Георги Атанасов

Георги АТАНАСОВ, последният комунистически премиер на България

Завладя ни психиката на един уморен народ, който върви неудържимо към своя залез

20527 | 2 дек. 2015 | 08:43

Не допусках, че след 10 ноември 1989-а всичко в България така катастрофално ще се срути. Държавата е продънено корито


Бившият премиер Георги Атанасов не престава да следи процесите в държавата, но не обича да дава интервюта. Страни от медиите, недоволен е и от БСП, и от нейните ръководители, и от правителствата досега. „Ще успее онзи държавник, който извади страната от беднотията и я върне в коловоза на икономически развитите страни“ е формулата му за проспериращ управленски екип.


- Дайте оценка, г-н Атанасов, за годините след 10 ноември 1989-а. И леви, и десни твърдят, че нашият преход е провал. Защо? Ето сега навлизаме в 2016-а като най-бедната държава на ЕС, а очаквахме реки от благодат да потекат, когато влизахме в Съюза. Какво се случи?
- Мислехме, че промяната ще е за хубаво. И сме се борили да бъде хубаво. Несъмнени са демократичните ни постижения и приобщаването на България към ценностите на Европа. Но не допусках, че след 10 ноември всичко така катастрофално ще се срути. При такава радикална промяна естествено е да се върнем и назад в някои сфери, да се преориентираме в икономиката, но нищо не оправдава нагона към разрушение, който ни завладя. В политиката се настани омразата и тя диктува вече две десетилетия поведение на политици и държавни институции. Нито едно правителство досега не показа воля да смаже корупцията и бандитизма. С т.нар. аграрна реформа земеделието се върна 60-70 години назад. Да не би в Чехия по-малко да са ненавиждали комунизма? Но те не унищожиха способността на селското стопанство да произвежда и да се развива. Такова клане на добитък, такава кражба на техника, такова разрушение на материални ценности никога не е било. Войска да бе минала - нямаше да сътвори такава разруха. 26 години вече ние не знаем кои са ни приоритетите. Стотици хиляди българи напуснаха страната, срина се равнището на раждаемостта. Сриват се ценностната ни система, здравеопазването, образованието. Като че ли ни завладява психиката на един изморен народ, който върви неудържимо към своя залез. Възмутен съм от всичките ни правителства на прехода.


- Защо от всички? Имаше и леви правителства.
- Всички бяха в плен на икономическа безпътица и без визия за формиране на нова философия на националния живот. Характерно за българския преход е безхаберието на държавната администрация. Това е страшно опасно! И стремежът на политическите партии е да политизират нейната дейност. А в сферата на сигурността основни политически централи се опитват да изграждат собствени структури, собствени източници на информация. Много съм смутен. Говоря за първи път така открито. Държавата е пробито корито! Продънено корито! Дано Бойко Борисов най-после разчисти тия авгиеви обори. Трябва да удря и наляво, и надясно! Лошото е, че на тази основа вече се възражда духът на омразата от началото на 90-те години. И вместо проблемите да се решават, в България те се наслагват върху съзнанието и морала на поколенията. Така стана с т.нар. червени куфарчета. Тази легенда се затлачи в съзнанието на моето поколение. И още не можем да се освободим от тези лъжливи за всички окови. Защото над нас тегне прокобата. Не по-малко лъжлива и опасна е другата легенда - за изнесените милиарди. Някои говореха за 17-20 милиарда.


- Но тези някои, г-н Атанасов, са дейци от вашата партия. Защо да не им вярваме?
- Защо никой не се запита откъде са тези огромни количества пари? Че ние тогава, в края на 80-те, нямахме с какво да платим елементарни доставки. Обвиняват ни, че сме изнесли милиони. Нямаше какво да изнасяме. Но такава е орисията българска - всичко около нас да тъне в тъма, да се давим в омраза.


- Но Станишев беше два пъти на власт. Защо не успя да обърне съзнанието, да наложи нов морал?
- Казвал съм на Станишев, че ролята на един лидер на управляваща партия не е само да движи основните проблеми на държавата, а и да ръководи общественото мнение. Второ, истината става истина, когато хората я приемат като истина. И третото правило в политиката - за управляващите е най-трудно да разберат истините на живота. В БСП не разбраха как постепенно още през 2008-а в обществото започнаха да се наслояват негативи към управлението на левицата. След това вече нямаше сила да спре негативизма. Загубата на изборите бе предопределена.


- Накъде върви след тази криза БСП?
- Поради сериозните слабости в управлението през последните години БСП е в изключително трудна ситуация. Никога след 10 ноември не е била в такава трудна ситуация. Полагат се сериозни усилия на БСП като първостепенна политическа сила да се сложи кръст. Партията не може да бъде унищожена, тъй като има дълбоки корени и традиции, но стремежът е да бъде сведена до третостепенна политическа сила. С 10-15 депутати в парламента, да лаят там, да бъдат манифестация на политическия плурализъм на българското общество. Безпокои ме фактът, че ръководството на БСП не осъзнава всичко това. То дължи отговор на обществото - ако има лъжи в обвиненията, това трябва не само да се каже, но и да се докаже.


- След 10 ноември 1989-а ви осъдиха на 10 години по т.нар сирашко дело - за помощи на сираци от антифашистката борба. Тогава ви посетих в Кремиковския затвор. Днес съжалявате ли за нещо?
- Не съжалявам, че бях в затвора.

- Защо?
- Защото видях живота от опаката страна, която никога нямаше да опозная, ако не бяха попаднал зад решетките. Аз съм много любопитен. Аз съм човек, на когото, ако му дадеш една кирка, ще отиде и ще копае и това няма да го приеме за унизително. Израсъл съм с труд и с труд. Друг е въпросът, че тогава към мен се извърши несправедливост. Осем месеца ме държаха в ареста сам в стая.


- Как минават дните в единочка?
- Не е лесно. Що книги съм изчел, що бележки съм си водил. Тогава, разсъждавайки за несправедливостта, си казах: трябва да се намери начин всеки, който се изкачи на отговорна позиция в обществото, за една седмица да бъде поставен в такива условия. Да види, че животът има и друга страна. И да си отваря очите. Въпреки че аз не ги бях затворил. Напротив, помогнах на 43-ма кръгли сираци. Бойко защо прати самолет за един български гражданин от Азия да го докара тук? Нали и това струва пари. Аз какво съм направил? Хора, чиито бащи и майки са загинали в антифашистката борба, израсли са по домове и общежития и като зрели граждани са поискали от Политбюро да им се построи по едно жилище, пък те ще си го платят? Но заради промени в цените от началото на строежите до завършването ни помолиха да им компенсираме разликата. Правителството отдели от резерва по 5000 лева на човек. Имах това право. После, като разбраха, че ме арестуват и ще ме съдят, всички върнаха парите. При разумен подход на съдебната система трябваше да се каже: край на проблема, парите са върнати в бюджета - и толкоз.


- А защо ви осъдиха?
- След 10 ноември на десницата ѝ трябваше отдушник за собствените й неудачи. И искаха да осъдят Георги Атанасов. Беше им нужен затворник, да се види, че както ние сме съдили през 1944-1945 г. техните бащи и дядовци, сега пък те съдят нас. И го направиха.


- Това не ви ли озлоби?
- Не. Към кого?

 

- Към авторите на тази несправедливост.
- Към несправедливостта - да. Но към личности - не. Даже към Татарчев, който ме вкара в затвора, не изпитвах нищо. В политиката човек трябва да си ги обяснява тези неща. Но не приемам личната обида. Ако знаете в какви условия бях поставен.


- Видях кофата в стаята ви...
- Като ме закараха в затвора в Кремиковци, си нямате представа какво чудо беше. Ужас! За един 60-годишен човек това бе все едно да го вземат войник. Рухва. Физически и психически. Обаче обикновените хора са по-умни от тези, които ги ръководят. Настаниха ме в килия с още 7 души. Веднага един се хвана да ми бъде охрана. Разведоха ме из всички помещения на затворниците да ме запознаят с другите, да пием заедно кафе. На следващия ден дойде една делегация на циганите и казва: „Г-н Атанасов, ние правихме събрание да обсъдим какво да бъде отношението ни към вас. И решихме, че ние сме ви яли хляба и ще бъдем вашата подкрепа.“ И наистина по време на целия ми престой в затвора една чаша вода не съм изпил от чешмите, от които пият затворниците. Тези от тях, които работеха в комбината „Кремиковци“, ми носеха оттам минерална вода. Всяка вечер по няколко шишета запечатани, за да се види, че са оттам. Нито един път не съм отишъл да се храня в столовата. Знаеха, че имам здравословен проблем, и затворници готвеха при мен. А приятели - да не говорим как ми носеха или пращаха провизии. Така изкарах първите няколко месеца, но стана неудобно. Идеята е била да ме пратят на работа в комбината, но от ръководството не ме искаха, защото им знаех номерата и те се страхуваха, че ще видя как се източва „Кремиковци“. Затова ме пратиха в един птичарник да гледаме пилета.


- Къде?
- В Долни Богров. 5000 пилета съм гледал. От тях измряха само 150, което е показател за много ниска смъртност. Казаха, че това е чудо. Отвърнах им: „Тия пилета се гледат от хора от министър нагоре.“


- Колко време гледахте пилета?
- Няколко месеца.


- И днес не съжалявате за това?
- Какво да съжалявам?


- Това не е ли смазващо за личността?
- Смазващо е, но трябва да има дух. Човек трябва да умее да се бори и със себе си, и с обстоятелствата.


- А възмездието?
- Ако някой е сгрешил, да отива в затвора. Но не бива да се говорят непроверени факти, защото животът ще ги събори. Какъв смисъл има? Да уязвят предишните. Да ги натикат в ъгъла. Добре. Но после това като бумеранг ще се върне.


- Факторите, които обусловиха началото на българския преход, кои са?
- Има три фактора за промяната на 10 ноември 1989-а. Първият - другомислието в българското общество, се появи първо в БКП. Вторият - все по-ярките изяви на дисидентите, които декларираха своите цели, особено през пролетта на 1989-а. И третият - ролята на геополитическите процеси. Още в началото на 70-те години социализмът в Централна и Източна Европа вече бе загубил жизненост. Виждахме, че нещата вървят към криза. Чувствахме я. Изнемогвахме в икономиката, съзнавахме и негативите в живота.


- А защо не променихте политиката?
- Търсехме нови решения, но линията, която следвахме, не съответстваше на реалната острота на проблемите. След курса за преустройство в СССР в част от ръководството на БКП започна да назрява убеждението, че можем да се освободим от недъзите само чрез поражението на тоталитарната система, а това с Тодор Живков не можеше да стане. През пролетта на 1989-а се проведоха конгресите на творческите съюзи, които бяха показателни за новите процеси и нагласи. България навлезе в период на остра политическа криза. Разговорите на тази тема помежду ни (извън кръга на Живков) станаха системни. Виждахме, че кризата на доверието към властта прераства в криза на властта. С това разбиране още на 6 юли 1989 г. (в навечерието на традиционната среща с дипломатическия корпус в Смолян) се договорихме с Петър Младенов, че трябва да се отиде на открит политически сблъсък с Тодор Живков и той да бъде отстранен от ръководството на партията и на държавата. На следващия ден посветихме в плана си Добри Джуров и Андрей Луканов. Така четиримата станахме ядрото на акцията за смяна на ръководството на партията и държавата.
Не сте ли се притеснявали за това, че той може да вдигне силите за сигурност срещу вас?

 

- Все пак вие сте едни превратаджии.
- Да. Аз съм малко тепегьоз на тая тема. Чувах, че някои са имали известни опасения. Аз бях спокоен. Какво, като ме арестуват? Даже и да предположим, че ще ме убият, което няма да стане, защото времената вече са други, какво от това? Нищо! Бай Добри ми разказваше след това, че бил доста притеснен как ще реагират Вътрешните войски, които бяха до Горубляне. Там имаше голямо поделение. По някое време Добри даже съзрял, че има раздвижване и бил доста смутен. Защото, ако това се допусне, няма да е добре и за България, и за партията. Но явно Живков е бил разумен. И нямаме основание да го подозираме в каквито и да е екстремни действия. Ето, така стана промяната - това бе един обикновен ноемврийски ден.


- Но той обърна историята, начерта нов път за България.
- Една обичайна промяна в партията, която предопредели много сериозни неща в развитието на България. Впрочем много хора не си дават сметка какво точно стана след това? Десети ноември като първи акт на промяната не е всичко, това бе само началото. Лошото е, че мнозина със задна дата се опитаха да си напишат героична биография.


От категорията

Анализът на ИСА: Скандали, протести и война между институциите нанасят сериозен удар върху властта

Анализът на ИСА-1543941725.jpg

ДПС смени окончателно тона и мина в конкретна институционална атака със свои ...

5 дек. 2018 | 07:08

Мирела Костадинова: Писателят Георги Райчев пожелал бреза на гроба си

Георги Райчев-1544175859.png

Авторът иска да опознае човека, съдбата и времето, в което живее. Обичал да ...

7 дек. 2018 | 11:39

Илияна Йотова: Хората в България не чувстват държавата. Има очаквания за избори

Илияна Йотова: Хората в България не чувстват държавата-1544373953.jpg

Груба грешка, гаф на българското правителство е, че няма утре в Маракеш да ...

9 дек. 2018 | 18:12

Калина Андролова: Радев е огромно разочарование, няма сила и компетентности да бъде водач

Колаж: mejdu-redovete.com-1544284342.jpg

"Точно си помислих, че сме улучили най-после нещо добро за България, и ...

8 дек. 2018 | 17:51

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Пешев


2 ян. 2016 | 12:40



Пред такива хора, днешните ни хполитици и правителства изглеждат като трансформери за деца ...


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.