Дончева: Ако Първанов загуби, излиза от политиката

12664 | 11 май 2012 | 17:52

Едно интервю на Валерия ВЕЛЕВА за скандалите в БСП, за грешките на лидерите и за бъдещето на партията



Лидерският конфликт в БСП вече минава в тежка партийна разправия - със заплахи за вадене на „ножове и томахавки“. Социалисти твърдят, че отдавна не е имало такова озлобление между групите на Първанов и Станишев. Докъде ще стигне драмата?

Тази разправия може да е махленска, но не е тежка. Да, ненавистта между ключовите представители на две групи излиза извън контрол, отношенията са изострени, сетивата са оголени, но аз не драматизирам.

Защо?

В БСП и друг път е имало такива конфликти. За разлика от големите баталии от началото на 90-те години обаче, в които партията участваше - едни бяха за Лилов, а други за Луканов, трети за нова фигура, или пък драмите от 1997-а, когато групата Виденов и Премянов имаше много съмишленици и те скочиха срещу Първанов и Добрев, сега партията стои безучастно и цъка с език. По-възрастната генерация не е щастлива, защото смята, че тази лидерска разправия уронва престижа на партията. А те не обичат партията да бъде свързана с махленски изпълнения и не искат да вземат страна. Усещам това като омерзение - има някаква безучастност, някакво желание за дистанциране. И същевременно безсилие да се спре това, или да се изправи някой и да каже: „Абе, хора, това до нищо не ни води, никой няма полза от него, партията най-малко!“

На пленума ябълката на раздора се оказа една странна декларация в защита на Станишев, която предизвика дори реакцията на Стефан Данаилов.

И да не е била тая декларация, щяха да намерят нещо друго, заради което да се скарат. Пленумът беше проблемен не толкова с тази декларация, колкото с големия брой партийни документи, които се приемат за нула време и от които обществото изобщо не се интересува. Защото те не го засягат. Пита се в задачата, защо тогава произвеждаш хартия за вторични суровини в тази криза на дървесина, когато хората се борят срещу найлоновите торбички в името на съхранение на гората? Това на мен ми се видя по-съществено. Говорих с доста колеги от БСП, питах ги какво правят, те вдигат рамене в безсилие. Никой не иска да се изправи и да каже: „Абе, докога ще правим тия глупости, които никаква полза не носят нито на партията, нито на каузата, нито на нас като личности? Защо правим тези упражнения, които приличат на каране на колело за отслабване и на въобразяване, че нанякъде сме се запътили?“ Къде сме се запътили?! Никъде!

Кой ще победи на конгреса - Станишев или Първанов?

Никакво значение няма. Към момента силите са равностойни. Двата лагера приличат на две малки групи, които течението влачи, а останалите седят и се возят на една платформа, искат да скочат в движение, но няма как, защото водата върви отдолу. И всички не си дават сметка, че ние не сме преди 1989-а, не сме от изток на Берлинската стана, не сме в условията, когато целият партиен ресурс е във властта и Политбюро може да си позволи тихо, напоително и йезуитски да мести фигури на върха на политическия живот. И не виждат, че на практика партията е извън влиянието в обществото.

Смятате ли, че Първанов може да промени тази ситуация?

Не, Първанов можеше да направи нещо след първия си мандат.

Какво?

Смяната на Станишев трябваше да стане още през 2009-а след загубата на парламентарните избори. За да има четири години, две от които преди местни избори, в които новият председател да седне да си построи работата, да организира партията, да мине през първия рубеж - местните и президентските избори, и да е готов да атакува парламента. Това беше разумното.

Но тогава Румен Петков и Румен Овчаров не се разбраха кого да подкрепят.

Не, не е така. Самият Първанов тогава упражни влиянието си в БСП и изигра голяма роля Станишев да бъде преизбран. Викаше при себе си един по един водачите на листите и ги уговаряше да подкрепят Станишев.

Излиза, че сега всичко ще му се върне, така ли?

Не е въпросът да се върне. Когато много години си правил политически ходове с мисълта само за себе си - къде си ти, кой да се пусне и кой да не се пусне с оглед след една-две години кой на теб ще ти потрябва, накрая сметката не излиза. Защото не можеш да преместиш всички. Няма как през 2009-а да избереш председател, а през 2011-а да кажеш: „Хайде сега да го сменяме!“ Няма как през 2007-а да подкрепяш Тройната коалиция, а през 2009-а друг да плаща сметката. Няма как сега да скачаш срещу Бойко Борисов, след като си бил един факторите, които наложиха Бойко Борисов в българския политически живот. И това е част от тежкия товар на Първанов, който го дърпа назад.

Искате да кажете, че заради своето непоследователното поведение в годините Първанов сега бере тези плодове?

Да, точно така. Първанов има непоследователно поведение по отношение и на решения, и на кадри. Сега се тръшкат за АЕЦ „Белене“. Ами БСП четири години управлява, маса пари държавата е наляла от 2006-а до 2009-а. Защо правителството на Станишев 3 години не е финализирало договорите? Значи е имало някаква причина. Хайде сега да ни кажете тая причина. Докато не ни я кажете, вашият вот за „Белене“ ще изглежда странно.

И аз се учудвам на този вот, от който Станишев ще инкасира поредна загуба.

Е, ще добиете представа колко неадекватен човек е посочил Георги Първанов за председател на партията! И през 2009-а, след като му е дал осем години да е начело на БСП и го е видял колко струва като председател, като министър-председател, продължава да го крепи, защото си прави сметката, че през 2011-а той ще излезе от президентството. Е, няма как днес да излезе сметката!

Много хора в БСП смятат, че след като Станишев е лидер в ПЕС, трябва да остане и лидер на БСП и не одобряват Първанов сега да излиза срещу него.

На избори в България ние не можем да „продадем” европейското място на Станишев. БСП не увеличава избирателен потенциал от това, че Станишев е председател на ПЕС. То е важно за тесен кръг партийни членове. ПЕС си знаят защо им е някаква социалистическа партия, която не може да се представи добре на избори. А със запазване на статуквото в БСП това е гарантирано. Вие може да дадете още година, две, пет, десет на Станишев  - резултатът ще бъде все този! Тревожно е това, което чувам, когато питам който и да било бесепар „Как ще изглежда БСП на следващите парламентарни избори?“ и те да ми отговарят: “Да мине конгресът - после ще видим.” Е, щом ще “видим после”, ние сме изтървали всичко.

Защо?

Защото всичко, което трябва да ни интересува на този конгрес, е как ще изглежда БСП на следващите парламентарни избори! Ако Станишев трябва да бъде подкрепен, за да стане шеф на ПЕС, добре, но то   пак трябва да е част от този пъзел. И Румяна Желева е още заместник-председател на ЕНП, а  всички сме наясно с нейното влияние у нас. По важното е да разберем, че от това къде ще сме на следващите избори ще зависи влиянието и позициите на партията. Включително и това колко души ще получават заплати от ПГ на БСП, колко ще получават заплати на „Позитано“ 20, как ще изглежда разпределението на работните места, които би дала държавната администрация, и къде нашите членове и симпатизанти ще се впишат, как ще изглежда поведението на бизнеса и активните хора към БСП. Това е важното.

Засега се прави управленска коалиция, в която БСП не влиза. Говори се за ГЕРБ и Кунева, ГЕРБ и ДПС, ГЕРБ и СДС, но БСП не е в сметките на никого.

Още преди предишните избори имаше хора в БСП, които до последния момент лансираха как БСП и ГЕРБ щели да управляват заедно. На мен лично не ми харесва СИК да продължи да управлява в условията на коалиция. Не мисля, че в това има здрав смисъл и полза за България. В същото време една огромна част от бизнеса не желае да инвестира в БСП. И е разбираемо - докато ти не си достатъчно силен и не можеш сам да се справиш със ситуацията, те няма да дойдат да ти помагат. Винаги е било така.

Какво прави БСП в цялата тая ситуация?

Чака хората да повярват, че БСП е алтернатива.

Е как ще повярват след всичко това, което се случва?

Уморен стар кон седи срещу слона и смята, че околните трябва да го възприемат като алтернатива.

Защо Първанов не успява да обърне партията - обикаля, ходи, среща се, но не успява напълно? Едва ли разковничето трябва да търси във факта, че е подкрепил Станишев през 2009-а.

Първанов е старото, за съжаление. Той има организационно много повече качества, повече политически умения, включително и във вземането на големи решения - но те нямат никакво значение в момента. Така както не искат на приемат Костов при всичките му управленски умения, така не приемат и Първанов. Защото това е състезание по харесване и по доверие. Когато ги загубиш, нищо не може да те върне на изходна позиция. За съжаление и Първанов, и Станишев вярват на антуража около тях, който ги помпа и който им внушава, че те и никой друг трябва да са на върха. Между Първанов и Станишев обаче има разлика и тя е съществена - Първанов не може да си позволи да загуби този конгрес.

Но както върви, той ще го загуби. Защото състезанието се превръща в апаратна битка, а не в битка на идеи.

Ако Първанов загуби, състезавайки се на конгреса, той е мъртъв за политиката. Може да не се състезава лично, но ако се състезава и загуби - няма как да остане в политиката.

Той уплаши много апарата - каза им, че ще измете „Позитано“ 20, скочи срещу общински лидери, в същото време Станишев стегна своите и те се консолидираха около него.

Не, не! Аз не бих го упрекнала в това. Първанов като председател никога не е бил радикален по отношение на апарата, никога не е показвал радикални нагласи.

Къде му е грешката тогава? Вероятно избърза с включването си в ежедневната политика. Ако беше изчакал година и половина, БСП може би сама щеше да го покани да я оглави след очертаващата се нова загуба на парламентарните избори.

Не съм съгласна с тезата, че Първанов е направил рано стъпката. Има неща, които той не може да преодолее. Много е важно кои хора са в екипа, те с какво се свързват, партията как ги възприема, с какво ги асоциира.

Засега твърдите му привърженици са Кирил Добрев, Румен Петков...

Не само. И без да отричаме на никого качествата и доброто желание, тези хора също си имат врагове и  репутация. И Първанов ще трябва да поеме освен своето и всичко тяхно - и враговете им, и репутацията им. И не е проблемът дали е можел да изчака една година. Проблемът е къде е БСП на следващите парламентарни избори.

Но именно с изборите Първанов се мотивира: аз съм този, който може да се изправи срещу Борисов, само аз мога да поведа лидерската битка с него.

Това е мерак. Той е опитен политик и не може да се движи от единия мерак. И аз искам да съм Мис Свят, но околните не ме възприемат така.

Той си е поставил за цел да вкара 100 депутати, ако стане партиен лидер.

Хубаво, да си поставя цели, стига да са постижими. В БСП вече има една генерация от 30-35-годишни млади хора, които се нуждаят от това някой да ги види, да ги пробва, да им даде шанс. Така виждам аз ролята на следващия председател - човек, който категорично, търпеливо и грижливо да изведе новата генерация.

Намеквате, че е по-добре да излезе трети кандидат за лидер. Реална ли е такава опция за БСП?

При този развой на битката няма никакъв смисъл от появата на трети човек. Няма смисъл да се играе на театър.

Допускате ли разбирателство между двамата?

Не мисля това за възможно. Въпросът е БСП да бъде отпушена за тази 30-35-годишна генерация. На БСП й предстои оня път, който СДС измина през 1996 г. Ако някой се е задълбочил как от онази разсипана група те успяха за 7-8 месеца да извадят смислени хора, да се организират...

Това го направи Костов. Разказвал ми е как е изграждал партията си град по град.

Именно, именно. Направете разрез да упражнението, което направи тогава Костов - как събра в изпълнително бюро на СДС бившия шеф на пощите, бившия зам.-министър на правосъдието, една депутатка от парламентарната група и секретарката на Филип Димитров. Никой от тях не е знаел, че един ще стане вътрешен министър, друг - външен, трети - кмет на София. Трябва да имаш усет за кадрите, да извадиш хора, които са смислени, сериозни, които имат тежест по места. И да си поставиш реалистични цели. Първият успех, който СДС постигна, бяха изборите в София, Пловдив и Варна. Поискаха нещо, което е важно и което ще им даде самочувствие, че могат да постигнат и нещо по-голямо.

Струва ми се, че в БСП са загубили реална представа за ситуацията.

Да. И скандалът на последния пленум е симптом за загубата на реална представа. В момента Първанов и Станишев ми приличат на клиенти в тежък бракоразводен процес, в който вече родите така са се намразили, че са способни да сервират всякакви простотии. Като мине време, ще се сетят, че това е било прекалено и нищо не го е налагало. Но  отзвукът от разправията ще продължава да се усеща. А БСП за съжаление няма отговор на въпроса: Какво правим на следващите избори? И това е страшното.


 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Тодор Живков – Човекът от народа, си отиде на днешния ден преди 22 години

-1510298944.jpg

Човекът, който 33 години управлява страната и провежда ударна индустриализация, ...

5 авг. 2020 | 18:27

„Взгляд“: Защо Полша ненавижда „Северен поток-2“

-1523520082.jpg

Във Варшава по едно време активно се обсъждаше тълкуването, че Москва е длъжна ...

5 авг. 2020 | 15:48