Васил Чернаев, наред с проф. Недялка Симеонова и Васко Абаджиев остават завинаги виртуозите на цигулката в България

Мирела Костадинова: Виртуозният цигулар Васил Чернаев преживява ужасите на концлагера Дахау

5046 | 27 дек. 2019 | 11:11

Министерството на просвещението не иска и да чуе за големите му успехи на сцената

-1577438497.jpg-1577438563.jpg-1577438529.jpg

Автор: Мирела Костадинова

 

В златният фонд на българското изкуство Васил Чернаев оставя своя прекрасен образ на артист, който покорява цяла Европа със своята цигулка и съвършенство на изпълнението си. Той има отлична техника, дълбока музикалност и чист тон. Виртуозният му блясък вълнува години наред публиката в Германия, Холандия, Франция, Чехия.


Ражда се в семейството на Добри Чернаев, строг и принципен човек, който добре свири на тромпет и валдхорна и мечтае синът му да стане прочут музикант. Учил е в Букурещката консерватория не само тромпет, а цигулка, чело и контрабас. Майката е смирена и боязлива жена, която предано се грижи за семейството. Малкият им син Васил често е приласкаван от баща си, за да поседне върху коленете му. Веднъж той вади от джоба си камертон и го чуква върху масата. После го доближава до ухото на детето, а то протяга ръце. „Хайде сега изпей с гласчето си ааа…“ И детето изпява, макар, че е само на две години. Васил харесва тази игра, а бащата е доволен и вади тромпета си от калъфа. Изсвирва гамата, а малчуганът пее безпогрешно. Добри Чернаев се уверява с всеки изминал ден, че детето е музикално, но е твърде малко, за да го насочи към инструмент. Няма толкова малка цигулка. Започва да го занимава, първоначално без ноти, само в елементарни упражнения. За кратко време детето придобива такъв похват да минава от една тоналност в друга, че оставя в почуда и опитни музиканти, пред които бащата показва уменията му.


Когато Васил навършва пет години, през 1917 г., Добри Чернаев му донася от някъде за коледните празници малка цигулка и заръчва - „да станеш велик цигулар“. Бащата се захваща да обучава сина си и се допитва до свои колеги, по- добри в свиренето на този инструмент. Поради необичайната музикалност на детето родителят смята, че има право да иска много от него и с времето става все по-суров. Момченцето свири с желание, но копнее и за игрите. Майката го оставя сред играчките му, но когато старият Чернаев трябва да се прибере, веднага му дава цигулката в ръцете.


На седем години Васил е записан като извънреден ученик в Музикалното училище, където му преподава проф. Тодор Торчанов. Бащата не се доверява на професора до край и на финала на учебната година, решава че синът му не е напреднал достатъчно. Захваща се да му търси друг учител. Води Васил за ръка при чеха Йосиф Силаба, член на квартета на проф. Кох, солиден и рутиниран цигулар. След години Васил Чернаев си спомня с дълбока благодарност за учителя си Силаба, който е педантичен, методичен и не допуска прескачане дори на най-лекият етюд.


По онова време на ул. „Нишка“, близо до дома на Чернаеви живее семейство Гълъбови, децата им играят с Васил. В къщата им има пиано, където за първи път той може да удари с пръсти по клавишите. Там се влюбва в този инструмент. По-късно, когато свири най-трудните цигулкови творби, взема часове и по пиано.


Бащата Добри Чернаев свири по ресторанти и локали, но обича и чашката. Когато в късен час се прибира от работа, буди сина си да свири пред гостите му. Малкият Васил търка очите си, качват го върху маса, но свири лошо. Това се повтаря често. Суровата дисциплина на бащата става непоносима за дванадесет годишното момче. На тази възраст той е преминал вече през етюдите на Род, Ровели и Донт, а чехът Силаба има точен дидактически поглед над работата му. Чернаев притежава в репертоара си „Испанска симфония“ на Лало, Брух концерт, Фауст фантазия от Сарасате, първата солова соната на Бах – автори и пиеси, които надхвърлят възможностите на едно дете. Васил свири на ученически забави, вечеринки и утра, но учителят му изчаква голям концерт. Изключителният талант на детето е известен в софийските музикални среди. Васил остава при Силаба четири години, а когато бащата отново решава, че синът му трябва да смени учителя си го изпраща при Кох, Б. Константинов и Хр. Петков, които са добри педагози, но родителят отново не е доволен. На шестнадесет години го записва в Общия отдел на Музикалното училище, където му преподава проф. Н. Абаджиев.


Есента на 1927 г. е начало на ново музикално образование – цигулка, пиано, теория, общообразователни дисциплини. Професорът вижда голямата дарба у Васил, занимава се с него прецизно. Идва времето, в което той дориможе да свири пиеси на пиано. С цигулката го придружава ученичка от Висшия отдел на Академията. При първата им среща Чернаев вижда, че пианистката няма фраза, не е ритмична и не съществува артистичност на съпровода. В момент, в който ù обяснява какво трябва да прави, едно момиче с руси коси и сини очи отваря вратата, а после се скрива зад нея. Васил разбира, че не може да работи така и съобщава на професора си. Идва нова, но и с тази пианистка нещата се повтарят. Тъкмо си мисли как да се откаже, вратата пак се отваря и русокоската застава на прага. След урока се срещат на стълбището. Тя отронва:
- Май не върви симфонията, а?
- Вие от къде знаете?
- Как от къде зная? Нали имам уши.
- Значи подслушвате…
- Ами, подслушвам. Цялата Академия Ви слуша. Не върви, ама ако е с мене, по-друго ще бъде. – смее се дяволито синеоката.
- Вие пианистка ли сте?
- Да.
- Да пробваме тогава.


Още същият ден двамата опитват симфонията, а тя върви отлично. Васил разбира, че момичето е ученичка на Андрей Стоянов и е учила в Берлинската консерватория и Залцбург. Чернаев се радва тайно на късмета си. Разбира по-късно, че тя се казва Недялка Янченкова, но не знае, че с нея ще имат общ житейски път и ще покорят сцените на най-големите концертни зали в Европа. Чернаев и Янченкова изработват заедно „Испанска симфония“ виртуозно и проф. Абаджиев е истински доволен. Приятелството им става с времето все по-силно. Докато един ден в дома на Васил Чернаев избухва поредния скандал с баща му, който го изгонва, защото е закъснял след концерт. Васил нощува в Градската градина. Когато Янченкова разбира какво се е случило със сълзи на очи разказва на баща си. Той има широка душа, обича изкуството и когато двамата му изсвирват „Испанска симфония“, баща ù отронва: „Мечтах за момче, а животът ми изпрати две дъщери. Бъди като мой син. Ето къщата ни, живей у дома“.


Васил заживява в таванската стая на къщата. Прибира вещите си, нотите и цигулката и въздъхва за първи път свободен. Той има всичко нужно и свири с пианистката по 7-8 часа на ден. Чернаев скоро решава, че е бил достатъчно време в този добър дом и решава да започне сам да печели хляба си. Подава молба за стипендия. Чиновник от Министерство на просвещението му отговаря, че „стипендии за циганите от Конювица няма“. Грабва цигулката си и се хваща да свири в „Юнион палас“, „България“, „Паризиана“, „Риунионе“, а сутрин бърза към Академията. В късна нощ репетира на ул. „Св. Наум“ №34 заедно с Янченкова и певицата Иванка Митева, предстои им голям концерт. В началото съседите започват да протестират докато се стига до момент, в който разстилат килимчета под прозорците и чакат нежните звуци на цигулката и пианото.


През 1932 г. Чернаев завършва специалния отдел на Музикалната академия и се записва педагогическия отдел. Започва да представя концерти и в провинцията заедно с Недялка Янченкова. Вестниците публикуват статии за изключителните му възможности. Сравняват го с гостувалиия у нас виртуоз на цигулка Шнайдерханд.
На 8 ноември 1932 г. под покровителството на младежката организация „Пейо Яворов“ Чернаев изнася във Военния клубсолово представление, на което свири Чайковски концерт. Пресата отбелязва събитието и пише: „Този талант няма даже своя собствена цигулка. За концерта трябваше да му се намери чужда…“ По повод годишнина от рождението на Моцарт е поканен за солист. Придружава го Академичният симфоничен оркестър със Саша Попов. Младият мъж свири ла мажорния концерт на Моцарт с чист, светъл и топъл тон, което отново впечатлява публиката.


Министерството на просвещението не иска и да чуе за големите му успехи на сцената. Тогава на помощ се появява проф. Асен Златаров, който взема със себе си Чернаев в обиколките си из страната, където представя своите известни сказки. Те са придружени от музикална програма. Чернаев свири Лало, Тартини, Сарасате, Крайслер. От обиколките си с проф. Златаров спечелва около 32 000 лв. С тази сума заминава за Виена и се явява на конкурс с най-добрите цигулари от цял свят – общо 228 човека. Големият ни цигулар е придружаван от проф. Абаджиев. Той си спомня по-късно, че ученикът му свири темпераментно, технически много добре и интонационно безупречно. Чернаев е отличен с медал и диплома за неговото изключително дарование. След състезанието големият румънски цигулар и диригент Енеску го кани при себе си в Париж, за да продължи обучението му. Васил Чернаев се връща в България, няма финансови средства.


Тук отново се появява проф. Златаров, който остро поставя въпроса пред тогавашния министър на просветата за изключително талантливия млад мъж и нуждата от стипендия. Решението е да се отпуснат пари от Фонда за даровити деца. Докато траят разговорите Чернаев свири по кабарета и заведения, репетира и прави концерти. Заболява от остър ставен ревматизъм, дни наред е прикован на легло. Успява да се закрепи на крака и сяда пред пианото. Свири Моцарт сонати, Бетовен сонати, Шопен – валсовете, някои етюди, фа диез минорната полонеза. Тези, които слушат изпълненията му вещаят големи успехи и с пианото.
На 14 април 1938 г. взема влака за Германия, целта му е да учи и усъвършенства високото майсторство на цигулката. В Държавното академическо висше училище за музика в Берлин професор по цигулка е Георг Куленкампф. Дни преди да замине Чернаев се среща с Христо Обрешков, който е бил при известния немец и го познава добре като педагог и артист. В разговора му препоръчва горещо да отиде при Куленкампф. Дава му и кратко писмо. Чернев намира маестрото, който блести с техниката си. Два месеца преди това вече е минал под венчило със своята приятелка и пианистка Недялка Янченкова.


Васил Чернаев е един от седемте ученици, с които немския професор си избира да работи. „Свири с високо майсторство, пък ако ще и с палците на нозете си“ го съветвал Куленкампф. Още на втория месец българинът е един от най-даровитите студенти-цигулари в Академията, става и концертмайстор на Академичния оркестър. Първата пиеса, която той учи е Бах концерт №1 в ла минор, а после и „Испанска симфония“ – това е пиесата, която дава предсказанието, че той ще бъде голямо име в цигулковото майсторство. В репертоара му е и първия концерт на Паганини и Тартини соната – „Дяволският трилер“. Чернаев представя и първия си концерт в Германия показвайки пред публиката отлична лъкова и пръстова техника. С учителя Куленкампф имат чудесни отношения и той казва: „През целия си живот аз съм карал да ми свирят, а този господинчо от незнайната балканска страна ме кара аз да му свиря. За първи път сигурно и за последен, ми се случи подобно нещо. И аз, дяволът, му свирех…“ Артистът покорява и „Бетовензаал“. След този концерт признава, че наистина се чувства уверен в майсторството си на цигулката, а после е поканен на турнета из цяла Германия.


Професорът му влиза в политически конфликт с управляващите на Висшето училище, подава си оставката и заминава за Швейцария. Чернаев отива при друг виртуоз – Хавеман, който го приема с радост. Ученикът продължава своето усъвършенстване и през март 1941 г. завършва Държавното академично висше училище за музика в Берлин. Изпитите са изключително трудни – дава се непозната пиеса, която само за петнадесет дни трябва да се подготви и изсвири без ноти. Българинът преминава успешно през изпитанието. Следват една след друга концертни обиколки из цяла Германия. Успехите му са големи, свири пред микрофона на Радио Берлин Моцарт концерт в ре мажор. Следват тридесет концерта в Холандия, прави голяма обиколка във Франция, Белгия и Люксембург. От 1938 до 1944 г. той не престава да концертира.
В началото на 1941 г. Васил Чернаев и съпругата му Недялка Янченкова са привикани от Гестапо, за да дадат сведения за себе си като чужденци. Един гестаповец пита: „Вие никога ли не сте се занимавали с политика?“ Двамата дават отрицателен отговор. Освобождават ги, но на всеки три месеца представят паспортите си за проверка. Какво точно се е случило е трудно да се каже, но и двамата са изпратени в концлагера край град Дахау. Той е първият и най-дълго съществувал концлагер близо до Мюнхен за политически противници на управляващите. През него за 12 години преминават над 200 000 човека от цяла Европа. В него има газова камера за изтребление на пленниците. Чернаев е принуден да носи камъни, да ходи бос, да върши непосилна работа. Дори мие чиниите в кухнята. Преживява едни от най-трудните си дни.


На някого в лагера му хрумва идеята да се направи оркестър в концлагера. Чернаев плахо се обажда, че е концертирал. Никой не му вярва, че е свирил в цяла Европа. Донасят цигулка и лък, подават му ги. Един от гестаповците казва: „И ако си излъгал, ще те обеся ей на тая кука“. Тогава се понасят съвършените звуцина „Шаконата“ на Бах. Оставят го като концертмайстор на оркестъра в Дахау. В него е полския цигулар Витковски, челиста Волхайм, един холандски виолист. През това време съпругата на Васил Чернаев е в концлагер за жени, където съблича тифусните униформи на умрелите концлагеристи. Разболява се, но смъртта я пощадява. Още при арестуа големият цигулар и съпругата му се разбират,че ако останат живи ще се търсят в Ерланген. След като американските войски пристигат в лагера, Чернаев е освободен и разбира, че съпругата му е жива. Следват редица трудности, но двамата се намират и веднага пътуват за Прага. Остават там цяла година, за да се съвземат от ужасите, които преживяват. Започват да мислят отново за концертна работа. Първата голяма пиеса, която свири Чернаев е концертът на Панчо Владигеров, фа минор. Свири и във Виена Моцарт, ла мажорния концерт.


През януари 1946 г. той и съпругата му се завръщат в България. За съжаление Чернаев е без скъпата си цигулка Gagliano, която му отнемат в концлагера в Дахау. Още следващия месец той се явява на сцената в Народния театър. Представя се с Моцарт - “Аделиада“ концерт, Чайковски концерт и музиката на Панчо Владигеров. Дирижира главният диригент на Народната опера Асен Найденов.


След блестящия концерт се включва в музикалния живот на столицата и става концертмайстор на Софийската държавна филхармония до 1949 г. После отново тръгва из Европа, за да представя блестящото си изкуство. За концерта му във Ваймар (Германия) пресата отбелязва: „Васил Чернаев показа своите изключителни възможности на цигулар. Той си играе с цигулката…” Следват още запомнящи се концерти.


Васил Чернаев, наред с проф. Недялка Симеонова и Васко Абаджиев остават завинаги виртуозите на цигулката в България.


От категорията

Валерия Велева: Счупената държава

-1448546816.jpg

Борисов можеше да се измъкне. Преди девет месеца. Тогава имаше път назад със ...

13 юли 2020 | 13:21

Първан Симеонов: Ако избилото в последните часове напрежение закипи, Борисов може да направи ход

-1588574956.png

Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов ...

9 юли 2020 | 21:23

Васил Стоянов: БСП ще продължи по пътя на промяната, Корнелия Нинова е без алтернатива

Васил Стоянов-1594729847.jpg

Лидер на БСП трябва да е този, който има визия и политическа воля да реши ...

14 юли 2020 | 15:28

Кънчо Стойчев: Ахмед Доган спира мощно влияние от Турция и трябва да разполага с държавна охрана!

-1592287679.png

„Да пазим нашия парламент! Изборите са неизбежни и колкото по-разумно се ...

14 юли 2020 | 13:32