Живодар Терзиев: През 2020-а очаквам Законът за горивата да заработи и всеки да сложи знамето

Председателят на УС на БПГА пред Епицентър.бг

Живодар Терзиев: През 2020-а очаквам Законът за горивата да заработи и всеки да сложи знамето

10129 | 30 дек. 2019 | 14:58

Проблем е също, че нямаме единна позиция на бизнеса по това какво ще се случва в следващите години. Липсата на единна енергийна стратегия не е от днес, тя е от края на 80-те и 90-те години.


- Как изпращате 2019-а година, г-н Терзиев? Постигнахте ли това, което бяхте си поставили като цел в началото на годината?
- 2019-а започна с големи очаквания, големи надежди. Беше успешна година от гледна точка на работата ми с държавните структури – НАП, Агенция „Митници”. Но най-важното, около което се върти нашият бизнес – нуждата да поемем в правилната посока, не се състоя, а очакванията бяха големи. Цяла година обикаляхме около закон, който и го имаше, и го нямаше – към днешна дата сигуацията не е променена. Това не ми дава право да отчета годината като успешна. Относно пазара – той е постоянен, надявам се, нашите клиенти да са доволни и да бъдат все по-доволни.


- Има ли напрежение вътре в бизнеса?
- Най-важното, което трябваше да направим и не го направихме, е обединяване на усилията ни - сортиране на различните течения в бизнеса - големи, малки, сиви, черни, зелени, червени, в една посока. Тя не е по-различна от това, за което и премиерът Борисов говори в Испания преди месец по линия на Green-пакта за Европа. Чакат ни толкова сериозни дейности и толкова сериозни мероприятия, свързани с опазване на околната среда и екологията, че без единство на целия бизнес, който търгува енергия, не виждам как ще се случи нещо добро. В този аспект деление има - то бе наложено въпреки желанието на участниците в сектора, защото целите са едни същи. Надявам се, през 2020-а да успеем да се обединим.


- Последният път, когато с вас правихме интервю, чакахме да влезе в сила наредбата към Закона за горивата. Днес, в края на годината, отново чакаме тази наредба. И сега погледите ни са устремени към 28 януари. Ще се случи ли този път тази наредба?
- Ще си позволя да ви поправя с това, че тя беше издадена и към момента има Наредба, която е в сила и по която тече регистрация. Малката вратичка е в това, че успоредно със сега протичащата регистрация по Закона имаме ситуация със Закон за изменение и допълнение на секторния закон. Той създава очакване за промени, което пък блокира или не позволява регистрацията да протече така, както беше очаквано.


- Това са фактологически подробности. В момента вие нямате нещо базисно, на което да стъпите и да кажете, че секторът се развива по този закон!
- Нямаме, права сте!. И демонстрацията на политиците - в рамките на 6 - 12 месеца едни и същи хора могат да заемат коренно различни позиции в една и съща ситуация, да защитават самоотвержено взаимноизключващи се мнения, придобива шизофренни размери. Не може през юни 2018, януари 2019 и ноември 2019 да има противоположни становища от едни и същи хора по един и същи проблем.


- Защо е тази шизофренна ситуация, която властта не успява да овладее?
- Аз я определям като несигурност в политически аспект. Всеки един субект, който прояви нежелание да приеме позицията на правителството, почва да протестира. За съжаление, правителството дава назад – то вече е като негова запазена марка - и това е основната причина да се въртим в кръг, да не можем да изпием докрай горчивата чаша - на всеки 6-7 месеца, при всеки лош поглед от страна на улицата към „Дондуков” 1 да се приемат превантивни мерки, за да се тушира недоволството. Съотношението на недоволството в този сектор към задоволството, което би се получило, ако регистрацията протече, както очаквахме, би било малко към много, убеден съм. Ще бъдат много доволните субекти и обекти, ако нещата около Закона бяха протекли нормално.

 

-Защо е този страх във властта от недоволството?
- Причината е несигурност.


- Не е ли некомпетентност?
- В правтилеството има компетентни лица на средно и високо ниво, убедил съм се за последните месеци, но желанието да се харесаш на всички е крайъгълният камък. Не може да има само доволни -изпитваме това в семействата си, в компаниите си, както и на държавно ниво. И когато 5, 15 или 25 човека изразят недоволство, а такива винаги ще има – това кара правитеството да се люшка от едната крайност в другата. Това люшкане при секторния закон показва несигурност в управлението и дава лоши сигнали към трети лица, желаещи да влязат на този пазар - било в енергийния сектор, било в автомобилостроененто.


- Казахте, че пазарът на горива е стабилен. Има ли нещо, което може да го разклати?
- Стабилен е като продажби, качество, пазарни механизми. Ние не сме прозводител на петрол, на газ - всички международни колебания ни касаят. Ето, през декември има сериозно покачване на котировките на суровия петрол заради мерките на страните-производителки на петрол, вследствие на острата намеса на САЩ в енергийния сектор на Европа. Това би могло да промени ситуацията, но не в дългосрочен план. 2019-а беше стабилна, без особени колебния. На българския пазар видяхме, че международните цени, курсът на долара, дават отражение, но няма такива колебания, каквито чертаеха страховете ни преди години.


- Контрабандата намаля ли?
- Нивото на контрабанда в сектора горива у нас не е измервана никога. Тя до момента няма материално измерение.

 

- Не мога да поварвам. Само мит ли е това, за което слушаме до момента?
- Разполагаме с констатации на Министерство на финансите за 2015, 2016-а. Последното обобщаване е от 2016-а, когато финансовият министър беше посочил един милиард лева, които някакси блуждаят около сектора – в сивата и черната зона.


- Един милиард лева от контробанта на горива, не е малко!
- Можем да направим няколко тълкувания – дали това е контрабанда в чист вид - цистерни, бидони и туби, пренесени през граница; дали е контабанда, случила се заради лоши търговски практики на територията на страната или е контрабанда, която трябва да оправдае политически очаквания.


- Вашите проучвания към какво сочат?
- За да няма двусмислие, Българската петролна и газова асоциация възложи обследване на сектора, съвместно с Центъра за изследване на демокрацията и „Витоша Рисърч”, като ще се опитаме през 2020-а да формулираме точното определение на неправилни и недобри търговски практики. Дали ще се стигне до думата „контрабанда”, ще стане ясно след прочитане на числата. Искаме да установим дали всички мерки на правителството, а те не са малко, дават резултат, дали влошават средата към повече контрабанда, или ощетяват сектора. Ние, като отговорен секторен играч и обединител на най-големите компании, ще направим всичко възможно секторът да изсветлее - всеки да си е платил данъците, всеки да си е поел ангажимента, който ни е вменила Европа и държавата. Всички трябва да сме равни пред закона и да изпълняваме това, което изисква държавата. А контрабандата, освен че пречи на операторите, ние го усещаме пряко, пречи и на държавата. В бюджета за 2020-а очакванията за приходите от акцизи са с ръст от около 200 млн. лева! Това означава, че при сегашната ситуация на пазара (а надали потреблението ще скочи с 10%) ще трябва да се намерят серизони източници /буфери/, които да дадат този приход.


- Какъв процент е този ръст?
- 7-8% отнесен към горивата, може би 5% към целия акцизен сектор. Но след като стана ясно, че при цигарите „вече стържем дъното” - конрабанда е под 3%, при алкохола Агенция „Митници” няма големи очаквания, то тези 200 млн. може би ще се търсят от горива.


- А видеонаблюдението в данъчните складове дава ли резултат?
- Имахме няколко спора с Министесртво на финансите. В края на краищата, с цел постигане на фискална дисциплина и повишаване на събираемостта в бюджета, нашите членове се съгласиха за инсталиране на нови фискални устройства в бензиностанциите, за поставяне на камери по пристанищата. И записващи устройства в данъчните складове ще сложим. Но аз съм убеден, че контрабандата не е фотогенична, тя не може да бъде засечена с камера, но могат да бъдат извадени изводи за лошите практики. Камерите в данъчните складове, пречупени през логическата идея на ТОЛ системата, която трябва да бъде пусната на 1 март догодина, въпреки че ще струва скъпо, ще даде много информация. Ако идеята заработи в своята цялост за товарния транспорт, без който контрабнда не може да бъде организирана, връзката видеонаблюдение-данъчни складове-данни от движението на товарните транспортни средства може да доведе до отлични резултати. Няма да е толкова лесно да пренесеш един продукт, разчитайки на лоши търговски практики от т. А до т. Б и за това да не останат следи. Затова сме подкрепили идеята, но не очакваме камерите да заснемат Х литра гориво, на което да пише „Контрабанда”.


- Разбивката на касовата бележка за успокоение на потребителя ли е?
- Това наистина е един от проблемите, които не можахме да решим през 2019 г. Остана като отворена книга за препрочитане, но времето за това е 33 дни, с други думи от 1 февруари 2020 идва пак на дневен ред. И чистосърдечно мога да заявя: Това, че ще напишем покупната цена, каквото и да значи това понятие, нито ще промени търговската надценка на операторите, нито ще подобри усещането на клиента, че е платил нормална цена. Трябва да се търсят други механизми за прозрачност на пазара. Смятам, че е възможно да се показва тренда на надценка или на печалба, но трябва да бъде исторически. С други думи - да не касае пряко пазара днес, а за седмица назад или за месец, и да бъде анонимно за сектора - за дадения продукт, а не за конкретния оператор, защото това ще доведе до много лошо изкривяване на пазарната и на конкурентната среда не само у нас, а и в страните от ЕС около България.


- В други страни има ли такава „разфасовка” на данните в касовата бележка?
- Не, няма. Няма да крия, че през последния месец проведохме среща с финансовия министър по този въпрос. Той самият изрази разбирането за деликатността на въпроса, остави вратата и книгата отворени за следващите 30 дни. Неговото желание е да има, макар и анонимна, такава следа за цените и да е видно кой колко взема от този пазар.


- Има ли го това в другите сектори?
- Не само, че го няма, но аз ще задам въпроса: Защо не го направиха и с другите акцизни стоки? При нас с горивата нещата се „забъркаха” по следната рецепта - една идея демагогия, две лъжички пиар и щипка непрецененост и от стрна на държавата, и от гледна точка на бизнеса.


- А не е ли това израз на натрупано недоверие към сектора?
- В предния ни разговор споменах, че няма невиинни. Сигурно има недоверие към сектора, защото ще се върна към аналогията с Андрешко. Всеки, който плати било за елекрическа енергия, било за вода, било за гориво, смята, че е платил много като пари и е получил малко като качество. Ние сме длъжни като сектор да обясним на потребителя и да покажем желание за прозрачност. Предполагам, че въпросът произтича от това, че за последните 4-5 години имаме два пъти секторни анализи от Комисията за защита на конкуренцията.

 

- Какво сочат те?

- Ще поясня. В сектор, в който има много близък основен продукт като произход – нефтът, който се обработва с почти еднакви технологии в рафинериите, и еднакви места за разпространение – складове, бензиностанции, няма как да има много различни цени и начини за ценообразуване. Няма как и да се очаква много различен по вид качество на продукта. Просто продуктът е този, който се произвежда в този регион на света, а дали е скъп или евтин се разбира от реакцията на пазара, на купувача. Ако започнем да публикуваме покупни цени в касовата бележка, тогава ще стане сигурно ясно това, че държавата взима повече от половината.


- Как ще се отрази на сектора навлизането на електромобилите?
- Понеже живея в Стара Загора, където е енергийното сърце на страната, говоря за комплекса Марица- Изток, давам пример с този електромобил, зареден от контакта, но пряко или коствено свързан с комините. 2025 година идва и не е ясна съдбата на елекроенергията от мини „Марица-Изток”. Ние изоставаме от Европа поне с 10 години, признаваме или не. Става дума за употребата на старите автомобили. Но аз не виждам в следващите 1-2 години използването на електромобили като алтернатива. Има опции, но те са повече ексцентричност, отколкото необходимост.

 

- Пак опираме до източниците на електричество, така ли?

- Да. Скоро разговаряхме с колеги за алтернативните горива при тежките камиони – компресиран природен газ, течен природен газ, електричество. Ако електричеството може да реши проблема при леките автомобили, то при тежкия и лекотоварния автомобилен транспорт, който обслужва цяла София и големите градове това е неприложимо. Разбира се, идеята за електромобилите стои, особено в развиване на железопътния транспорт. Въпросът е откъде ще дойде електричеството и колко екологично и зелено е то. Кръгът е затворен, често омагьосан. Зеленият пакт на Европа, спирането на въглищните и ядрени централи, е тема за богати хора. Когато говорим за България, има доста време преди това да се случи.


- А идва ли времето на синтетичните горива?
- Конвенционални продукти от екзотични суровини. И пак стигаме до темата енергия за добиване. Ако вие ще потрошите сериозно количество енергия, за да добиете от слама зелен дизел, то се задава въпросът тази енергия за производтсво откъде идва – слънце, вятър, ВЕЦ, но ако идва от въглищна или ядрена централа, е проблем. Пак е затворен кръгът.


- Като слушам всичко това, ми се струва, че България има крещяща нужда от създаване на енергийна стратегия за следващите 5-10-15-50 години.
- Проблем е също, че нямаме единна позиция на бизнеса по това какво ще се случва в следващите години. Липсата на единна енергийна стратегия не е от днес, тя е от края на 80-те и 90-те години. Понеже съм изживял в този период най-романтичните си години като младеж, студент, млад баща, смятах, че до 2020 година трябваше да има формирано мнение - нужен ли ни АЕЦ "Белене", ще се строи ли руския "Южен поток". Но чух толкова противоречиви мнения на колоси в енергийните въпроси, че самият аз изгубих почва и не знам какво би било добро. Защото днес е добро едно, пречупено през идеите на едни партньори; утре добро е коренно противоположното. Ако темата се върти само около това да угодим на нашите партньори, не е добре.

 

- Да, ние продължаваме да се ослушваме какво ще кажат големите. Преди 30 години бяха едни сега са други, но нашето чувство за подчиненост не умира. Време е да се изправим!

- В България има мъдри хора с експертиза, които да кажат еднозначно какво да правим, за да постигнем определената цел след години. Но първо трябва да има ясна цел! Ако на всеки 5 години отваряме и затваряме темата „Белене”, отваряме, затваряме идеята за 7-ми реактор или газовите тръби – ще се въртим в кръг още 20, не - 30 години, но на по-студено и на по-тъмно. Спомняте си, че в началото на 2000 година говорехме за 3-4 милиарда за АЕЦ „Белене” и цифрата беше „Уау!”, сега говорим за 10-12 милиарда долара или евро вече. Но след като сме тръгнали на принципа да опазваме и щадим околната среда, трябва да се замислим откъде ще дойдат енергийните мощности, които консумираме така лесно и безразсъдно.

Като гледам какво се случва в Перник с един на пръв погед елементарен въпрос като водата, стигам до извода , че ние трупаме проблеми, които непрекъснато ни довеждат до критични ситуации.

И все пак очаквам 2020 да бъде добра най-малко по една причина – секторният закон и регистрацията на лицата, занимаващи се с горива, да завърши. Всеки да сложи знамето и да каже, че ще е верен на законите и държавата.


От категорията

Повечето хотели в "Слънчев бряг" затварят до 10 септември

-1563006690.jpg

В момента има малък брой туристи от Германия, Полша и Украйна. Поради липсата ...

12 авг. 2020 | 10:49

Прогноза на „Булгаргаз“: По-скъп природен газ с над 15% от септември

-1591167557.jpg

Причината е скокът на цените на синьото гориво на международните борси, които ...

11 авг. 2020 | 18:00

Огромен спад на чартърите за сезона към Варна и Бургас

-1594709606.jpg

Вицепремиерът Марияна Николова проведе работна среща с изп. директор на ...

12 авг. 2020 | 18:02

Средният осигурителен доход за юни е 1050,19 лева

-1432889904.jpg

Служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юли 2020 г.

12 авг. 2020 | 12:47