Още година ще си стискаме парите

20199 | 4 юли 2012 | 17:15

Интервю на Людмила Куюмджиева за богатството, икономиката и развитието на България


 


Георги Стоев е завършил университета „Лувен“ в Белгия, специалност законодателен и макроикономически анализ. Натрупал е професионален опит в Института за пазарна икономика. В момента е управляващ собственик в „Индъстри Уоч“ - компания, специализирана в областта на инвестиционните консултации, макроикономическите и политическите анализи.


- Г-н Стоев, кризата продължава, а богатството ни се увеличава със стабилни темпове. На какво се дължи това?

- Богатството на българите расте заради предпазливостта на домакинства, които не смеят да се впускат в никакви нови начинания, включително покупката на имоти или инвестиции в нов бизнес. Несигурността в краткосрочен план и заделянето на пари за черни дни покачват и спестяванията на домакинствата. Оттам расте цялостното финансово богатство. Разбира се, нетното лични активи също растат. Когато извадим дълговете на домакинствата от общите им лични активи, виждаме, че то расте, защото хората погасяват старите си кредити, за да не са зависими от лихвени промени. Най-важното обаче е, че хората се въздържат от покупки на имоти и дълготрайни стоки. Точно заради това крайното потребление е замръзнало, а свободните средства остават в банките.

- В краткосрочен план ситуацията при домакинствата няма да се промени, но кога може българинът да развърже кесията?

- От началото на кризата до момента над 300 хил. души останаха без работа и на първо място те трябва да се установят отново. Тогава те ще могат да помислят отново за вземане на заеми и покупки на активи, като например на коли, климатици, хладилници, телевизори и други. Голяма част от българите, които формално не са загубили работата си и имат бизнес, преживяха свиване на своите клиенти и продажби. Последните данни не показват значимо възстановяване на покупките нито в сектора на услугите, нито в търговията на дребно и няма откъде да дойдат доходите, които ще се превърнат в потребление. Преди да говорим за потребителско потребление, трябва да видим какви суми са готови хората да изхарчат. Към момента няма никакви индикации, че доходите са се увеличили и в близките 12 месеца няма как да очакваме потребителите да увеличат разходите си. Прогнозата ми е, че някъде през 2014 година може да видим раздвижване на харчовете на българина.

- От началото на кризата стотици хиляди работни места са били затворени. Какви мерки могат да се предприемат? Това ли е цената на макроикономическата стабилност?

- Макроикономическата стабилност не е причина за затварянето на работните места. Дори напротив - стабилността е важна за създаването на нови работни места, защото без стабилен бюджет и инвестиции това няма как да стане.
По-скоро причината за подобен развитие на нещата е глобалното свиване на инвестиционните потоци. В Европа инвестициите са стагнирали и частния сектор е почти замръзнал. Затова е и трудно да кажем, че в България вътрешни фактори са виновни.
За да има раздвижване, вътрешната политика трябва да бъде по-успешна и атрактивна. Необходимо е е да се търсят начини, чрез които България да се превърне в едно малко островче, което е добро за инвестиции и бизнес. За съжаление правителството не е настроено за подобни реформи. Хубаво е, че стабилността се е запазила, но има нужда от промени, които в това правителство не видяхме.

- В понеделник бяха пуснати еврооблигациите „Дянков“ и интересът към тях надвиши 5 пъти предлагането, и то при добра лихва. Изгодна сделка ли сключи страната ни?

- Винаги съм твърдял, че най-добрата сделка за страната ни е да не се пуска нова емисия дълг, а да се изплащат старите задължения чрез икономии и трупане на бюджетен излишък. Ако обаче няма политическа нагласа за подобни действия, единственият сценарий е да се емитира нов дълг, заради липсата на резерви и възможности за приватизация срещу кеш. Истината е че трудно в момента можем да обобщим дали сделката е добра, или не, при положение че емисията е много краткосрочна - 5-годишна. Напълно възможно е петте години да не са достатъчни за покриването на родния ликвиден проблем. Въпросът тук не е свързан само с тази емисия, а с нуждата от финансиране и на бюджетния дефицит, за който ще са нужни средства. Винаги съм смятал, че подобни плащания трябва да се планират поне за 10 години напред, като всяка година да се заделя ресурс, с който да се изплаща дългът. Ако сравним нашата емисия с испанските или италианските облигации, ще видим, че лихвите наистина са по-ниски. Хората може би смятат, че в България е по-стабилно да се купува дълг. Реално обаче емисията е малка и еднократна.
В конкретния момент страната за съжаление няма друг вариант освен този. Ако планирането обаче беше започнало през 2008 г. и се заделяха по няколкостотин милиона годишно, сега нямаше да има ликвиден проблем и щяхме да бръкнем в депозираните средства и да си платим главниците. Тъй като парите във фискалния резерв се използваха за други начинания, като покриване на текущи разходи, а не се мислеше за този момент сега ситуацията ни е без полезни ходове.
Пускането на нова емисия постави правителството в позицията на изцяло зависещо от международните пазари. За щастие те бяха благоприятно настроени и се постигна добра доходност за държавата. Това обаче не означава, че нещата ще се повторят при евентуалното пускане на друга емисия. В момента Европа е много нестабилна и не се знае коя банка ще фалира в даден момент. В такива моменти да си зависим от волята на пазарите, е рисковано поведение. Хубаво би било да имаме резервен вариант, било то повече фискален резерв или по-балансиран бюджет или категорична воля за приватизация на държавни активи, който кеш да се насочи към покриването на дълг.

- От стъпването си в длъжност финансовият министър Симеон Дянков лансира много идеи, които не видяха бял свят. Кои от тях биха имали полза?

- Финансовият министър дойде с идеята, че ще вкара България в еврозоната. Това беше записано дори в програмата на ГЕРБ, но след встъпването в длъжност намеренията бързо бяха забравени. Лично според мен това щеше да бъде от полза, въпреки проблемите във валутния съюз. Винаги съм твърдял, че ако България продължава да бъде обвързана с еврото, то е по-добре да е в еврозоната, а не във валутен борд.
Сред идеите на Дянков бе и намаляването на данъците, таксите и административните тежести за бизнеса, но нищо не се случи в тази насока. Дори бяха въведени редица тежести върху малкия бизнес като регистрацията на касови апарати и подобни дребни неща, които на този етап са излишни. Идеите да се облекчават условията за бизнес обаче не се изпълняват цялостно.

- За първи път от три години насам имаме бюджетен излишък. Как приключва кризата за страната - с излишък или с раздвижване на потребелението?

- Единственият начин да се запази стабилността и политиката на България е да се гони балансиран бюджет. Истината е, че миналата година свиването на дефицита се дължеше на намаление на капиталови разходи. Сега за първи път виждаме, че се ограничават текущите харчове. Не знам доколко обаче тази тенденция ще се запази, защото като се отблокират държавните плащания в следващите месеци, е напълно възможно да приключим годината с дефицит и този излишък да е бил само моментен.

- Какви ще бъдат предизвикателствата пред българската икономика през следващите месеци и дори години?

- Основните предизвикателства са свързани с индустрията и това как българските нови износители ще се адаптират към новите нива на икономическа активност и дали ще намерят пазари и производствени ниши. Фирми, които досега са разчитали да изнасят необработени суровини и материали, вече трябва да мислят за други производства и дори аутсорсинг (изнасяне на дейности - б.р.) на някои преработващи звена. Има нужда да се обмисли как производства от Западна Европа да бъдат приканени да дойдат в България. Чисто пазарно е напълно нормално компаниите да се ориентират и към източните държави, които растат по-бързо. Каквото и да си говорим, остава ясно, че Европа не се възстановява бързо.

- Във вашето изследване се изтъква, че високата доходност на депозитите тласка населението да спестява свободните си средства. Кога обаче можем да очакваме растеж на кредитирането?

- Растеж на кредитирането може да се случи и днес, и утре. Въпросът е от гледна точка на банковата система и дали те са в състояние да почнат да кредитират бързо бизнеса. Компаниите трябва да предложат качествени проекти за реализация и достатъчно собствен капитал, с който да се обезпечат част от проектите. Трябва да е ясно на всички, че няма да се върнем в ситуацията между 2005 и 2007 година, когато банките финансираха почти 100% от новите начинания на бизнеса. В момента фирмите трябва да поемат по-значителна част и дори половината от инвестицията, която искат да реализират. Ако сега има подобни фирми и желание за кредит, финансовите институции с желание отпускат финансиране. Особено ако компаниите са с добра история и дори перспективи. Тук обаче се връщам и на проблема, а той е свързан с търсенето на кредитиране. Надеждното търсене го няма, а банките имат капиталова адекватност и добра ликвидност, която им позволява много бързо да увеличат кредитирането.
Като цяло, когато се върнат преките чуждестранни инвестиции в страната, заедно с тях отпускането на заеми ще се ускори. Всяко едно начинание със собствени инвестиции ще може успоредно да върви и с кредитни линии. Засега обаче няма показатели, които да отчитат, че инвестициите ще растат бързо.



 

 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Преди две години Младежи ГЕРБ се бяха запътили на събитие на БСП

-1596707045.png

За мен е изключително учудващо как представители на партия ГЕРБ за десет години ...

6 авг. 2020 | 12:23

Тодор Живков – Човекът от народа, си отиде на днешния ден преди 22 години

-1510298944.jpg

Човекът, който 33 години управлява страната и провежда ударна индустриализация, ...

5 авг. 2020 | 18:27