Бойко Найденов: Някой да ме купи? Абсурдно и смешно!

17512 | 11 юли 2012 | 15:29

Интервю на Лилия ХРИСТОВСКА за съдебната реформа, избор на нов главен прокурор и оправдателните присъди по знакови дела



Бойко Найденов е роден на 9 февруари 1965 г. в София. От 26 юли 2005 до 26 април 2006 г. оглавява Софийската градска прокуратура. От 26 април 2006 г. бе говорител на Върховната касационна прокуратура, а от 28 юни 2006 г. - и на специализирания отдел срещу организираната престъпност и корупцията във  ВКП. На 9 ноември 2007 г. Висшият съдебен съвет избра Бойко Найденов за директор на НСлС.


- Г-н Найденов, приключи ли разследването за взривовете на боеприпаси в складовете и смъртта на трима души край Петолъчката?

- Основните факти и обстоятелства за формиране на евентуални обвинения, вече са изяснени. Изчаква се резултатът от медицинската експертиза, който е задължителен при обвинения за смъртта на тримата работници. Но чисто технологично колегите успяха в рамките на две-три седмици да изяснят причините и за тежката авария, отнела живота на тези хора.

- Ясно ли е срещу хора от кои среди ще бъде насочено обвинението?

- Не е уместно да се обявява предварително кой ще бъде обвиняем, но може би след самото повдигане на обвинението това би могло да се коментира. Факт е, че има нарушения, основно в самото учреждение, където е извършвана утилизацията на определен вид боеприпаси.

- В публичното пространство се чуха критики, че е бил занижен контролът от страна на служба КОС в МВР.

- Това също се изследва. Разбира се, нито един фактор няма да бъде подминат.

- Лидерът на ДСБ Иван Костов постави въпроса за друго, вече повдигнато обвинение - това срещу издателите на „Труд“ и „24 часа“ Любомир Павлов и Огнян Донев. Защо е толкова дълъг периодът между привличането към наказателна отговорност и внасянето на обвинителен   акт в съда? Да не би да има промяна в позицията на държавното обвинение по този случай?

- Повдигането на обвинение и внасянето на обвинителен акт в съда е в пряка връзка със събирането на достатъчно доказателства за изясняване на пълната фактическа обстановка по едно дело. Ако един обвинителен акт е необоснован, обикновено следват оправдателна присъда и упреци към прокуратурата. Тоест разследването, независимо какъв е предметът, трябва да е пълно и всестранно. Да са събрани всички доказателства, и то по определения в закона процесуален ред.

Всеки иска едно разследване да бъде приключено, ако може и за два дни. За съжаление това не става никъде, нито в България, нито в която и да е демократична страна. Навсякъде има процесуални правила и строги  изисквания. Когато се събира, да кажем, определена информация от банки или се проследява пътят на парични потоци и т.н., тогава нещата стават много по-сложни. И никой няма право да наруши процедурите.

- Има ли страх в прокуратурата от това дело?

- Няма кой да се страхува от такова дело. Напротив, това е едно сериозно предизвикателство.

- Покрай това разследване се заговори за много пари, за купени прокурори и т.н. Може ли някой да ви купи, г-н Найденов?

- Моля?! Абсурдно и смешно. Подобно предположение е обидно и за колегите, които работят по случая.

- Смятате ли, че последните промени в Закона за съдебната власт отговориха на потребностите на самата съдебна система?

- Дали последните промени отговарят на очакваната реформа в системата, ще покаже времето. Сами по себе си поправките не са кой знае колко съществени, тъй като ВСС и неговият избор са регламентирани на конституционно ниво. И следващият ВСС пак ще се избира както досега - 11 души от парламента, 11 от съдебната власт. Така е решила конституцията и ние сме длъжни да я спазваме.

- По-скоро така решиха управляващите.

- Конституцията трудно може да се промени, защото трябва да гласуват 2/3 от парламента.

- В това е и силата на управляващите - да успеят да постигнат политически консенсус, когато искат да решат сериозен обществен въпрос. Инак е илюзия да видим скоро партия с мнозинство от 2/3 в НС.

- Аз не съм готов да споря, защото твърде много се говори за реформа, но каква точно реформа искаме, малко хора казват. Съдебната власт така или иначе функционира. Една държава не би могла да съществува без работеща съдебна система. Разбира се, критики могат да се отправят както към съдебната система, така и към всяка друга област - за пътищата, за горите, за здравната система, ако щете. Навсякъде има слаби, има и силни страни.

Така е във всяка една държава. Ние, българите, сме прекалени нихилисти. Бавни дела за пране на пари например има навсякъде. От чуждестранни колеги, с които съм разговарял, знам, че имат разследвания за пране на пари от по 7-8 години. И при нас има тежки разследвания с множество поръчки, със събиране на огромна документация. В крайна сметка те невинаги са успешни. Факт е, но това е навсякъде.

- Какъв доклад очаквате от Брюксел следващата седмица?

- Мога да кажа, че ние правим всичко, което е по силите ни, за да изпълним поетите ангажименти от предишния доклад. Ние сами заложихме една програма и спокойно мога да кажа, че сме я изпълнили така, както сме я заложили. Какво ще се отрази в доклада, разбира се, ще видим, партньорите го пишат.

Ако има критики по отношение на законодателството - прокуратурата не може да е отговорна. Мисля, че всеки би могъл да се увери, че специализираните екипи, създадени в прокуратурата, работят добре. Работи и специализираният наказателен съд - има и добри дела, има и първи присъди. Освен това и показателите говорят достатъчно - оправдателните присъди у нас са твърде нисък процент. 

- От една страна, е вярно, че общият процент на оправдателните присъди е дори малък. От друга страна обаче, точно по някои от знаковите дела те зачестиха. Оправдани бяха бившият военен министър Николай Цонев (по две дела), ексздравният министър Божидар Нанев, бившият вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева, бизнесменът Христо Ковачки, а на втора инстанция падна 14-годишната присъда на бившия шеф на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров. Това не може да се подмине, нали?

- Въпросът за оправдателните присъди по някои дела се преекспонира. Действително има няколко оправдателни присъди, но да не забравяме, че повечето от тях не са влезли в сила. Винаги ще има едни 20 дела, по които ще ни съдят, но няма да е особено справедливо спрямо другите 260 000, по които прокуратурата е работила миналата година. Какво означава все пак понятието „знакови дела“? Ако това са делата срещу висши държавни служители, това би трябвало да се отчете в положителен аспект, защото прокуратурата се е заела с тези случаи. В определен момент доказателствата са били такива, че държавното обвинение е било длъжно да постави въпроса пред съда. Ние не сме конвент, не живеем в условията на някаква революция, имаме съд, който преценява доказателствата. Не може да искаме от съда да постановява само осъдителни присъди.

Искам да обърна внимание и на нещо друго - нека никой не се заблуждава, че ако е постановена оправдателна присъда спрямо определено лице от организирана престъпна група, то службите и прокуратурата спират автоматично да работят по този човек. Винаги когато имаме данни за извършени престъпления от общ характер, ние продължаваме да работим. Такъв е случаят и с т.нар. Братя Галеви. Независимо че те получиха присъда, прокуратурата започна ново разследване за пране на пари срещу тях. Прокуратурата ми се струва в този случай действа методично, без да парадира, без да дава някакви обещания.

- Откъде тогава идва този дефицит от доверие към съдебната система?

- Едно време, в рамките на шегата, дядо ми казваше: „Абе, по-добре стани прокурор. Съдия не ставай, защото винаги единият ще е недоволен.“ Така и излезе - във всеки един съдебен акт едната страна остава недоволна. В някои случаи и двете. При едно ПТП нарушителят е недоволен, че е получил наказанието, пострадалият пък, че това наказание не е достатъчно голямо. Това недоволство винаги се проектира върху съдебната система. Дори при един спор за имот, който продължава с години, онзи, който го е загубил, е крайно огорчен. Тук прокуратурата пък няма никакво отношение, но в крайна сметка обикновено хората намесват и прокуратурата.

- Вашето име бе замесено в бъдещия избор за главен прокурор, г-н Найденов. Тръгна и друг спор - какъв да е главният прокурор. Какво е вашето мнение и бихте ли участвали в битка за Обвинител №1?

- Първо, смятам, че е твърде рано да се говори за бъдещия главен прокурор - досегашният има своя мандат до началото на следващата година. Когато започне процедурата и се състави новият ВСС, ще е логично и да се коментират участниците в такъв избор.
На въпроса какъв да бъде, бих отговорил - професионалист и човек, който е работил прокурорска работа. Бих приветствал това да бъде наистина прокурор. Между другото в последните 20 години нямахме прокурор главен прокурор. Правеха се експерименти, надделяваше политическото при избор за главен прокурор. Основателно или не, но в крайна сметка отново прокуратурата беше критикувана след всеки политически избор.

- А вярвате ли, че изборът на бъдещия няма да е политически?

- Надявам се.

- Бихте ли се кандидатирали, когато му дойде времето?

- Нека да му дойде времето.


 


От категорията

Валерия Велева: Честито! Христо Иванов яхна протеста заедно с мутри и бетонира Борисов

-1448546816.jpg

Среднощният разговор на провъзгласилия се вече за бъдещ премиер Христо Иванов с ...

10 авг. 2020 | 18:27

Кого задкулисно договаря с президента за служебен министър на правосъдието Христо Иванов?

-1597041193.png

Тайните разговори между председателя на “Да, България” и човека на Маджо ...

12 авг. 2020 | 13:21

20 години от трагедията с руската подводница "Курск"

Подводницата "Курск"-1597240456.jpg

През 2018 г. Владимир Путин призна, че причината за гибелта на ...

12 авг. 2020 | 16:47

Джордж Фридман: Геополитиката на изборите в Беларус

-1454251001.jpg

Александър Лукашенко не желае да бъде подчинен нито на Русия, нито на Запада и ...

12 авг. 2020 | 15:29