Проф. Владимир Чуков

Войната между Израел и Иран никога не е прекъсвала, терористчният акт от Сарафово е част от нея, обяснява експертът

Владимир Чуков: След 11 юли ни трябва стабилен кабинет, иначе ставаме лесна плячка за терористите

3156 | 18 май 2021 | 12:51

"Ние не можем да допуснем, както чух от един български политик, че ние пак ще отидем на избори. Такова нещо звучи абсолютно безотговорно", заявява арабистът


Проф. Владимир Чуков, арабист, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”


Водещ: Военният конфликт между Израел и Палестина продължава да сее смърт. Неочаквано и без видими основания стотици ракети се изсипаха над Израел, който отвърна с удари от въздуха в Ивицата Газа. Общият брой на палестинските жертви за 7 дни достигна 197, сред които 58 деца. Над 1200 човека са били ранени в анклава. 10 човека, сред които едно дете, са били убити в Израел от началото на ракетния обстрел от Газа. Той е управляван, както е известно, от ислямисткото движение Хамас. 282-ма са ранените. Последният голям изблик на насилие между Израел и Хамас бе през 2014 година. Тогава за 51 дни на конфликта бяха убити 2 251 души, повече от които цивилни в Ивицата Газа, и 74-ма в Израел. Сегашната равносметка върви към влошаване. Какво цели „Хамас“ с подновената ескалация? Може би подновяване на интереса поне в Арабския свят към съдбата на палестинците. Въпросите са към арабиста Владимир Чуков. Проф. Чуков, терористичната организация Хамас, която контролира от 2007 година насам Ивицата Газа, чиято територия възлиза едва на 360 кв. км, очевидно поставя в капан не само своето население, но и световната общественост. Какво цели с подновената ескалация на конфликта?

Владимир Чуков: Да, наистина трябваше да поставим акцент върху факта, че от 2014 година практически до 2021 година имаше пълно затишие. Имаше малки бутове през 2015 година, но да кажем, че някъде около 6 или 7 години в тази част на света нямаше нищо. Като обаче, нека да припомним, че 2012 година имаше също подобен тип ескалация на напрежението, 2008-2009 година също имаше ескалация, както и 2006 година. Практически през 2 години, 2-3 години Хамас и държавата Израел влизаха във война. Всъщност, сега е нещо малко по-различно, сега е по-различна ситуацията. Първо да кажем защо имаше такава огромна пауза. Ако трябва да резюмираме с две думи, причината се казва Доналд Тръмп. По време на управлението на Доналд Тръмп палестинците бяха тотално маргинализирани. Върху тях се упражняваше невероятна преса и те нямаха друга възможност, освен да се борят на политическата арена, на съдебната арена, на дипломатическата арена. Те направиха опит дори да станат членове на ООН, и това не се получи. И сега, когато се смени администрацията във Вашингтон, нещата седят по малко по-различен начин.

Но нека да кажем и още нещо: ако тези конфликти, за които вече споменах, по-скоро процесът произтичаше от нереализираните преговори – било то проблеми с бежанците, било то с границите, тук сега много ясно трябва да кажем – проблемът е много директен и той се нарича „Йерусалим“. Битката е всъщност за Йерусалим, чий е суверенитета, кой я управлява. И ако трябва да бъдем още по-открити, правейки уговорката или по-скоро напомняйки, че терористите от Хамас и терористите от „Ислямски джихад“ са ирански проксита. В много голяма степен това, което се случва в момента между терористите от Хамас и Израел, е военната версия на това, което става на преговорите във Виена. И това е сблъсък между държавата Израел и Иран. Написах книга, тя трябва да излезе до края на този един месец и се нарича „Израел между евангелизма и джафаризма“. И там се опитвам да обясня, че ключът в сблъска между религиозните виждания и най-вече фактологията на нека да кажа юдеохристиянство от една страна, а от друга страна на исляма, но забележете в тази най-агресивна част, малцинствена част, която се наричат джафарити – тези, които управляват в Иран, пресечната точка е Йерусалим.

Всъщност, това е новото на този конфликт, че подготвени, финансирани, практически съветвани, терористите от Хамас вече имат по-голямо самочувствие и много ясно заявяват: Газа и Йерусалим са свързани. Нещо, което много ясно е игнорирано или пресечено от държавата Израел.

Държавата Израел счита, че между двете географски понятия не трябва да има никакво препокриване, защото става въпрос за философска материя. Чий е Йерусалим, на кой да принадлежи? Няма да имаме време сигурно да припомняме квартала „Шейх-Джарах“ – този, който всъщност подпали тази искра. Това е един квартал в Източен Йерусалим, който до този момент нека да кажем, че той конфликтът не е сегашен, той не е отсега, той е отдавна, и той беше възпламенен буквално на 5 май. Това е Йом Йерушалайим, което означава Денят на Йерусалим, който е въведен последния петък на свещения месец Рамазан, въведен като заклеймяване, демонизиране и израз за унищожаване на държавата Израел от лидера на „Ислямската революция“ в Иран имам Хомейни. И оттогава всяка година, назависимо кой е духовният ръководител, се казва, че остават още 40 дни за ликвидирането на държавата Израел. Всъщност, това е може би най-ожесточената версия на сблъсъка между държавата Израел и Иран посредством терористите от Хамас и „Ислямски джихад“. Между впрочем последните директно са създадени от Иран. Директно моллите са го създали.

Докато вторите, Хамас – това са палестинските „Мюсюлмански братя“, които попаднаха в ръцете на моллите като клиенти, като проксита, като революционната гвардия. Между впрочем неслучайно в неделя беше проведен телефонен разговор между Исмаил Хания – министър-председателят на Газа, това е всъщност главатарят на терористите от Хамас и Исмаил Каани – този човек, който зае мястото на Касем Солеймани – лидерът на бригадата „Ал Кудс“, заточен – ето тук е много ясно се вижда още един аргумент защо Йерусалим. Бригадата „Ал Кудс“ – това е елитната част на Революционната гвардия, чиято цел това е влизането в Йерусалим. Военното крило на „Ислямски джихад“ се нарича „Сарая Ал-Кудс“, тоест, това са отрядите на Йерусалим. Това е ключът този път и възпламеняването идва от факта, че начело на администрацията в Белия дом не е Доналд Тръмп, а е Джо Байдън, който поне с днешна дата все още оставя отворен прозорец – говоря за поведението на САЩ в Съвета за сигурност – вече седмица не се приема такъв документ.

Но не съм убеден, че Джо Байдън е в състояние да отстои на напъните на групата демократи, предвождани от Бърни Сандърс, който го познаваме – той е краен левичар и между впрочем много яростен привърженик на Палестина, независимо, че е от еврейски произход. Така че това са белезите, които отличават сегашния конфликт от конфликтите, за които вече споменах, които между впрочем горе-долу, все едно продължаваха някъде около месец. Този, който вие споменахте, беше малко под 2 месеца. Мисля, че този път няма как да се получи толкова дълъг период. Има и други вътрешнополитически причини, които ме карат да мисля, че така ще стане.

Водещ: Проф. Чуков, каква е целта на Иран да върне палестинския проблем на масата на преговорите на международното внимание, да изнесе конфликта навън, така че да успее да активира „Хамас“ по доста брутален и жесток начин да предприеме военни действия с Израел?

Владимир Чуков: Аз мисля, че отговорих частично на това, което питахте. Естеството на режима на моллите е просто базирано на управлението аятоллах Хаменей, който се базира върху завръщането на Месията. Тоест, докато има такъв тип режим, докато има такъв тип есхатология шиитско-джафаритска, цялата държава и ако щете всички стъпки – политически, военно-стратегически, икономически, конфесионални са насочени към превземането на Йерусалим, тъй като досещате се, докато Израел държи Йерусалим, дотогава режимът на моллите винаги ще призовава, че трябва да бъде разрушена държавата Израел, не евреите, а държавата Израел. Така че какъв е интересът – интересът просто се състои генетично в начина на създаването на държавата на моллите. Тоест, това е част от държавообразуването на държавата Ислямска република Иран. Докато имаме такъв тип управление, винаги те ще се занимават именно със стъпки, които държат терористи близко до границите на държавата Израел.

В момента основният фронт, това е в Газа, но погледнете какво е в Русия, погледнете въоръжените до зъби „Хизбула“. Те между впрочем са в пъти по-силни от Хамас. Нека да дам и пример: счита се, че „Хамас“ и „Ислямски джихад“ имат около 15 хиляди ракети. Те твърдят, че едва ли не 6 месеца могат да бомбардират Тел Авив. Мисля, че е малко изхвърляне. Техните ракети не са с GPS устройства, които да насочват директно в целта за разлика например от този арсенал, забележете, около 100 хиляди ракети, които са доставени от иранците на „Хизбула“, и които имат подобен тип устройство. Така че всичките тези неща, повтарям: това е Ливанският фронт, това е Сирийският фронт, това ако щете е Морският фронт във водите на Персийския залив, ако щете във водите на Червено море, и сега в момента просто избухна фронтът, който е пряк, и който според мен е най-конфронтационно, това е Ивицата Газа.

Водещ: А доколко е основателна тезата, че ако конфликтът между Израел и Палестина не се реши бързо, всяка точка по света може да бъде под заплаха като обект на изнесен тероризъм?

Владимир Чуков: Вижте, конфликтът в момента в Ивицата Газа, това е като запалка – там хвърчат искри. Но повярвайте ми, войната между Израел и Иран никога не е прекъсвала. Никога, никога, просто никога. Дори ако си спомним терористчния акт от Сарафово – ето това е част от този конфликт.

Водещ: С какво този конфликт ни заплашва, като имаме спомен от атентата в Сарафово?

Владимир Чуков: Всъщност, този конфликт нажежава напрежението, повдига напрежението. И се оказва, че би могло да се възпроизведе във всяка точка на света, в това число и в Европа. Аз искам и още един извод да направя. Това е за държавата Израел – 2 години те не могат да изберат своя премиер-министър, не могат да направят правителство. Преди около 30 дена се появи документ от силовите структури на Израел, който казва, че невъзможността за съставяне на стабилно правителство заплашва израелската национална сигурност. Ето това е например вътрешнополитическата причина, която стимулира избухването на този конфликт. Досещате се, когато Хамас и Революционната гвардия види, че някой е слаб, някой, който не е стабилен, досещате се какъв тип реакции предизвиква подобен тип състояние. Така че ето тук също може да се добавят някои компоненти. Но като цяло трябва да кажа, че този конфликт, моето лично мнение, вече в моята книга го отстоявам, е като пресечна точка на есхатология, в което центърът е свещеният град Йерусалим.

Водещ: Този конфликт е локален. Има ли опасност да прерасне в световен?

Владимир Чуков: Затова говорихме. Той е локален или по-скоро неговите локални измерения са най-релевантни там, в Близкия Изток, това е буквално всеки ден. Колкото се отдалечавате от тази точка, толкова конфликтът е по-незабележим, толкова е по-невидим, но това не означава, че той несъществува, че няма такива предпоставки. Преди години още, ако щете 90-те години или началото на този век имаше невероятни сблъсъци в Западна Африка между израелски бизнесмени и ливански бизнесмени, които бяха привърженици и са привърженици на „Хизбула“, там, на африканска територия и си разчистваха сметките – едните просто следяха другите и всъщност възпроизвеждаха подобен тип конфликт. Не пречи на друга територия това да се случи. Ето, у нас в Сарафово. Буквално февруари месец същата година имаше подобен тип ситуация на територията на Тайланд – местните терористи, наети от „Хизбула“, преследваха или бяха набелязали мишени основно израелски туристи. Разчистване на сметките навсякъде и по какъвто начин могат. Това е, нека така да го кажем.

Водещ: И на финала не мога да не ви попитам за рисковете пред България. В предишен разговор вие казахте, че не само тероризмът, всякакви други заплахи са по-активни срещу разделена държава с разделено общество. Нещо, което в момента силно се наблюдава. Така че рисковете какви са?

Владимир Чуков: Да, аз мисля, че на първо място ние трябва много ясно да си дадем сметка, че едно разделено общество е много лесна плячка в ръцете на терористите. Няма милост, няма никакво жалене, тези хора се възползват, когато видят, че е възможно. Вече дадох пример с държавата Израел. Тоест, този модел, вътрешнополитически, трябва да ни е за обица. Аз лично считам, че след 11 юли България трябва да има правителство. Ние не можем да допуснем, както чух от един български политик, че ние пак ще отидем на избори. Значи, такова нещо звучи безотговорно, абсолютно безотговорно. Нали, веднага идва препратка Близкия Изток. Ние не можем просто да си позволим държавата ни да няма стабилно управление, независимо кой управлява – това е много, много, много важно, тъй като имат отговорности, и то във всяка една от сферите. В момента, в който вие поднесете държавността на тепсия, тоест, да няма държавност, няма структури, няма органи, тогава вече ме е страх да си помисля, какво би могло да се получи. Така че ние трябва да си направим поука. А иначе, този конфликт, моето усещане е, не искам да звуча песимистично, но когато стане въпрос за сблъсък на месиански виждания, тогава става много тежко, да не кажа, че това е практически неразрешим конфликт дотогава, докато съществуват подобен тип държави.

Цоня Събчева

 


От категорията

Знак! Вигенин: Проектът Петков/Василев може да разколебае подкрепата на левите за Радев

Вигенин за Петков/Василев: Проектът им може да разколебае подкрепата на левите за президента-1631893228.jpg

Опитът пък да откъснеш партия от "БСП за България" си е вероломно ...

17 септ. 2021 | 18:39

Проблемът пред Радев не е дали ще спечели изборите, а дали ще встъпи в длъжност като президент

-1594312463.jpg

След подобно шоково увеличение на цените един месец е повече от достатъчен, за ...

17 септ. 2021 | 10:48

Георги Лозанов: Президентската жажда за власт

Георги Лозанов: Президентската жажда за власт-1632044218.jpg

На президента не му е работа да прави собствена политика, а да играе символна ...

19 септ. 2021 | 12:36

Кеворк Кеворкян: Въртоглавщини с паметници

-1568320806.jpg

Действащите политици ги нямаше при откриване на паметника на Удроу Уилсън, но ...

18 септ. 2021 | 13:05