Всички сме виновни за кризата на „Герена“

9416 | 15 апр. 2013 | 14:46

Легендарният защитник на „Левски“ Николай Илиев смята, че на Илиан Илиев не му е достигнала смелост да наложи юноши от школата



Николай Илиев е роден на 31 март 1964 г. Продукт на школата на „Левски“. Със „сините“ печели 4 титли и 2 купи на страната. Футболист №1 у нас за 1987 г. През 1989 г. преминава в „Болоня“ и става първият българин в италианското първенство. Играе още в „Херта“ (Германия) и „Рен“ (Франция). Бронзов медалист от световното в САЩ '94. В момента е в управата на „Левски“ и отговаря за школата на клуба.


 

 

Целите пред отбора са ясни - титла и купа. За съжаление играта липсва и се наложи да направим промени в треньорското ръководство. Проблемите не са само тактически и технически, футболистите са доста затормозени от психологическа гледна точка. Нашата публика заслужава много повече. Феновете недоволстват с основание - с тази игра не виждам как точно ще станем шампиони. Все пак се надявам, че предприетите мерки ще проработят. Факт е, че първенството стана много интересно - и на върха, и при изпадащите. Проблемът е, че нивото падна значително спрямо миналия сезон, особено при „Лудогорец“. Единственото положително е явлението „Литекс“. Много се радвам на тези млади футболисти. Те показват най-добра и постоянна игра и като че ли най-много заслужават титлата. Не мислете обаче, че такъв отбор се гради за година или две.

Грешките на Илиан Илиев

Много се изговори за грешките на Илиан Илиев, но аз не искам да ги коментирам. Когато отборът не играе добре, вината трябва да се раздели между всички - ръководители, треньори и футболисти. Трябва да бъдем екип и при победите, и при загубите. Ясно е, че всички сме допускали грешки.

Резултати на всяка цена

В „Левски“ и ЦСКА винаги се преследва първото място. Нужна е обаче и страгетия за развитие - може да се жертва даден сезон, за да се изгради отбор с млади и перспективни футболисти, най-вече от собствената школа. Помните, че навремето нас ни кръстиха „златното поколение“ на „Левски“. Мога да го дам за пример, защото знам какво означаваха за нас синята фланелка, емблемата и публиката. Естествено, понякога бъркахме, но на терена си личеше, че даваме всичко от себе си. Сега работим в тази насока - да внедрим наши юноши в първия отбор. Точно те ще изградят новия голям „Левски“. Това обаче ще отнеме няколко години.

Футбол от сутрин до вечер

По мое време 9-10 момчета излязохме от школата, а шестима станахме титуляри и впоследствие оформихме гръбнака на националния отбор. Само че нещата бяха съвсем различни - след тренировката се преобличахме и веднага пак излизахме да ритаме на площадката. Играехме, докато се стъмни. Разбира се, обръщах голямо внимание и на образованието, но винаги правех така, че да мога да кажа на родителите си „Научих си за утре“. Това до голяма степен ни помогна за нашето развитие и за любовта ни към футбола. Той беше нашият живот. Сегашното поколение е изкушено от твърде много забавления и всякакви модерни технологии. Малко са играчите, които след тренировка търсят начин да се усъвършенстват на площадката. То вече и площадки няма, а спортуването на младите хора трябва да стане приоритет на държавата.

Собствено производство

Не мога да посоча кога ще имаме наши юноши в представителния тим, иска ми се да стане още от утре. Щастлив съм, че срещу „Локо“ София в събота влезе един от най-големите ни таланти - Антонио Вутов. Той до голяма степен обърна двубоя в наша полза, а зрителите изпитаха огромно удоволствие. Имаме поне пет-шест момчета, които вече подписаха професионални договори. Въпросът е доколко треньорите на мъжкия отбор ще се осмелят да ги внедрят. Убеден съм, че още тази година можеше да се даде шанс на някои юноши. Когато обаче липсват резултати, това не е толкова лесно. Навремето Добромир Жечев рискува с нашето налагане и въпреки че загубихме титлата с една точка, феновете бяха щастливи. Сега имаше някои мачове, в които Илиан Илиев можеше да използва по-млади играчи. Може би му трябваше малко повече смелост.

Срещу Марадона и Ван Бастен

„Болоня“ ме купи за 1,5 млн. долара, без да броим бонуси за „Левски“ като лагери и контроли. При това договорът ми бе под наем за 3 г. По същото време световният шампион Андреас Бреме отиде в „Интер“ за 1 250 000 долара. Слагам настрана избирането ми за футболист на годината и бронзовия медал от САЩ '94 - върховото ми постижение бе, че един българин и левскар отиде в най-силното първенство на света. Играх срещу всички топ футболисти, с изключение на Ромарио и Стоичков. Няма да забравя сблъсъците с Марадона, Ван Бастен, Гулит, Рийкард, Бреме, Клинсман, Матеус, Фьолер, Виали.

Контузиите

Огромната ми страст към футбола доведе до износване на колената. По едно време играех едновременно за младежкия национален отбор, за олимпийския тим, за „Левски“, в училищното първенство и за „Спортист“ от „Хаджи Димитър“ в кварталния шампионат. В „Болоня“ отидох контузен и ме оперираха още първия ден на подготовката, но въпреки това договорът бе потвърден. Преди това скъсах менискус при гостуването на „Левски“ на „Милан“, но останах на „Сан Сиро“ и вкарах един от най-красивите си голове. Много съжалявам, че не успях да запиша нито минута за България на световното в Америка. Тогава обаче си контузих ахилеса и пих силни лекарства, които след това сериозно увредиха здравето ми. Заради футбола и националния отбор обаче бях готов на всичко.

Факторът „Пенев“

За мен треньорите, които могат да помогнат на националния отбор, са Херо, Мъри, Краси Балъков и Любо Пенев. Последният е типичен представител на нашето поколение и много държи на реда и дисциплината. Без тях нямаше да се получи нищо. Сега всяко указание и идея на Любо се изпълняват по перфектен начин. Мнозина, включително и аз, бяхме отписали този отбор. Ето че сега можем да се класираме на световното. Най-хубавото е, че хората се върнаха на стадиона и отново се тълпят за билети.

Малкият Николас

За мен на първо място е семейството, после е „Левски“. Гордея се с двете си дъщери, а голямата ми радост е внукът Николас, който скоро стана на годинка. Специално за него от клуба направиха екип с възможно най-малкия размер. На гърба сложиха името му и №9, знаете какво означава това за „Левски“. Лично го облякох, за да изненадам майка му Натали и зет ми, който е италианец. Настръхнах, а те щяха да се разплачат. Щом види футболна топка, малкият веднага опитва да я ритне, познава я. Около него съм на седмото небе. Така и не ми се роди син, същото важи и колегите ми от онова поколение. Затова и ни кръстиха художниците - за да имаш щерка, трябва да рисуваш много хубаво (смее се). Надявам се един ден Николас да стане нападател. Но има двойно гражданство и не знам дали ще играе за България или Италия. Аз бих му дал съвет да избере „Левски“. 

(в. Преса, печатно издание, брой 104 (455) от 15 април 2013)


 


От категорията

Нинова обеща на конгреса: Няма да влизаме във властта през задния вход. Ще спечелим изборите!

Нинова обеща на конгреса: Няма да влизаме във властта през задния вход. Ще спечелим изборите! -1601126969.jpg

Нашата цел е стабилност на България, сигурност и спокойствие на българите, да ...

26 септ. 2020 | 15:33

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!-1592917055.jpg

Всеки може да си прави дребни сметчици, но тук става въпрос за нещо, което е ...

25 септ. 2020 | 14:34

Шаренкова: Повече не може да се разминнават политическо говорене и политически действия в БСП

-1515939710.jpg

Поздравявам Георги Гергов, който също работеше срещу прекия избор, но намери ...

27 септ. 2020 | 09:59

Какво представлява новият план на ЕС за миграцията

-1583491188.jpg

По-голяма солидарност за по-справедливо споделяне на тежестта

26 септ. 2020 | 14:37