Доц. Ива Пушкарова, шеф на комисията по помилванията:

Затворите не са гробища за живи хора

11357 | 23 апр. 2015 | 12:35

При доживотния затвор без замяна държавата пести грижи за осъдените


- Колко станаха помилваните затворници, откакто оглавявате комисията за тази висша държавна милост, г-жо Пушкарова?
- Общо помилваните от 2012 г. досега са петнайсет души, двама от които през тази година. Те бяха отсеяни измежду 2031 молби, подадени от 1624 души. На седем затворници наказанието е намалено, шестима са освободени, а на двама наказанието доживотен затвор без замяна бе заменено с доживотен затвор. Всички случаи са много различни, но помилвахме само безспорните.
- Как вземате решенията си кого да помилвате и кого не?
- Помилването нито оневинява, нито реабилитира. То облекчава наказанието, което поради събития, настъпили след осъждането, е станало прекомерно и нетърпимо, без това да може да се облекчи с други подходящи средства. То се избягва, ако въпросът може да бъде решен от съд или друг орган. Например, при временно влошаване на здравето държавата прекъсва изпълнението на наказанието и изпраща осъдения на лечение. Когато комисията разглежда една молба за помилване, подробно изследва извършеното престъпление, жертвите, предишни престъпления и наказания, изтърпяна част от „сегашното“ наказание. Събираме данни за поведението в затвора, както Ӝ плаща ли ,,кръвнината“, проверяваме какво е семейството му, включително и дали има умения да се грижи за близките си. Водещ критерий е рискът от рецидив на поведението. Добре е да се знае, че актът на помилването не може да омаловажава извършеното, да внушава безнаказаност или да създава рискове за почтените граждани. Помилваните у нас поначало не рецидивират.
- Основателни ли са критиките, че сте прекалено консервативни и ви липсва милост за болни и в окаяно състояние затворници?
- Консерватизмът ни обективно зависи от гъвкавостта на наказателната система и системата на изпълнение на наказанията. Ако тези системи реагират адекватно на разнообразни и необичайни проблеми, по-рядко ще има случаи, с които не могат да се справят и това да налага помилване. Все пак помилването е по изключение. Нормално е да е рядко. През 2012 и 2014 г. двама души бяха помилвани именно поради сериозно заболяване. Отказваме обаче, когато оплакванията са опровергани или са компенсирани с адекватна медицинска грижа в затвора, или не пречат наказанието да се търпи. От значение е и дали осъденият отказва лечение. Невинаги помилването на болен е хуманно решение. Заболяването невинаги е пречка за извършване на престъпление - един от молителите беше извършил грабеж с убийство след ампутацията на двата му крака! Мнозина неграмотни и безработни осъдени не са здравноосигурени на свобода и се лекуват, при това успешно, само в затвор.
- Като специалист с многостранни интереси в наказателното право какво мислите за ефекта от доживотния затвор у нас? Един от авторите на проекта за нов Наказателен кодекс (НК), проф. Александър Стойнов, се обяви категорично за връщане на смъртното наказание. Не е ли безсмислено това?
- Три неща трябва да се знаят. Първо, случаи на безчовечни престъпления винаги ще има, също както има необичайни болести и изключителни таланти. Второ, държавата трябва да гарантира сигурност на обществото срещу извършителите, дори с цената на безсрочна изолация. Смъртното наказание и доживотният затвор без замяна не са единствените гаранции. Обикновеният доживотен затвор върши същата работа. Трето и най-важно, държавата трябва да гарантира, че срещу поправими извършители на тежки престъпления ще бъдат прилагани наказания, при изпълнението на които тя се бори за поправянето. Доживотният затвор без замяна е единственото наказание, при което държавата не е длъжна да работи за поправяне. Предложението за отмяна на това наказание всъщност е претенция да се работи активно и отговорно за поправяне и реинтеграцията на осъдените. Държава, която лесно се отказва да реинтегрира свои граждани и смята въпроса за решен с изолацията им, е социално безотговорна и нехуманна.
- Къде е България в тази схема?
- У нас вече e размита границата между непоправимите злодеи и поправимите извършители. Все повече вторите се третират като първите. Затворите не са гробища за живи хора с месечна издръжка, надхвърляща трикратно минималната заплата. Обществото ни не е толкова богато. Това имаше предвид, мисля, проф. Стойнов. Държавата дължи на всички нас усилия да превъзпита осъдените и да ни ги върне, за да работят, да плащат данъци и пр. Никой не се ражда престъпник, но държавата от години е в позиция на възмутена от нечии престъпления, все едно няма нищо общо с причините за тях. Доживотният затвор без замяна Ӝ позволява да не прави нищо, за да попречи на престъпления, вредите от които не се премахват с наказания.
- Изглежда е вярно мнението, че у нас най-дълго траят временните неща. През 1999 г., когато бе отменено смъртното наказание, уж за кратко бе въведен доживотен затвор без замяна. Сега сме единствени в Европа с две доживотни наказания. Има ли полза от това?
- Ще припомня, че и смъртното наказание през 1952 г. бе обявено за временно, а издържа половин век, като до 1982 г. е единствено наказание за някои тежки престъпления. Държавите устойчиво вярват, че отказът от най-тежкото наказание ще взриви престъпността. Такива катастрофични предсказания никога никъде не са се сбъдвали. Напротив, според изследванията облекчаването на най-тежкото наказание винаги води до спад в ръста и жестокостта на насилствената престъпност. Това е причината светът да бяга от прекомерните наказания и Европейският съд да гледа на тях все по-недружелюбно.
- Как двете ни доживотни наказания се вписват в практиката на Европейския съд?
- Вписват се, защото по закон може да бъдат облекчавани. За разлика от други държави. Великобритания бе осъдена в Страсбург, тъй като поставя пред помилването такива условия, че никой реално не може да го получи. В Латвия и Дания то е неприложимо в първите 20, съответно 12 години от доживотния затвор. В Словения може само да се замени доживотният затвор с минимум 25 години лишаване от свобода. Въпреки предимствата на нашия закон доживотният затвор без замяна не е полезен. Винаги е опасно осъден да няма какво да губи, нито какво да печели. С обикновения доживотен затвор не е така - ако осъденият не се поправи, никога няма да излезе. Ако успее да се поправи, може да излезе след не по-малко от четвърт век, но ако не успее - никога няма да излезе. Поправен или не, свободата не му е обещана.
- Трябва ли да бъде построен нов затвор?
- ,,Нов“ - да, ,,допълнителен“ - едва ли. Инфраструктурата плаче за подмяна. Но затварянето на хора изисква разум и предпазливост. У нас в затвор влизат мнозина, за чието поправяне това не е нужно, и стоят там по-дълго, отколкото е полезно, но пък някои трябва да са вътре, а не са. Други виждат в затвора приют, който предлага по-добър живот от свободата. Преди да размножим затворите, ни трябва съгласие какво търсим с наказанията и постижимо ли е без решетки.


Още по темата

Доц. д-р Ива Пушкарова е завършила право в СУ „Климент Охридски“. Специализирала е в Кеймбридж, Великобритания. Тя е преподавател по наказателно и международно наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и наказателно право в Академията на МВР. Автор е на две монографии и близо 70 публикации в областта на организираната престъпна дейност, трафика на хора и др. От октомври 2012 г. е председател на комисията по помилванията в президентството.