Развитието на икономиката налага спешен внос на работна ръка!

Васил Велев: 80 000 работници от чужбина са нужни в момента, 500 000 за следващите 5 години

7907 | 7 дек. 2017 | 13:50

За деветмесечието износът е нараснал с над 12%, БВП - с 4%, заплатите – с 11%, безработицата е под 6%, коефициента на заетост - с над 3 процентни пункта. България е във възходящ икономически цикъл и това трябва да се използва - и за реформи, и за трупане


Васил Велев,
председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Дефицитът на работна ръка в България се задълбочи в последните две години. Нещо повече - по отношение на човешките ресурси бизнесът е затруднен, както никога досега. Такъв недостиг не е имало, откакто в страната се развиват частен бизнес и пазарна икономика.

Основната причина е, че икономиката бележи ръст, а хората в трудоспособна възраст, които влизат на пазара на труда, са по-малко от тези, които го напускат. Годишно на мястото на 100 напуснали – заминали в чужбина или оттеглили се в пенсия, влизат едва 63.

Дефицитът е засегнал всички сектори. Нито един не може да бъде изведен пред скоби като най-потърпевш от липсата на човешки ресурс. В машиностроенето ситуацията е точно толкова тежка, колкото в туризма, и то не в продължение на три месеца, а през цялата година. Същото е в електротехниката, електрониката и IT-сектора, строителството, транспорта, медицината, даже и армията. Трудно се намират служители дори в области със силни социални пакети - 20 заплати при пенсиониране, двойни отпуски, по-ранно пенсиониране и т.н., тъй като икономиката изсмуква кадри отвсякъде, откъдето може.

Друга причина за тежкия дефицит е образованието. Нито средното професионално образование, нито висшето произвежда кадрите, необходими на икономиката. План-приемът  по професионалните направления и специалности не съответстват на заетите по икономически дейности и на търсенето. Имаме изобилие от езикови гимназии, което е български феномен, докато професионалното образование не е насочено към професиите, които трудовият пазар търси.
Анализ, направен на базата на заетите в икономическите сектори и приема на професионалните направления в училищата, разкри пълното несъответствие между тях. Ситуацията при висшето образование е още по-лошо, където има излишък на хуманитарни кадри и огромен недостиг на инженерно-технически.

По оценка на експерти, сумирайки потребностите и заявките, идентифицирахме нужда от 80 000 работници само за шест сектора в момента – машиностроене, електротехника, строителство, IT-сектор, здравеопазване и транспорт. 500 000 работници е оценката в средносрочен план, тоест за следващите пет години, отчитайки емиграцията. По последни данни разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно в полза на напусналите. Това показва, че процесът е ограничен (в началото на прехода разликата бе над 60 хиляди), но не е спрял. Като добивам проблемът със застаряването на нацията, изводът е, че икономиката няма да се развива без внос на работна ръка.
Колкото по-бързо се разбере този проблем, толкова по-малко ще са пропуснатите ползи и ще бъде избегнат риска процесите да станат необратими. Без решение на въпроса до 10 години в индустрията няма да има кой да работи.

Трябва да се подчертае, че гръбнакът на индустрията в момента са хора, които са над 50 години.

Дори да произведем бум на раждаемостта сега, ефектът ще дойде след 20 години. Дотогава заводите ще са били принудени да затворят.
В Германия 17% от трудещите се са граждани на трети страни, тоест на държави извън Европейския съюз. Към тях трябва да прибавим българи, поляци, румънци, тоест работната сила от Източна Европа, за да стане ясно колко много имигранти работят за германската икономика. За българската икономика чуждите работници и специалисти са под 1%. Ние сме единствената държава в Европейския съюз с толкова ниски стойности.

Напълно грешна е тезата, че имаме безработица и няма нужда от внос. Данните в Бюрата по труда не са показателни. Те оперират с контингент от професионални безработни, които се местят по различни проекти и програми, за да се усвояват средства. Всяка агенция за подбор на кадри обаче може да потвърди колко трудно се намират работници, независимо от образованието и от сектора.

На практика безработица няма, тъй като всеки, които иска да работи, би могъл да го направи. Не го правят хора, които или не могат нищо да работят, или не искат, или търсят работа „лека и доходна“, или не са мобилни и не приемат да се преместят от един град в друг.

Важен е въпросът от кои страни България може да привлече работна ръка?

Ние сме страна със сравнително високи доходи, въпреки че медии и синдикати ни заливат с обратната информация. Стандартът е добър – по-добър от стандарта на 70% от населението на планетата. За едно работно място имаме 40 кандидати от чужбина на нивата на заплащане за българските работници и специалисти.
Украйна, Молдова, Армения, Виетнам - това са страни, от които трябва да внасяме преимуществено и на първо място. В част от тези страни има българска диаспора, те са християни и православни. Виетнамците са добри работници и специалисти, с които имаме опит от миналото. От споменатите държави има интерес и желание. Вече половин година обаче ние се мотаем, неподписвайки с тях двустранни споразумения.

Бюрокрацията е огромна пречка

Един пример: български завод без успех търсеше главен инженер две години. Обърна се към чужбина и се явиха 40 кандидати. С трима от тях се проведоха разговори по скайп, интервюта. Накрая един бе избран, но оттук нататък започнаха мъките. За оформянето на всички документи е нужна най-малко половин година при добър късмет. Обикновено процедурата трае даже година, година и половина. Това не е нормално и приемливо нито за бизнеса, нито за кандидатите.
Процедурата трябва решително да се облекчи. Да се скъсят сроковете, да има обслужване на едно гише, да се намалят държавните такси, които в момента възлизат на 400 лева на човек.

Има и други ограничения. В закона е записано, че максимум 10% от персонала на една фирма трябва да са граждани на трети страни. Няма такова европейско изискване! То автоматично забранява вноса на чужденци в микропредприятията, където има под 10 души персонал. В микропредприятията работят повече от една четвърт от заетите в България. На практика една четвърт от българската икономика има забрана за внос на работна ръка, тъй като няма как да внесе 0,9 чужденци. Това е безсмислено и ненужно ограничение.

По-бърза писта е синята карта, където процедурите са малко по-ускорени. Тук обаче също има ограничения под натиска на синдикатите. Синята карта важи само за IT специалисти в момента в България. Ако искате да внесете машинен инженер със синя карта не може, защото синдикатите са против. Липсата на инженери, производството и заплатите в едно предприятие обаче са в пряка връзка.

При сезонната заетост също има ограничения. Работници отвън могат да се наемат само в туризма и селското стопанство. В строителството, например, не може. Правим предложение, но то се саботира.

Обобщено казано, необходимите мерки са да се отвори синята карта, да се скъсят сроковете, да се облекчат процедурите, да се намалят таксите, да се махнат ограниченията от 10%, да се добави строителството към сезонната заетост, да се сключат двустранни спогодби за внос на работници. Голяма част от тези проблеми отпаднаха с поправките в закона за трудова миграция и трудова мобилност от края на ноември т.г., но не малко останаха. Трудно се променят нагласите.

Опасенията, че вносът на работна ръка ще намали заплатите в България са безпочвени. Вносът няма да се осъществява на дъмпингови цени. Откакто България е член на ЕС заплатите са се покачили три пъти. Те обаче не са толкова високи, че да се направи дъмпинг. Като се прибавят разходите за жилище и ежегодни пътувания до родината, няма как да стане така, че чуждия работник да струва по-евтино. Никой не ходи на гурбет без печалба. Никой работодател също така няма да инвестира енергия и средства за внос от чужбина, ако има българин за съответната позиция. Трябва да се разбере, че вносът на чужденци се налага от липсата на хора. Че когато една работа остане несвършена, това води след себе си по-малка добавена стойност, по-малък вътрешен продукт, по-малко приходи в бюджета, оттам – по-малки заплати на учители, лекари, полиция, държавни чиновници.

Бизнесът търси и други начини за запълване на дефицита. Всеки месец имаме срещи в министерството на образованието. Създадохме обществен съвет за взаимодействие на бизнеса с образованието. Правят се усилия за промяна, но има огромна съпротива на места. Принципът „парите следват ученика“ показа много дефекти. Училищата не създават кадри според нуждите на икономика. Автономните университети - още по-малко.

Среднист, който е усвоил добре професията, получава в индустрията често по-високи заплати от един висшист в администрацията. Безработицата сред висшистите е малка, но е висок процентът на тези, които работят на позиции, които не изискват висше образование. Жени, завършили икономика, работят като продавач-консултанти. В същото време има недостиг на инженери във всички икономически сектори. Малко кандидатстват във висшите технически училища и още по-малко завършват. Специалността машиностроене в Техническия университет завършиха осем човека миналата година.

Нещата са драматични и трябва да се променят с комплекс от мерки. Една от тях са сериозни държавни стипендии за дефицитни професии. Това е начин да привлечем способни млади хора, които да имат ангажимент за реализация в страната. Бизнесът също дава стипендии, но трябва да има на кого.

Пряка е връзката между спада на инвестициите и липсата на работна ръка. Първо, защо да се строи завод, ако няма кой да работи в него? Второ, родните инвестиции, реинвестиции и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи също спадат, защото сега инвестираме в хора, а не в необходимите за развитието на производството машини и технологии. Ръстът на заплатите е 11%, а ръстът на икономиката – 4%. Масовата психоза колко сме бедни води дотам, че ние си изяждаме бъдещето. Развитието не е устойчиво. Идва момент, при който заради липсата на модернизация на производството, нещата се сриват.

Има и трета причина: бизнес средата. За премахване на административните прегради започнахме да се движим в добро темпо. В другата част от бизнес средата – сигурността на собствеността, справедливото правораздаване, нагласените обществени поръчки няма съществена промяна. Това безспорно влияе както на решението да се инвестира в България, така и на мотивацията за емиграция. Българите напускат не само заради ниските доходи, но и заради средата.

Вносът на работна ръка, за който бизнесът настоява, трябва да върви паралелно с решаването на всички изброени проблеми.
В момента има добра конюнктура. Икономиките на нашите партньори растат. За деветмесечието износът е нараснал с над 12%, БВП - с 4%, заплатите – с 11%, безработицата е под 6%, коефициента на заетост - с над 3 процентни пункта. България е във възходящ икономически цикъл и това трябва да се използва - и за реформи, и за трупане на резерви. Не трябва да се изпуска този отворен прозорец!



От категорията

Валерия Велева: Защо ДПС натисна червения бутон

-1448546816.jpg

Карадайъ е последователен. От своето създаване ДПС носи ценности, които никога ...

14 дек. 2017 | 17:23

На инат! ГЕРБ, патриотите и „Воля“ продадоха надеждата на тежко болни българи

-1509550517.jpg

126 депутати отхвърлиха и четвъртото вето на президента. Въпросите обаче ...

14 дек. 2017 | 14:31

Патриарх Неофит изпрати представител на празника на Струмица. Среща го Зоран Заев

Премиерът Зоран Заев посреща епископ Сионий.

Снимка БГНЕС-1512995193.jpg

Дядо Сионий седи на владишкия трон на литургията по случай "Св. петнадесет ...

11 дек. 2017 | 14:25

Ген.-майор Стоимен Стоименов: Трябва ни нова стратегия за национална сигурност

Ген.-майор д-р о.з. Стоимен Стоименов-1513236471.jpg

Не може да има стратегически документ без стратегически цели

14 дек. 2017 | 09:27

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Гошко


7 дек. 2017 | 19:18



Извинете броят на българските IT специалисти в чужбина е 10 15% от имигриралите СПЕЦИАЛИСТИ С ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ , т.е. да се чете 25 37,5 хил. човека. В близките години страните от ЕС имат необходимост от 500 хил. IT специалисти. Отчитайки, че немалко от завършилите в БГ IT специалисти учат магистратура в чужбина предимно страните от ВБр, Германия, Франция, Белгия и др. и там остават, гладът от тези специалисти в БГ ще се засили. Да му мислят тези от МС начело с премиера и т.нар. бизнесмени.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Гошко


7 дек. 2017 | 18:51



Този шеф на УС на АИКБ не си прави сметка, че никой отишъл на работа в чужбина няма да се върне. И това са млади хора, повечето от които са вече създали семейства, купили жилище , вече имат и деца, така че загубата на един човек след 5 10 години е 4 човека и расте в геометрична прогресия. Реално БГ загуби не 2, а 2,5 млн. млади хора, за които се твърди, че 70% от тях са с висше образование.Нека не са тези проценти, а например 50%, но това е невъзвратима загуба. IT специалистите се оценяват на10 15% от имигриралите т.е. 250 375 хил.души! В момента в БГ има към 20 хил. програмисти. Да си търсят ИТ специалисти Домусчиев, Велев и компания. А Л.Павлова се хвали, че сме били на трето място по брой IT специалисти. Горката...


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Борислав Георгиев


7 дек. 2017 | 17:53



Докато не се постигне за равн труд равно заплащане не сме в европейския съюз а някаква прикачена част или досаден апендесит.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Иво Иванов


7 дек. 2017 | 17:49



Четеш му глупостите на тоя другар, па ти идва даму набиеш с дряновица гърбината. Кой млад, технически грамотен, квалифициран българин ще се гърби за 800лв (с извънредните), като в Германия и др. развити страни го канят с бъклица и дрян да взима 4 5 пъти повече, като и осигуровките му са добри, и реално е застрахован против безработица, не го ебават някакви селтаци, каращи Бентлита, но бавещи заплати по половин година?


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.