19127 | 10 март 2013 | 10:44

Интервю на Мариела БАЛЕВА за музиката, за срещите с велики българи и за историята на рода Бобевски

-Маестро Бобевски, носят се легенди за историята на вашия род, който е дал доста известни хора в България - самите те са направили и постигнали много за родината. Откъде идват корените на голямата ви фамилия?

- Корените на рода ми са от Тетевен, а негов родоначалник е дядо Никола Хаджистоянов- Бобевски (роден е през 1822 г.), богат търговец и два пъти хаджия. Замогнал се като емигрант в Крайова, а румънския си дом превърнал в казарма за български комити. Основател и председател на революционен комитет с благовидното име „Българско настоятелство“, той събирал значителни суми и ги изпращал в България „на ползу роду“. След Освобождението дядо хаджи Никола е избран от родния Тетевен за делегат в мисията на граф. Игнатиев при подписването на Санстефанския мирен договор. Участвал е и във връчването на благодарствения адрес до Александър II, царя Освободител.

- Вие сте роден в София, кога фамилията ви се премества в столицата?

- През 1878-а дядо хаджи Никола се преселва със семейството си в София, където е избран за един от първите общински съветници. Той обаче не забравя и родния си град. С негови средства е било построено читалището в Тетевен. В къщата му там (днес музей) е бил посрещнат и е преспал княз Александър Батенберг. Прадядо ми Никола успява да създаде многолюдно семейство - имал е 10 деца, от които шестима синове и четири дъщери. Най-големият му син е Иван, който е участвал в боевете на Шипка, казвали са му Опълченеца.

- Кой е той, разкажете нещо повече за него, преди да влезе в опълчението?

- Това е моят чичо - брат на дядо ми Марин. Историята на Иван Хаджиниколов-Бобевски (роден е 1854 г.) е много интересна - най-напред той се сближава с българските хъшове във Влашко. Първата му среща с Христо Ботев и Любен Каравелов е в Букурещ. Запознава се и с Дякона Левски, с Панайот Волов, с Филип Тотю и Желю войвода. През 1874 г. постъпва в четата на Стоян Софийски, който още в първите боеве е бил убит.

- Имате ли повече данни за участието на чичо ви Иван Бобевски като опълченец в Руско-турската освободителна война?

- През годините дядо и татко са ми разказвали много неща около него. През пролетта на 1877 г., когато войната започва, чичо Иван се записва в Опълчението. След боевете при Стара Загора участва в битката на връх Шипка, а после получава дар от руския император Александър II - сабя с диаманти и рубини и златен часовник. На Паметника на Цар Освободител в София Иван Бобевски е изобразен от скулптора Арнолдо Дзоки върху барелефа зад генералите Столетов и Радецки. След Освобождението той е председател на поборническото дружество в София, заместник-кмет е на столицата и е депутат във ВНС.

- По думите ви вашият прадядо е имал 10 деца, има ли други именити българи в рода?

- Вторият син на дядо Никола е дядо ми Марин - много начетен и родолюбив, който за участието си в различни войни е получил ордени за храброст от румънския крал Карол и от българския цар Фердинанд. Най- малкият брат на дядо ми Марин е Любомир Бобевски, един от най-нежните поети по онова време. Написал е марша на българските авиатори - „Родни летци“, текста на химна „Съюзници - разбойници“. Освен това е автор на марша на поробените ни братя в Добруджа „О, Добруджански край“. Една от най-популярните български маршови творби „Марш на 34-ти Троянски полк“ е създадена по стихотворението му „Героите на Дойранската епопея“. По негови стихове са композирани 95 войнишки песни!

- Значи музиката влиза в рода ви още от началото на миналия век?

- Повече от век родът ни е свързан с музиката. По време на Първата световна война чичо Любомир Бобевски се запознава с Маестро Георги Атанасов и стават приятели. Рожба на това приятелство е известната опера „Гергана“, поставена през 1917 г. И дъщерите на дядо хаджи Никола са не по-малко известни - Невена е била прочута красавица, а Цветанка пък е съпругата на ген. Дамян Велчев, министър на войната и участник в три преврата. В рода ми има много малко известен факт - мой трети братовчед е големият германски политик Хелмут Кол (по линия на баба ми, която е германка). Аз обаче не поддържам връзки с именития роднина, толкоз за това.

- Баща ви Асен Бобевски е известен хоров диригент и както се вижда, сте наследили от него диригентската палка.

- Ооо, баща ми е изключително колоритен - спортист, хорист, поет - истинска енциклопедична личност. През 1922 г. той е член на дружество „Славия“, а през 1940-1944 г. е шампион по мотоциклетизъм. Дълги години е най-бързият българин - национален шампион по лека атлетика в спринта. А през 1932-ра дори печели златен медал на 100 метра на Балканските игри в Атина. Четири години по-късно татко е човекът, който носи факела на берлинската олимпиада на последния пост пред парламента. През 1945-а е избран за пред- седател на спортен клуб „Славия“ и доживява до 90 годишна възраст.

- А музикалната му кариера как се развива?

- Баща ми Асен Бобевски е създател на хор „Славия“, който е единственият спортен хор в света. Бил е певец в хор „Гусла“ и дългогодишен негов председател. Той е основател и на още много хорове, солист е на мандолинен оркестър...

- Израснали сте сред най-големите български композитори и музикални педагози на миналия век. Какво ви даде общуването с тях?

- Наистина се смятам за благословен. Тези хора бяха изключителни българи. След 9 септември 1944-та имаше много музикални изяви и от дете попивах всичко. У нас идваше прочутият диригент на хор „Гусла“ проф. Асен Димитров. Двамата с баща ми непрекъснато решаваха някакви проблеми, седнали под бялата череша в двора. Често вкъщи идваха Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Руслан Райчев, маестро Георги Атанасов, все големи личности. Още преди да се родя, в хор „Гусла“ рамо до рамо са пеели баща ми и прочутият световен бас Борис Христов, с когото са били приятели - имам снимка, на която двамата са един до друг.

 - Познавахте ли великия български оперен певец?

- Виждал съм го два пъти - най-напред през 60-те години на миналия век, когато той дойде за първи път в България след заминаването си за Италия - дълги години не са го пускали в родината. Тогава с хор „Гусла“ направихме голям фурор в претъпканата зала „България“. Той се качи да ни гледа от балкона заедно със съпругата си баронеса Франка. Аз бях баритон на четвъртия ред в хора. Накрая той слезе да ни поздрави, а ние му подарихме гусларска риза, флагче. Голямо вълнение беше... Като рукнаха едни мъжки сълзи, не може да се опише. Втория път го видях в „Балкантон“, когато правеше монтаж по Гершуин. Представих му се - „Аз съм син на Асен Бобевски“, а той ме прегърна силно. Как да се забравят такива моменти...

- Преди промените през 1989-а хоровото пеене беше на голяма почит. Как се държеше с вас Тодор Живков, не може да не сте имали срещи?

- Пели сме на много събития, представяли сме България пред най-големите политици, гостували тогава в страната ни. Спомням си веднъж след концерт на ансамбъла на Строителни войски дойде Живков специално да ме поздрави и в свой стил каза: „Браво, браво, юнаци!“ В хора имаше двама страхотни имитатори на Първия, като единият беше Венци Мартинов - той пееше бас в левия фланг и го имитираше великолепно. А в десния фланг пък беше Орлин Горанов. Сигурно се досещате как Венци имитираше Живков. Голям смях падаше! За моите ученици мога да говоря с часове, те са голямата ми гордост.

- Кажете кои други известни български музиканти са ваши ученици?

- Имам много красиви спомени с чудесния диригент Йосиф Герджиков, с няколко именити композитори, сред тях Любомир Денев, на когото чествахме скоро 50-годишнината. В „Гусла“ и в хор „Славия“ са били и музиканти от „Ку-ку бенд“ - прекрасният пианист Евгени Димитров-Маестрото, за когото още ме е яд, че не стана концертиращ солист, страхотният бас Цецо Недялков - баща ми много го обичаше, Кристиян Попов - другият пианист. С Деси Добрева се харесахме и пяхме възрожденски песни. По нейна покана записахме диска „Хубава си, моя горо“. Те са изключителни и много ги обичам.

- Вече 55 години сте на сцената, не се ли уморихте? За хоровата музика днес не са най-добрите години?

- Не мога да живея без своите хористи, без музиката, как да се уморя? Те ми дават сили и вдъхновение. Водя няколко хора и не ми дават и дума да издумам, че ще напусна някой от тях. Да ръководиш хор от любители, в България има особена специфика. Всички те са прекрасни певци с различни ангажименти и тежнения. Необходимо е така да ги обединиш, че да изпъкват добрите страни у всеки човек. Музиката за мен е най-дългата и прекрасна приказка.

- Имате десетки отличия, и то от най-висока проба - лично за вас и за дирижираните от вас хорове. Кои от наградите са ви най-скъпи?

- Наистина наградите са много - като се започне от първата, която е през 1958-а, та до днес. Един от върховете е през 1976 г., когато взехме купата на Би Би Си. Сега тази купа шества навсякъде по света, но на нея е гравирано нашето име. Най- тежкият конкурс и съответно най-големият ни успех беше на „Бела Барток“ в Дебрецен през 1982 г. Там получихме четири първи награди, а аз - голямата диригентска награда, която се даваше много рядко. Не бива да забравям големия ни триумф в Мидълсбро, Англия. С хора „Света София“ през 1988 г. и там спечелихме четирите големи награди. Аплодисменти и отличия имам от много конкурси, хоровете ми са пели на няколко континента. Животът ми мина на сцената и за нищо не бих го заменил.

(в. Преса, печатно издание, брой 67 (419) от 10 март 2013)