16284 | 14 юни 2015 | 14:17

Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори

Паметникът на цар Самуил, който бе издигнат край базиликата „Св. София“ в столицата, не спира да буни духовете. Полемиката между противници и защитници на монумента (особено в интернет и социалните мрежи) на моменти напусна полето на благоприличието и се стигна до размяна на обидни реплики и взаимни обвинения.

Като оставим настрана конспиративните теории на някои, които твърдят, че чрез този измислен спор се отвлича общественото внимание от по-важни въпроси, като например цената на тока, можем да направим няколко извода.

Първо, хората, одобряващи паметника, са подавляващо мнозинство. Колкото и да се твърди, че онлайн анкетите не са достоверни и изкривяват резултатите, фактът си е факт. В различни интернет издания в зависимост от аудиторията привържениците на монумента са твърдо над 70% от анкетираните, като в някои случаи процентът стига над 90. Справка - допитването в dir.bg. А на сайта на „Преса“ одобрението е „само“ 78%. Единственото колебание в анкетите е по отношение светещите очи на царя - там има средно около 25% неодобрение, но и тук подкрепящите са убедително мнозинство. 

Второ, полемиката постигна неочаквани резултати. Десетки хора се тълпят по всяко време на денонощието около монумента, разглеждат, снимат, обсъждат. И ако някой не беше чувал преди това за Самуил, вече не е така. Споровете накараха и неизкушените от историята да се поинтересуват, да прочетат или препрочетат за трагичната съдба на този български цар.

И накрая, няколко думи за светещите очи на царя. Някои виждат в това творческо решение на автора обикновен кич, други търсят дълбоко символното им значение. Всеки е свободен сам да избере тълкувание според вкуса и разбиранията си за изкуство и исторически смисъл.

Важното в случая е, че погледът на Самуил освети пътя ни към историята, даде ни повод още веднъж да направим равносметка на ценностите си като нация и държава. А какви поуки ще си вземем от всичко това и какви поуки ще извлечем за бъдещето - това зависи само от нас.

Защото народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори.