Васил Стоименов

Законопроектът за минералните и изворни води защитава единствено потребителите!

Васил Стоименов: Водата е натурален продукт, а не сапун или джапанки, та да не се знае откъде е!

5473 | 16 ноем. 2017 | 09:27

Няма извор без име! Противното е антинационална позиция и хората, които я защитават ще се помнят от обществото. Ние не се срамуваме от имената на българските извори за разлика от тях.


Проектозаконът за храните, който мина на първо четене в Народното събрание, предизвика остра полемика. Предмет на спора е новият раздел за водите, който изправи един срещу друг Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) и Съюзът на безалкохолната промишленост в България (СБПБ). Преди броени дни СБПБ публикува становище, в което опроверга твърденията на Асоциацията. Но нападките не спряха. КРИБ също излезе с позиция срещу проекта.

Зад проектозакона, внесен от правителството, са Съюз „Произведено в България“, Асоциацията на индустриалния капитал, Федерацията на потребителите, Съюзът на безалкохолната промишленост в България, където членуват компаниите, бутилиращи на находището в Горна баня, Централният кооперативен съюз (ЦКС), Лактима, „Балдаран спринг.“
За отговор на всички спорни въпроси потърсихме Васил Стоименов, заместник председател на Съюза на безалкохолната промишленост в България и собственик на „Балдаран спринг“. Той е основател и бивш собственик на „Девин“.     

- Г-н Стоименов, проектозаконът за храните мина на първо четене. В него за първи път е обособена глава “Води“, която засяга всички въпроси, свързани с експлоатацията на находищата и изворите в България. Тъй като се вдигна голям шум и вашият Съюз бе обвинен в лобизъм, може ли да обясните какво налага включването на раздела в законопроекта?

- Налага го европейски регламент, с който от 2011 година се приема, че водата е храна. Затова мястото на този раздел е в Закона за храните.  
Нещо повече – преди две години бе създадена работна група в Министерството на земеделието, в която първоначално ние, от Съюза за безалкохолната промишленост в България, не бяхме поканени. Там този раздел бе иницииран не от нас, не от мен в лично качество, а от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България – другата браншова организация, която в момента има претенции към същия този раздел.  

- Под европейски регламент имате предвид вероятно и европейската Директива от 2009 година, с която сега се опитваме да влезем в крак.

- Не се опитваме, веднага ще ви поправя. Директивата е от 2009-а и е приложена в Наредба за бутилираните води, която действа и в момента и съгласно нея ние работим. Как иначе бихме могли да работим без законова уредба?
Още едно важно уточнение – раздел „Води“ в Закона за храните утвърждава тази Наредба и не променя нейната същност.

- Защо е тогава тази съпротива?

- Съпротивата е срещу прилагането на някои термини съгласно споменатата Директива, нищо повече. Прецизира се понятието „търговско наименование“, което неправилно е използвано в Наредбата, където то се приравнява на понятието „търговска марка“.
В работната група, която споменах, е изработен един първи вариант на законопроекта, който е изпратен през 2016-а за нотификация в Европейската комисия. В него е включено определение за търговско наименование. Това определение Европейската комисия не го приема! Именно заради тази забележка в раздел „Води“ е вкарано правилното понятие „търговско описание“.
Нотификацията се прикрива от АПБНБ, а точно тази забележка на ЕК е в основата на спора между двете браншови организации в полза на нашия Съюз!

- За потребителите е трудно да направят разлика в юридическите термини. Какво включва понятието „търговско описание“, което е ключът към проблема?

- Включва географския произход, името на извора, вида на водата и може да включва търговската марка. Тоест, то е едно комплексно понятие, в което влизат всички изброени неща. Не може да се изключи нито едно от трите – нито вида на водата, нито името на извора, нито търговската марка. Това дава правото върху етикета да присъстват тези три компонента.

- Но изрично е казано, че името на извора или географският произход трябва да бъдат с по-големи букви.

- Така работим и в момента съгласно действащата Наредба. Дори и да отпадне раздел „Води“, както се стремят нашите опоненти, пак ще останем в позицията, че наименованието на извора трябва да е с шрифт един и половина пъти по-голям. Това е уредено в член 24 на Наредбата за бутилираните води.

- В мотивите към законопроекта е посочено, че информацията за извора и географския произход е по-важна за потребителите, отколкото икономическия произход, тоест търговската марка или бранда на фирмата, която бутилира водата. Защо?

- Това е посочено изрично и в Директивата. Водата е натурален продукт, а не сапун или джапанки. Затова първо трябва да се знае откъде и каква вода се предлага на потребителите. Второто е какви са характеристиките на тази вода, за да знаем дали да даваме на възрастни хора, на малки деца, тъй като някои от водите имат по-специфичен състав.
Това обаче не забранява и не ограничава поставянето на търговски марки и фирмени знаци.  

- Отново ще ви попитам за какво е тогава протестът? Кой се чувства засегнат?

- Една моя бивша компания, която произвежда два различни вида вода под едно наименование за географски произход. Това е объркващо за потребителите. Минералната и изворната вода са абсолютно различни като продукти и те не би следвало да се продават под едно търговско описание. Това е проблемът. На тази компания ще се наложи да промени дизайна на етикетите си съобразно Директивата. Впрочем, те не го правят в момента и съобразно Наредбата. Законът обаче вече е едно стъпало по-високо като императив и ще ги задължи да го правят. Подчертавам отново – тази компания от 7-8 години не се съобразява със закона и пречи за прилагането на Директивата. Те имат реален проблем с Директивата, а не със Съюза, нито с мен в лично качество.

- Какво означава разпоредбата от Директивата „забранява се предлагането на пазара на натурална минерална вода от един и същи извор под повече от едно търговско описание“?

- Че не може водата от едно и също находище или от един и същи извор да се представя под две различни наименования. Не е редно и потребителите се объркват.

- Да дадем пример: ако находището се казва „Роза“, на пазара не може да има бутилирана вода от това находище, едната от които да се предлага като „Роза“, както е редно, а другата...

- ...а другата да е „Лале“, например. Ако изворът е „Роза“, върху водата с по-големи букви трябва да е изписано „Роза“ за всички бутилирани води от този извор.  

- Има ли в момента вода на пазара, която да е от едно находище, а да се предлага под две различни имена?

- Има. Моята бивша компания продава водата под името „Девин“, която е от извор „Балдаран“, а от същия извор „Балдаран“ аз продавам водата като „Балдаран“, защото това е името на извора.
Директивата не допуска споменатото раздвоение. Има жалби и процедури в Европейския съюз по този въпрос. Те още не са разгледани, но при всички положения това не може да продължава повече.

- Проектозаконът за храните мина на първо четене. Имате  ли опасения, че нещо може да се промени при второто четене след шумната медийна кампания?

- Напълно е възможно. Сигналите, които се получават, са в тази посока. Цялата, бих казал истерична, медийна кампания, е за да разколебае народните представители и да им представи раздел „Води“ от проекта като лобистки, който ще защити определен интерес. Дори аз бях визиран в лично качество. Което не е така, защото ако се чете проектозакона, Директивата и Наредбата, по която работим сега, ще се разбере, че такова е европейското законодателство.

- Ако разделът за водите бъде приет, на пазара утре под името „Балдаран“ може да се появят още производители, така ли?

- Да, стига да има дебит. Основното в търговското описание трябва да е името на извора. Както казах, не се забранява да се изписват и търговските марки на производителите, което дава информация за икономическия произход на стоката. Но трябва да е ясно, че приоритетът е географският произход, който дава водещата информация на потребителите.  

- След като на пазара ще има и друга компания, която да бутилира под описанието  „Балдаран“, това няма ли да ощети точно Вас?

- Има такава вероятност! Аз налагам и развивам „Балдаран“ през последните близо четири години, затова по-ощетеният ще съм аз. А не обратното, както се опитват да го представят.
Ще се върна към малко по-специфична тема, с която много се спекулира. Излезе социологическо проучване, където се слага знак за равенство между марката и името на извора и се казва, че марките били „Банкя“, „Горна баня“, „Хисаря“. Няма нищо такова! Уважаеми Господа Социолози, търговските марки са частна собственост, а имената на находищата, като словни изрази не са и няма да станат никога частна собственост, защото находищата са национални! Производителите, които стопанисват тези находища, имат право и са длъжни по закон да  слагат наименованията им на етикетите. И те ги поставят. Но те не са тяхна частна собственост! Производителите се сменят. Примерно ако някой фалира, той ще си иде, а е запазил името на находището само за себе си, така ли?? И какво ще пише на етикетите следващият производител?! Може би малкото име на една печално известна труженичка на капитала?!

- Отваряте важна тема, която надхвърля конкретния спор. Находищата са държавна собственост и държавата дава концесиите. Ако водата е с името на находището, а концесионерът наложи на пазара марката, в случай на фалит или смяна на концесионера, той ще е спечелил веднъж от концесията и втори път – от продажбата на марката. Това не ощетява ли държавата? Не се ли печели на неин гръб два пъти – веднъж от находището, втори път – от марката?

- Точно това се стремят на направят колегите от другата браншова организация. В момента пиша до всички народни представители. Питам: ще позволим ли да се капитализират национални богатства и ценности, като се дадат изключителни права върху ползването на национални находища, които са държавна собственост? Тоест, да има монопол върху ресурса на находището и в същото време фирмите монополисти да приватизират и наименованията на тези държавни находища.
Има спекулации, че аз променям наименованието на изворната вода на другата компания, а тя няма да може да използва наименованието на извора, защото съм имал вече запазени права върху името. Нямам никакви запазени права и не мога да имам, точно това се опитах да обясня по горе! Никой не променя нищо, всеки, който е на този извор, е длъжен да ползва името „Балдаран“.

- КРИБ също разпространиха свое становище в подкрепа на Асоциацията. Оттам твърдят, че изворите нямат имена и няма как законът да бъде изпълнен. Има ли извори без имена?

- Това е друга груба манипулация, а хората, които не четат и услужливо изпълняват поръчки, са достойни само за съжаление. Който се обърне към европейското законодателство знае, че терминът „извор“ означава едно единствено нещо –„подземно водно тяло“. То може да бъде находище за минерална вода, може да е подземен воден хоризонт за изворна вода. Тоест, подземното водно тяло е изворът. Находищата обикновено излизат с няколко точки, които са сондажи или каптажи, които са водовземни съоръжения, а не извори! Имената и номерата на тези сондажи не могат да заменят имената на изворите, тоест на подземните водни тела, които са установени със списъци към Закона за водите и се знае кои са минералните находища. Няма да има никаква промяна на установените имена на находища и на извори, тъй като понятието „извор“ е изчистено и е ясно какво означава. Няма извор без име! Противното е антинационална позиция и хората, които я защитават ще се помнят от обществото. Да се каже, че българските извори нямат имена и не трябва да имат имена е крайно, грубо и не отговаря на интересите на обществото. Заради един единствен частен интерес ние не може и не трябва да си унищожим автентичните имена на изворите. Ние не се срамуваме от имената на българските извори за разлика от тях.
Върху всяко разрешително за водоползване пише името на извора, върху моето конкретно пише: „Каптиран естествен извор Балдаран“. Подчертавам: няма да има никаква промяна след приемането на проектозакона, тъй като изворът е ясно изяснен термин и с Решение на Европейския съд 207-14.

- Да разясним и въпроса за „едно находище-един концесионер“. Това ще върже ли ръцете на държавата да определя по няколко концесионера за едно находище?

- Няма изискване да има само един концесионер на едно находище. Такъв принцип, за който те претендират, може би усърдно се прилага в Зимбабве, но в Европейския съюз - не! Това е анти принцип! Нашите находища са много големи. Имаме находища на минерални води, които се стопанисват от 30 и повече години. Тези находища имат по няколко сондажа. На тези находища има повече от един оператор. На Горна баня са двама стопански оператори - от 60 години единият, от 30 години - другият. В Хисаря са няколко. Във Велинград – също.
Ако такъв анти принцип се въведе, както впрочем настояват упорито нашите подкрепени опоненти, които явно са големи „фенове“ на анти монопола, това означава, че ще се затварят фабрики. Кой ще остане от двамата оператори на Горна баня или от тримата на Хисаря или от двамата във Велинград? КРИБ ли ще определи Кой или труженичката на капитала? Това, което се провокира, е много опасно и няма как да бъде допуснато. Колегите от работодателската организация, която ги защитава като леля сираче, би трябвало да се замислят сериозно върху отечествено-фронтовската позиция, зад която застават -  единствено достойна за времената около национализацията или както дядо Маркс казва - експроприацията. Тази позиция, бих казал, е много странен вид екзотична бизнес еклектика и сигурно единствен пример в световния мир как работодателски организации тръгват срещу капитала и инвестициите на свои колеги, които много преди тях да ги е имало са създавали култура на потребление на бутилирани води. „Да ги поразредим малко, а“?

- Как потребителят ще се ориентира водата на кой производител купува, след като големите букви посочват името на извора?

- Производителите имат право да произвеждат водата с определен дизайн на бутилката, на капачката, на етикета и т.н. На едни може да е червен, на друг – син и т.н. По този начин хората са наясно – това са различните производители, но находището е едно. Така е в Европа, така е и у нас.





От категорията

Валерия Велева: Защо ДПС натисна червения бутон

-1448546816.jpg

Карадайъ е последователен. От своето създаване ДПС носи ценности, които никога ...

14 дек. 2017 | 17:23

На инат! ГЕРБ, патриотите и „Воля“ продадоха надеждата на тежко болни българи

-1509550517.jpg

126 депутати отхвърлиха и четвъртото вето на президента. Въпросите обаче ...

14 дек. 2017 | 14:31

Патриарх Неофит изпрати представител на празника на Струмица. Среща го Зоран Заев

Премиерът Зоран Заев посреща епископ Сионий.

Снимка БГНЕС-1512995193.jpg

Дядо Сионий седи на владишкия трон на литургията по случай "Св. петнадесет ...

11 дек. 2017 | 14:25

Ген.-майор Стоимен Стоименов: Трябва ни нова стратегия за национална сигурност

Ген.-майор д-р о.з. Стоимен Стоименов-1513236471.jpg

Не може да има стратегически документ без стратегически цели

14 дек. 2017 | 09:27

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.