Жеравна - уютното селце със славни жители

Тук ще преоткриете автентичния дух Възраждането и ще се докоснете до същинските измерения на българщината

Жеравна - уютното селце със славни жители

3340 | 25 апр. 2021 | 12:14

Селото предлага добри възможности за почивка и туризъм – през последните години са построени няколко нови къщи за гости, предлагащи добри условия на туристите. Настаняването следва духа и стила на архитектурата в селото

Жеравна - уютното селце със славни жители-1619013671.pngПаметник на Йордан Йовков в двора на къщата музей на писателя-1619013731.pngкъща- музей Сава Филаретов-1619013710.pngЖеравна - уютното селце със славни жители-1619013686.pngЖеравна - уютното селце със славни жители-1619013657.pngЖеравна - уютното селце със славни жители-1619013641.pngЖеравна - уютното селце със славни жители-1619013626.pngСн. Уикипедия-1619013605.png

Все по-голяма популярност у нас бележи развитието на селския туризъм. Китките селца, скътали в себе си столетна история, уютна атмосфера, СПА процедури и вкусна домашна кухня са магнит за туристите.

 

Такова място е поредното ни предложение в рубриката „Открий красотите на България с Епицентър.бг” – Жеравна. Тук ще преоткриете автентичния дух Възраждането и ще се докоснете до същинските измерения на българщината.

 

Село Жеравна е разположено в Средния дял на Източна Стара планина на територията на Община Котел. Регионът има много добре изразена пътна мрежа, като селото се намира на удобно за пътуване място, на 32 km от крайпътния възел „Петолъчката“, на пътя София – Бургас. Разстоянията до градовете Сливен, Бургас, Варна и София са съответно 48, 110, 184 и 333 km.

 

Ето и малко история, с която местните се гордеят и с удоволствие разказват на туристите. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук. За произхода на името съществуват няколко версии: едната е, че идва от птицата, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата – от „жерна“, „жерка“, „жерков“ – думи със старославянски корен, значещ воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна.

 

Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също със забележителните котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.

 

Природните дадености на Жеравна са най-вече причудливи скални формации, тайнствени пещерни комплекси, бистри карстови извори, разнообразна флора и фауна.

 

Селото предлага добри възможности за почивка и туризъм – през последните години са построени няколко нови къщи за гости, предлагащи добри условия на туристите. Настаняването следва духа и стила на архитектурата в селото. Тук няма да видите хотел със съвременна, модернистична архитектура. Къщите за гости са реставрирани възрожденски къщи, които предлагат стаи с характерната за онова време атмосфера. Създадени са и условия за конна езда. Конната база се намира в близост до къщата на Никула Чорбаджи.

 

Любопитен факт е, че Жеравна е световен архитектурен паметник. През Възраждането селото става значителен културен център. Създаден е Хилендарският метох, в който отсядат хилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата История. Селото взима активно участие в Априлското въстание.

 

Продължавайки в същата стилистика, ви предлагаме да посетите църква „Свети Николай“, където ще се потопите директно във възрожденската история на селото. Построена е през 1834 г. Първоначално е изографисана от майсторите зографи Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна. Изписването започва на 6 май 1833 г. и завършва на 20 декември 1840 г. Днес към храма е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. Иконите са датирани от втората половина на XVIII и началото на XIX в. Те са дело на автори от тревненската школа и неизвестни автори работили в ранната средновековна традиция. Запазени са и богослужебни книги от втората половина на XVIII в. Днес църквата е действащ храм.

 

Художествената галерия  „Жеравна” е уредена в сградата на взаимното училище (от 1867 г.) в „Черковната махала” и е в непосредствена близост до църквата “Св. Николай”. Сградата е двуетажна, в типичния за селото възрожденски стил. Фондът на галерията включва над 400 творби на художници като Михалис Гарудис, Ради Неделчев, Стоян Цанев, Христо Тодоров, Марин Подмолов, Кирил Казанлъклиев, Михаил Курдов, Лика Янко, Николина Делева и други. В галерията е обособена зала  на утвърдения български художник - жеравненец  Христо Тодоров – един от основателите на галерията. Дълги години той е работил като сценограф в националната телевизия, където е бил е и председател на художествения съвет. Художник с дълъг стаж, жеравненецът участва в много сборни изложби на български автори в чужбина, като е участвал и в повече от 20 самостоятелни изложби в България. Към настоящият момент Христо Тодоров живее и работи в родната Жеравна.

 

Ежегодно в художествената галерия „Жеравна” се представят тематични изложби на майстори на четката от Бургас, София, Сливен и др., организират се пленери, с участието на български и чуждестранни художници. Често в галерията гостуват изложби на други художествени галерии от цялата страна.

 

Архитектурно-исторически резерват Жеравна се намира на 12 км от град Котел. Има множество реставрирани възрожденски къщи, както и многобройни чешми. В селото се намира родната къща на Йордан Йовков, в която е живял до 13-тата си годишнина. Други интересни обекти за туристите представляват къщата-музей "Сава Филаретов", "Руси чорбаджи", както и много други възрожденски къщи и църкви. Запазени са близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години.

 

Това показва, че развитието на самобитния културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи. Ето по-известните от тях.

 

Къщата музей Йордан Йовков е разположена в сърцето на котловината. Великият писател се ражда през 1880 г. в скромна едноетажна къща. Днес в двора има паметник на "майстора на късия разказ", гледащ към къщата сякаш унесен в спомени.

 

Къщата музей на Сава Филаретов е посветена на едноименния просветител и учител от времето на българското възраждане. Филаретов е един от основоположниците на българското модерно училище. Музеят е родният му дом, съхранен в античния си вид отпреди 200 години. В него са изложени много лични негови вещи, както и на семейството му, което дава поглед върху живота и бита на хората от онова време.

 

Руси чорбаджи е бил един от най-богатите хора в селото. С неговата история може да се запознаете в къщата музей, която се намира в центъра. Тя е построена през 18 век. Въпреки богатството си, на Руси чорбаджи му се наложило да построи къщата си в семпъл облик, както налагали турците. Въпреки, че е семпла, цялата къща е осеяна с интересна дърворезба и интериор. На първия етаж е разположена етнографска експозиция, а другите стаи са реставрирани и представляват кабинет, стая за гости, всекидневна и др.

 

Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка).

 

Отлично решение е да посетите Жеравна през пролетта, когато времето не е много горещо, а растителността е най-тучна. Но ако попаднете в района през лятото, не пропускайте да присъствате на събора на войводските дружини - "Войводска среща", който се провежда всяка година около 18 юли - рождения ден на Апостола, в местността "Добромерица" край Жеравна.

 

Отново тук около месец по-късно се провежда също Международният фестивал на народната носия, който се провежда в местността Добромерица през първата събота и неделя след Голяма Богородица.

На табела на входа пише, че лошото настроение и влизането без носия са категорично забранени. Във фестивала са включени песни и танци от различни краища на страната: 100 каба гайди, зурни от Петричко, нестинарски и кукерски игри от цялата страна, самобитни занаяти и гозби. 

 

Главно условие за посещение на това събитие е всички гости да бъдат облечени в народна носия или някакво облекло от началото на 20 век. Чуждестраните посетители могат да присъстват, облечени в носии на своите страни.

 

В Жеравна има благинки за всички сетива. Тук може да се насладите на традиционна котленска кухня в уютна, типично българска атмосфера. А осноеният специалитет е яхния с медо и сини сливи. След обяда може да се насладите на силно кафе, приготвено на пясък – едно от изобретенията по тези земи.

 

Жеравненския уют, с който обграждат гостите си местните жители, е пословичен. За усещането благоприятства и възрожденската традиция, според която домът е топосът на семейството и рода. Тук сякаш времето е спряло, а часовникът тиктака някак по-безгрижно. Ако търсите тишина и спокойствие, това определено е вашето място. Убедени сме, че магията на това балканско селце, ще ви зареди с положителна енергия и много усмивки.


Намери своята история

От категорията

Състоянието на Пеле се стабилизира, скоро го местят в обикновена болнична стая (Снимка)

-1426950076.jpg

Проблемът е бил открит при рутинни медицински прегледи. Бизнес мениджърът на ...

14 септ. 2021 | 14:25

Григор Димитров със сериозен срив в световната ранглиста

-1601569423.jpg

№1 в света продължава да бъде загубилият на финала на US Open Новак Джокович, ...

13 септ. 2021 | 11:52

Борислав Михайлов беше предложен за президент на БФС от "Локомотив" София

-1422025868.jpg

Като основен конкурент на Михайлов се очертава Димитър Бербатов. Неговата ...

23 септ. 2021 | 15:08

Бербатов: 20 дни преди конгреса няма правила за провеждането му

-1619529987.png

За съжаление това, което предвижда уставът на федерацията, не е достатъчно, за ...

23 септ. 2021 | 15:04