Николай Василев

Николай Василев: Кабинетът не успя да оплеска всичко

8957 | 19 юли 2012 | 17:49

Доминира популизмът - преобладават послания, които може да се харесват на неинформираната публика, но не и на бизнеса


Визитка
Николай Василев е бил министър в две правителства, като последователно заема позиците на вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003 г.), вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация (2005-2009 г.). От септември 2009 г. той е управляващ партньор в инвестиционната компания „Експат Капитал“. Василев е финансист по образование. Преди да се върне в България, е натрупал богат опит в областта на инвестиционното банкиране и консултиране, като е работил в Будапеща, Токио, Ню Йорк и Лондон.


 

- Г-н Василев, каква е добрата и каква е лошата новина за българската икономика?
- Кратко бих описал ситуацията така - имаме някаква пица, но ни липсва шоколадов десерт. Т.е. имаме добра финансова стабилност, но без икономически растеж. Положителното е, че България не страда от болестите на голяма част от Европа и света, включително най-развитите държави. Това са дългова криза, нестабилност на банковите системи, огромни бюджетни дефицити и рецесия. Заслугата е на предните три правителства. През 1997 г. имахме опустошена държава без икономика и с много висока задлъжнялост, една от най-високите в света. За 12-те години управление тези три правителства намалиха дълга драстично, натрупаха големи фискални резерви и реализираха сериозен икономически растеж. Заслугата на сегашното правителство е, че не оплеска нещата толкова, колкото можеше. В същото време не постигна и големи чудеса.
- Кабинетът „изяде“ резерва.
- Изяде го наполовина. Но през последните месеци има няколко добри новини. Първо, бюджетът излезе на малък излишък - отлично. Второ, емисията еврооблигации. Постигнатият лихвен процент е изненадващо нисък на фона на кризата в еврозоната. Най-после инвеститорите справедливо оцениха факта, че освен като бедна и корумпирана България трябва да бъде възприемана и като финансово стабилна. По платежоспособност приличаме на шампионите в Европа. С тази емисия кабинетът и Министерството на финансите отбелязаха един от най-големите си успехи за този мандат. Магистралите също са постижение.
Лошите новини за българската икономика са, че

няма забележим растеж

и не се очертава, не се правят никакви структурни реформи, инвестициите са много слаби - и чужди, и български. Нищо не се случва и в много важни сфери като приватизация, концесии и капиталови пазари. Даже при Виденов имаше повече приватизация и чужди инвестиции като процент от БВП.
- Държавата е стабилна, но бизнесът е в състояние на колапс?
- Световната криза не може да заобиколи една държава. Ако в цяла Европа има гореща вълна, не може у нас да е 38 градуса, а в Румъния 16. Това са обективните процеси. Има обаче специфично български проблеми. Липсва визия за развитие, придружено с безкрайно непостоянство в намеренията. По почти всички важни теми непрекъснато излизат противоречиви послания - АЕЦ „Белене“, ДДС, социални осигуровки, национализация на пенсионните фондове, възобновяеми енергийни източници, ГМО, ски писти... списъкът може да продължи. Друг проблем е, че в момента доминира популизмът - преобладават послания, които може да се харесват на неинформираната публика, но определено не допадат на бизнеса и инвеститорите. Говоря за лозунги като „цялата приватизация е разбойнически грабеж“, „чуждите инвеститори са лоши и по-добре да си ходят“. Такова заклеймяване води до това, че все повече успешни български предприемачи искат да разпродадат бизнеса си и да напуснат страната. Важни западни инвеститори също напускат.
- Кои западни инвеститори имате предвид?
- Списъкът е дълъг. Компании в енергетиката, телекомуникациите, банковия и застрахователния сектор и др. Нови пристигащи почти няма.
- Как се прави бизнес в такава среда?
- След 10 години добра среда за бизнеса сега ситуацията е трудна. Липсват растящи пазари и вътрешно потребление. Бавното възстановяване на ДДС още повече засилва проблемите с междуфирмената задлъжнялост, а управляващите нямат никаква представа какво да правят по въпроса. Бизнесът е оставен да се спасява сам.
- Необходима ли е държавна санкция, за да стане човек богат в България?
- Не е задължителна. Много компании, включително и нашата, са решили да не правят никакъв бизнес с държавата. Но има сектори, в които фирмите кандидатстват по обществени поръчки. Там витае мнението, че печелят предимно онези, свързани с управляващите. Не че това е новост за държави като нашата, но може би сега е в по-висока степен.
- Според данни на НСИ голяма част от доходите на българите се формират от пенсии и заплати. Делът на предприемачеството е пренебрежимо малък. Това форма на държавен капитализъм ли е?
- Не. Източна Европа днес е доста по-реформирана от големи части на Запада. При нас частният сектор формира около 85% от брутната добавена стойност. Многократно съм чувал, предимно от леви политици и популисти, тезата, че най-големите губещи от кризата са пенсионери и социално слаби. Това не е вярно. Нито един пенсионер днес не получава по-малка пенсия. Напротив, всички получават почти два пъти повече, отколкото преди 7 г. Не познавам обаче нито един бизнесмен, който да е по-добре, отколкото преди кризата. Най-големите губещи са именно предприемачите. А трябва да си дадем сметка, че няма откъде да дойдат пари и за пенсионери, и за работещи, ако бизнесът не се развива.
- Т.е. проблемът е обедняването на бизнеса?
- Проблемът е влошаването на бизнес средата, липсата на стимул за нови инвестиции и невъзможността повечето фирми да реализират печалби.
- След като ролята на частния сектор у нас е по-висока, отколкото в държави от Западна Европа, защо сме убедително най-бедните в ЕС?
- Дъщеря ми е на 4 години, синът на мой приятел е на 20. Миналата година той беше по-висок от нея, следващата също ще бъде, и след 8 години пак. Разликата намалява, тъй като тя расте по-бързо от него, но не знаем кога и дали ще го настигне. Преди 20 г. България беше най-бедната държава в Европа, преди 10 г. също. Развиваме се, но не очаквайте след година да сме по-богати от Германия - това е математически невъзможно. Да погледнем Гърция обаче - доходите у нас продължават да се увеличават въпреки кризата, а там силно намаляват, съответно разликата между двете страни се топи бързо.
- Какъв е проблемът на Гърция - ЕС ли ги разглези, или по-скоро манталитетът им?
- Гърция се разболя от болест на дефицитите от последните 10-20 години. Правителство след правителство си позволяваха огромен бюджетен дефицит, финансиран с все по-голям дълг. В един момент пирамидата се разпадна, повличайки всичко след себе си. И няма печеливш ход.
- Значи еврочленството не понася добре на някои държави?
- На първо място, виновни са самите гърци. На второ място, вина има ЕС, защото си затваряше очите, когато всички допускаха големи бюджетни дефицити. Парадоксът е, че сред нарушителите бяха Германия и Франция.
- По какъв начин мониторинговият доклад на ЕК ще повлияе на имиджа ни и ще се отрази ли на контактите на частния бизнес с партньори от ЕС?
- Тези доклади са много важни за изграждането на цялостния имидж на държавата. Според мен инвеститорите не обръщат внимание на детайлите, но знаят, че през последните години има предимно критики към реформите в България. В това отношение последният доклад не е изненада.
- Финансовият министър наскоро обяви, че изпълняваме всички критерии за членство в еврозоната. Така ли е?
- Математически изпълняваме критериите. Проблемът обаче е, че не ни искат политически нито в Шенген, нито в еврозоната. Сами се определяме като втора категория член на ЕС. А в много сфери сме шампиони - например бюджетна и данъчна политика.

Продължаваме да сме аутсайдери

защото нямаме държавници от международно ниво.
- Дефицит на лидерство ли е това?
- Според мен, да. В по-голяма част от българската история е било така. Но ако прочетем старите публикации, ще видим, че когато Симеон Сакскобургготски беше премиер, масово в световната и в европейската преса анализите за България бяха позитивни. За него всички врати бяха отворени, всички се отнасяха към България с голямо уважение и интерес.
- Едва ли една личност може да вдигне държавата. Кой беше най-големият проблем на тройната коалиция, който позволи тя да бъде демонизирана впоследствие от това правителство?
- Не съм особен фен на тройната коалиция, въпреки че участвах в това правителство. Винаги съм смятал, че еднопартийните кабинети са по-ефективни, тъй като там има ясна отговорност и йерархия. Еднопартийно правителство може да реши много от трудните и сериозни проблеми, ако желае и знае как. Затова в началото на този мандат изказвах публична подкрепа за идеите за пенсионна реформа, затварянето на болници, невдигането на пенсии. За съжаление на сегашния кабинет не му достига смелост. Отдавна не съм виждал толкова нерешително управление на фона на големите мускули и приказки. Нацията уважава смелите и решителни държавници, които правят непопулярни реформи и променят пейзажа на държавата за години напред. Маргарет Тачър сигурно е била един от най-нехаресваните премиери навремето. Но за последните две десетилетия не съм чул някой да каже неуважителна дума за нея.

- Когато правиш заявка, че искаш да управляваш следващите 30 години, а не да бъдеш оценен след 30 години, вероятно нерешителността е обяснима.
- Маргарет Тачър управлява 3 мандата. Т.е. въпреки трудностите избирателите са оценили нейния характер и правилността на стратегическите й решения.
- Липсата на смелост ли е най-големият проблем на това правителство?
-  На първо място, липсата на визия, после липсата на смелост.
- По-ляво или по-дясно се държи това правителство в сравнение с тройната коалиция?
- По-ляво от правителствата на Сакскобургготски и Костов. Но в бюджетната и данъчната политика последните четири кабинета работят по-скоро като десни. Това правителство обаче е също толкова нереформаторско и нерешително като тройната коалиция. Днес има рекордно ниска приватизация и концесии. Не се обръща никакво внимание на регулаторните режими и капиталовите пазари. Макар да звучи нескромно, кабинетът „Сакскобургготски“ беше единственият, който се интересуваше от тази тема и работеше за развитието на българския капиталов пазар - просто за нас това беше приоритет и знаехме какво правим.
- Кой според вас е най-успешният министър в кабинета Борисов?
- Въпреки грешките в национализацията на пенсионните фондове и безсмисленото преместване на администрацията, за мен все пак това е Дянков. Защото е реформатор по убеждения и е за ниски данъци, ниски бюджетни разходи и структурни реформи в публичния сектор, макар че не всичко успява да прокара.


 


От категорията

Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...

Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...-1576283014.jpg

Вече 30 години няма еднозначен отговор дали най-дългогодишният външен министър ...

14 дек. 2019 | 02:23

Симеон Николов: „Необходима ли ни е подводница?” е излишен въпрос

Симеон Николов-1472586819.jpg

Грешката да се откажем като морска страна от подводния си флот трябва рано или ...

14 дек. 2019 | 17:40

Архивите говорят: "Подмененият език" - как се заражда македонската езикова норма

-1574072459.jpg

За езиковото деление и целенасочената сърбизация на югозападния български говор ...

14 дек. 2019 | 15:36

Проф. Иван Ангелов: Държавите от Западните Балкани не са готови за Европейския съюз

-1507719516.png

Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви интереси ...

13 дек. 2019 | 17:19

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.