Ивайло Знеполски

Проф. Ивайло ЗНЕПОЛСКИ: Търси се спасение, не спасител!

19541 | 7 март 2013 | 09:43

Интервю на Таня ДЖОЕВА за интелектуалната фобия в България, социалната невидимост и болшевишките трибуни



Ивайло Знеполски е роден през 1940 г. в София. Професор във Философския факултет на СУ (1984).
Гост професор във Висшето училище по социални науки в Париж (1997-1999) и в Университета Монтескьо в Бордо (2001).
Министър на културата в правителствата на Любен Беров и Ренета Инджова (1993-1995).
Основател и директор на Института за изследване на близкото минало (2005).



- В случващото се на улицата виждате ли знак за провал на политическия елит, проф. Знеполски? И доколко това е поражение на  българския елит въобще?
- Понятието „елит“ е донякъде неясно, нещо като празна черупка, в която всеки, според разтегливи критерии, влага съдържание, което отговаря на неговите представи или култура. Няма един елит, има множество елити, определяни по социален или професионален статут и разбира се, по позициите във властта.
В БНТ дълго време се задържа предаване с името „Елит“, което определяше като елит хората от развлекателния бранш, включително и чалга дивите на пораждащата се популярна и донякъде вулгарна култура на новото демократично общество, и директно ги изстрелваше в центъра на вниманието и живота. Другото объркване е, че елит са тези, които седят в парламента, които решават съдбата ти, от които зависи размерът на пенсиите или минималната работна заплата. Можем да приемем, че тези две категории до голяма степен не оправдаха определянето им като „елит“. Опитват се да го отстояват само с класическото разграничение елит -  маса. Това никога, но особено днес, не е достатъчно.

- Кой е тогава истинският елит на едно общество?
- Тези, които напускат коловозите на обичайното мислене, които виждат по-далече, чиито идеи трасират нови пътища, които предлагат необичайни решения, носители са на морални ценности. Които имат чувството за своята идентичност и за своята отговорност. Основният провал е на българското общество като цяло, което не успя през годините на прехода да създаде и излъчи подходящите елити. Това е резултат от липсата на правила, на критерии, на механизми за селекция. Ние още пребиваваме в постреволюционния синдром, когато политиците най-често идват от улицата.

- А ни трябват професионалисти.
- В редица държави има специални училища за подготовка на ръководни кадри, в които получават изключително широка обща култура, включително и хуманитарна, култивират способност да разбират проблемите на различни сектори от обществото. В други държави създават мощни мозъчни тръстове, които анализират ситуацията, мислят нещата в перспектива, предлагат решения… Ние оставаме на равнището на самодейната политика. Импровизации или бегли впечатления от чужди практики. Може би не корупцията е нанесла най-големите злини, а невежеството, немарливостта и ниската култура на хората, устремили се неудържимо към политическа дейност.

- Сега всички говорят, но защо мълчат интелектуалците в последните години? Защо изглеждат дистанцирани от обществените проблеми? Заиграват ли по неволя с властта за дребни облаги?
- И интелектуалците като всички останали са битови същества и се стремят да оцелеят физически. В тази ситуация не е трудно един или друг да бъде купен, и то за жълти стотинки.
Имате право да говорите за мълчание, но не може да говорим за замлъкване. Не липсват и отделни смели актове, не липсват критични мнения, и дори разобличителен патос. Но проблемът с мълчанието има и обратната страна - липсата на чуваемост. Тези редки гласове заглъхват като в празно пространство. Чувствителността на обществото и на институциите създава престижа на интелектуалците. Липсата на отзивчивост, на реакции, обезсилва говоренето.
От самото начало на прехода се развива своеобразна интелектуална фобия. Надделя инструменталното мислене, университетът и хуманитарните специалности бяха поставени в ъгъла, държавата оттегли подкрепата си от научната периодика и културната преса, захвърли ги на пазара… Навремето един мъдрец беше казал, че народи, които не са записали философските си размишления, не могат да имат ясно изразени принципи за осмисляне на социалния ред. Един от провалите на политическия елит е, че подцени този аспект на развитието ни.

- Изненада ли ви социалният взрив? Бяхме позабравили вкуса на революциите, имахме три последователни правителства с пълен мандат, приеха ни в НАТО и Европейския съюз. И изведнъж - размирици.
- Вулканът изригна, но ако имаше политически сеизмолози, трябваше да предупредят, че вулканът се е активизирал и набира сили. Процесите на социално недоволство назряваха прогресивно и по време на предишните правителства, изкарали мандата си, но неоценени от избирателите като успешни. Нямат повторен мандат. Смяната на правителствата ставаше неизменно в очакване на положителна промяна, която така и не идваше. Изглежда, днес социалната непоносимост на ситуацията достигна предела си.

- Случилото се бе интерпретирано и така: хладилникът победи телевизора. Дойде ли краят на медийните политици и къде сбърка Бойко Борисов?
- Образът не е съвсем точен, по същество едни телевизионни репрезантации победиха други телевизионни репрезантации. Тъй като именно телевизията създаде образа на протеста, макар генезисът му да е в интернет. Пресата, разбира се, мощно подкрепи този процес. Ако си представим ситуация, в която медиите мълчаха за ставащото тук-там по градовете, едва ли щяхме да имаме този резултат. Но медиите са част от обществото и техният интерес към случващото се е част от гражданската реакция.
Вече достатъчно се говори, че правителството на Борисов не прояви необходимата чувствителност към социалните проблеми. Магистралите са един безспорен успех за него, но би било стеснено проблемите на инфраструктурата да бъдат сведени само до тях. Инфраструктурана има и други важни измерения - това е градската и околната среда, всичко, което наричаме уреждане на територията. Ние живеем в лоша среда. Емблемата на тази ситуация е триетажна селска къща, неизмазана или частично измазана, с тръни и кал около нея. Усилията и амбициите на собствениците са стигнали дотам да издигнат етажите, нищо извън това не ги интересува.

- Долавям справедлив упрек към една българска черта - правено-недоправено. Но какво подпали недоволството на хората?
- Една от причините е социалната безизходица на много хора и чувството за обезценен живот. Не може да си работил цял живот и пенсията ти да е колкото сметката за парното или за тока, а дори и по-малка. Трудът, усилията губят цената си, след като един компонент от условията на живот е оценени по-високо от самия живот. Друга причина - социалната невидимост. Тя се изразява в блокираните комуникации, в чувството, че гласът ти не се чува, че политически не си представен. Протестите са стремеж на масите да придобият глас.
В процеса на преразпределение на общата собственост никой не направи малък жест към обикновения човек. В Русия Елцин подари държавните жилища на техните наематели. В България Софиянски в предизборна кампания обеща да даде на хората земята, върху която са построени собствените им жилища, но спечелвайки изборите, забрави за това… Дори и хора, които не живеят зле, са с чувството за потъпкана справедливост.

- Безпокои ли ви липсата на приемственост, докога всеки път ще започваме всичко отначало? Поне такива нагласи усещаме в призивите за радикална смяна на системата, за свикване на Велико народно събрание и др.
- Вярата, че радикалната промяна е разковничето към промяната, е дълбоко погрешна. Трябва да дадем шанс на обществото да натрупа опит и умения, те не могат да дойдат от случаен адрес. Права сте, че липсата на приемственост е тревожно явление. Кризата на политическата система беше предизвикана от самите политици, които много често бъркат политиката с политиканстването и политическата борба с омаскаряване със всякакви средства на противника. Политическият живот е сведен до персонализиране на отношенията, до налагане на стила на тотално отрицание на опонента. Наблюдаваме нещо като възраждане на типа болшевишки трибун, който неуморно разобличава и громи без оглед на последствията. Нуждаем се не от смяна на системата, а от смяна на стила на работ, и от хора, които са носители на нов стил. Политиката е не упражняване на власт, а рационализиране на собствените ти принципи.

- Социолози определиха евентуалната поява на нова политическа сила като голямото неизвестно на предстоящите избори. Поредното търсене на спасител? Може ли да се случи то след царя, след Бойко Борисов?
- В случая не се търси спасител, а спасение. До този момент не са се появили такива заявки, ако не смятаме дежурните популистки изцепки. Предвид малкото време до изборите, масовостта и хаотичността на протестното движение и не на последно място различните мотиви на участващите в протеста формирането на нова политическа сила е малко вероятно, макар че ситуацията е непредвидима.

- Определят пряката демокрация като една красива илюзия. Съгласен ли сте и как да обясним на хората, че това е така?
- Големият въпрос на демокрацията е дали второстепенните, подчинените могат ли да вземат думата. Протестите показват, че в нашия случай това може да стане само чрез излизане на улицата, т.е. чрез действия на натиск, силово. В случая говорят емоциите, острият дефицит на гражданско образование не позволява да се види, че управлението на днешните сложни, комплексни общества изисква висок професионализъм. Пряката демокрация е била свързана с древногръцките полиси и в запазената си фолклорна форма в швейцарските кантони. Но там тя не е нищо повече от помощен инструмент, действащ на базата на съществуващата представителна демокрация. Поощряване на усещането, че може да дойдеш от улицата и да управляваш държавата, да решиш проблемите на хората, е опасно. Това случилото се на 9 септември 1944 г. го илюстрира прекрасно.


(в. Преса, печатно издание, брой 65 (416) от 7 март 2013)

 


От категорията

The National Interest: Съгласието на САЩ за „Северен поток-2“ би било победа за Путин

-1614181083.jpg

Самозаблудата на онези европейци, които, макар Москва да ги е смущавала и ...

24 февр. 2021 | 17:31

Владимир Костов: Залогът на изборите - новият национализъм

-1469249999.jpg

На мястото на глобализма, или в конкуренция с глобализма, в съвременния свят се ...

23 февр. 2021 | 15:09

Владислав Кръстев, РЕГО: Десет загубени години за присъединяване към Шенген

Владислав Кръстев, РЕГО: Десет загубени години за присъединяване към Шенген-1614152104.jpg

За периода от 10 години, след първия ни официален отказ през месец септември ...

24 февр. 2021 | 09:34

Проф. Коста Костов: Националният план за ваксинация върви тромаво и на места - хаотично

Проф. Коста Костов Снимка: Агенция "Фокус"-1614176570.jpg

С ваксината на AstraZeneca трябва да се ваксинират по-млади хора, на възраст ...

24 февр. 2021 | 16:21