Валентин Вацев

Йончева е острието на копието на Станишев, тя е политически и идейно зависима от него, казва анализаторът

Вацев: Нинова не прави завой на дясно, Нинова изхвърли шепата останали троцкисти в БСП

113169 | 5 окт. 2020 | 21:46

Нинова говори за национални ценности, за силна суверенна българска държавност и спокоен поглед в бъдещето на българската нация. Това е нейна велика сила. Ако се пребори със социал-либералното си наследство, ще остане със славно име в историята на БСП.


За процесите в БСП след прекия избор на председател и проведения 50-ти конгрес на партията разговаряме с политическия анализатор Валентин ВАЦЕВ.

 

- Прекият избор на Корнелия Нинова като председател на БСП предизвика турбуленции сред партийните редици – някои са с положителен, други са с отрицателен знак. Допринесе ли този избор за стимулиране на вътрешно-партийната енергия, г-н Вацев?
- Прекият избор беше опит да се внесе ред в партията, да се импулсира вътрешно-партийният, организационният и идеен живот. В този смисъл самото мероприятие „пряк избор” може да бъде полезно, макар аз да се отнасям със силни съмнения към самата идея за пряк избор по принцип. Но всичко, което засилва вътрешно-партийната активност, интереса на хората към техния партиен живот, е добро. Не съм съгласен с опитите Корнелия Нинова да бъде давена „в капка вода”, не смятам, че това е повод заради който трябваше да се трошат копия и да дрънчат мечове.

- А защо дрънчат мечове? Защото някои вече не са членове на Националния съвет ли или драмата е по-дълбока?
- Вие написахте в „Епицентър“ на следващия ден след конгреса как партията се е освободила от „червените барони“ – де да беше така! Част от баронството беше отсвирено по законите на вътрешно-партийната борба, но група херцози и велики князе останаха. Така че партийната аристокрация е неубиваема, просто процесът е по-сложен. Има един неписан закон - първият конгрес след смяна на председателя на партията, е конгрес на смяна на елита. Това го наблюдавах, когато избраха Жан Виденов, който беше посочен в последния момент, след като беше преценено, че нито Лилов, нито Пирински стават за председатели на БСП. На следващия конгрес много привърженици на Луканов, и повечето привърженици на Лилов бяха отсвирени. После Първанов дойде по волята на Виденов. Помня как Жан заповяда да се заключи залата в НДК, където ще се гласува, и всички да гласуват, докато изберат Първанов. Аз бях сред изключенията.

- Спомням си този драматичен избор в БСП, чийто резултат беше обявен някъде към 4-5 часа сутринта.
- Точно така беше. Виденов беше решил на всяка цена Първанов да бъде председател на партията. Георги се държеше добродушно, което не му попречи да отсвири всички реални и измислени жановисти още на първия конгрес на победата му през 1997 г. Сега Нинова направи нещо абсолютно нормално, при това не по най-жестокия начин, както го правеха нейните предшественици. Тя подмени целия Първановско-Станишевско-МишоМиковски елит. Помоли го да напусне, той се дърпа, някои хора висяха на балкона на една ръка и издаваха неприлични звучи, но това е закон на вътрешно-партийния организационен живот. Този закон действа и в американските партии – и в републиканската, и в демократичната, действа и в европейската политическа традиция, и в историята на КПСС и на КПК. Всяка сериозна партия подменя периодично елита си. Това е смисълът на конгреса. В политиката е така - когато умре старият лъв, младият, неговият наследник, минава и задушава всички лъвчета, деца на стария лъв.

- Щом това се знае в БСП, защо такива известни имена на Велислава Дърева, не го приемат. И ще пострада ли перото или имиджа на някого, ако не е член на Националния съвет?
- Не, разбира се. Велислава Дърева, тъй като е талантлива, е като пинг-понг топче - винаги ще е на върха на вълните. Така че с нея не се е случило нищо драматично. Това го казах на себе си, когато тържествено ме отсвириха през 1997-а: „Какво ми става на мен, какво съм загубил, след като всички тв камери и радиомикрофони са на мое разположение, на моя страна?“.

- Вие казахте още, че Красимир Янков и Валери Жаблянов са напуснали парламентарната група и БСП, поддавайки се на ресантимент. Толкова ли е болезнено, ако не те изберат в някой ръководен орган?
- Да, първият импулс беше един мъжки ресантимент. Ресантиментът е велика сила, смесица от гняв, страдание, унижение, завист, усещане за дълбока несправедливост, която са ти причинили и ти си длъжен незабавно да реагираш. Аз съм изпитвал такива чувства, но при мен те са по-слаби. Ей, Богу, нищо не е станало! Не е нужно да се издават неприлични звучи, човек да се тръшка и въргаля, да си скубе косите и да прави нечленоразделни постановки. Това е част от вътрешно-партийния организационен живот - отстраняват те или не те отстраняват в зависимост от това какво правиш. Звучи грубо, но е част от политическата реалност във всяка партия – а и кой знае, впрочем, дали на Краси Янков, например, не му се е случило нещо хубаво чрез неговото неизбиране? В другите партии всичко това също се случва, но някак непублично. А в БСП е прието нещата да се изнасят на балкона, за да види цялата махала интимните детайли на семейния скандал. Това даже не е печално, по-скоро е досадно. Мъжете в политиката са така, когато не стане тяхното.

- Може ли недоволството да доведе до вълна в БСП, да напуснат цели организации?
- Очаквам наистина още някой или даже отделни организации да напуснат, но в никакъв случай това няма да е вълна. И все пак всичко зависи от волята на избрания председател. Нинова е в деликатно положение. Тя умее да разбута стари елити и го прави ефективно, но скоростта на промяна на стария елит с нов е забавена.

- Смятате, че трябваше да го направи по-рано?
- Разбутването на стария елит и създаване на нов са две неща, които трябва да се вършат едновременно. Чисто технологически тя остави да изтече време, през което да започне вътрешнопартийна инфекция.

- А тази вътрешнопартийна инфекция не е ли съществувала и преди Нинова да оглави БСП?
- Проблемът е много по-лош, отколкото изглежда. Всеки председател носи отговорността за партията и за деянията на всички председатели преди него. Нинова ще трябва да плаща и за някои тежки недомислия на Жан Виденов, и за политическата безхарактерност на Георги Първанов, и за безгрижието на Сергей Станишев, и за Мишо Миков. Тоест, тя носи цялата мъка на партията и за всички грешки преди нея. Няма начин да се разделят нейните лични грехове от тежкото наследство, което тя поема. Но тя е трябвало да мисли какво наследство поема.

- Не е ли несправедливо да носиш отговорност и за чужди грехове?
- Да, несправедливо е. Но изобщо да си председател на БСП не е весела съдба. При Виденов, който направи някои недомислия, партията влезе в ужасна политическа криза. Той пое вината и отговорността и изчезна в гънките на пейзажа. После Първанов като любимеца на партията беше изключен по един особено унизителен начин. Същата съдба последва и Станишев. При него редиците на партията се чувстваха комфортно, а сега е особено модерно да бъде масово ненавиждан. Усещам рефлексите на партията. Хората са недоволни от много неща и главният виновник за тях се оказва Станишев. Той е дълбоко непопулярна фигура в БСП днес. Той не иска да свикне с мисълта колко е кратко разстоянието между „Осанна” и „Разпни го”. В БСП това е само една крачка. Това е строга партия, а може да бъде и жестока.

- Защо БСП така се отнася към Станишев? Все пак след Живков той е най-дълго управлявалият БСП.
- Защото на хората им омръзна историческото безвремие на Станишевските елити. Да, Станишев е председателят, който най-дълго е управлявал партията, но точно по това време започнаха гнилостни процеси. При Станишев партията се научи да губи избори без да прави анализи. По негово време БСП стана партията на плоския данък, стана социал-либерална партия. БСП не беше субект на своето поведение, беше ѝ нанесен ужасен морално-политически удар с Тройната коалиция. Тогава се наложи и един особено извратен цинизъм - опита се да се внуши на партията, че „вие сте поискали тази коалиция”. И партията се почеса по главата и я прие внушението. Тази социал-либерална коалиция има дългосрочни резултати и тежки ефекти върху българската политика. Това бе типичен анти ляв ход.
Ако Корнелия успее да се пребори със социал-либералното си наследство, тя ще победи и ще остане със славно име в историята на българския социализъм. Но дали осъзнава тази задача, един Господ знае. Социал-либерализмът е окончателната болест на всички левици, онкологията на лявата култура. Вижте какво става в Европа, какво гробище на лявата идея е, как великата Френска социалистическа партия, която чертаеше пейзажа на цяла Европа, в момента е в колапс. Германската социал-демокрация се гърчи в безсмислица. Европейските социалисти са в изключително тежка криза.

- Казахте за плоския данък, въведен по времето на Станишев, но днес Нинова е обвинявана от Жаблянов и Янков, че е завила БСП надясно. Имат ли основания?
- Това е частна измислица на Жаблянов, на която приглася Велислава Дърева. Това е групата на Луканов. Нинова не прави завой на дясно, Нинова изхвърли последната шепа останали троцкисти в БСП – кликата на Луканов. Чрез нея партията се освобождава от наследниците на троцкистката перестройка в българската левица. Дали тя си дава сметка за това, или просто спечели във война, която не тя е започнала, не мога да преценя. Не я познавам добре, но тази моя дистанция ми дава възможност да бъда обективен към нея. Нинова победи последната вълна троцкисти и сега изхвърлените ще плачат. Отиващите си елити винаги се борят до последно. Когато троцкистите ги изхвърлят, те обвиняват официалното ръководство в изкривяване на линията – и винаги „в дясно”. Да обвиняват Корнелия, че е неолиберал, защото казала добра дума за Маргарет Тачър, е идеологически и политически некоректно. Тачър не беше неолиберал, тя беше неоконсерватор. Трябва да се прави разлика. А на Нинова ѝ предстои етап да открие собствените си форми на взаимодействие, на управление, на откриване и осмисляне на задачи. Пред нея стои един цял политически свят, който тя трябва да овладее бързо. Корнелия е добър мениджър, но тепърва ще открива високото изкуство на политиката като партийно и държавно управление. Тя сложи прът в колелото на българския троцкизъм. И тепърва ще осъзнава защо я нападат.

- Има и друго. Този избор не е важен само за БСП, а и за страната. Ако Нинова беше изгубила, в БСП вероятно щяха да протекат процесите, които видяхме в десницата.
- Съгласен съм. Този поврат дава глътка въздух за българката левица. Опитвам да си представя какво би било, ако бяха победили опонентите ѝ – отново безгрижие, отново съгласие, че ще ни бият, както искат, а ние отново ще бъдем прави, отново плоският данък, който изхвърля БСП от семейството на лявата култура изобщо.

- Следите ли негативната кампания, която напоследък води Елена Йончева срещу Нинова? Къде се крият причините, след като се знае, че Нинова е в основата на политическото издигане на Йончева.
- Да, следя. Но няма драма в този сюжет. Йончева е по-скоро аполитична, нали все пак е само журналист. Най-творческата част на живота ѝ мина със Станишев. Тя е абсолютно политически и идейно зависима от него. Всяко нейно политическо действие трябва да бъде съгласувано с него. Тя е острието на копието му. И за всичко това трябваше да мисли Корнелия Нинова, когато беше време. Но предполага се, че ще се учи от собствените си недомислия. Изобщо при Нинова има много нерешени проблеми. Тя тепърва ще трябва да изобретява актуални форми на българската външна политика. БСП няма външно-политическа визия, освен мизериите на евроатлантизма, в който ние се опитваме да бъдем на първо място. Корнелия тепърва ще трябва да открива проблематиката, дълбочината и драматизма на българо-руските отношения. Друга слабост е, че при нея желанието е по-скоро да нарита, отколкото да привлече, а това трябва да се прави едновременно. Тя нито е лесен човек, нито е ясен човек. Тя тепърва ще открива високите етажи на политиката, на политическата култура, но аз предпочитам това, отколкото историческото безвремие на късния български троцкизъм.

- Какви са основните различия между Нинова и съвременните български троцкисти, както наричате опонентите ѝ?
- Нинова говори за традиционни родови и национални ценности, за силна суверенна българска държавност и спокоен поглед в бъдещето на българската нация. Това е идеална антитроцкистка програма за социализъм от български тип, „с българско лице” в началото на 21 век. Не знам дали тя го е измислила, дали ѝ е дошло ситуационно или някой ѝ го нашепва. Но това е нейна велика сила. Не може да има социализъм във война с националните традиционни ценности, не може да има социализъм във война с държавния суверенитет. Това е именно формулата на троцкизма днес.

В този смисъл Корнелия напълно отговаря на социализъм такъв, какъвто трябва да е в България в началото на 21 век. Подобни процеси, впрочем, текат и в другите все още останали живи европейски левици – като някои са умрели напълно (като белгийската,например). През 60-те години европейският пролетариат беше заместен от средна класа, и това беше успех на европейския капитализъм. Политическата форма на това беше Европейският съюз. Оттогава мъката на европейската левица е че нейния референт е изчезнал, като „спасителния ход” беше изчезналия пролетариат да се замени с безкрайно разнообразните форми на LGBT+, с жените - но не изобщо, а като „угнетено малцинство”, заедно със всички други малцинства – етнически, верски, сексуални и пр. Не спират и опитите да се пренесе тази левичарска мъка при нас. И когато искаме българката левица да припознае своите традиционни ценности, аз питам свободата, братството и равенството не са ли традиционни ценности на европейското лява култура? Защитата на хората на труда не е ли традиционна ценност на европейското ляво? Лявото има своите традиции, има история.

- Какво означава за Борисов избирането на Нинова за лидер на БСП?
- Непосредствена заплаха.

- Защо?
- Борисов е драматична фигура. Той се опитва да отговори на два вятъра, които са перпендикулярни. Борисов в объркан и деморализиран, нервите му са объркани и скъсани. Около него сега има антикризистна защита, дошли са специалисти да го оправят. В същото време Нинова активира БСП и я готви за властта. Ако успее, а това зависи от струпване на всякакви случайни фактори, Борисов ще трябва да отстъпи. ГЕРБ не е нито лява, нито дясна партия, ГЕРБ е бизнес проект - тя превзе цяла България и всички властови позиции поради слабостта и упадъка на Станишевската БСП. Именно упадъкът на БСП е причина за възхода на Борисов. Нинова се опитва да внесе глътка живот в БСП. Тя ще създава себе си, ако не ѝ се попречи, ако не ѝ се подложи крак, ако не се спре троцкисткия стремеж да бъде удавена в капка вода.


От категорията

Хронология на Естонския скандал. Излъга ли президентът Радев?

Радев скрива и от естонския президент Керсти Калюлайд, че ебил в контакт с ковид-заразен, преди да кацне в Талин.-1603376049.jpg

Пренебрегвайки всичко, скривайки медицински факти, за които в Европа няма ...

22 окт. 2020 | 16:33

"Дойче веле": Коронавирус в България - защо държавата внушава фалшиво спокойствие?

-1600167702.jpg

Минем ли бройката от 100 нови заразени на ден, веднага затваряме", плашеше ...

21 окт. 2020 | 10:35

The Times: Великобритания се цели в съюзници на Путин с прикрити атаки

-1601962927.jpg

Според бившия секретар на британското правителството са били организирани тайни ...

24 окт. 2020 | 18:01

Петър Волгин: Бунтът срещу маските на открито е бунт срещу лишените от логика действия на властта

-1533827016.jpg

Тази непоследователност и постоянна обяснителност на управляващите изобщо не ...

24 окт. 2020 | 14:45