Пламен Орешарски: Всички поразии вече са направени

30811 | 8 март 2013 | 09:43

Интервю на Цвета Динкова за грешните решения в икономиката и политическото бъдеще на страната


Пламен Орешарски е роден на 21 февруари 1960 г. в гр. Бобов дол. През 1985 г. завършва Университета за национално и световно стопанство в София с магистърска степен по „Финанси и кредит“. От 1992 до 1993 г. преподава в УНСС като заместник-ръководител на катедра „Финанси“. От 2001 до 2005 г. е заместник-ректор на УНСС. Преподавател е и в Нов български университет. От 1997 до 2001 г. е заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов с мандат на СДС. От 17 август 2005 г. е министър на финансите в правителството на БСП, НДСВ и ДПС.

 

- Господин Орешарски, според вас докога ще продължи депресията, в която изпадна българската икономика?

-Гледайки състоянието на европейските икономики и след деструктивната роля на правителството, са налице всички предпоставки икономиката да буксува поне още няколко години. При това, ако след изборите се формира правителство с по-благоразумни икономически политики. Ако новият кабинет е със сходни разбирания като този на ГЕРБ, то можете да ми зададете същия въпрос след четири години.

- Какви поразии в икономиката може да нанесе служебното правителство и съответно кои са неотложните неща, които трябва да свърши?

- На фона на водената до момента хаотична икономическа политика не виждам какви по-големи поразии в тази сфера може да нанесе служебното правителство. За съжаление в рамките на изтичащия мандат отиващият си кабинет обърка почти всичко, което можеше да се обърка. Всъщност утвърди несигурността и непредсказуемостта като основни характеристики на бизнес климата. При това на фона на неблагоприятна външна среда, която изискваше много голямо внимание при формиране и провеждане на икономическите и финансови политики.

Служебното правителство не може да извърши чудеса. В икономически план то трябва да стабилизира приходите в хазната, за да финансира заложените в бюджета разходи. Може да се опита да свие малко харчовете и да използва парите, за да засили някоя от социалните програми, но големи надежди в тази посока не бива да се възлагат.

- Според вашата информация вярно ли е, че ГЕРБ пречат на президента да състави служебен кабинет?

- Нямам никаква информация за действията на президента по съставяне на служебния кабинет, поради което не зная какви съвети получава и от кого. Иска ми се да вярвам обаче, че той ще намери сравнително добри и адекватни за ситуацията решения.

- Каква е прогнозата ви - след изборите при паритет на основните политически сили може ли да се стигне до нова криза и да не се състави правителство?

- Наблюдавайки протичащите обществени процеси, могат да се прогнозират широк кръг сценарии, включително и задълбочаване на кризата. Ако ми позволите исторически аналогии, дано февруарската „революция“ не прерасне в октомврийска.

- Споделяте ли тезата, че в момента правителството в оставка е абдикирало от управлението и дори нарочно нанася вреди, за да може да каже: „Видяхте ли, не можете без нас“?

- То и когато бе в управлението, не постигна кой знае какви резултати. Вече споменах, че в икономически план по-скоро вредеше, отколкото да подпомага бизнес процесите в тези трудни времена. Ако днес вреди, то е заради желанието (всъщност опасността) да участва по-активно в следващи управления. Ако тази опасност се разсее, се открива възможност да започне процес на възстановяване на вътрешните инвестиции, а в средносрочен хоризонт - и на външните инвестиции. А това е необходимо, за да се излезе от стадия на икономическа депресия.

- Сергей Станишев вече обяви, че няма да става премиер. Вие ли сте кандидатурата на БСП за министър-председател, ако се стигне до изборна победа или коалиция с участие на червените?

- Досега съм се кандидатирал само веднъж и преди много години - за асистентско място в катедра „Финанси“ на УНСС. Много се радвам, че тогава спечелих този конкурс... За останалите позиции, които съм заемал, съм получавал покани. Към настоящия момент не кандидатствам за нищо - университетската позиция ми се пази.

- Готови ли са листите на БСП за изборите? Как точно ще се набират кандидат-депутати по т.нар. гражданска квота?

- Този въпрос е твърде политически, за да мога да ви отговоря. Ако визирате моя настоящ статут на депутат от гражданска квота, в това ми качество бях поканен от ръководството на БСП.

- Хората от протестите настояват за нови лица и тотална промяна на системата. Вие споделяте ли тези искания?

- Това е добре, стига да не се абсолютизират горните тези подобно на случилото се преди четири години. Тогава се формира парламентарно мнозинство с изцяло нови фигури и правителство без никакъв опит в централното управление. Стигна се до отстъпление от демократичните правила и опит за еднолично управление. Днес резултатите са трагични за всички нас и комични за външните наблюдатели. Вярвам, че този път ще намерим по-рационални решения.

- Има теза, че финансите на държавата са в състояние на свободно падане. Наистина ли е толкова страшно?

- Те са в това състояние от началото на мандата, когато новосформираното правителство „изпусна“ приходната част на бюджета. Свободното падане бе плавно само и единствено заради наследения сравнително голям фискален резерв и рекордно ниския правителствен дълг. В такива условия правителството на Бойко Борисов имаше комфорта да финансира допуснатите бюджетни дефицити със стари спестявания и с нови заеми. Вече става все по-трудно... Още един-два извънредни вътрешни заема, подобни на този от 800 млн. лева, за който се прави емисия миналия месец, и банките ще поохладят интереса си към държавните ценни книжа. Разбирайте, ще се покачат лихвите по дълга.

- През януари и февруари редовно има бюджетни дефицити в последните години, които след това се наваксват. Какво е особеното на сегашната ситуация и защо е вредно дефицитът да се превръща в хронична хрема на хазната?

- Нито една година тези дефицити не се наваксаха и всяка от четирите години правителството приключваше с дупка в хазната. Затова ми е малко странно мнението на много наблюдатели, че сегашната социална криза е в резултат на осъществено „фискално затягане“. Не споделям подобно мнение, дори се страхувам следващите правителства да не се изкушат от по-голямо фискално разхлабване. Не мисля, че бюджетните решения следва да бъдат водещи в една среда на загубено доверие в благоразумието на централното управление и от бизнеса, и домакинствата. За да е пълна картината, ще добавя още стагниращите инвестиции, натрупаната несигурност заради често променящите се намерения и решения на управляващите. Освен това четири години се наслояваше омраза и конфронтация на една част от обществото към друга.

Без да се впускам в методологически коментари защо е вредно бюджетният дефицит да се превръща в хронична хрема на хазната, само ще посоча за илюстрация страните от южната европейска периферия, които дълго време финансираха дефицитно публичните си дела. В резултат загубиха най-важното - перспективите си за развитие.

- Очертайте основните макроикономически сценарии, които съответстват на основните политически сценарии.

- Пред страната стои дилемата да се върне на пътя на демократичното развитие, като го подобри функционално и институционално, или да продължи да се плъзга по страничната пътека, който пое преди близо четири години. На икономически език това означава да тръгне по пътя на възстановяване на икономиката си или да продължи да губи перспективи.

- Как разбирате изявленията на президента, че ще следваме модела на социален капитализъм?

- Вероятно това е някакъв политически термин, който най-плътно се доближава до прословутото германско социално пазарно стопанство. Страхувам се, че сме доста отдалечени от каквито и да са модели на страни от Северна Европа. Това не пречи да се стремим към тях поне в тези компоненти, които можем да си позволим - насърчаване, а не потискане на свободната инициатива. Благоприятна среда за малкия и среден бизнес, а не само за големия. Равно третиране на всички данъкоплатци, а не селективен подход по неясни критерии. Подпомагане на успешните бизнес начинания, дори и когато не са наши, вместо поставяне на всякакви прегради пред чуждите инвеститори. Възстановяване на регулациите, но само такива, които предпазват от пазарни изкривявания, а не такива, които пречат или служат за административно рекетьорство. И социално подпомагане на съгражданите ни, които временно или постоянно са извън пазара. За другото свободната икономика ще се погрижи сама.

- Как оценявате предизборните заявки на БСП и особено премахването на плоския данък? Вие бяхте финансов министър, когато той беше въведен.

- Кратко пояснение - ние нямаме плоска ставка от класически вид. Нейният обхват се разпростира само върху два от данъците - корпоративния и личния подоходен. Важен за стопанското развитие е корпоративният данък и не съм чул мнения сред колегите от БСП за промяна в неговата ставка. Другият налог е в значителна степен инструмент за частично смекчаване на съществуващите различия в доходите. Съвсем логично в БСП винаги е имало дискусии по отношение на този данък с аргументи за повече солидарност в обществото.

(в. Преса, печатно издание, брой 66 (417) от 8 март 2013)


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Животът според Мира

-1461834919.jpg

Мира Добрева, която отлично познавате от екрана, се бори за правото на словото ...

24 февр. 2021 | 23:50

Първан Симеонов: Борисов наложи специфичния си политически стил, но вече е нужен друг, по-модерен!

-1603345383.png

Борисов не е диктатор, той е боязлив. Въпросът е, че когато дойде един сериозен ...

26 февр. 2021 | 10:25

Георги Марков: Марешки ще влезе в Парламента – Мангъра ще го вкара!

-1610910808.jpg

Меркел и Курц са в непрекъснат контакт с Путин. И нещо любопитно - външният ...

28 февр. 2021 | 18:20

Ковачев: Противниците на дружбата между София и Скопие организират хайка срещу Георгиевски в РСМ

Андрей Ковачев-1556616460.jpg

"Да, престъпленията на комунистическия режим на Тито срещу македонските ...

28 февр. 2021 | 15:47