Огромният въздушен и морски десант на нормандския бряг е още по-впечатляващ, като се знае, че тайната на подготовката му е запазена до последния момент. (Снимка: АФП)

Пред развръзка

Вторият фронт

26569 | 5 май 2015 | 13:46

70 години от края на Втората световна война

Огромният въздушен и морски десант на нормандския бряг е още по-впечатляващ, като се знае, че тайната на подготовката му е запазена до последния момент. (Снимка: АФП)-1430822983.jpgАвгуст 1944 г. Френски партизанин конвоира пленени германски войници в Париж. Съпротивата има внушителен принос в освобождаването на града.-1430823074.jpgБританският командващ маршал Бърнард Монтгомъри-1430823058.jpgПреди да открият втория фронт, западните съюзници са си осигурили смазващо превъзходство във въздуха. (Снимка: АФП)-1430823043.jpgСрещата на Елба (Снимка: АФП)-1430823011.jpg

В първата публикация от поредицата, която „Преса“ започна в броя си от 21 април, са припомнени събитията след 1 септември 1939 г. - т.нар. странна война, после окупирането на по-голямата част от Западна и Северна Европа от хитлеристите, пожарът на Балканите (април-май 1941 г.)
В броя от 27 април акад. Георги Марков разказва за събития от 1941-1943 г., след като германските дивизии вече са навлезли дълбоко в Съветския съюз, за Източния фронт и за продължителната и напрегната битка, която се оказва преломна за цялата война - Сталинградската (лятото на 1942 - февруари 1943 г.)
През 1943-та войната вече не прилича на онова, което е била през есента на 1939 г. Договорена е мощна антихитлеристка коалиция, в която основните сили са СССР, САЩ и Великобритания. Пожарът бушува едновременно в Източна и Западна Европа, Северна Африка, Китай, Азиатско-тихоокеанския район - обхват, небивал в цялата военна история на света. В десетки страни действат партизански сили.
А по фронтовете една след друга се разгръщат колосални военни операции, също небивали в историята - по територия, стратегически залог, численост на армиите и въоръженията. Една от най-решаващите сред тях е десантът на съюзническите сили в Нормандия на 6 юни 1944 г. - откриването на втория фронт в Европа.


 

През пролетта на 1944 г. Червената армия вече държи здраво стратегическата инициатива на Източния фронт и се подготвя за новото настъпление към довоенните граници на Съветския съюз, към изтласкване на нашествениците от страната.


В продължение на две години и половина Сталин непрекъснато и сърдито е настоявал да бъде открит колкото е възможно по-скоро втори фронт в Северозападна Франция. (Той не признава за „фронт“ десанта на 180 000 души в Южна Италия през септември 1943 г.) После в Кремъл внезапно настава загадъчно мълчание по тази тема на спор между съюзниците - тема болезнена и станала вече досадна. А в партийния официоз „Правда” се появява „романтично” заглавие: „Казаците ще си напоят конете от Рейн“, но все още не се говори за Ламанша.


Британският премиер Уинстън Чърчил разбира, че не бива повече да отлага изпълнението на поетите задължения - нещо, което дотогава е правил с „тънката сметка“ да спечели войната с повече руска и по-малко английска кръв. Така политическите пречки за откриване на втория фронт отпадат, започва подготовката за десанта в Нормандия (Чърчил е сред неговите най-активни и изобретателни организатори. - б.р.).


Подготовката за Деня „Д“


На Британските острови западните съюзници съсредоточават 2 876 439 офицери и войници, от които 1 600 000 - американски. Пълното господство във въздуха се осигурява от 7700 бомбардировача и 2434 изтребителя. За десанта са предвидени 2395 транспортни самолета и 867 планера, а 4126 плавателни съда са охранявани от 8 линейни кораба, 22 крайцера и 93 разрушителя.


На тази огромна сила през лятото на 1944-та вермахтът може да противопостави 526 000 бойци с 2000 танка (срещу 6000 вражески), 6700 оръдия (срещу 15 000 на противника), 450 бойни самолета (съюзниците имат общо над 10 хиляди) и 50 бойни кораба (срещу 114 на врага).


Единствено в подводниците германците надделяваха с 49 срещу 2. „Оръжието на разплатата“ - ракетите „Фау“ - е заредено с прекалено големи надежди. То не успява да обърне изненадващо хода на военните действия.


Много жертви и бавен напредък


В 1.30 ч. на 6 юни 1944 г., или в деня „Д“ e стоварен въздушен десант на полуостров Котантен в Нормандия, Франция. Съюзниците настъпват и по море и на разсъмване под мощното прикритие на 2700 бомбардировача и на корабната артилерия от 640 оръдия голям калибър стъпват на брега между река Вир и градовете Байе и Каен.


Съотношението на силите във въздуха е 20 срещу 1 в полза на нападателите. Сраженията обаче са изключително кръвопролитни; участъкът с кодово име „Плаж Омаха“ е наречен по-късно „Кланицата Омаха“. Само за един ден американците, щурмувайки на места дори отвесни скали, дават 2000 убити. До вечерта на нормандския бряг са заети три предмостия, на които са стоварени 156 000 души с 600 оръдия и 900 танка.


Хитлер не подценява станалото. Той заповядва да се отбраняват „като крепости“ пристанищата по френския бряг на Ламанша. Но германците очевидно нямат достатъчно сили и средства. Въпреки ожесточената им съпротива англо-американците напредват бавно по „бомбени килими“, изтъкани с по 250 тона взрив на квадратен километър.


На 9 юли 2-ра британска армия влиза в северната част на Каен, след като 1887 бомбардировача засипват с 2000 тона бомби тази половина на града. Последвалото настъпление постави в обкръжение при Фалез цели осем германски дивизии, от които 35 000 души към средата на август 1944 г. попадат в плен.


Пада Париж


Новата отбранителна линия на Райха по река Сена включва като „преден форт“ дори Париж с неговите 2 милиона жители. Но за гарнизон германците успяват да отделят едва 5000 войници с 50 оръдия и 80 танка срещу 35 500 въстаници от Съпротивата. При такова съотношение в силите на 25 август германците капитулират и на 2-ра френска дивизия е отредено да се появи с предимство в столицата.


На 3 септември 1944 г. съюзниците освобождават Брюксел, на 4 септември влизат в Антверпен, а на 10 септември - в Люксембург. Германските сили са принудени да се оттеглят към своята укрепена линия „Зигфрид”.


Главнокомандващият съюзническите сили - американският генерал Дуайт Айзенхауер (същият, който след войната два мандата е президент на САЩ - б.р.), вече вижда как неговите армии завземат Рур и нанасят „бърз удар към Берлин - нашата главна цел”. На 17 септември започва Арнемската операция по долното течение на Рейн, която обаче завършва с провал.


След кръвопролитни боеве за Аахен на 2 ноември германците удържат позициите и в планината Хюртенланд. Главната крепост в Лотарингия - Мец, пада на 23 ноември, но защитниците й се сражават обсадени във външните фортове още три седмици.


На 28 ноември американците влизат в Страсбург, а 19-а германска армия, макар и попаднала в обкръжение, продължава съпротивата в „Елзаския плацдарм“ до 6 февруари 1945 г.
В тези условия Хитлер си спомня за славното „отрязване със сърп“, което в края на май 1940 г. изхвърля към морето Британския експедиционен корпус, бранещ Франция. Той решава да го повтори през Ардените и река Маас към белгийския пристанищен град Антверпен.


Помощ от Сталин


На 16 декември 1944 г. 21 германски дивизии с 900 танка нанасят изненадващ удар по позициите на 1-ва американска армия и тя е обърната в бягство. Ген. Айзенхауер привлича резерви, за да запуши пробива, нараснал до 80 км в ширина и пак толкова в дълбочина, но вече е загубил внушителна територия. И на 24 декември Рузвелт е принуден да се обърне към Сталин с молба за „спешна помощ“. Междувременно на 31 декември започва следващо германско настъпление и в Елзас - към Страсбург.


Към Сталин на свой ред се обръща и Чърчил. В посланието си от 6 януари 1945 г. той споделя опасенията си от създаденото „критическо положение на Западния фронт“ и изказва надеждата да разчита на голямо руско настъпление на фронта при Висла. „Смятам тази работа за спешна“, пише Чърчил. В отговор съветският маршал се съгласява да помогне на закъсалите „бойни другари“, ускорявайки подготвяната настъпателна операция от Висла към Одер.


Обещанието е спазено. На 12 януари 1945 г. Червената армия напредва на фронт от 480 км, което принуждава фюрера да пренасочи бронираните дивизии от Ардените против „болшевишката заплаха от изток“. (Честолюбивият Айзенхауер обаче ще забрави за тази съюзническа подкрепа в мемоарите си, озаглавени „Кръстоносният поход в Европа“.)


В Германия


Докато германските армии на Западния фронт непрекъснато отслабват поради прехвърлянето на елитни съединения към Източния фронт, Айзенхауер получава значителни подкрепления. Той е за координиране на действията с Червената армия, така че „победоносните съюзнически армии да се срещнат в центъра на Германия“.
На 3 март 1945 г. 1-ва американска армия форсира Рейн и на 8 март се появява в Бон. На 12 март 3-та американска армия навлиза в долината на река Мозел от Трир до Кобленц. До 25 март германските войски се оттеглят на десния бряг на Рейн.
Така укрепената линия „Зигфрид“, полуразрушена от въздуха с шесттонни „земетръсни“ бомби, е преодоляна и се създават условия за обход на индустриалната Рурска област и настъпление във вътрешността на Райха.


Всъщност Вермахтът е този, който вече не поддържа кой знае какви възможности на запад, защото Червената армия се е изправила застрашително по река Одер само на 70 км от Берлин.


Среща на Елба


По-нататък за съюзниците следва нещо като военна разходка; от германска страна вторият фронт се е разпаднал непоправимо. На 17 април фелдмаршал Модел, който знае, че боеприпасите и горивото са се свършили, издава заповед до групата армии „Б“ за прекратяване на невъзможната съпротива в Рур. После се застрелва.


На 19 април 1-ва американска армия превзема Лайпциг, за да се срещне на 25 април с предните части на 5-а гвардейска армия от 1-ви Украински фронт при Торгау на река Елба. Така Германия е разсечена на северна и южна част и отбраната става безнадеждна. На 20 април пада и Нюрнберг, а след три дни Щутгарт се озовава в ръцете на французите, които се включват в настъплението.
Британците на свой ред бързат да завладеят важните северни пристанища - Бремен на 25 април, Любек на 2 май, Хамбург на 3 май. Американците продължават в южното направление до Мюнхен на 30 април и Инсбрук (Австрия) на 3 май.


На 17 юли 1945 г. при откриването на конференцията на „тримата големи“ в Потсдам край Берлин американският посланик в Москва Аверил Хариман е впечатлен от белия кител на „пресния“ генералисимус Сталин и решава да го поласкае: „Вие би трябвало да изпитвате голямо удовлетворение, че след онова, което преживя вашата страна, сега сте тук, в Берлин?“


Сталин скромно и невъзмутимо отговаря: „А цар Александър е стигнал до Париж.“
Американският дипломат разбира от първо лице какво би се случило, ако отварянето на фронта в Северозападна Франция бе закъсняло с още една година.


* * *
Естествено, приносът на отделните съюзници в коалиционните войни е различен. И всяка национална историография съсредоточава вниманието си предимно върху своята слава. Обективната преценка на фактите обаче налага на историка да изтъкне, че докато през Първата световна война решаващ фронт е Западният, през Втората световна война това е Източният. Всъщност в края на войната Третият райх е притиснат в Европа между четири фронта по суша и още един пети фронт - от въздуха.


Така че Западният фронт през „най-голямата война“ е наистина втори по значение. И не само в особената математика на семинариста Джугашвили, сиреч Сталин, но и в тази на Историята.

 

 


От категорията

Отстрелването на олигарсите

олигарси-1590677394.jpg

Да следим внимателно какво ще каже Валери Симеонов, който преди дни предупреди ...

28 май 2020 | 19:06

"Свободните" гласове свършиха. Няма да има нито за Мая, нито за Слави...

-1505743367.jpg

Никакви нови политически формации не могат да поникнат, камо ли да разцъфтят в ...

26 май 2020 | 13:05

Китай е приоритет за Берлин и ЕС

-1511169105.jpg

Предстоящото от 1 юли председателство на ЕС е един от последните големи ...

30 май 2020 | 10:04

Българите сред най-пострадалите финансово от пандемията в ЕС

Снимка БГНЕС-1590756399.jpg

Датчаните, нидерландците, шведите, финландците и австрийците са изпитали ...

29 май 2020 | 15:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Пешев


6 май 2015 | 22:32



След Курската битка от лятото на 1943 г., истинските подбудители на ВСВ от Темза и Потомак бързо сетиха, че трябва да влязат и в нейния Евротеатър иначе, губят континента, за който се натискат повече от век ... Теорията и историята на империализма ще стават все по нужни за съвременните хора, Академик Марков ... Англосаксонския империализъм не е понятие "за хей тъй", а Исторически проект срещу Европа и Русия, чиято доктрина постоянно се попълва ...


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.