Снимка на Стара Загора от края на XIХ в., в дъното се вижда паркът.

Уникалният парк „Аязмото“ в Стара Загора навършва 120 години

Владика гърмял с пушка по бракониери

14150 | 21 февр. 2015 | 14:59

Снимка на Стара Загора от края на XIХ в., в дъното се вижда паркът.-1424696401.jpgАязмото преди залесяването му-1424696471.jpgПаметникът на владиката до арката
в „Аязмото“ в наши дни.-1424696439.jpgСтара Загора, 1912 г. Пред храма „Света Богородица“ - на преден план е митрополит Методий.-1424696422.jpg

С пушка в ръка и револвер, затъкнат в колана под расото, Старозагорският митрополит Методий Кусев месеци наред пазел от бракониерска сеч току-що залесения с екзотични фиданки Ахмак баир. Неведнъж известният с буйния си нрав и харамийско минало владика стрелял по дръзнали да кършат дръвчетата козари, докато успее да убеди старозагорци, че делото му трябва да бъде продължено. Разказите за въоръжените бдения на духовника, записани преди 120 години от негови последователи, и днес звучат актуално на фона на безпощадната сеч в покрайнините на уникалния за България парк, ширнал се върху площ от над
3000 дка.

 

Началото


Едва що пристигнал в Стара Загора през 1895 г. и още нестъпил официално в длъжност митрополит, Методий решава: „Чудо ще сторя, но там, дето вода е текла, пак ще тече и гора ще се листи.“ На 28 февруари по повод четвърт век от създаването на Българската екзархия духовникът със светско име Тодор (Тоде) Йовчев Кусев огласява идеята си - Ахмак баир да бъде залесен. Първите фиданки са засадени край мястото, където по-късно бил издигнат параклис на свети Теодор Тирон, а в края на годината се основава благотворителен комитет „Св. Йоан Милостиви“.

 

Основната му задача е да набира средства за залесяване на „Аязмото“, както и да развива други полезни и недостатъчно популярни дейности: пчеларство, овощарство, нагледно пропагандиране на модерно земеделие. За първите четири години от основаването на комитета са осигурени средства за докарването на вода до голия баир, като е теглен заем 25 000 лв. от чирпанското дружество „Бъдещност“. За да бъде обслужван кредитът, владиката призовава подчинените му попове да дарят по 100 лв. Призив станал повод за безброй доноси до Светия синод.


Въпреки недоверието и почти откритите бунтове на 2 август 1897 г. митрополитът
постигнал своето: завършен е 6-километров стоманен тръбопровод, с който до баира е докарана вода от каптажа край село Дъбрава. Като компенсация на дъбравчани било обещано откриване на училище с преподавател, издържан от комитета „Св. Йоан Милостиви“. Пак из онези години секретарят на екзархията Добри Ганчев ще напише за митрополита думите: „Очи - две изпъкнали изпод надвисналите му черни вежди въглена. Безспирно горят. Слуша ли те, сам ли говори, непрекъснато пламък бликат. Говори много, говори с страст, с яд или радост… Енергията у Методий е изумителна. Никога празен, всякога в кипеж… Вечно работил, вечно се борил… Пред нищо не се спира, кога е въпрос за общото добро. Униженията са нищо за него, кога му предстои да търси средства за помощ. Унижи се пред някого, за да помогне на нуждаещия се. Вземе от едного, даде на другиго...“

 

Легендите


Запазените през столетията митове гласят, че в района на старозагорското аязмо
покръстителят княз Борис е приел християнството. И дори разпоредил съграждането на манастир в близост до мястото, където е бил купелът. Друга легенда твърди, че пак по онова време в Стара Загора властвал княз Кольо, който имал дъщеря на име Цветана. Когато Цветана се разболяла, князът се съгласил тя да бъде лекувана от лекари християни, негови пленници.

 

„Покръстили я в извора на аязмото и я нарекли Теодора. Като по чудо в момента на кръщението тя оздравяла. Капището на аязмото се превърнало в християнски храм. В тази местност изникнал и мaнастир, посветен на светого великомученика Теодора Тирона по името на покръстената княгиня Теодора.


Почти като легенда звучат разказите, че владиката отказал на княз Фердинанд да посъветва местните първенци да му подарят земята, върху която се намира днешният парк. Нещо повече - духовникът толкова пъти молил лично и чрез приятели владетеля за материална помощ, че той започнал да се крие от него.

 

Днешният
зелен оазис


Днес паркът, разположен върху два от върховете с имена Аязмото и Казлера (познат още като Втория баир), обхваща близо 3500 дка, разпределени в две зони: за масова посещаемост и за краткотраен отдих. Първата съставлява около 20 на сто от общата територия и в нея са съсредоточени по-голяма част от парковите и архитектурните елементи: развлекателни и увеселителни кътове, детски площадки и спортни съоръжения, заведения за обществено хранене и исторически паметници.
Екзотиката на този участък се придава от три вида кедри; представителите на източната и западната туя; лъжекипариса, халепския бор и гинко билоба. Именно тази част е обявена за паметник на парковото и градинското изкуство от национално значение.


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47