100 години от Балканската война: Одрин падна!

18851 | 12 март 2013 | 11:36

Измина век от една измежду най-бляскавите победи на българското оръжие

-odrin zagl.jpgБългарската кавалерия навлиза в превзетия град. В дъното личат четирите минарета на „Султан Селим“ джамия.-1433949440.jpgБългарски тежки обсадни оръдия в позиция около непристъпната крепост.-1433949410.jpgПехотинци от Втора армия часове преди решаващия щурм.-1433949374.jpgС Шукри паша, пленения командващ на Одринския гарнизон (първия вляво), разговаря цар Фердинанд.-1433949345.jpg

Навършват се 100 години от една измежду най-славните и трудни победи в цялата българска военна история. Това е превземането на Одринската крепост на 12 и 13 март (25 и 26 по Грегорианския календар) 1913 година. Предава се целият турски гарнизон - 65 000 щика начело с командващия отбраната Шукри паша.

 

 

Крепостта е обсадена след бързата серия български победи в Тракия още в първата фаза на Балканската освободителна война, през октомври 1912 година. След това новината „Одрин падна!“ е трепетно очаквана месец след месец; съдено било тя да се забави до ранната пролет на 1913-а. Превземането на крепостта ускорява победния завършек на войната, от чиито плодове по-късно голямата част се оказва пропиляна не на последно място заради маниакалните амбиции на монарха (виж карето „Мечтата на Фердинанд“).

 

 

„Защитният пояс на Одринската крепост, природно запазена от реките Арда, Марица и Тунджа, обхваща 26 форта със 74 тежки батареи, от които на Източния сектор - 13 форта и 25 батареи, на Южния съответно - 4 и 13, на Западния - 2 и 2, на Северозападния - 7 и 34. Живата сила на гарнизона достига 75 000 души с 210 крепостни и 450 полски оръдия.

 

Българското Главно командване избира Източния сектор за фронт на атаката - главно защото той е близо до вътрешността на крепостта; така че очакваният пробив да бъде доразвит по-лесно и бързо. А неговият североизточен ъгъл - от укреплението Айвазбаба на юг до Таштабия на север - за точка на решаващия удар. Войските на този сектор са призвани да решат съдбата на крепостта. Поради това

 

те са усилени до 14 пехотни полка

 

с 98 обсадни и 88 полски скорострелни оръдия.

 

На 11 март 1913 г. сутринта бригадните командири се изказват за предприемане на внезапна нощна атака, без артилерийска подготовка. Командващият Втора армия генерал Никола Иванов одобрява смелото предложение. Точно в 13 ч. откриват огън всички обсадни батареи. Крепостната артилерия отговаря; пламва ожесточен оръдеен двубой. После, в 20 ч., стрелбата от българска страна започва по заповед да намалява - до пълно мълчание. Това дава възможност на атакуващите части да заемат преди разсъмване изходни позиции за настъпление. С първите минути на 12 март настава натежала от напрежение тишина.

 

Съгласно заповедта на командващия в 3 ч. войските на Източния сектор настъпват към Кумдере, което преминават в 4,15 ч. Но ясната лунна нощ позволява на вражите наблюдатели да съзрат тичащите колони и огънят пламва с нова сила. Българската артилерия веднага влиза в действие, биейки с „огневи валяк“ по неприятелските батареи и тила.

 

Поддържана от „Бога на войната“,

 

пехотата реже ръждивите заграждения

 

сече бодливата тел с ножове и лопатки, хвърля отгоре шинели, одеяла и платнища и нахлува в окопите на противника. Оцелелите защитници не издържат на страшния напън и отстъпват в безредие към фортовете, захвърляйки оръдия и картечници, които незабавно са обърнати срещу крепостта.

 

Впечатлен от устремното превземане на предните позиции, генерал Георги Вазов преценява, че „досегашният успех е много голям“ и трябва да се развие „за завършване изведнъж наченатото дело“. Генерал Иванов веднага разпорежда: „Най-енергично продължете настъпването си. Атакувайте фортовата линия!“ Началникът на Източния сектор обявява по войските: „Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад безславие и смърт!“

 

На 13 март в 3,20 ч. атакуващите части достигат направените прелези в телената мрежа. Нощта се оглася от трясъка на пушечната и картечната стрелба и от взривовете на пукащите гранати. Там, където загражденията не са разкъсани от „огневия валяк“, войниците или ги преодоляват, или остават по тях като мост от тела, за да минат напред атакуващите бойни другари. Дружините от 10-и Родопски и 53-ти полк превземат с пристъп форта Аджийолу. На разсъмване

 

23-ти Шипченски полк овладява ключовия форт Айвазбаба

 

след което и другите укрепления падат едно по едно.

 

Фортовият пояс е неспасяемо пробит в неговия Източен сектор. Защитниците на останалите сектори побягват в търсене на спасение. Опитният турски военачалник Шукри паша заповядва да се подпалят складовете с боеприпаса и храни. Когато славната 2-ра Балканска бригада прониква с бой в покрайнините на града, нейните предни части са посрещнати от парламентьори с молба за предаване на гарнизона.

 

В 10 ч. българските войски с развети знамена и

 

под звуците на бойни маршове

 

влизат в Одрин, радостно поздравявани от християнското население. Командирът на гвардейския конен полк полковник Генко Мархолев пленява Шукри паша: „Одрин е вече превзет с пристъп. За никакви условия не може да се говори!“ В 13,30 ч. комендантът на крепостта преклонява покорно глава пред генерал Иванов.

Над четирите минарета на „Султан Селим“ се развяват български трицветни знамена. Дълги пленнически колони се заизнизват от овладяната крепост: 14 паши, 2000 офицери и 60 000 войници, предавайки 16 знамена и 600 оръдия. Съпоставени с тези внушителни числа, дадените жертви, макар и много скъпи, са оправдани: 1298 убити и 6655 ранени. На Източния сектор всяка рота получава по 80 кръста „За храброст“, а всяка батарея - по 50.


„На основание осветените международни обичаи“ Народното събрание гласува закон, според който пленените войници се издържат „на общо основание, както и българските войници“, а офицерите се настаняват в хотели и частни квартири, получавайки дневни пари според званието си. Подобно благородство се проявява в дни, когато в новоосвободените земи често се срещат гладуващи хора. Хлябът се заделя от запасите на българската армия.

 

Победното „ура“ се разнася до бреговете на трите морета, където, щом престават да чуват гърма на оръдията, го подемат нататък. На Галиполския полуостров османците толкова се стряскат от мощния вик заради радостната новина, че го вземат за предхождащ атаката и бегом се скриват във фортовете на Булаирската укрепена позиция. Чуждестранните кореспонденти се учудват как така само за няколко месеца бившата „рая“ „взела страха“ на някогашните вековни господари? Всъщност в Одрин българите побеждават остатъка от робското в себе си и вече могат да изправят гордо чела със самочувствието на свободни човеци, които напълно „разчистват старите сметки“ с Османската империя.

 


От категорията

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, формулата е 10:4:4:3

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИНТ и ДБ, формулата е 10:4:4:3-1638994586.jpg

Коалиционните партньори ще обединят своите усилия, за да създадат стабилно ...

8 дек. 2021 | 22:15

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП-1638970722.jpg

Новото правитество се ражда трудно на базата на много компромиси, трудно ...

8 дек. 2021 | 15:24

Проф. д-р Николай Димитров: Новата „швейцарска“ болница в Бургас отвори врати. Идва и в София

проф. д-р Николай Димитров-1638964708.jpg

Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените ...

8 дек. 2021 | 13:09

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Владимир Путин-1638985182.jpg

Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. ...

8 дек. 2021 | 19:39