Важното е ред да има

3869 | 25 апр. 2015 | 12:38

А уж дълго не ми излизаше номерът


Какво беше при соца? Имало ред. Е, за какво ли не се чакаше ред. Чакаш да ти излезе номерът.


По едно време и аз си бях пооправил финансовото положение - нищо че бяхме еднакво бедни.


Та посъбрах някой и друг лев и реших да си купя хляб. Защото бях стигнал до мисълта, че хлябът не е лукс, а необходимост.


Направих първата вноска и търпеливо зачаках да ми излезе номерът. Имах и останалите пари, тях обаче ги внесох в книжка и се зарекох да не ги пипам - знаеше ли тогава човек кога ще му излезе номерът...


Децата ми много се радваха. Непрекъснато се фукаха пред другарчетата си. А мине, не мине година, ме питаха какъв хляб ще купим - бял или черен?


Нямах връзки, винаги се простирах според чергата си (като внимавах да не ме изтупат!), та се налагаше да им обяснявам, че и дума не може да става за избор, камо ли за глезотии - какъвто има, такъв ще вземем.


С годините обаче жена ми взе да нервничи и току подмяташе, че на еди-кого си бил му излязъл номерът (за разлика от някои смотаняци) или че не знам кой си бил си взел хляб от корекома (имаше тогава такава екстра за по-равните от равните).


А на мене, изглежда, видът ми беше станал нездрав, защото един колега ме посъветва да взема хляб на старо - мнозина така правели и живот си живеели, даже си свиркали с пълна уста.


Аз обаче си знаех своето: вземеш ли хляб на старо, ядове ще имаш - бързо се разваля и за нищо не става.


Жена ми съвсем я хвана истерията и каза, че ако не съм бил твърдоглав и карък, съм можел да направя кариера и да ми дадат не какъв да е хляб, а служебен.


Междувременно децата се задомиха. Браковете им, слава богу, се оказаха успешни за разлика от тоя на родителите им.


Жена ми ме напусна. Пренесе се у директора на един хлебозавод. Отживя си на хлябове - всеки ден различен.


Мислех да се пропия от мъка, но като знаех колко бавно тогава излизаше номерът за какъвто и да е алкохол, се видях принуден да погледна трезво на нещата.


Не ми се живееше сам. За мене жената все още не беше лукс, а необходимост. И реших да си направя вноска за нова жена. Разправяха, че там номерата излизат по-бързо...


Най-неочаквано обаче дойде демокрацията. Край на соцовия ред! На някои ни дойде времето. А на мене съвсем ми излезе номерът.


Замогнах се от реституцията. И в реалностите на пазарната икономика излязох на далавера. Карък, а?


С компесаторките от дядовата фабрика за валцовани трици изкупих хлебозавода с брашното, което имаше на склад. Натирих директора заедно с жена му. А тя поиска да се върне при мене.


- Как не - отрязох я, - виж каква топ­манекенка съм си хванал, да не съм луд да те вземам на старо!


Не, не е за мене втората употреба, надвил съм си на харча. Купих на топ­манекенката джип. Даже по вестниците писаха колко съм се изръсил.


Какво нещо е животът! При соца нямаше да се вредя за топманекенка.


От категорията

Отстрелването на олигарсите

олигарси-1590677394.jpg

Да следим внимателно какво ще каже Валери Симеонов, който преди дни предупреди ...

28 май 2020 | 19:06

"Свободните" гласове свършиха. Няма да има нито за Мая, нито за Слави...

-1505743367.jpg

Никакви нови политически формации не могат да поникнат, камо ли да разцъфтят в ...

26 май 2020 | 13:05

Китай е приоритет за Берлин и ЕС

-1511169105.jpg

Предстоящото от 1 юли председателство на ЕС е един от последните големи ...

30 май 2020 | 10:04

Българите сред най-пострадалите финансово от пандемията в ЕС

Снимка БГНЕС-1590756399.jpg

Датчаните, нидерландците, шведите, финландците и австрийците са изпитали ...

29 май 2020 | 15:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.