Муравей Радев

Муравей Радев

Външният дълг не е като плод-зеленчук

13989 | 18 февр. 2015 | 13:07

Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА за сюрпризите, манипулациите и реалните числа


- Г-н Радев, тегленето на нов външен дълг се превърна в основна тема за спекулации, политици и икономисти се надпреварват да ни замерват с различни милиарди. С колко реално ще задлъжнее България в следващите 3 години?

- Темата е благодатна за спекулации, защото материята е доста специализирана и не се познава от повечето хора. Когато става дума за пари, при това за много пари, внушенията лесно намират почва. Свидетели сме на безскрупулни манипулации - навлизали сме в гръцка дългова спирала, достигаме 60% от БВП, управляващите си осигуряват финансов лукс, който всяко дете ще изплаща с 10 000 лв. в следващите 30 години, и т.н. За жалост подобни глупости говорят и някои икономисти, при това хабилитирани. Вижда се, че краткотрайните политически дивиденти за тях са по-важни от националните интереси. Такива твърдения са вредни за финансовото здраве на страната в момент, в който се готви да се постигнат добри условия и максимално ниски лихви на международните финансови пазари. Освен това са и неверни. Истината е съвсем различна. За 3 години - от 2015 до 2017 г., държавният дълг на България ще нарасне с 5,3 млрд. лв. Не 8 млрд. евро или 16 млрд. лв., нито 24 млрд. лв., по последните сметки на симпатичната юристка Мая Манолова. А цифром и словом с 5,3 млрд. лв., което представлява 4% от БВП. Как се получават? В началото на т.г. държавният дълг е 22 млрд. лв. В края на 2017 г. той ще бъде 27,3 млрд. лв. Или нарастването на дълга за този тригодишен период е 5,3 млрд. лв. Може да възникне основателният въпрос как така теглим 16 млрд. лв., а дългът се увеличава само с 5 млрд. лв. Отговорът е - може, разбира се, защото с 12 млрд. лв. от него ще се изплатят предишни борчове, чийто падеж настъпва през този период. Тоест вземаме нов дълг, с който изплащаме стар. Увеличаваме размера с новия дълг, но го намаляваме с изплатения стар дълг. Общият размер не се променя. Останалите 4 млрд. лв. обаче увеличават дълга, защото с тях се финансира бюджетният дефицит, заложен в годишните закони.

- Изгоден ли е моментът да излезем на външните пазари?

- Да. От много години насам сега е най-изгодният момент за постигане на добри условия и ниски лихви. България се ползва с добро име и доверие сред финансовите институции и пазари благодарение на финансовата си стабилност и ниския размер на държавния дълг, ако разбира се, не се самоопровергаем. Замяната на стар с нов дълг има благоприятно отражение и върху разходната част на бюджета, защото новите лихви са значително по-ниски от старите. Сегашната лихва по новите държавни облигации пазарно се определя между 2 и 3%, докато изплатената миналия месец емисия еврооблигации, известна като дълга „Милен Велчев“, беше с 8,25% лихва. Всеки може да си представи каква икономия за хазната ще се получи само от няколко процента по-ниска лихва, когато става дума за 12 млрд. лв.

- Какво ще кажете за протеста на депутати от опозицията - били сюрпризирани с внезапно внесената ратификация за този нов, неизвестен и огромен дълг, а управляващите искали парламентът да им подпише празен чек, който да попълнят както им е изгодно, заобикаляйки впоследствие Народното събрание?

- Първо, ще кажа, че не се ратифицира споразумение за нов дълг, а договори за посредници - за банки дилъри и банка агент по подготовката и пласирането на държавни облигации. И намирам за удачни и навременни избора на солидни посредници, както и намерението на правителството да обяви средносрочните си намерения за емитиране на дълг на фондовата борса в Люксембург. Това са действия, внушаващи стабилност, предвидимост и сигурност. Нещо, което повишава доверието на финансовите пазари към държавите емитенти и способства за постигането на ниски лихви. Второ, за сюрпризираните депутати - могат да бъдат изненадани само онези от тях, които са проспали дебатите по бюджета за 2015 г., проведени през декември м.г. Освен бюджета тогава беше разгледана и тригодишната фискална програма, в която имаше информация както за бюджетните дефицити по години, така и за излизащия в падеж текущ дълг. Остава само да ги съберат – и както размерът, така и сроковете ще им се изяснят. Празният чек е поредната спекулация. Пак повтарям - ратификацията не е за размер на дълг, а за посредници. Но дори и да беше за дълг, парламентът в никакъв случай не се заобикаля, защото той гласува два основни параметъра на дълга в Закона за бюджета за всяка година поотделно. Това са максималният размер на новоемитиран през годината дълг и таван на общия дълг в края й. За 2015 г. тези параметри са гласувани. Никаква тригодишна програма не може да предреши тези стойности за следващите две години. За какъв празен чек може да става дума, след като депутатите ще гласуват тези размери с бюджетите както за 2016 г., така и за 2017 г., и ще приемат такива величини, каквито сметнат зацелесъобразни.

- Сред четирите банки, с които ще сключим договор за вземането на дълга, е и HSBС. Не намирисва ли този избор - все пак имиджът й се риозно пострада, има съмнения за пране на пари, укриване на доходи... Защо не се направи публичен конкурс за избор на посредниците?

- Пострада имиджът на швейцарския филиал на тази банка, не на централата. Филиалите прилагат законодателството на страните, в които работят. В Швейцария режимът на банкова тайна способства за някои негативни явления. Нещо, което не може да се твърди за централата, с която се сключва договор. Да не забравяме, че тя участва в консорциум от банки, които миналата година успешно посредничиха при дълга, емитиран от предишното правителство. Колкото до публичен конкурс за избор, няма такова законово изискване. И неслучайно! Работата с финансовите пазари изисква изключително внимание и деликатност. Да продаваш дълг, не е като да продаваш в плод-зеленчук. Затова обикновено се провеждат преговори с по-широк кръг финансови институции и впоследствие се сключват договори с онези от тях, които предложат най–добри условия.

- Добре, но защо в параметрите на новия дълг е записана лихва до 10%? Не е ли много висока?

- Точно затова е записана, защото е много висока. Между другото, от 5 години насам тези 10% фигурират във всички български емисии. Ако поставиш таван до 5%, пазарите се ориентират за възможностите и капацитета на емитента и може да се насочат към близка база - да кажем, 4,5%. Кажеш ли обаче 10%, все едно не им казваш нищо - толкова е широк диапазонът. Тогава отиват към реалните пазарни стойности, валидни към момента. Сега те са малко над 2%.

- Как България може да излезе от дефицитната спирала и нарастването на държавния дълг?Финансовото министерство не предвижда да се измъкнем от блатото на недостига поне до 2017 г.

- Държавният дълг на България е все още доста нисък в сравнение с другите европейски държави. Дори сега сме втори след Естония с най-нисък дълг. Това, разбира се, не бива да ни успокоява, защото първите много бързо стават последни и обратно. За съжаление от доста години страната трупа дефицити, които водят неизбежно до нарастване на дълга. Това трябва да разберат депутатите, които по време на дебатите при гласуването на държавните бюджети носят от девет кладенеца вода, само и само да докажат колко малко пари се отпускат за тази или онази дейност и как да се увеличат разходите за това или онова. Което при ограничен финансов ресурс се постига само за сметка на по-висок бюджетен дефицит. Той пък се финансира с нов, по-висок държавен дълг. Забавно беше да наблюдавам как същите депутати, които миналата година сърцераздирателно настояваха в бюджета за 2015 г. да се включат какви ли не допълнителни разходи, сега съвсем простодушно се чудят какъв е този нов дълг и защо е толкова голям размерът му. Дано разберат, че между дълг и дефицит има пряка зависимост и че за да не расте дългът, бюджетът трябва да е балансиран, т.е. да няма недостиг. Или с други думи казано, да харчиш толкова, колкото си изкарал. Ако искаш да намалиш дълга, трябва да постигнеш излишък.

- Възможно ли е да се постигне излишък и в същото време да не се допусне срив на някои публични услуги?

- Възможно е, но трябва да се работи в две посоки. Първата е повишаване на икономическия растеж и подобряване на събираемостта на приходите. Това е труднопостижимо в близко време предвид видимото забавяне растежа на европейската икономика и продължителната дефлация в България. Затова час по-скоро икономиката трябва да се освободи от всички бюро кратични спънки и режими. Втората е рязко да се повиши ефективността на държавните разходи. Може да се постигне с дълбоки реформи в тежките бюджетни сфери – социална дейност, здравеопазване, образование, публична администрация и т.н. Те поглъщат голям обществен ресурс при влошаващо се качество на продукцията им. За това обаче от управляващите се изисква много смелост, упоритост и, разбира се, парламентарна подкрепа. И още нещо - аргументирано, навременно и компетентно запознаване на обществото с действията на правителството. Тази информация трябва да бъде разбираема, за да се ограничат възможностите за нечистоплътни спекулации като тази с новия дълг.


Grand Energy

Още по темата

Муравей Радев е роден на 6 май 1947 г. в София. Завършва Висшия институт за народно стопанство (ВИНС) във Варна, специалност „Икономика на промишлеността“. До 1989 г. работи като счетоводител. От 1990 г. става член на СДС. Избран е за народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото народно събрание. В правителството на Иван Костов е министър на финансите (1997-2001).

България ще е в челната тройка по нисък дълг в Европа

(Снимка: БГНЕС)-1424193181.jpg

Страната ни е натрупала 15 млрд. лв. допълнителни борчове от началото на кризата

18 февр. 2015 | 08:50

Въпроси около извънредния външен заем

Народното събрание би трябвало да разгледа много внимателно предложението на МС за одобрение на сключения договор, да стигне до същинските мотиви, да надникне зад словесната мъгла и плетеницата от противоречиви аргументи. (Снимка: Георги Колев)-1424174067.jpg

Никой не е сигурен за какво ще отиде планираният „излишък“

17 февр. 2015 | 13:53