлонг за един ден на плажа, но 67 лв. на година за винетка им се виждат страшно много! Отделно осигуряваме близо 200 000 безплатни винетки на службите за социално подпомагане. Това коства на пътната агенция 12 млн. лв., които не й се възстановяват от държавния бюджет. Надявам се, че с въвеждането на тол таксите поне за тежкия трафик евентуално от 2017 г. ситуацията ще се промени. Тази система е много по-справедлива, защото се таксуват реално изминатите километри, а не за период от време. Принципът е най-много да плаща този, който в най-голяма степен руши пътя.


- Доклад на Сметната палата показва, че близо 70% от свлачищата в страната не са укрепени. Какви средства трябва да бъдат осигурени, за да може най-накрая да ги обезопасите?

- В момента ни трябват около 80 млн. лв., за да укрепим опасните свлачища, а разполагаме с 6-7 млн. лв. Миналото лято беше дъждовно и земята не можа да изсъхне. Възможно е да има нови свлачища при Асеновград, по пътищата Кричим-Девин, Девин-Доспат, Батак-Доспат, край язовир „Искър“ - отсечката Самоков-София, пътищата към Крумовград, Ивайловград, както и по други участъци, които минават през планински райони.
Само за едно трасе край Кърджали например са необходими 700-800 000 лв. Пътят е третокласен, но оттам минава трафик и има опасност за хората. За превантивни действия вече сметката главоломно нараства. Но това е въпрос на една дългосрочна програма, за която пари няма. Нужни са милиарди, а изпитваме затруднения и за няколко милиона.


- Но все по някаква стратегия за действие трябва да се работи, другото е престъпление към хората. Винаги съм намирала табелките „Внимание, падащи камъни“ за неуместни. Как човек може да внимава да не го удари скала?
- От това само Господ може да ни спаси! Тези табели по-скоро насочват вниманието на шофьора, че на пътя може да има камъни при пътуване през дефилета и планински райони. За да се реши проблемът със свлачищата, са необходими колосални средства. Например за „Трифон Зарезан“ край Златни пясъци са необходими 35 млн. лв. За свлачищата в Оряхово трябва половин милиард, при това разчетите са от 2008 г. Искрено съжалявам за хората от кърджалийското село Сипей. За да се спасят къщи за 50 000 лв., трябва да се инвестират 11-12 млн. лв. за наливане на бетон на десетки метри в земята, укрепвания, закотвяния, стабилизиране на свлачището. За тези пари може да се построи цяло ново село.


- Говорили ли сте с премиера, с финансовия министър да бъдат отпуснати извънредни средства?
- Да, имаме уверения, още уточняваме какъв да е размерът. Става въпрос за около 100 млн. лв. за рехабилитация на старите участъци на „Тракия“ и „Хемус“, които не са пипани от 40 години. В тези пари ще бъде предвиден и ремонтът на най-лошите отсечки на Аспаруховия мост във Варна.


- В какъв срок най-рано може да се очаква, че отсечките на „Тракия“ и „Хемус“ ще бъдат приведени в нормален магистрален вид и ограничението от 90 км/ч ще отпадне?
- От регионалното министерство поставиха условие да сме готови до юли, за да може за сезона магистралите да са отворени и да не се образуват тапи. Ще направим всичко възможно да спазим сроковете.


- Кои пътни съоръжения предстои да се ремонтират тази година?
- Продължаваме работата по трите опасни виадукта на „Тракия“ - при 61-ви и 67-ми км, и „Бебреш“ на „Хемус“. Миналата година не бяха предвидени пари за тях. Сега средствата са заложени в бюджета, така че продължаваме ремонта на левите платна. Трябва да наваксаме, за да сме готови до края на годината. Успоредно с това са започнати и следващите няколко съоръжения на 33-ти километър на „Хемус“. Ремонт се прави и на големия виадукт на Елешница. До май трябва да приключим моста над река Луда Яна предсрочно. Завършихме и съоръжението над река Искър при с. Чомаковци на пътя Луковит - Кнежа. Търсим пари за Първомай и Скобелево, ремонт ще има и на Писанския мост, Русенско.


- Как върви строителството на Северната скоростна тангента? Ще бъде ли завършена до края на годината, за да не загубим европейско финансиране?
- Трябва да е готова, надявам се за 8 декември да полагаме асфалта. Ще се извършват и археологически проучвания. Чакам ги с нетърпение да приключат както по това трасе, така и и по Западната дъга при караулката на КПП Сливница, за да отпушим и този възел. Там археолозите намериха голям некропол с повече от 200 гроба и докато не освободят трасето, сме с вързани ръце. С отчужденията също имаме доста проблеми.


- Още ли се точи сагата с делата със собственици по трасето на тангентата?
- Повечето продължават. Разбира се, сключени са и извънсъдебни споразумения, но пак трябва да се мине през дело, макар и при ускорена процедура. Голяма част от притежателите на имоти обаче не са доволни от размера на обезщетенията, въпреки че ги вдигнахме стократно - от 20 стотинки на 20 лв./кв. м. Те не поискаха споразумения и продължават да обжалват.


- Кои други обекти ще бъдат завършени до края на годината?
- През август ще пуснем лот 4 на магистрала „Струма“ от Сандански до Кулата, а през юни и деветте километра при Любимец на „Марица“. През септември ще открием отсечката от Димитровград до Харманли и така ще имаме магистрала до Капитан Андреево. Трасето от Дупница до Благоевград на „Струма“ ще бъде готово до ноември и така до края на годината ще бъдат открити 140 км магистрали. Обходите на Монтана и Габрово също трябва да бъдат завършени.


- И това лято ли шофьорите ще бъдат блокирани в задръствания?
- Напротив, това, което ви изредих, е строителство по нов терен, то няма да повлияе на трафика. Ремонтите може да създадат тапи, но пак повтарям, че имаме уговорката да сме готови с „Тракия“ до юли и за пика на сезона аутобанът да е отворен както за нашите почиващи, така и за турските гастарбейтери.
До края на годината ще ремонтираме и около 160 км първокласни пътища. В момента работим усилено, за да започнем работата по обхода на Елхово. Това е трасе към Лесово и се ползва много от международните шофьори, а е в ужасно състояние! Ще завършат ремонтите на Шумен-Велики Преслав, Юндола-Разлог и др. Ще започнем и процедурите по Оперативна програма „Региони в растеж“, но надали ще има физическо изпълнение през тази година. Очаквам по нея да бъдат рехабилитирани около 300-400 км пътища. Бюджетът е 300 млн. лв.


- Кои са приоритетните проекти за новия програмен период?
- По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ ще се прави лот 3 на „Струма“ през Кресненското дефиле. Резервен обект в списъка е „Хемус“. Това са проекти на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“. Тунелът под Шипка е на пътната агенция. Надали парите от оперативната програма ще стигнат за други обекти. Надявам се със средства от Европейската инвестиционна банка по „Европейски транспортни коридори“ да започнем работа по ключови трасета, като Видин-Монтана, Русе-Велико Търново, Калотина-София и т.н.
Преди няколко дни открихме процедурата за идеен проект на бъдеща магистрала от Русе до Велико Търново. Част от тези обекти са подадени за финансиране и по плана „Юнкер“. По него 5% се дават от ЕИБ, останалото е публично-частно партньорство. Въпросът е да има инвестиционен интерес. Затова се подсигуряваме с алтернативни източници на финансиране - ако не стане едното, да стане другото. 


Още по темата

Инж. Лазар Лазаров е председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ от септември 2011 г. В края на август 2013 г. той беше сменен от Стефан Чайков, но от август 2014 г. отново оглавява АПИ. Лазаров е завършил УАСГ, специалност „Пътно строителство“, като е придобил степен „научен сътрудник“ I степен. От 1995 г. работи в Централната лаборатория по пътища и мостове. Бил е директор на Централния институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти.