Н. Овчаров: И вампирите са полезни, ако водят туристи

6999 | 18 юли 2012 | 16:56

Интервю на Красимир Ангелов за археологията, парите и ползата от историята



Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 година във Велико Търново. Син е на известния български археолог Димитър Овчаров. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Археология“. Ръководил е много научни експедиции в страната. Проучвал е царския дворец във Велики Преслав, тракийското скално светилище край село Татул, средновековния манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали, крепостта Урвич край София и т.н. Николай Овчаров е автор и на много научни и популярни публикации, на документални филми.

- Доскоро в българската археология препускаха, образно казано, златните колесници на траките, говореше се за светилища, по-стари от египетските пирамиди. Сега изведнъж в центъра са вампирите. Не е ли принизяване това? Победи ли „чалгата“ в археологията?

- Аз не смятам, че в центъра са вампирите. Получи се нещо като летен хит - парчетата, които излизат в класациите, слушаш ги непрекъснато два месеца и след това забравяш, че изобщо са съществували. Но е и факт, че този, бих казал, нездрав интерес към вампирите обхвана света. Много чуждестранни медии публикуваха „вампирските“ материали от България. За мен това говори за рязък срив в общественото съзнание.
- В общественото?
- Божидар Димитров сам го е казал - обръщате внимание на т.нар. вампир, а не обръщате внимание, че там, където той е погребан, има запазена крепостна стена с височина 12 метра, със средновековната морска порта на Созопол, с църква, запазена до 4 метра височина, с уникална пещ за керамика от V век преди Христа. Но „вампирът“ влезе във всички медии. Нещо подобно се получи при мен в Търново. Аз правя разкопки в най-големия манастир на Второто българско царство със златни и сребърни предмети, с великолепна архитектура. Когато обаче изскочи погребение на човек, подложен на мерки срещу вампирясване, репортерите ще се избият. А сериозните неща остават на заден план.
- Печели ли се, или се губи при изместването от научната плоскост към евтината реклама?
- Аз съм казвал много пъти, че ако говоря с нашия език - да го наречем техническия език на археолозите, хората няма да ме разберат. Защото си има такава терминология, която се използва само от специалистите. Когато сме решили обаче да правим културен туризъм, трябва да се използват максимално митовете, легендите, историческите факти... Трябва да се използват и вампирите - няма нищо лошо в това нещо, стига да водят туристи. Но да се използват  умерено...
- В смисъл?
- България има достатъчно сериозни легенди и предания, които могат да бъдат използвани. За траките това са Спартак, Орфей, богът на виното Дионис. За Средновековието например ние не сме използвали достатъчно добре битката при Адрианопол от 1205 година, когато Калоян и българската армия разбиват цвета, военния елит на цяла Западна Европа. Има още много неща, които можем да използваме, за да рекламираме културния си туризъм. Много често ни дават Гърция за пример - ето как от един камък правят история. Аз не съм за такива крайности, но все пак доброто представяне на фактите от наша страна е задължително, за да могат те да достигнат до хората.
- А къде остава науката?
- Едното не противоречи на другото. На Перперикон например всяка година идват над 250 000 туристи. Там за първи път приложихме нов подход. Вместо да предлагаме само сухи данни, започнахме да разказваме истории и ги подкрепяхме с резултатите от нашите проучвания.

Едно е да кажеш, че е намерен участък на крепостна стена от IV век преди новата ера, а съвсем друго е да разкажеш за тракийските царе за това как са обикаляли с конните си дружини и са отсядали в своите резиденции, откъдето са събирали данъци, раздавали са правосъдие и са приемали пратениците на други държави. Тогава хората разбират какво е открито и защо то е важно за науката.
- Но как да се постави границата между легендата и историческите факти?
- Археологията не е точна наука. Тя не е математика и в нея много рядко нещо може да бъде доказано сто процента. Ние работим със степен на хипотетичност. Дали храмът на Дионис е на Перперикон? Вероятно никога няма да стане ясно. Има една хипотеза на проф. Иван Маразов, който смята, че храм, какъвто е споменат при Херодот, изобщо е нямало. А че това е сборно понятие на всички светилища на тракийския Дионис. Много логично, между другото.
- На Перперикон посетителят остава с друго впечатление...
- Факт е, че когато говорим на туристите, ние не можем да кажем: „Знаете ли какво, има десетки възможности да се посочи къде е бил храмът на Дионис - при Пещера, при Перперикон, при Рупите и така нататък.“ Все пак върху нещо трябва да се спрем. Гърците вече са го направили.

Ще дам пример с гробницата на Филип II Македонски при Вергина. Значи 90% от учените, и то в самата Гърция, са сигурни, че това не е гробницата на Филип. Или поне, че не е доказано безспорно. Въпреки всичко гръцкото правителство приема еднозначно това и се казва - ето, това е гробницата на Филип, бащата на Александър Велики. И днес никой не подлага това на съмнение.
- Това не принизява ли археологията?
- Не. Археологията днес се различава много от археологията преди 30 или 50 години. Дори в една пуританска Германия се въведе специалност „Практическа археология“, която означава горе-долу това, за което говорим. Например Троя, която е един обект от световно значение, само преди 20-25 години беше напълно забравена. След откритията на Шлиман в края на XIX век и след работата на две американски експедиции в продължение на 70-80 години за Троя никой не се сещаше.

Появи се един немски учен от университета в Тюбинген - Манфред Корфман, който на базата на умела реклама, за което пуританската, академичната германска наука го „изяде“, но на базата на неговата работа Троя живее втори живот. Стотици хиляди туристи сега посещават Троя, благодарение на него се направи филмът „Троя“, който още повече засили рекламата. Нещата пак опират до баланса, до сполучливата пропорция между легендите, митовете и научните факти.
- Имаме ли у нас подобни примери?
- Гробницата на Орфей при село Татул. При нея легендите изиграха огромна роля. Между другото хипотезите, че това е гробницата на Орфей, не са мои. Аз използвах хипотези, изказани от акад. Александър Фол, проф. Иван Венедиков и други български учени, че това е едно тракийско светилище, в което е бил почитан Орфей. Татул не беше проучван сериозно и се оказа, че тези хипотези се потвърждават.

Ние действително открихме там светилище на обожествен след смъртта си тракийски владетел и е много вероятно това действително да бъде Орфей. Разбира се, това вероятно никога няма да бъде доказано 100 процента, но въпросът е, че археологическите находки, данните, събрани при проучванията, и писмените източници на античните автори говорят точно за това. Туристите сега знаят, че това е гробницата на Орфей. Но като ние преминахме към чисто научните публикации, само в предговора е казано, че има такива и такива мнения. В публикациите се говори само за научната истина.
- А как може да се докаже 100 процента, че това е гробницата на Орфей?
- Например когато намерим надпис „Тук е гробницата на Орфей“. Но дори и тогава няма стопроцентова сигурност.
- Край Татул 4 години вървяха разкопки при голям медиен интерес. Хиляди туристи се стичаха да видят „Гробницата на Орфей“. Дори ви пречеха да си вършите работата. Разкопките приключиха и туристите изчезнаха. Какво се случи?
- Не е въпросът само да се направи един обект - да се проучи от археолозите, да се консервира, да се изгради инфраструктурата към него. Той трябва да продължи да се рекламира, да продължи да се говори за него. Най-добрият вариант е когато археологическите проучвания в него продължат, защото откритията са всъщност най-добрата реклама.

Например на Перперикон е най-атрактивно през лятото, когато експедицията работи и туристите могат да видят не само величието на този уникален град на траките, но и как се правят откритията, могат да попитат археолозите какво е това и защо е така.
- Не трябва ли държавата да подпомогне с реклама подобни туристически обекти, които са гръбнакът на културния туризъм у нас? И не само с пари, а и със специалисти.
- Рекламата на Татул и Перперикон е направена без никакви пари. Значи са важни не само парите, но и хората. Не говоря само за археолози, разбира се. Държавата много пъти се е опитвала да организира рекламни кампании на културно-историческото ни наследство, но парите са изчезвали като вода във пясък.
Ние не използвахме по най-добрия начин предишното десетилетие, когато археологическите открития бяха едно след друго - Долината на тракийските царе, гробницата в Александрово, Татул, Перперикон - неща, за които може да се мечтае да ги има и сега. Помня едно социологическо проучване от онова време, когато откритията на българските археолози бяха сложени на второ място по важност след приемането ни в Европейския съюз.
- Образът на магистралите ли измести в общественото съзнание образите от българската история?
- Е, магистралите са важни, защото без пътища няма как да покажеш историческото наследство на България. Ние сме правили опити да доведем в Родопите туристически групи от черноморските курорти и сме се проваляли заради липсата на добри пътища. Не искам да противопоставям правенето на магистрали с археологията - това са просто части от един процес. Трябва да бъдат намерени приоритетите на страната, защото няма как да се работи по всичките 43 000 исторически обекта които имаме. Трябва да бъдат избрани няколко, да се направят така както трябва и след това да се премине към други.
- Казваме, че парите за археология са малко и това е нормално в период на криза.
- Не са малко парите. И те не се дават само от държавата. Разкопките в Търново в момента се финансират от общината. Там срещу вложените за пет години 180 хиляди лева Търново спечели проект за седем милиона лева. Мисля, че това е справедливо - влагаш пари, но насреща получаваш резултат. Това е и промяната в археологията.
- Властта уважава ли археологията? Премиерът Бойко Борисов бил ли е на Перперикон?
- Не се е качвал. Но от последните премиери нито един не е бил на Перперикон и всички са губили изборите след първия си мандат. Може би, ако му подскажем на Бойко Борисов, че традицията може да бъде нарушена, ще го видим и на този връх. (Смее се.) Така е - който не се е качил на Перперикон, губи избори.


 


От категорията

ТАСС: „Големият брат винаги прощава“: Защо Русия и България се карат

Официалното помирение се състоя в Москва, където премиерът Борисов се извини за провала на „Южен поток“-1527759642.jpg

През 2019 г. България се върна към политическа линия, която може само да ...

13 дек. 2019 | 14:53

Халил Летифов: Ще оспорим пред Съда на ЕС дискриминационните текстове от пакет „Мобилност“

Халил Летифов-1568310780.jpg

За пореден път победи лобизмът на големите страни, всъщност тази протекция и ...

13 дек. 2019 | 13:45

Проф. Иван Ангелов: Държавите от Западните Балкани не са готови за Европейския съюз

-1507719516.png

Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви интереси ...

13 дек. 2019 | 17:19

Александър Сиди: Огромна е тревогата, че НПО-та ще отнемат деца и ще получават пари за това

-1573051258.png

Не е редно една и съща организация да решава дали дете да бъде изведено от ...

13 дек. 2019 | 17:05

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.