Дянков трябва да спре „домакинския“ бюджет

14573 | 11 май 2012 | 15:09

Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА за икономиката преди избори с доц. д-р Григорий Вазов


 


Доц. д-р Григорий Вазов е президент на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). В периода 1991 - 1994 г. последователно е съветник на министъра, началник на управление и зам.-министър в Министерството на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка.


Г-н Вазов, днес организирате форум на тема „Глобални и регионални предизвикателства пред икономиката и финансовата система: имаме ли работещи решения“. Има ли такива за България?

Идеята за този форум е свързана с честването на 10-годишнината на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Искаме да избягаме от традиционната формула на подобен тип мероприятия, когато в продължение на 2 дни се четат протяжни доклади и в крайна сметка не се стига до никакви конкретни решения. На този форум сме събрали елита на икономическата мисъл в света и България. Ще присъства и икономическият съветник в Международния валутен фонд Фернандо Монтес-Негрет - една много висока фигура във финансовия свят. В интензивния сблъсък на мнения винаги се раждат работещите решения. За България това е тотална промяна на финансовата политика. Трябва да излезем от този „домакински“ бюджет, който правеше досега министър Дянков, и да преминем към изготвянето на инвестиционен, предприемачески бюджет.

В какво се състои този преход?

Да приемем, че всички сме едно семейство, а Дянков му е глава. В това качество досега той непрекъснато се караше на децата, че лампите светят, и обикаляше стаите на жилището да ги гаси. Много по-просто е да инвестира в нови енергоспестяващи крушки. Хем ще спести от бюджета, хем ще му е светла къщата. Не безцелните икономии, а инвестициите ще съживят икономиката.

Е, планират се някои инвестиции. За дислоцирането на част от държавната администрация из различни градове в страната например.

Вече сме в предизборна ситуация, това е ясно на всеки. И идеята за голямото преместване без съмнение възникна в тази връзка. Управляващите си правят сметката, че е по-добре да получат 2000 гласа от града, в който ще се премести някоя от структурите, отколкото да загубят 200 от чиновниците на съответната агенция в София. Всичко се прави с политическа цел, без да се съобразяват икономическите ефекти. Чух, че преместването на една агенция щяло да струва около 100 хил. лв. Вероятно тук се визират само транспортните разходи. Нали хората трябва да бъдат настанени някъде, сградата да се ремонтира, да се оборудва, да се вземат квартири... Това не са логични действия и някой трябва да го каже на премиера. Европейският съюз също размества структури, но не на парче. Освен това се прави конкурс между столиците на Европа, има конкуренция. Нека местните бюджети да поемат част от разходите, щом ще имат изгода от преместването.

Как гледате на другата идея на финансовия министър - част от парите на Сребърния фонд да се инвестират в български ценни книжа?

Ами това е като да си преместя парите от левия в десния джоб и той да ми дава лихва. За три години никой не се сети за този фонд, нямаше никакъв мениджмънт, един път не се събра управителният съвет. Още в началото на мандата трябваше да има дискусия за управлението, защото настина е глупаво такъв ресурс да стои напълно замразен. Така щяха да се избегнат и страховете на обществото, че парите ще отидат за изплащане на външен дълг. Ако беше направен финансов план за управлението на този ресурс, така че да има диверсификация на риска, сега той можеше да е с една трета по-голям. Трябва да е ясно за управляващите - раздвижат ли много Сребърния фонд, ще изгубят изборите, защото ще дадат мощно политическо оръжие в ръцете на опонентите. „Другарки и другари, изядоха ви пенсиите!“- това е простичкото и логично послание, което всеки ще използва. Оттук нататък всяко икономическо решение ще има сериозен политически привкус.

Част от предизвикателствата, пред които Европа е изправена, са евентуалният фалит на Гърция и очакваните сътресения в еврозоната.

Спекулации са твърденията за разпад на еврозоната и разклащане на еврото. Този сценарий е възможен за Гърция, но всичко ще бъде на неин гръб и за нейна сметка. Представяте ли си какво икономическо шоу ще бъде завръщането към драхмата? На гърците им беше много хубаво - 30 години лъжеха Европа, лапаха, играха сиртаки, получаваха гергьовски заплати и какво ли още не. Сега дойде ред да си плащат. Европа не вярва на сълзи, ако мога така да перифразирам известния филм. Във финансите няма понятие опрощаване на дълга. Ще има преструктуриране и вместо да го плащат 20 години, ще го разсрочат 40-50 г. Инвеститорите умишлено страдат публично, но вътрешно са изключително доволни, защото си осигуряват регулярен доход за години напред. Гърците трябва да си получат урока. Страхувам се в политически аспект да не стане както навремето с Югославия. И Милошевич беше много твърд, те бяха великите герои на Европа, водеха войни със САЩ и в крайна сметка си останаха държава колкото под една круша.

Всичко това се случва на една ръка разстояние от нас, как ще ни се отрази?

Това е добре за България. Капиталът е много страхлив. Той ще започне да търси нови пазари и нормално ще се пренасочи към нас. Ние му предлагаме плосък данък и сравнително стабилна макроикономическа рамка. Вече се забелязват и елементи на раздвижване на икономиката.

У нас се повтаря като мантра, че банковият сектор е напълно стабилен. Т. нар. „лоши“ кредити обаче минават 16%.

Нека не преекспонираме толкова лошите кредити. Те бяха опасни в средата на 90-те години на миналия век, тъй като срещу тях не стоеше абсолютно нищо. В последните 10 години развихме изключително сериозна банкова система. Сега „лошите“ кредити са обезпечени с материални активи. Ако се направи анализ на структурата им, ще се види, че под формата на лихви банките са си възстановили голяма част от ресурса. Срещу останалата стоят активи, чиято ипотека е защитена поне 300-400%, и то по занижена оценка. Истински „лоши“ кредити са не повече от 1-2%, които банковата система с всичките си резерви в БНБ може да си позволи.

Има ли застрахователна култура българинът?

Тези 50 години социализъм, в които хората свикнаха държавата да се грижи за всичко, доведоха до сериозни изкривявания. Пирамидите научиха българина на известна финансова култура - да внимава къде инвестира, на кого дава пари. За жалост при застраховането не е така. Българинът е склонен да застрахова колата си, много рядко жилището си (ако е купено на кредит и банката го задължава), но не му минава през ум да застрахова живота си. Полиците „Живот“ са едва 2-3%, при положение че тук са позиционирани най-големите компании в света, пазарът е добре регулиран, а продуктите непрекъснато се усъвършенстват. Хората смятат, че са защитени от Господ, но, уви, това не е така.

Адекватно ли е българското образование на изискванията на бизнес средата?

Категорично не! Все още огромна част от българските университети живеят с непонятното за мен усещане, че бизнесът им е длъжен и трябва да се грижи за тях. Истината е, че големият корпоративен бизнес изобщо не се вълнува от българското образование. Той търси най-бързия начин за получаване на добър продукт. Във ВУЗФ процедираме по различен начин. Изпращаме учебните ни планове на големите банки и застрахователни компании и ги обсъждаме с тях. Програмата трябва да се прави не според работния капацитет на преподавателите, а според изискванията на бизнеса. Второ, голяма част от лекторите при нас са работещи изпълнителни директори. Имена, зад които стои реален бизнес. Има невероятни учени, които обаче не могат да трансферират знания. Един от големите проблеми на българското образование е, че преподавателите изсипват на студентите огромна, неподредена купчина знания, която после не им върши никаква работа. Европейската практика в образованието показва, че ние много сме изостанали в технологията на преподаването и обратния контрол на усвоеното знание от студентите.

Ние имаме съвместни програми с Шефилдския университет, който е сред 100-те най-добри в света в престижната класация за 2010-2011 г. Във ВУЗФ стажът е задължителен и той се провежда там, където имаме сключен договор - в банка, застрахователна компания или пенсионноосигурително дружество. И в други държавни и частни университети има задължителни стажове, но студентът се връща през есента и носи документ от ЕТ „Пенка Иванова Груп“.

Потомък сте на Иван Вазов. Каква точно е роднинската ви връзка?

Той има седем братя. Аз съм наследник на третия - д-р Кирил Вазов. Той е завършил медицина в Цариград и е един от основателите на първата българска болница в Цариград. След Освобождението се прибира в Пловдив, жени се за старозагорчанка, преместват се в Стара Загора и там открива кабинет. Един от неговите синове е моят дядо, а друг - Иван Киров Вазов, става министър в последното правителство на Муравиев и е убит от Народния съд на 1 февруари 1944 г.

Вие сте Велик майстор на Обединената велика масонска ложа в България. Разочаровани ли сте от постоянното разделение на масоните у нас?

В България няма цепене на масоните. Има една регулярна масонска ложа -  Обединената, която е призната вече от над 110 ложи. Тя работи с целия свят и спазва правилата на регулярното масонство. Ние сме тайна организация, регистрирани сме по всички български закони. Но в интерес на истината не обичаме да говорим за себе си, защото това не е най-важното. Съществуват други парамасонски структури, които непрекъснато се афишират. В масонството има правила, които трябва да се спазват. Прескачането им е направо опасно и за двете пространства. Големият проблем на другото пространство е преекспонирането. Трябва да се върви към интелигентна дискретност на масонството в България. То е обмяна на уникално концентрирано знание и се оказа по-силно от всякакви структури, които искаха да го яхнат, да го завладеят.
 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Тодор Живков – Човекът от народа, си отиде на днешния ден преди 22 години

-1510298944.jpg

Човекът, който 33 години управлява страната и провежда ударна индустриализация, ...

5 авг. 2020 | 18:27

„Взгляд“: Защо Полша ненавижда „Северен поток-2“

-1523520082.jpg

Във Варшава по едно време активно се обсъждаше тълкуването, че Москва е длъжна ...

5 авг. 2020 | 15:48