За първи път! Филм за легендарния топ полицай Гешев тръгва по екраните

Няма съмнение, че кинолентата, чиято премиера предстои, ще разбуни духовете

За първи път! Филм за легендарния топ полицай Гешев тръгва по екраните

4225 | 11 февр. 2019 | 20:59

Животът на Гешев е възстановен с педантична точност от рождението му, съвпаднало с възстановяване на отношенията ни с Русия - 2 февруари 1896 г.и с коронацията на Николай II за руски император – 9 май с.г.,


Борислав Гърдев
 
Филмът на Васил Барков „Гешев“ ще възбуди духовете. Това е вън от всякакво съмнение.
 
И тъй като чакам появата му от три години и съм в течение на всички трудности около реализацията му, съм щастлив , че той вече е факт и може да се гледа, обсъжда и осмисля както от специалисти и киномани, така и от обикновени зрители.
 
Ще отбележа дебело, че респектира и впечатлява желанието на екипа – сценаристът Марин Дамянов, операторът Красимир Андонов, композиторът Калин Николов и продуцентът Пенко Русев , да бъде максимално обективен, точен и пунктуален при поднасяне на фактите около биографията, дейността и личността на Никола Христов Гешев, за когото със сигурност знаем само рождената му дата – 13/26  април 1896 г., но не и кога и къде е починал.
 
Недоумението ми от бавната работа по реализацията на  проекта се изясни след като видях с каква огромна  проучвателна работа са се занимавали хората на  Барков. Той е добър профгесионалист, познат от игралните филми „Славата на България“ (2004), „Кратка история“ (2006) и „Последното пътуване“ (2008), както и от продукции на тв СКАТ като „Д – р Кръстьо Раковски – държавник, политик , дипломат“ от 21 март 2015 г.
 
Животът на Гешев е възстановен с педантична точност от рождението му, съвпаднало с възстановяване на отношенията ни с Русия  - 2 февруари 1896 г.и с коронацията на Николай II за руски император – 9 май с.г., следването му в Рим, където не успява да завърши право, връщането му в София и постъпването му в полицията.
 
Всъщност делото на Гешев е пряко обвързано с работата му като полицай – това е и смисълът на живота му.
 
И все пак ми бе любопитно да видя заповедта му за назначаване на работа – под № 288 от 1 август 1925 г.на длъжността „агент V категория“ до израстването му като шеф на Отдел „А“  -  политическата полиция, свързано и с чувствителното увеличение на заплатата му до 5610 лева, считано  от 15 декември 1941 г.
 
С интерес слушах завещанието на майка му – Райна Гешева, от 21 декември 1926 г. и доклада му от 12 юни 1930 г., за една от неговите първи успешни акции – залавянето на два сандъка  - с машина за печатане и листовки с нелегална литература, намерени в дома на Димитър Братанов.
 
След нея са  и най-крупните му успехи – обезвреждането на ЦВК на БРП (к) на 8 април 1942 г., както и залавянето на групата на Александър Пеев, известна като „Боевой“ на 15 април 1943 г.
 
Постепенно , неусетно и съвсем естествено започна да се разкрива сложния и противоречив образ на този суперполицай. Човек интелигентен, взискателен, упорит, встрастен в работата си, който до 1944 г. няма личен живот и все пак намира време за съпруга – Веселина ,  с която изживява кратък, но страстен романс в навечерието на преврата от 9 септември 1944 г.
 
Сценарист, продуцент и режисьор са търсили най- адекватния подход към разкриването на личността на Гешев.
 
Първоначалният вариант на сценария – с двама спорещи – единият , от които лансира всеизвестните факти, а другият набляга на мълвите и легендите – отпада. Търси се комплексният подход. Залага се на езика на документите, на документалните кинокадри, на интервюта с интересни събеседници, които внасят допълнителна яснота към живота и делото на Гешев, а в добавка са използвани и игрални сцени, режисирани с вещина от Васил Барков, в които с тежката и неблагодарна задача да изиграе прочутия полицай се заема продуцентът Пенко Русев.
 
Разбрах, че това е било режисьорско хрумване, което се оказва колкото дръзко и хазартно, толкова и плодотворно.
 
Пенко Русев не крие, че ключът към образа на Гешев се явява неговият клетвен лист, който попълва при постъпването си на работа в полицията на 1 август 1925 г.,  пазен като реликва , подпечатан , но и с подписа на осъществилия клетвата протойерей Д.Василев, стриктно спазващ основната си задача - да пази сигурността на царя и родината .
 
Русев се стреми да разкрие сложността и многообразието на Гешев, да изтъкне силата на характера му ,неговата воля, но също професионализъм, галантност, когато е необходима – при разпита на госпожа Леви – Александрова – Свилена Врангова, на която поднася цветя за рождения й ден, при стартиралата интимна връзка с Веселина Гешева – Веселина Господинова, с която танцува пълен със страст и копнеж танц, неконформизъм, нежелание да му се месят в работата отговорни фактори  - разказана е – от сина на Кирил Милев  – д – р Росен Милев  прелюбопитната история, при която министъра на търговията, промишлеността и труда  Никола Захариев измъква от ареста баща му инж.Кирил Милев, което предизвиква гнева на полицая, тъй като инцидентът е станал в негово отсъствие и с какви усилия след преврата на 9 септември инженерът се мъчи да спаси с риск от провал на своята кариера благодетеля си и как това се оказва невъзможно…
 
Гешев е разкрит в неговата пълнота и дълбочина като човек и професионалист, с неговите качества и привички – да се вози до работното си място в трамвай и без охрана, да не търпи вмешателство в делата си и да не се обвързва политически през всичките 19 години, в които работи в Дирекция на полицията.
 
Сравнявах работата на Пенко Русев с постигнатото преди него. Има добри постижения при изграждането образа на Гешев  - при това в сериозни продукции от големи актьори, от които най – малкото очакваме да ги видим в подобно амплоа.
 
Споменавам Васил Михайлов – „Петимата от РМС“ (1977) на Владислав Икономов и Георги Георгиев – Гец в „Сами сред вълци“ (1979) на Зако Хеския.
 
Смятам, че Пенко Русев се доближава до класическата матрица, оставена от Георги Черкелов – Велински – Гешев от популярния сериал „На всеки километър“ (1969 – 1972) на Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев и това е като че ли най – големият комплимент, който може да се отправи за неговата творческа дейност.
 
Допадна ми подборът и интервютата с поканените участници – не се прекалява с броя им, а и всеки от тях – акад. Георги Марков, Анна Гешева, внучката на брата на Никола Гешев – Емануил – тя произнася и съкровената фраза на финала – „Смятам, че не са заслужавали (братя Гешеви   - б.м.) съдбата си!“, доктор Росен Милев, Иван Бутовски – откроява някакъв важен щрих към портрета на Гешев, казва нещо важно, смислено и ценно, което обогатява представата ни за него.
 
Освен всичко друго, във филма има кадри, снимани от морския бряг в Одеса – те всъщност представят изгнаника Гешев, както и от малко познатата, да не кажа неизвестна творба за родните подводничари, снимана в някогашен СССР  „Сириус – звездата на братството“ (1984) на реж.Андрей Доброволский.
 
„Гешев“ на Васил Барков приключва логично с прекратяването на разработката „Овен“ на 30 август – 1 септември 1960 г. ДС не успява да си изпълни задачата – да разкрие и залови Никола Гешев и да го върне в България, където го чака смъртна присъда , издадена вече от Народния съд и където неговите роднини са малтретирани, въдворявани и преследвани без всякакво законно основание.
 
Продуцент, консултанти – доц. Любомир Христов, проф. Дочо Боджаков, Константин Бонев  и режисьор играят на сигурно – поднасят последния важен за повествованието документ – ясно е, че са работили ползотворно с ДА „Архиви“ и с Комисията по разкриване досиетата, въпреки че са можели поне да отбележат, че финансиране за издирването му се осигурява чак до 1979 г. Пазят се от произволни трактовки и волни интерпретации за съдбата му след 9 септември 1944 г.
 
Съгласни са обаче, че се измъква жив от България с мотопед , успява да пресече невредим турската граница и дори е забелязан в истанбулско кафене на следващата година. Цитира се признание на монсеньор  Георги  Алдъров  и Павел Павлов, че Ванче Михайлов го е приютил  в Рим за два дни – тоест разчита се на достоверни , проверени факти и данни.
 
Каква е бъдещата съдба на Гешев авторите на филма отказват да гадаят. Ясно е, че не приемат утвърденото напоследък схващане, че умира в Мюнхен през 1984 г. и не го лансират публично. Това означава само едно – но то е вече моя хипотеза, че Гешев от Турция е прихванат и продължава да сътрудничи на една от победителките във Втората световна война.
 
Защо да не е последвал съдбата на фелдмаршал Фридрих Паулус например? Имал е с какво да впечатли колегите си от КГБ – напуска България с два куфара, пълни с документи и микрофилми, а и с толкова тайни за тогавашните ни управници, вкл.Трайчо Костов и Тодор Живков.
 
Защо да се учудваме, че първият е обесен на 16 декември 1949 г., а вторият бе толкова послушен пред Москва между 2 април 1956 и 10 ноември 1989 г.?
 
Пенко Русев и Васил Барков са си свършили добре работата. Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са им благодарни, тъй като са осигурили солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.
 
А това не е никак малко, нали?


От категорията

Почина легендарният режисьор Франко Дзефирели

Франко Дзефирели Снимка: БГНЕС-1560603442.jpg

Световна известност му носи лентата “Ромео и Жулиета” през 1968 г. с ...

15 юни 2019 | 15:56

Творческа вечер на Анжела Димчева в Столична библиотека

Творческа вечер на Анжела Димчева в Столична библиотека-1560757694.jpg

Ще бъде представена поетесата, журналист и литературен критик, секретар и ...

17 юни 2019 | 10:46

Столична библиотека с планинско четене и библиобус на Еньовден

Столична библиотека с планинско четене и библиобус на Еньовден-1560937756.jpg

Традиционно празникът ще започне в 08:00 ч. от Княжево (градинката на посл. ...

19 юни 2019 | 12:48

„Прекрасният живот на Артър Лес” от Андрю Шон Гриър: искряща сатира на пътуващия по света американец

„Прекрасният живот на Артър Лес” от Андрю Шон Гриър-1560934222.jpg

Първият роман на Гриър: The Path of Minor Planets от 2001г., е посрещнат с ...

19 юни 2019 | 11:50

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Господин Никой


12 февр. 2019 | 06:57



Ето и тук горе долу истината никола гешев https: www.24chasa.bg ojivlenie article 6624784


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Владимир


12 февр. 2019 | 01:23



Само една долна твар може да направи филм за един еничар в един режим, който Антон Страшимиров пише знаменития позив "Клаха народа, както и турчин не го е клал", но след като палачите на майор Томпсън са наречени "жертви на комунизма" и имената им са изписани на "меморияла" пред НДК, вече копаеме дъното.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Woldemars


11 февр. 2019 | 22:20



Коронацията на Николай II за руски император става на 14 (26) май 1896 година. Нямам никакво доверие на съвременните журналисти.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.