Армията в колапс

15295 | 24 апр. 2013 | 13:23

Средствата във военния бюджет стигат главно за заплати и издръжка



Войската вчера отдели за бедните у нас 5,3 млн. лв. Програмният съвет в МО заседава и реши кои пера от бюджета да ореже, за да събере парите. Жестът е похвален, макар че е доброзорен. Тодор Тагарев беше един от двамата министри, които гласуваха срещу решението всяко ведомство да остърже някакви резерви от бюджета си, за да се подпомогнат хората, които трудно оцеляват в кризата. Засега браво на Тагарев. Той е първият шеф на МО от доста години, който открито изразява несъгласие. Но му се наложи да „козирува“ и да изпълни волята на кабинета. В случая грешката му е, че още не казва публично каква армия е заварил. Така ще аргументира несъгласието си, за да не се тълкува като обикновен инат.

Отнемането на тези пари от военния бюджет е на принципа „да извадим едното око на кьо­равия“. От всички ведомства МО дава най-много. Това обаче не е бедата. Лошото е, че пет милиона са животоспасяващи за войс­ката. Защото състоянието на въоръжените сили е тревожно. Сега военният бюджет се харчи предимно за контингентите зад граница, за заплати, осигуровки и текуща издръжка на войската. За всичко останало като техника, нови оръжия, съвременна подготовка, с което се гради модерната и боеспособна армия, левчетата просто не стигат. Защото преди 4 години военният ексминистър Николай Младенов беше първият шеф на МО, който доброволно, по собствено желание

намали парите
за отбрана

с близо 40%. За да блесне пред патрона си, за когото армията не бе в управленските му приоритети. И той не се притесняваше да крие това. А освободените пари бяха пренасочени в друга сфера на сектора „Сигурност“. Не е трудно да се досети човек къде. Така пак за първи път в родната история МВР изпревари по бюджет МО. Което е абсурд.

Близо 1600 са вакантните места в сухопътните войски

Кабинетът „Борисов“ за три години и половина даде около 1,2 млрд. лв. по-малко за отбрана. Ако магистралите са гордостта на предсрочно отишлото си правителство, днешното състояние на войската би следвало да е пълното му разочарование. Премиерът Бойко Борисов веднъж си позволи с нетактично чувство за хумор да подметне на военен №1 ген. Симеон Симеонов: „Генерале, нямаме армия, ама добре че с турците станахме приятели.“ Без да се усети, Борисов постави диагнозата на войската. И то със сериозен принос на неговия кабинет. Истината е, че всички правителства в годините на прехода се упражняваха върху армейския гръб, но е факт, че предишното се престара най-много.

Наскоро на научна конференция военният министър заяви дословно: „Защитата на въздушното пространство на България е задача, която и занапред ще се изпълнява от нашите Военновъздушни сили (ВВС). Състоянието им обаче води до някои предизвикателства, поставя някои въпроси. Търсим решения. Това, което правим, е по-добро сътрудничество със съседни страни, за да можем заедно да осъществяваме добре функцията „Еър полисинг“.
Като научен работник Тагарев се изрази съвсем интелигентно. Но специалистите и тези, които умеят да четат между редовете, знаят какво има предвид. Преди време МО купи 12 нови вертолета „Кугър“.

Сега летят два

- ресурсът на единия изтича в края на месеца. Останалите са на земята, тъй като няма пари за инспекция на машините.

Така на 6 май войската ще остане с един оперативно готов да действа нов „Кугър“. На въоръжение имаме и шест бойни вертолета Ми-24, но нито един не е годен, тъй като всичките са за капитален ремонт. Подобна е ситуацията и с шестте вертолета БЕЛ-206 - до един са неизправни. От учебните самолети L-39 летят само два, и то от няколко дни. Гордостта на родните ВВС в момента са петнадесетте изтребителя МиГ-29. Но от тях летят половината. От тази половина пък два не бива да се пипат, тъй като дежурят денонощно по линия на „Еър полисинг“, за да пазят небето ни. Отделно един стои винаги в резерв на дежурните изтребители, ако някой от тях откаже. А каква е ситуацията с щурмовите ни самолети за поддръжка на пехотата Су-25. Само 3 от 14 в момента летят. През миналата година пък бяха съкратени пет зенитноракетни дивизиона от ВВС.

Ресурсът на повечето ни щурмови самолети СУ-25 е изтекъл

Причината за тази тъжна картина в авиацията е безхаберието на политиците, които държат на изкуствено дишане армията с мизерните пари. Дори и професионализмът на техническите служби, които с гол ентусиазъм държат изправна някоя и друга машина, не помага много. Освен безпаричието другата причина е слабият административен капацитет на някои чиновници в МО. Заради дирекция „Инвестиции в отбраната“ бяха провалени доста обществени поръчки за доставки на резервни части, консумативи и ремонт на бойна техника.

Каква е ситуацията във флота? Разделихме се с подводницата - била стара и няма пари за поддръжка. (Гърция, дори и в криза, си купи 2 нови от Германия - б.а.) Махнаха десантните кораби, ракетните катери, миночистачите и не ги замениха с нищо. Флотът ни остана без кораби за миниране. Катерите трябваше да бъдат снети от въоръжение, след като бъдат купени противокорабни ракети за фрегатите - което не се случи.

Далекобойността на реактивните ни системи "Град" е 21 км

От гордостта на ГЕРБ - Бялата книга, пострада и пехотата. Според този сакрален документ тя може да разполага с 80 танка. Но е доста съмнително, ако свирне тръбата, дали могат да тръгнат всичките. Причината е, че за около една трета няма екипажи. А няма, защото пък

няма кандидати
за танкисти

За 602 лв. основна заплата кой ще се съгласи да работи в една от най-тежките професии в армията. Само който е бил танкист, знае за какво иде реч. Иначе в Сухопътните войски вакантни места бол - близо 1600 за редници, сержанти и офицери. Ако някой си мисли, че заплащането в казармата е добро и ще му осигури добър стандарт на живот - да заповяда. Пак според Бялата книга в края на 2014 г. армията ни трябва да е 26 000 души. Сега тя горе-долу предсрочно вече се вмества в тези параметри. В момента незаетите щатове са някъде около 2400. 20% е само недостигът на командирски кад­ри. Офицерският ни корпус не се е топил така ударно дори и по време на война. Този вакуум може да се запълни поне след 10 години. От общата численост на войската в момента близо 17% са жени (показател, с който предишното ръководство на МО се гордееше, тъй като по него сме били сред отличниците в НАТО - б.а.). От тях много са бременни и в отпуск по майчинство и никой не ги замества. Към бройката на тези дами с пагони прибавете свободните места за войници, сержанти и офицери. И ще разберете каква „сила“ е днес армията ни - малко по-голяма само от македонската и в пъти по-малка от армиите на съседите около нас. Войската ни сега изостава по всички показатели - численост, количество и качество на техника и въоръжение.

Пехотата няма екипажи за всички танкове, тъй като няма мераклии за танкисти. Има доста вакантни места и за механик-водачи на бойни машини

Преди промените разчетите в плановете за водене на война бяха следните: в случай на агресия една наша мотострелкова (пехотна - б.а.) дивизия с численост около 8000 души, след като е мобилизирала и запасни, със 195 танка, с щатната си артилерия и другото въоръжение, може да отбранява полоса до 40 км по фронта от територията на страната. Разчетите тогава се правеха на база данни за противника срещу нас. Да приемем, че сега времената са други. Но все пак да имаме наум, че исторически реминисценции винаги са възможни. И то по познати сценарии. В друг вариант и мащаби. Нищо не бива да се изключва. Но да не сме максималисти и нека свием горните показатели. Дори и тогава ще стане ясно как и колко българска територия може да брани днешната ни армия, докато сработи член 5 от договора на НАТО за колективна защита. А той сработва трудно и мудно. „В НАТО няма такова нещо „другите ще ни пазят“. НАТО е клуб на равностойни партньори. Всяка страна от Алианса трябва да инвестира в отбраната си и да допринася за колективната система“, заяви в лекция пред студенти в УНСС наскоро военният министър Тодор Тагарев.

Но всички тези съображения са малката беда. Тревожната са моралните поражения върху армията, убитото ? самочувствие и липсата на мотивация за служба. За да оправдаят

безумните промени в социалния кодекс

с които въведоха възраст за пенсиониране само в армията (от всички силови структури - б.а), Аню Ангелов и Симеон Дянков не се умориха да лансират фалшивата теза, че тази привилегия я има само у нас и в Албания, което настрои хората срещу воен­ните. В гладни времена като сегашните и най-малката искра възпламенява злобата. А пък с неправдоподобните им обещания, че като се уволнят старшите офицери, младшите ще заемат техните места, бе нанесен още по-непочтен удар върху офицерския корпус. Което е много опасна игра.

При редуцирането на военния бюджет не се пипат парите за мисии



ГЕРБ смачка поста на военен №1


Благодарение на предишния кабинет принципът за граждански контрол върху армията се изроди в политически диктат. Бившият министър преора военния закон, който ГЕРБ гласува, без да мисли, и си вмени функции на единоначалник от соцвремената. Така министърът решаваше и се изказваше по всички въпроси - от това къде и какви ротни учения ще има, за дрехите и прехраната на войската, до стратегическите ни проекти с НАТО. Длъжността на началника на отбраната, на първия военен в държавата, е сведена до разносвач на папки. Който не вярва, нека прочете внимателно закона за отбраната. Впрочем ген. Симеон Симеонов знае за какво става въпрос. Особено за това как се разместват и назначават генералите. Тях никой не ги пита. Казваха им кой къде ще служи и какво ще командва. Защото законът, който написаха политиците, е такъв. И ако не го спазват, може да ги обвинят в „страшни“ грехове. Дали някой е искал мнението на ген. Симеонов при последните разстановки във висшия ешелон на армейската пирамида? Просто задавам въп­рос. Ето и друг - уместно ли е началникът на политическия кабинет, който е цивилно техни­ческо лице, да отдава от свое име разпореждания за изпълнение до командния състав на войската. До всички - от горе до долу.

Изборите на 12 май чукат на вратата. Кой ще управлява държавата следващите четири години - ще реши суверенът. В момента няма записано правило, че министърът на отбраната трябва да е бивш военен или да е от тези среди. Той е политическо назначение. Но Ангелов промени закона и вписа правомощия и отговорности на министъра като за действащ генерал. Така постави капан на следващия шеф на МО, независимо от коя партия е. Защото юридически на министъра на отбраната като политическо лице са предоставени армейски функции. Практика, която не се среща в нито една европейска и демократична държава. В НАТО военните министри правят две същностни неща - защитават бюджетите за отбрана в парламента и отстояват интересите на войската пред депутатите. У нас военните министри на ГЕРБ не направиха нито едното, нито другото. Затова военните обещания на партията от предизборната програма пред 2009 г. бяха предвидливо изтрити. 


(в. Преса, печатно издание, брой 113 (464) от 24 април 2013)


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37