Как Радан Кънев си хареса едно "комунистическо отроче"

Защо Плевнелиев назначи Христо Иванов за министър, без нито ден трудов стаж

62920 | 8 дек. 2015 | 07:54

Липсата на кадрови подбор, зависимостите по най-високите етажи на властта, употребата на съдебната система за лични цели минират доверието между граждани и държава.


След толкова скандали в съдебната система и реформа, която е на път да предизвика война в държавата, като че ли никой не си задава въпроса – що за човек е този Христо Иванов, откъде идва и с какви компетенции се опитва да налага промени, които срещат такъв всеобщ отпор? Дори Борисов, за първи път откакто е премиер, си позволи публично да критикува свой министър, обвинявайки го в себелюбие, инат, кариеризъм, липса на диалогичност и толерантност. “Къде ми е претенцията за правосъдния министър Христо Иванов? Когато излезеш и кажеш: „Аз съм единственият, който може да направи правосъдната реформа”, това е обида към останалите парламентарни групи в парламента. Това не може да се случи така! Вместо да търсим обединение...Христо Иванов всеки ден влиза във войни... Но и без петел съмва”. Тези думи на министър-председателя, изречени в съботната “Панорама”, не спират да се тълкуват от анализаторите: преброени ли са дните на Христо Иванов и кога ще осъмнем без петела в правосъдното министерство.

 

Колко време ще пее петелът

А колко още време ще пее петелът, ще разберем в сряда, когато на второ четене ще бъдат гласувани промените в Конституцията, които касаят реформата в правосъдието. Ако предложенията му не минат, министър Христо Иванов обяви, че ще подаде оставка. Ще спази ли обещанието си? Носи ли моралните устои Христо Иванов да бъде личност с достойнство?

Къде, кога и от кого са формирани качествата му, към които имаме днес претенции? И кой е всъщност Христо Иванов? Не е зле да разгърнем диплите на биографията му, където може би ще открием отговорите на много от въпросите.

 

В диплите на миналото

Христо Иванов е роден е на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е българският комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в Монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Предупреждават я с изключване от БКП. Но не го правят. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина и дори държи нагробно слово на погребението ѝ.

В навечерието на 10-ти ноември Мария Бойкикева застава начело на Клуба за подкрепа на преустройството, неуморна активистка е в „Екогласност", част от кръга на д-р Желев, на Блага Димитрова и Ивайло Трифонов. Тогава я изключват от партията заедно с Копринка Червенкова. След 10 ноември е поканена заедно с още 13 „дисиденти“ да възстанови партийното си членство и е сред малцината, които приема. И днес Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в ж.к. „Гео Милев“. Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин.“

 

Майчини кахъри

 Когато Христо (той е третото ѝ, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при лидера на БСП Михаил Миков да търси подкрепа за идеите му, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу него в качеството му на правосъден министър, тя настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява. Няма и как да успее, след като синът й е бил преди това един водачите на митингите срещу правителството на Орешарски. Протестите го сближават с крайнодесните Радан Кънев и Атанас Атанасов, които впоследствие плътно застават зад гърба му в провеждането на “съдебна реформа по калъпа на Иван Костов”. По това време освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра протестър Христо Иванов е историчка, работи като научен сътрудник в БАН и съвсем изненадващо името ѝ излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде срито – също.  

 

Дотук, освен бурния партиен и идеологически живот на една фамилия, обагрен от идеите на комунизма, и децата, които не споделят идеалите на родителите си, - нищо странно. Никой не може да бъде съден за вижданията си. За религиозните си убеждения – също.

 

Харесан от щедрите американски фондации

Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт". Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой?

 

Според сайта на Министерство на правосъдието „професионалната“ биография на бъдещия министър на правосъдието в България започва през 1996 година, когато става координатор (до 2002-а) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г. Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се .осъществяват чрез безмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.”Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори”, обяснява битието им главният прокурор Сотир Цацаров, който се превръща в обект на техните "изследвания".

През 2006 г. Христо Иванов става Програмен директор на Български институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата и...толкоз. Преливане от пусто в празно.

 

Грантовете - източник на доходи. Нито ден трудов стаж

Доходите му идват предимно по линия на проекти от неправителствения сектор, финансирани от различни американски фондации и агенции. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото.

 

През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила. Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигрност. И гръмва първият скандал около личността му. Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава. И то точно от човек, който трябва да е абсолютно изряден.

 

Защо пък Христо Бойкикев, богослов?

Има и още един любопитен факт от странната фамилна история - в периода 2006-2011г. Христо Иванов печата в различни издания разкази, издаващи странни състояния на духа, които подписва с фамилията на майка си - Бойкикев. Във визитката му за в. Сега, където през 2008-а е публикуван разказът му „Дарът“, е отбелязано „Учил е богословие, завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил и като строителен работник.“ Нито дума за юридическите му компетентности! Изпъква обаче съвпадението - майката е силно религиозна, а синът учи богословие.

 

Корпоративната връзка с Плевнелиев

През 2014-а президентът Плевнелиев, незнайно по какви критерии, незнайно заради какви заслуги, изненадващо назначава никога непрактикувалия като юрист Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки! Така един човек, дошъл от нищото, без професионален опит, без подготовка, без административен капацитет се издига до един от най-висшите държавни постове. Активът му в неправителствения сектор буди основателни съмнения относно компетентността му, а скандалът с отнетите адвокатски права удря и по почтенността му.

 

И все пак може да намерим отговор на сакралния въпрос - защо изборът на Плевнелиев за правосъден министър пада именно на Христо Иванов. Професор Георги Близнашки разказва, че когато президентът му предлага да оглави служебното правителство, той отначало отказва. Приема 10 дни по-късно, когато Плевнелиев вече е съставил кабинета и бърза с неговото огласяване. Коментирайки екипа си, бъдещият служебен премиер успява да отхвърли само кандидатурата на социолога Димитър Димитров за министър, който да отговаря за изборите. Когато погледът му стига до „правосъден министър“ - името на Христо Иванов в първия момент нищо не му говори. По-късно разбира, че това е синът на Мария Бойкикева, която той добре познава, но „вече е късно“. А и не било удобно да се противопостави на кандидутарата на още един министър, предложен на президента. Така синът на Мария Бойкикева поема по стълбата на властта.

Христо Иванов е творение на президента Росен Плевнелиев. Не аз, той го назначи в кабинета. Аз изразих своите съмнения, с оглед на неговите компетенции, но той ми го наложи", признава днес Близнашки. И подчертава това, което и сега, и тогава е стряскащ факт по отношение подбора на висшата държавна номенклатура: „Христо Иванов няма един работен ден!“

 

А какво има тогава? Има нещо много важно - пряката корпоративна връзка с президента. Тя минава през Българския институт за правни инициативи - БИПИ, чийто програмен директор до назначаването му за министър е именно Христо Иванов. Изпълнителен директор на БИПИ е юристът Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер. Освен тази връзка, Христо и Биляна са съдружници във фирмата „Били консултинг“ с предмет на дейност „Консултантска дейност, закупуване на предприятия или части от тях”. Братът на Биляна Вегертседер - Ангел Стефанов Гяуров, също юрист, става управител на „Бизнес парк София“ след като бизнесменът Росен Плевнелиев влиза в изпълнителната власт през 2009 година. Ангел Гяуров е свързан и с "Алфа финанс холдинг"(АФХ) на издателя на вестник "Капитал" Иво Прокопиев. АФХ държи 50% от акциите в "Софстрой". Другият акционер е регистрираното в Малта дружество "Балто-Славик Венчърс Лимитид", което се представлява от Ангел Гяуров. Така Плевнелиев си назначава верен свой човек, който да проведе „правилната“ съдебна реформа. А зад тях наднича американската връзка.

 

Защо обаче американците си харесват Христо Иванов? „Защото прилича на майка си - твърд, упорит, неадекватен към политическата обстановка, със сектанско мислене, но лоялен към линия, която му е наложена“, е оценката на проф. Димитър Иванов, който познава добре семейството. По тази причина американците си харесват и Плевнелиев, чийто произход също е комунистически. Изборът е прагматичен - хора със зависимости лесно се държат в подчинение. А когато има и финансова подплата, успехът за прокарване чрез тях на определени политики - сигурен.

 

Траншовете от „Америка за България”

Вече казахме, че професионалната биография на правосъдния министър Христо Иванов се ограничава в едно - дежурен експерт в проектите на мрежа от свързани лица: неправителствени организации, финансирани със стотици хиляди долари от Фондация "Америка за България" и структурите около Сорос. Само от "Америка за България" организацията на Иванов е получила няколко тлъсти транша за дейности, чийто ефект до момента е неизвестен на гражданското общество:

-    70 085 долара през 2006 г. за популяризиране на алтернативните способи за решаване на спорове и в частност на медиацията

-    169 000 лева през 2009 г. за изследване на предизборните платформи на партиите в частта им за съдебната реформа, създаване на блог „Право и политика“, поддържане на информационен портал, посрещане на група адвокати от Мароко.

-    203 000 лева за 2010 г. за конференции, изготвяне на рейтинги, дискусии за висшето юридическо образование и План за действие по изпълнение на Стратегията за съдебна реформа

-    150 483 долара за периода 5 февруари 2010 г. - 4 август 2011 г. за да бъде изготвен "Индекс на съдебната реформа";

-    697 600 лв. за периода май 2012 - май 2015 г. за дейност, озаглавена "Инициатива за прозрачни съдебни назначения".

Отчетите на организацията, публикувани в нейния интернет сайт, са твърде общи и оскъдни. Дейността е описана на 4-5 странички. Както може да се очаква, в състава на Фондация "Български институт за правни инициативи" участват познати лица, клонирани и в останалите "независими" организации, финансирани от Сорос и "Америка за България", които благодарение на многомилионното си финансиране от години се опитват да монополизират гражданското общество.

 

Цел на съдебната реформа – овладяване на прокуратурата

Първият разговор на служебния премиер проф. Близнашки с правосъдния министър Христо Иванов е на тема „съдебна реформа“, заради която той влиза в правителството. Министър-председателят иска лично да чуе идеите на „реформатора“. Сблъсъкът между двамата идва, когато чува антиконституционното предложение - главният прокурор да се избира от Народното събрание. „Забрави!, отсича професорът конституционалист. - „Това е безумие“, което води до пълно подчинение на съдебната власт. Иванов го оттегля, но не спира с идеите си: за разделяне на ВСС, за явно гласуване в съвета, за импийчмънт на главния прокурор, за отчитането му пред парламента, за намаляване на мандата му. Нищо от тези предложения не касае онова правораздаване, което засяга обикновения човек, ощетен от тромавата, неефективна съдебна система. И което би трябвало да бъде в същината на една реформа, очаквана от цялото общество. Иванов бърза да атакува Конституцията, без да предлага адекватно законодателство, което означава, че няма как да настъпят истински промени, които да гарантират бърз процес и справедливи решения за хората. Мерките обаче целеносачено водят към едно - ограничаване независимостта на съдебната власт. И разбира се до най-важното - „обяздване“ на главния прокурор. Стане ли това - пътят към разправата с политическите опоненти по примера на Румъния е открит. При това, в пълно противоречие с изискванията на Венецианската комисия. В безумните си идеи Христо Иванов стига дотам, че в Закона за съдебната власт залага правото на министъра на правосъдието да предлага назначаването и отзоваването на ръковидители на прокуратурата, а главния прокурор – не. Проектът е толкова абсурден, че не стига дори до обсъждане в МС, но е показателен за същинските му намерения.

„Министърът просто не знае, какво прави“, каза проф. Близнашки. "Ако тези промени в Закона за съдебната власт и съответната промяна в Конституцията се прокарат, съдебната система ще бъде поставена под контрола на силните на деня и това ще доведе до безкомпромисна атака от Съвета на Европа", прогнозира още бившият премиер. Истината е, че това, което предлага Христо Иванов като реформа в съдебната система, ще доведе и до фракционни борби, защото идеите му не са приети сред по-голямата част от колегите му с изключение на Съюза на съдиите. Близнашки напомня, че и досега на практика всички реформи са минавали през Съюза на съдиите, но резултатът е трагичен. И сега именно “тези хора искат да яхнат съдебната система, макар че лично те нямат никакво право да претендират, че могат да я управляват при положение, че резултатите от тяхната работа са налице”, отбелязва той.

 

Да обединиш всички срещу себе си - също е качество

„Това е една амбициозна група, която цели овладяването на съдебната власт", предупреждава Близнашки. Той си обяснява поведението на Христо Иванов с комплекса от произхода - „един неуспял човек, отроче на бившата номенклатура, който със зъби и нокти иска да се добере до пост, на който да блесне.“ Ето, тук вече оценките на двама премиери за качествата на Христо Иванов почти се покриват - за Близнашки правосъдният министър е „човек, който е много краен в изказванията си“, за Борисов - човек, който “пали само войни”. Близнашки е прозрял в Христо Иванов неистовия му стремеж на всяка цена да се наложи, Борисов - манията му, че без него реформата не може да се осъществи. Борисов е прав – воден от амбицията за себедоказване, Христо Иванов по един удивителен начин успя да обедини срещу себе си огромна обществена енергия и видни имена в правото, което не изповядват общи политически ценнности. Срещу неговата реформа се изправи вицепрезидентът Маргарита Попова, проф. Даниел Вълчев, юристи от ГЕРБ, от АБВ, от БСП, от ДПС. По време на дискусии в цялата страна съдии, прокурори, следователи, а и Инспекторатът на ВСС категорично отхвърлиха предложенията му, а част от тях бяха обявени за опасни. Оценката на работата му като министър е убийствена – нито един законопроект, безброй ненаказани магистрати, които забавят дела и заради които всички ние плащаме.

 

Откритата война с Цацаров и клепането на държавата навън

Въпреки този обществен крах, Христо Иванов не се отказва и минава в открито настъпление срещу главния прокурор. И прави големия си гаф, заради който ако сме нормална държава, той трябваше тутакси да се раздели с поста си– предприема действия за организиран метеж срещу държавна институция с помощта на фалшивата публикация в „Медиапул“, в която се твърди, че ЕК иска отстраняването на обвинител № 1, заради скандала „Яневагейт“. Но не осъзнава, че ударът ще рефлектира в премиера (който едва ли дълго ще чака петела, за да съмне в правосъдието). Или пък, ако го осъзва, би трябвало да бъде подведен веднага под отговорност. Засега премиерът се направи на “ударен”, но едва ли на Христо Иванов ще му се размине.

Пораженията върху имиджа на държавата, нанесени от правосъдния министър обаче не спират дотук - колегите му от РБ директно го обвиняват, че пише доноси в Брюксел срещу собственото си правителство, срещу депутатите. Хората на Кунева и Лукарски коментират, че Христо Иванов непрекъснато се оплаквал в Брюксел, че “умишлено препъват реформата му в съдебната система,” без да обясни какви са истинските аргументи за това. Амбицията му стигна дотам, че беше лобирал пред немски евродепутати Германия да не подкрепя приемането ни в Шенген докато неговата съдебна реформа не бъде приета.

 

В шизофренното си поведение Христо Иванов влезе в абсолютен синхрон с лидерите на ДСБ Радан Кънев и Атанас Атанасов, които си позволиха да рекетират премиера. Атанасов обяви, че евентуална оставка на Христо Иванов би поставила под въпрос оставането на ДСБ във властта. До преди месец подобни закани периодично отправяше Радан Кънев. Отговорът дойде в петък, пак в “Панорама”, когато премиерът уж фриволно, но фактически много ясно заяви: "Не допускам, не желая някой да излиза и да казва: "Без мен няма да съмне". И без петел съмва!"

 

Оттогава Христо Иванов мълчи “като комунист на разпит” и дори отказа участие в сутрешен блок на национална телевизия. Някои в РБ прогнозират, че веднага след гледането на промените в Конституцията Иванов сам ще подаде оставка с "чувство за изпълнена мисия". Други смятат, че той ще се държи за стола си, защото напусне ли го, знае, че никога повече няма да помирише власт.

 

За българското общество обаче остава поредното разочарование за пропилени възможности в сферата на правораздаването. За липсата на кадрови подбор, за зависимостите по най-високите етажи на властта, за употребата на съдебната система, от което рухва доверието между граждани и държава.И за поредния балон, който се учи на наш гръб да управлява.

 

 (Р.S. - 24 часа след публикуването на тази статия парламентът не прие предложенията на Христо Иванов за измененията на Конституцията в частта за съдебната система, която касае  орязване правомощията на главния прокурор в прокурорска колегия на ВСС . След като видя, че е бламиран от народното представителство, Христо Иванов обяви от трибунаа на парламента, че подава оставка. Час по-късно премиерът му я прие. В знак на съпричастност Радан Кънев обяви, че става опозиционен депутат. Останалата част от РБ - хората на Меглена Кунева, на Божидар Лукарски и на Корман Исмаилов - запазват позициите си в управляващото мнозинство - Б.А)

 

 

 

 

 

 


От категорията

Мая Манолова „разтваря ветрилото" в София

Мая Манолова „разтваря ветрилото" в София-1566389417.jpg

Омбудсманът има сериозен шанс да обере гласовете на тези, които смятат модела ...

21 авг. 2019 | 15:05

Д-р Калоян Методиев – консерваторът-бунтар, който се гмурна в реалната политика

-1566212206.jpg

Политологът пое щафетата от Иво Христов и ще бяга бързо. Категорична е ...

19 авг. 2019 | 20:23

Д-р Теофан Германов: Законът „Анти-Нинова” няма да спре БСП!

Д-р Теофан Германов: Законът „Анти-Нинова” няма да спре БСП!-1566499224.jpg

Вътрешните дела на БСП се вадят координирано и едновременно от вътрешни ...

22 авг. 2019 | 21:37

Проф. Светлана Шаренкова: За другарството и промяната в БСП

-1497968109.jpg

Пирински вместо да участва във вътрешнопартийни баталии, би могъл да отдаде ...

22 авг. 2019 | 21:06

Коментарите за тази статия са забранени!