Полк. Кръстю Стойчев: Неофит стана ефрейтор след отлична стрелба

24394 | 24 март 2013 | 13:21

Бъдещият патриарх пишел етикетите за оръжието на цялата батарея в зенитния полк


О.з. полковник Кръстю Стойчев е роден на 30 май 1939 г. в с. Заветно, община Попово, област Търговище. Завършва Висшето военно-артлилерийско училище в Шумен. Учи и във Военната академия „Г. С. Раковски“. Служил е в с. Бояново (Ямболско), в Ямбол, Белене и София. За участие в ликвидиране на последствията от земетресението на 4 март 1977 г. е награден с ордена „За гражданска доблест“. През 1990 г. се уволнява от армията.

Това се случи преди 48 години. Тогава бях старши лейтенант и служех в зенитния полк в с. Бояново (Ямболско), който бе в състава на 7-а

Редник Симеон Димитров (патриарх Неофит) на първо свиждане след клетвата с брат си Димитър Димитров в с. Бояново, Ямболско.

Ямболска дивизия. Това бе най-голямата и най-силната ни дивизия, която трябваше първа да посрещне евентуална турска агресия срещу нас. Полкът бе въоръжен с 57-мм зенитни оръдия, които имат боен радиус 6-8 км, но могат да стрелят и по земни цели като танкове и друга бронирана техника. Попълнението на набора през есента на 1965 г. беше от района на София. С изненада разбрах, че сред новобранците е и младеж, завършил като отличник на випуска Духовната семинария в Черепиш, освен това бил и много добър солист в храм-паметника „Александър Невски“ и не е член на комсомола.  Редникът се казваше Симеон Николов Димитров. Това е новоизбраният наш патриарх Неофит. Първата ми среща с редника ме впечатли. Забелязах, че е висок, строен, с естествено красиви черти. Бе много скромен, винаги уважително слушаше събеседника си. А и имаше характерен мелодичен тембър. Като млад войник редник Симеон Димитров бе пословично изпълнителен. Пишеше изключително красиво. Можеше да не спи по цяла нощ, за да изрисува етикетите на всички войници в батареята - около 60 човека, за нощните шкафчета, противогазите, личното оръжие. За кратко време си извоюва уважение и авторитет. Затова старите бойци не си позволяваха, дори и не си помисляха за някакви издевателства над него.

Бъдещият патриарх беше включен в разчета на ПУАЗО (прибор за управление на артилерийския зенитен огън) в приборния взвод на втора огнева батарея. Тогава във войската  нямаше компютри и за времето си това бе една доста сложна и модерна електронноизчислитела машина. Редник Димитров изпълняваше длъжността на далекомерист. Притежаваше много добро стереоскопично зрение, благодарение на което много точно определяше разстоянието до целта. Стрелбите на батареята завършиха с оценки „добър“ и „отличен“ и Димитров бе повишен в звание „ефрейтор“. А във войската, както гласи армейският фолклор, само ефрейтор и генерал се става по заслуги.

В полка нямаше войник с по-богат интелект и по-добри качества за библиотекар от бъдещия патриарх. Затова през втората година на службата му освен в бойния разчет той изпълняваше и тези задължения. Успя да преобрази библиотеката, описа цялата налична литература. Редник Димитров се интересуваше и изучаваше интересите на войниците. След това искаше разрешение да отиде до Елхово. Оттам вземаше книги от Градската библиотека и ги носеше на гръб. Раздаваше ги на войниците за четене, след това ги връщаше и получаваше нови. По щастлива случайност редник Димитров е роден на една дата с тогавашния командир на зенитния полк полковник Стоян Минчев - 15октомври. Командирът го пусна в домашен отпуск, за да отиде на сватбата на брат си Димитър.

В поделението имаше преглед на художествената самодейност и Димитров бе любимецът на другарите си от полка. Всичко го наричаха Симо. Той дирижираше войнишкия хор и помагаше за организирането на другите прояви. Имаше и весели моменти. В един от театралните епизоди, за да не издадат военна тайна, тъй като прегледът бе пред гражданството в Културния дом извън поделението, и за да внесат хумористичен елемент, бойците измислиха рапорта „Сдавам поста на твоята глава проста“.

Веднъж бяхме на лагер в Атия, край Бургас. Провеждахме стрелби по въздушни цели и успоредно с това се изнасяха и художествени програми. Решихме благодарност към артистите да поднесе войник. Изборът естествено падна върху ефрейтор Димитров. Без някой да му нареди или подсети, той сам набра букет горски цветя и ги поднесе на артистите, което предизвика неочакван възторг у всички присъстващи.

57-мм зенитно оръдие от полка на патриарха на огнева позиция.

В полка трябваше да проведем комсомолско събрание. Помолих Димитров да изпише един лозунг. Знаех, че е завършил семинария, но не му казах в какъв цвят да са буквите. Просто забравих и той ги изписал в черно. Попитах го защо, а боецът ми отговори, че са го учили, че черният цвят е официален. Поради тази причина събранието мина без лозунг, а аз шеговито му подхвърлих, че до края на службата си ще пише само в червено. Един ден помолих  комсомолския секретар на батареята да поговори с него за учението на Дарвин, а Димитров по време на разговора го попитал - знаеш ли, че Дарвин е умрял с библията в ръка?  Бъдещият патриарх като войник донесе в поделението албум с картини на световноизвестни майстори. На всички обясняваше какъв стил е картината, какво символизира, замисъла на автгора и т.н., което говореше за неговия голям интелект. От беседите си с него разбрах, че в Семинарията не са учили нищо за електрическия ток. Просто им казвали, че като завъртим ключа и лампата светва. Вероятно това е било поради религиозни съображения, сигурно са смятали, че електричеството не е творение на бога. Димитров беше далекомерист и уредът, с който работеше, не се захранваше с ток. Споделял ми е, че семейството му е много религиозно. След като се уволни, завърши Духовната академия. Един ден го срещнах пак. Каза ми, че ще заминава за СССР, където ще учи църковно хорово пеене, защото това му била мечта още в казармата...

Оттогава минаха близо 50 години, но и сега като го гледам и слушам, вече като патриарх, не намирам никаква промяна в неговия тембър, както и в начина на изразяване. Гласът му е особено мелодичен и дори със затворени очи бих го отличил от стотици други. Сигурен съм, че патриарх Неофит достойно ще представя Българската православна църква и страната ни пред света. Желая му здраве и дълголетие. Той е обаятелна личност и с него ни предстоят успехи и благоденствие.

(в. Преса, печатно издание, брой 82(433) от 24 март 2013)


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37