Страната може да тръгне по пътя на Германия преди Първата световна война

Wall Street Journa: Ще тръгне ли Китай по пътя на военното противопоставяне?

1386 | 21 май 2020 | 15:50

Пекин стана богат и силен с благоволението на Запада, възходът му бе приветстван, а не балансиран, камо ли ограничаван


Пандемията от Covid-19 убеди мнозина, че САЩ трябва фундаментално да променят своята политика спрямо Китай. Промяната на курса е необходима, но тя няма да бъде постигната с няколко леки корекции в правилата. Това е така, защото политическите и икономическите ефекти на пандемията водят до по-агресивна китайска стратегия.

 

Това пишат за Wall Street Journal Елбридж Колби, помощник на министъра на отбраната на САЩ за стратегическото развитие в периода 2017-18 г., и Уес Мичъл, помощник на държавни секретар на САЩ по европейските и азиатските въпроси в периода 2017-19 г.


Пекин направлява възхода на Китай със сравнителна лекота от средата на 90-те години. Улеснен от благоразположеността на Запада, Китай разрасна икономиката си, въоръжи се и разшири влиянието си по целия свят без значителен отпор от противостояща коалиция. Китай стана богат и силен с благоволението на Запада. Възходът на Китай бе приветстван, а не балансиран, камо ли ограничаван.

Като се има предвид широкото пространство, предоставено от Запада, всичко, което Китай трябваше да направи, бе да се развива, като в крайна сметка той ще стане толкова мощен, че да постигне регионална хегемония в Азия, преди да се утвърди като суперсила. Клишето, че Китай е преди всичко икономическо и политическо предизвикателство за САЩ, беше коректно, но само повърхностно. Пекин бе устремен към глобална доминация и нямаше основателна причина да влиза в конфликт.

Covid-19, освен че доведе до смъртта на повече от 250 000 души и остави милиони без работа, ускори настъпващия разлом между Китай и онези страни, които се страхуват от неговата хегемония. Западните страни и американските партньори в Азия започнаха да се фокусират върху необходимостта да намалят зависимостта си от веригите за доставки, преминаващи през Китай. Това икономическо скъсване ще попречи на Пекин да поддържа огромните темпове на растеж от предишното поколение. Дори преди пандемията много правителства бяха започнали да проучват внимателно търговските споразумения с Китай, които позволиха на Пекин да диктува условията за достъп до своя пазар, като заобикаляше установените правила за международна търговия. Сега ще се конструират исторически балансиращи коалиции, които да контролират и ограничат огромната сила на Китай, която Пекин ярко демонстрира по време на кризата.

Пекин вече не може разумно да се надавя на гладък път към господство в постпандемичния свят. Докато преди имаше силен стимул да изчака своя момент, сега Пекин ще види необходимостта от действия за осигуряване на продължителен икономически растеж, който подкрепя легитимността на Комунистическата партия и гарантира заявката на Китай за регионална хегемония. За да осигури тази хегемония в Азия, Пекин ще трябва да осуети или, ако е необходимо, да разбие всяка коалиция - официална или неофициална - която се формира с цел контролиране на неговите амбиции.

Това е важен момент и китайските лидери трябва да направят критичен избор. Историята е пълна с примери за надигащи се сили, които стават по-агресивни след загубата на способност да постигнат господство. В началото на 20 век новообединената Германия първоначално преследва пътя на икономическия растеж и разширяване на влиянието си, само за да се впусне по-късно в надпревара във въоръжаването, създала условията за Първата световна война. Има зловещи знаци, че Китай може да избере подобен път днес.

 

Най-добрият начин за утвърдена сила като САЩ да посрещне предизвикателство от надигаща се амбициозна държава като Китай е да демонстрира възможно най-бързо, че не е препоръчително да се постъпва както Германия навремето. Това означава захвърлянето на старата политика на надежда, че растежът и контролът ще превърнат Китай в страна, която играе по установените правила. По-скоро САЩ трябва да се групират с държавите, които споделят техните интереси в Азия, Европа и другаде. Единният фронт ще накара Китай да се замисли сериозно дали да тръгне по немския път.

САЩ трябва да намалят икономическата си зависимост от Китай, като се справят с уязвимостите, натрупали се във важни американски отрасли, изкуствения интелект и отбранителната верига на доставки. Но Америка не може да действа сама. Настоящият обрат в поведението на Китай предполага, че Вашингтон трябва да следват генерална стратегия, съсредоточена върху морската и въздушна мощ, съюзите и разширената търговия. Това ще постави под контрол силата на Китай и ще даде стимули на Пекин да укроти по-дестабилизиращите си търговски и военни действия.

 

Много от компонентите на такава стратегия съществуват или са в ход. Един от тях е разгръщането на по-силна позиция в Западния Тихи океан, която да предотврати китайска агресия спрямо Тайван или други американски съюзници в региона. Това изисква надеждна защита, както е посочено в Националната стратегия за отбрана на САЩ, изградена върху способността на страни като Япония, Австралия, Тайван, Индия и Виетнам да притъпят всяка китайска агресия.

 

Само че ревизираната генерална стратегия на САЩ също трябва да включва различен подход към съюзите в Европа. Съпротивата на европейските съюзници срещу фактическата китайска колонизация на Източна Европа и търговско-технологичните набези на Пекин в Западна Европа е минималното изискване. В крайна сметка европейците трябва да могат да се справят повече със собствената си защита - при трайна американска подкрепа - докато Вашингтон насочва вниманието си към Тихия океан. Разширеният ангажимент за свободна търговия сред свободните държави ще направи по-лесно загърбването на китайските вериги за доставки и ще гарантира, че Западът остава конкурентоспособен в новите технологии като изкуствения интелект.

Приоритизирането на главната заплаха, идваща от Китай, означава, че американската генерална стратегия след пандемията ще трябва да бъде синхронизирана с възможностите за намаляване на напрежението и разведряване на други места. В Близкия изток следва да се приложи стратегия за икономика на силата, включваща по-малка и по-евтина американски военна намеса. Европа трябва да съсредоточи по-голямата част от своите усилия върху гарантиране сигурността на източния фланг на НАТО.

 

САЩ и техните съюзници не могат да защитят своите интереси без да се изправят срещу Китай. Но конфронтацията ще промени стимулите на Пекин, като го направи по-вероятен да се отстоява по-рано, отколкото по-късно. Съревнованието между великите сили може да беше спящо в ерата на неограничената глобализация, но пандемията го събуди. Западът трябва да приеме, че или ще плати сега, или ще плати по-късно, за да обуздае Китай. Плащането сега вероятно ще е по-поносимо.

 

Източник Инвестор.бг

 


От категорията

Може ли ГЕРБ да свали ...ГЕРБ?

-1552319015.jpg

Завръщането на Цветан Цветанов е въпрос на време и на външни фактори, а не на ...

4 юни 2020 | 16:17

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза-1553181004.jpg

Смятам, че Бойко ще изравни рекорда на Орбан и Меркел и ще стане за четвърти ...

4 юни 2020 | 11:52

НПО-та в правосъдието – проводник на лобистки, политически и корпоративни интереси

-1507540471.jpg

Крайно време е законодателят да гарантира независимостта на съдебната система ...

5 юни 2020 | 12:24

Проф. Владимир Чуков: Русия е нежелана в близост до южния фланг на НАТО

-1544595695.png

Либия започна много силно да прилича на Сирия. Страната е важна, защото в ...

5 юни 2020 | 10:43