Николина Чакърдъкова: Продавам на хората красиви емоции

9199 | 14 юли 2012 | 13:13

Интервю на Мария БЛАГОЕВА за фолклора и попфолка, за Георги Първанов, Бойко Борисов и политиката



Госпожо Чакърдъкова, преминахте през един по-тежък период със здравословни проблеми. Сега как се чувствате?

- Слава на Бога, добре съм и психически, и физически. Чувствам се укрепнала, работеща, тичаща. Сега дори ме заварвате в малък отпуск и бързам да направя освежаване на къщата. Що се отнася до концертната дейност, аз и моят екип пътуваме из цялата страна, където има покани, празници, партита, сватби, юбилеи. Не се спираме. Разбира се, кризата се отрази и при нас, но оцеляваме и работим, не със същите темпове, но все пак не се оплаквам.

- Хората имат ли нужда от музика днес?

- Ами да. Винаги съм казвала, че се научих да продавам на хората красиви емоции. Оказа се, че богатите хора наистина имат доста средства, но са ощетени откъм емоционалната страна на живота. Те все по-рядко се усмихват, все по-рядко нещо може да ги зареди, да ги накара да попеят, да се порадват. Слава на Бога, аз и екипът ми това го умеем. Ние подаряваме щастие - с песните, с костюмите, с настроението, с танца... От няколко години не изпълняваме само български фолклор, а се събрахме голяма група от професионалисти и предлагаме всякакъв стил музика - естрада, фолклор, етномузика, балкански ритми. Това ни помогна да оцелеем и в кризата, да продължаваме да имаме работа. Удовлетворена съм, когато видя, че хората са щастливи. 

- Какво ви радва в живота?

- Аз съм щастлива, защото почти всичко съм постигнала сама в този живот. Разбира се, ако поискам яхта или вертолет, със сигурност ще бъда нещастна, защото нямам възможност да си ги позволя. Но когато определиш начина на своя живот, своя стандарт и успееш да влезеш в тези рамки, тогава човек е щастлив. Аз наистина имам всичко – и като професия, и като приятели, и като семейство, прекрасни деца, красива къща. Всичко това много ме зарежда. 

- Не се ли комерсиализира обществото ни прекалено много?

- Много е комерсиализирано. Разбира се, без това не може. Но аз имам едно правило - най-напред давам всичко от себе си, инвестирам, без да пресмятам. Целите трябва да се постигат - всичко да е хубаво, да е естетически издържано, независимо колко струва. Дали ще се върне, е друг въпрос. Ако си достатъчно добър, ще се върне, но преди всичко е раздаването. Може би съм единствената изпълнителка, която никога не взима средства предварително. Винаги на участие казвам: Ако ви хареса, платете, ако не ви хареса, може и да не ми платите. Не искам да вземам парите, а да ми дават, и то с мерак.

- А българинът обича ли да плаща за музика?

- Когато душевността остава широко скроена, винаги един човек ще намери начин да даде. Лошото на това време е, че богатите не искат да променят начина и стандарта си на живот. Те са готови да лишат свои работници, да ги съкратят от работа, да им намалят заплатите, но тяхното не се пипа. Докато при нас, колкото и да е ни трудно, аз съм готова да намаля от своето, да карам с по-малко, но да нахраня още едно семейство, за да издържи в трудното време. То не е трудно само за нас, то е трудно за всички, но се оказа, че много малко са хората, които продължават да дават.  Има една приказка, че човек знае две и двеста. Понякога е по-добре да си с две, но да дадеш и на другаря, на приятеля до теб. 

- Срещате се с десетки хора по време на концертите си. Това направи ли ви по-социална като усещане?

- Да. Аз контактувам с много хора, обикалям страната надлъж и нашир, видяла съм много хубави и не чак толкова хубави неща. Всичко това ме направи много буден човек, със своя гражданска позиция. Аз и днес не знам какво е политика, но имаше период, в който чувствах, че мога да помагам на хората по някакъв начина. Аз така разбирам политиката - ако можеш да дадеш нещо от себе си с капацитет, с идея, с много работа, с тичане и да бъдеш полезен не само на себе си и на семейството си, но и на обществото. Наистина имаше такъм момент, в който имах вътрешна потребност да правя подобно нещо, но не знаех по какъв начин. После разбрах, че музиката,  изкуството и всичко, което правя, също е политика. Всъщност тогава се роди идеята за създаване на телевизия Фолклор тв, която излъчва 24 часа български фолклор от всички етнографски области. Там всеки може да намери пристан. И за мен това също е политика - влизаш в дома на всеки човек и му даваш само положителни и красиви неща. Хората имат потребност от българския фолклор. Това ме кара да се чувствам потребна и полезна.

-  Определят ви като любимата изпълнителка на Георги Първанов. Това помага ли ви, или ви пречи?

- Това определение никога не ми е тежало. Да, с президента Първанов се познаваме, той никога не ми е отказвал съвет, когато съм имала нужда. Той дори ми гостува в Гоце Делчев. Бях поласкана и съм се чувствала горда, никога не съм се срамувала от това. Сега дали съм любимата му певица, не знам какво да кажа. Фактът, че той познава моето творчество, винаги се е възхищавал на моето изкуство, това ми дава кураж.
Много пъти съм го питала дали има място това, което правя, в нашата страна, защото и аз съм имала трудни моменти. Той винаги ми е казвал, че има смисъл от красивите и стойностни неща, дори и да не се оценят веднага. Ти го можеш и трябва да го правиш, обича да ми повтаря президентът. И когато чуя такива думи, на мен ми порастват криле. Това е единственият политик, на когото вярвам безрезервно. Дори и сега да ми се обади, аз няма да задам въпроси или да поставя под съмнение всяка негова дума. 

- Пели ли сте на Бойко Борисов?

- Не, но с удоволствие бих пяла и за него, стига да оцени това, което правя, и да му хареса. Но не мога да отида просто по протокол. Президентът Първанов винаги е показвал не само отношение към мен, но той знаеше целия ми репертоар. Бих пяла и на Борисов, но само ако той пожелае, не искам да му изглеждам чужда. Струва ми се, че той е малко далече от българския фолклор като цяло. Но съм убедена, че някъде дълбоко у него тлее българският фолклор. Убедена съм, че ако има времето да го опознае, да го послуша, ще го хареса. Но не вярвам това да му пречи да е добър политик. Иначе като премиер смятам, че се справя. Много хора се опитват да ме противопоставят на премиера заради познанството ми с Георги Първанов. За мен и двамата са силни личности, българската политика има нужда и от двамата. Съжалявам, че Първанов не е в първите редици на политиката, но съм убедена, че той няма да остане назад и няма да спре да помага с каквото може. Има място и за двамата. Аз често откривам мои черти у Бойко Борисов. Аз съм същият темперамент, аз съм човек на действията. Докато Първанов е далновиден, дипломатичен, много надалече гледа той. Обмисля всяка стъпка до финала. Той ми липсва в голямата политика.

- Получавали ли сте покани да се ключите официално в политиката?

- Получавала съм покани да се включа активно в политиката, но това не е моят живот. Явно все още не е дошло моето време за това поприще. Но нищо не е изключено. 

- Изпитвате ли още сценична треска?

- Не, но вълнение да. Сценичната треска е за младите, за по-неподготвените. Когато животът ти е изтъкан от репетиции, участия, концертна дейност, няма сценична треска, но вълнението остава. За мен е важно в първите минути да погледна каква е аудиторията и по кой път да поема към сърцето на зрителите. Това се усеща. Има хора, които поставят стена в сърцата си, но аз знам как да ги разчувствам с музиката.

- Не сте ли мислили да тръгнете с таланта си по света? 

- Ходила съм и по чужбина, но винаги бързам да се прибера у дома. Тук се чувствам най-добре. В София със сигурност не мога да живея, там човек се обезличава. Половината ти живот минава в светофари, няма време за душевност, там не можеш да освободиш душата си. Аз доказах, че изкуство може да се прави и в провинцията. Една обикновена жена, майка на двете деца, която е домакиня, от малко градче, може да стане една от водещите изпълнителки.

- Славата неочаквано ли дойде при вас?

- Всичко беше обмислено предварително. Дълго време се готвех за нещо голямо и красиво. Аз съм закърмена с фолклор, бях солистка на ансамбъл. Няма да забравя, когато се появи така нареченият попфолк, една певица пееше: „Аз съм хищна хиена.” Слушах и разумът и сърцето ми не можеха да приемат, че такава песен лети в пространството, а фолклорът го няма никъде. По това време работех в едно заведение в Гоце Делчев и собственикът ми заяви, че трябва да пея попфолк. Такива песни така и не пропях, но пък тогава се научих да изпълнявам италианска музика, българска естрада, шлагери. Пеех в заведението и хората обръщаха столовете към мен като на концерт. Собственикът ми каза: „Ама тука не е концертна зала, тука клиентите трябва да ядат и да пият.” Затова пък никога не ми даваха бакшиш или парса, а купища цветя. Тогава разбрах, че хората имат нужда от стойностна музика. Както казва колегата Веско Маринов: „Ех, Николина, стара си за попфолк, но си толкова млада за фолклор.”

- Можете ли да пеете навсякъде?

- Пяла съм дори и пред шепа хора. Преди години една жена ми се обади с молба да отида да пея на баща й, който имал рожден ден в една видинско село. Ама как ще пея на един човек, възкликнах аз. Ама моля ви се, той е болен и искам да го зарадвам, помоли ме тя. Тръгнах с моите танцьори и намерихме въпросното село. Мислех, че ще пея на площада, а там открих само едно вързано магаре. Тръгнахме да търсим къщата. Познахме я, защото беше украсена цялата с балони, а отпред на улицата имаше маси с бели хартиени покривки. Цялото село се събра на оградата да слуша. Рожденикът си пожела да му изпея „Я кажи ми, облаче ле, бяло”, защото синът му бил от 15 години в чужбина. Разплака се. А там, на улицата, един прахоляк, но всички играят, тропат, а аз цялата станах като Черен Петър. Три часа пях без да спра, не исках да си тръгна.

- Фолклорът направи ли ви родолюбец?

- Фолклорът наистина възпитава в родолюбие. Преди това не съм знаела какво е това чувство, докато сега го усещам със сетивата си. Аз се чувствам като мисионер в тоя живот.

- Плакали ли сте на сцената?

- Да. За първи път плаках, когато разбрах, че са застреляли Емил Кюлев, той много уважаваше нашето изкуство. Дори, като правили експертизата на джипа му, когато отворили жабката, оттам изпаднали само мои дискове, друго нямало. Отново плаках преди три години, когато беше първият ми концерт преди голяма тежка операция -           съмнявах се, че това изживяване отново ще ми се случи.

- Изпитвате ли потребност да предадете таланта си на младите?

- Още не съм усетила такава потребност. Срещам много певци и таланти, но все още не съм срещнала онова дете, което носи освен талант и темперамент, дух, борбеност. Аз не мога да кажа, че съм най-талантливата, но при мен друго е водещо - този непримирим дух. Дали ще си прекопаеш лехата и след себе си ще оставиш красота, или ще създадеш една красива песен - то е същото, и в живота, и в изкуството. Близо пет години не съм правила нов спектакъл, нови песни. Сега съм си поставила за цел да направя поне  десет нови песни. Идеята ми е да работя със симфоничен оркестър, защото искам да предложа нещо различно, което отново ще ме изстреля нагоре.


 


От категорията

Проф. Андрей Пантев: В селата няма COVID-19,това е градска болест. Така е било и с холерата (ВИДЕО)

-1582924329.jpg

Това е крахът на идеята за Европейската общност. Какво направи Европейската ...

28 март 2020 | 21:30

Кеворк Кеворкян: Не спряха да мелят, обаче...

-1520884212.jpg

Парламентът – Дюкянът за празни приказки – пусна кепенци. А Щабът ще дава вече ...

29 март 2020 | 16:13

Стефан Цанев: Човечеството може да озверее от глад заради пандемията от коронавирус

-1549809037.jpg

Ние сме във война с невидим враг, който дебне отвсякъде, но най-страшното е, че ...

29 март 2020 | 19:55

Проф. Светлана Шаренкова: Хипократовият воин

-1517831377.jpg

В рамките на този апокалипсис, стоварил се върху човечеството, в България се ...

29 март 2020 | 17:56

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.