Дончо Папазов

Ванга вика Дончо Папазов да я успокоява

20102 | 14 март 2015 | 10:16

Шаман папуас подарява на мореплавателя гривна, която предсказва кога ще се разболее

Дончо Папазов-1426263752.jpgДядо му по майчина линия Александър и брат му прекосяват през зимата на 1928 г. Европа с най-модерния по онова време мерцедес и стигат до Лондон.-1426263943.jpgБаба му Ана Орозова и дядо му Александър-1426263802.jpgСемейството на дядо Дончо Папазоглу, първия търговец на розово масло, а момченцето до него е бащата на Дончо Папазов.-1426263783.jpg

Да срещнеш Дончо Папазов на улицата, значи веднага да попаднеш в слънчево настроение. Двуколесното му „Пежо“ като че ли има дисаги и оттам мореплавателят вади чудесии, сред които и фамилните снимки на рода Папазоглу - неговите прадядовци, търговци на розово масло от Казанлък, дето са имали кантори в Цариград, Париж, Лондон, Ню Йорк и Москва. Основали са фирмата си още през 1820 г. Първият е Дончо Ботев Папазов - пълен адаш на пътешественика.

 

Забогатели, защото държали на качеството. Това било оценено високо от световните им партньори. Когато дядо му става кмет на Казанлък, строи сиропиталище, дарява за черкви, дава стипендии на будни деца да следват в Европа. Другият му дядо по майчина линия - Орозов, заедно с брат си прекосява Европа с първия закупен у нас мерцедес и стига до Лондон. Потомъкът им пък като мореплавател е осъществил седем експедиции. Това, което световни ветроходци от Англия, Холандия и Щатите са мечтали, Дончо Папазов го сбъдва. И до днес постижението му не е повторено.

 

А рекордите на Дончо са световни: за най-дълго време, прекарано в спасителна лодка, и най-дълго изминато разстояние с такава лодка. Прекосил е Атлантика и Пасифика. Обиколил е два пъти света с яхтата „Тивия“, единия заедно с жена си Юлия Гурковска и шестгодишната им дъщеря Яна. Преминал е сам, без да спира в никое пристанище, „невъзможния път“, както наричат - на юг от „ревящите четиридесет“ и „виещите петдесет“ градуса.


Друга гордост на Дончо е баба му по майчина линия - Анна Орозова. Красавицата не само пътува с мъжа си по европейските столици, знае езици, завършила е европейски колеж, ами покорява конкурси за красота като Мис Биариц, Мис Монте Карло, Мис Лиеж... А в Остенде става „Златната Афродита“. Художникът Иван Милев я рисува като Ахинора, жената на хан Аспарух. Говори се, че самият Буров прескачал често до Казанлък само за да вижда Анна. В този смисъл Дончо вметва, че всички в рода им са естети и безпогрешно се целят в красиви жени. Доказателство са четирите брака на Дончо все с хубавици. „Най-дълго живях с Джуто (Юлия Гуркова-Папазова) - 20 години. Възприемаха ни като едно цяло. Тя най-много разбираше морето. Джу беше жена от високо ниво“, признава Дончо.


Една от най-странните истории, които му се случват по време на плаванията, е при
експедицията с дъщеричката Яна. „Хванах денга - тропическа треска. Вдигнах 42 градуса и задържах температурата няколко дни. Никакво лекарство не ми помогна. Бяхме в Нова Гвинея, в Порт Норд. Един местен познат ми каза, че знае известен шаман - папуас, който помага много в такива случаи. С един джип дълго се лашкахме, влязохме в джунглата, стигнахме селището. Преходът беше убийствен за мен. Шаманът се оказа възрастен човек. Накара ме да легна на един миндер и взе да ми бае. Баене съвсем като това, дето го правят и у нас бабите. Появиха се няколко възрастни жени, които взеха да му пригласят. На мен те ми се виждаха отвратителни - голи до кръс та, с провиснали гърди, които се размахват, докато танцуваха. За час и половина ми смъкнаха температурата. Носех на шамана две бутилки уиски. Дадох му ги. Той толкова се трогна, че свали от ръката си своята гривна от мед, подари ми я. Нося я и досега, повече от 30 г. Дадох я да я изследват
в академията на науките. Оказа се най-обикновена търговска мед. Върху нея има някакви набити знаци. Показвах я на специалисти, никаква логика не намират.

 

Преди три години гривната се счупи и я дадох на един майстор в Царево да я запои. Сложих я на ръката си и тя потъмня веднага. Казах си - изчезна магическата й сила. На другия ден ми се наду зъб, извадиха го и гривната нормализира цвета си. Тя е единственото бижу, което съм носил през живота си.“

 

Като малък Папазов живее на „Московска“ срещу гроба на Вазов. Той е много палав
и му викат Дончо Белята. В кооперацията имат асансьор "Шиндлер“, който един ден го повлича, чупи му крак и ребра и спира на педя от главата му. Дълго е в гипсово корито, учи се да ходи наново, но накрая се оправя напълно. Родителите го водят няколко пъти да му правят маслосвет в черквата „Света София“. „Свещеникът, като
ме наметне с патрахила, аз му развързвах редовно връзките на обувките и той вдигна ръце от мен и не искаше да ходя.“

 

Не по-малко любопитна е и първата му среща с Ванга. По онова време е на студентска бригада в Благоевградско. „След нощен гуляй в кръчмата някой вика - искате ли да отидем при петричката врачка. Казахме - да. Не бяхме спали върху захар. Ванга живееше в старата си къща. Имаше една дървена ограда, пред нея двайсетина души и ние, цяла нощ както не сме спали, решихме, че има да чакаме, и се отчаяхме. Малко след като застанахме, една жена каза: „Да влезе Дончо Папазов.“

 

Оказа се сестра й. Ванга каза, че ме чака от три месеца. Да седна до нея. Първите думи, които чух, беше едно нейно оплакване: „Жени уруспии идват при мене непрекъснато, мъже курвари рядко.“ Просто си изплака болката. И ми каза: „Ще стоиш тук, ти ме успокояваш.“ Аз седях, тя гледаше на хората. Много хора минаха, часове наред. Каза ми: „Ще останеш да спиш тук.“ Така няколко дни живях в нейната къща. Интересното е, че нещо ме спираше да попитам за себе си. Но Ванга ми каза да не ходя с тая балерина, с която бях по онова време, защото не е за мен. И което много ме изуми - рече, че съм белязан от Бога, което почна, да го завърша добре.“ След това за баща ми каза, без нищо да съм я питал, че са го били бастисали. Баща ми не е убит, но беше в лагер, два пъти беше изселван, до края не се оплака никога, работеше като изкопчия, умря млад на 56. Другото, което позна Ванга, е, че ще се разведа четири пъти. А дали ще се оженя и пети път, не ми каза. На тръгване ме изпраща сестра й и ми казва: „Дончо, ето ти един адрес, хубаво на-
прави, че не пита нищо за себе си. Тук има един човек, който непрекъснато седи, има и едни кръгли неща, всичко се знае. (Явно за микрофоните на Държавна сигурност ставаше дума). Ако ще питаш нещо, прати писмо. Адресът е в Гоце Делчев, много е сигурен каналът, ние ще ти отговорим.“ Каква благодат е било за ченгетата. Защото човек, като отиде там, пита за най-важните си неща и те ги получават наготово.“ „Аз лично не вярвам в късмета, но твърдя, че над главата ми има неуморно усмихната звезда. Твърдя го на шега, разбира се!“, завършва Дончо Папазов с усмивка.


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47