Димитър Йончев: Влязохме във война, която не е наша

12152 | 20 юли 2012 | 11:52

Подкрепихме САЩ за Близкия изток и загубихме неутралитета си



Едно интервю на Василий Дружинин за терористичните актове и за това кой допусна атентата в Бургас


Г-н Йончев, след атентата на летище Бургас оставаме с чувството, че от туристическа се превърнахме в терористична дестинация. Това така ли е на практика?

Силно е да се каже, но е факт, че терористичната война се пренесе на наша територия. Това никак не е хубаво, защото това разширяване на територията включва една държава като нашата, която практически няма интереси в този конфликт. По този начин ние ставаме част от конфликта, което потенциално е лошо.

В недалечното минало у нас имаше подобни атентати.

Да, но когато в началото на седемдесетте години имаше терористична вълна, това си беше наш вътрешен проблем. И го овладяхме тогава. Ситуацията сега е съвсем различна.

Имали някаква прилика между тогавашните атаки и сегашната?

Технологично, да. Настроени на верска основа хора използват експлозиви. Но конфликтът между Израел и арабите не е този конфликт, който навремето сложи бомбите в Буново и в хотела във Варна. Засега това е една чужда война, която е пристигнала на наша територия, но не трябва да бъдем наивни - изборът на територията също е знаков.

Защо точно у нас?

Ако трябва да бъда несериозен, ще ви кажа, че за атентата е виновна тройната коалиция. Но да оставим шегата настрани. През януари миналата година за първи път беше приета Стратегия за сигурност на Република България. За първи път след концепцията на Иван Костов от 1998 г. имаме такъв тежък официален национален документ. И знаете ли какво пише там? Че в Близкия изток България подкрепя политиката на Съединените американски щати. През януари миналата година. Ние не знаем каква ще е политиката на САЩ през юни 2013-а, но ние ще ги подкрепим. Аз не знам да има друга такава гербова марка по света, която така лесно да се лепи по всякакви пощенски пликове. Навремето ни се смееха, че искаме да ставаме шестнайсета република на СССР, но дори тогава такъв текст нямаше. Само се говореше. А сега има текст. Сега ни убеждават, че атентатът нямал нищо общо с българските позиции в Близкия изток. Тогава какво търси този израз в стратегията ни за сигурност. Да не говорим, че интересите на САЩ в региона не съвпадат с интересите на европейските ни партньори там. И няма никакъв начин една държава като България, която се движи от единия на другия полюс, от приятелски към враждебни отношения с Арабския свят, да има съвпадение на интереси със САЩ в този регион. Въвеждането на един такъв текст е ясен сигнал за дълбока некомпетентност, за нежелание да се води национална политика. Крайно време е да се отървем от това позорно изречение.

Можеше ли този атентат да бъде предотвратен и коя служба не си е свършила работата?

В едно свое изявление вътрешният министър Цветан Цветанов четири пъти повтори с какви велики партньори работи. Партньорите ли ще решат проблемите? Кой трябваше да инструктира туристическите фирми, че работят с рискови групи? През януари стана дума, че израелците тук ще имат проблеми. Какво е пречело на службите да инструктират фирмите, работещи с израелски туристи, как се действа, ако има нещо съмнително. Атентаторът се е размотавал с раница един час между автобуси, чакащи израелски граждани. Та те са рискова група, както се знае още от началото на годината. А който се занимава с политика, го знае не от януари, а от 1948 година. И сега казват, че нямало начин, че вземали всички мерки, че всичко било наред. И това го казват на фона на димящите останки от автобуса. Трябва наистина да си с доста изветряла глава като турист, за да повярваш на голи думи.

Тука нещо не е достатъчно самокритично. Към всички правителства имам критично отношение. Защото в България и до момента, вече 22 години, не успяхме да изработим закон за националната сигурност. Да координираме различните играчи вътре, да подредим този двор на сигурността, да се обърнем към гражданите. Защото ако няма превантивна работа, как ще работиш?

Как трябва да реагира обществото в такава ситуация?

Нещата не са чак толкова елементарни и не бива, когато се случи такова нещо, да се мъчим да го омаловажим, да го локализираме, да казваме, че всичко е под контрол. Трябва да е точно обратното - жълт картон, червена лампа: „Дайте да видим докъде сме и какво да направим най-напред.“ Слушах един колега да обяснява, че от години предлагал да се създаде национална гвардия. Можем да похарчим пари в много посоки, както казва един известен политик. Въпросът е какъв ще е резултатът. Резултатът е, че ще има още една натоварена структура, с още един куп щатни хора, с още един бюджет, който е милиони. Какво всъщност ни трябва? Това, което имаме, това, с което разполагаме, добро или лошо, да го погледнем от птичи поглед, да го структурираме, да обвържем звената едно с друго, за да се получи т. нар. синергичен ефект - така че две плюс две да е равно на пет. А сега две плюс две е равно на три. Като няма закон за националната сигурност, това е положението. Не че като има закон, няма да има терористични актове, някои дори ще бъдат успешни. Но ще има далеч по-голям контрол върху ситуацията, отколкото в момента. Сега при нас силата идва постфактум - с декларации.

Да разбираме ли, че у нас няма никаква превенция срещу терористични атаки и за това вина имат службите, които са останали силно изненадани от взрива?

Неприятно ми е да го видя, но така изглежда. Постоянно ни се повтаря, че никакъв сигнал не е постъпвал в службите. Но службите не са пощенска кутия, те са активна структура. Нека го кажа просто. Терористичният акт е висококонспиративна, скрита дейност. Срещу скритата дейност има едно-единствено средство - скрито противопоставяне. А не да се чака на телефона обаждане от организацията. Тя може и да не се обади, както е в случая. Теренът, полето, на което се очаква подобна атака, не е предварително обработено. Хората, които са в рисковата зона, нямат представа какво да правят и от какво да се безпокоят. Как да действат. Защото всеки израелец какво да прави и къде да се обади, ако види нещо съмнително.

Какви са най-спешните мерки, които трябва да се предприемат?

На първо място трябва да приемем закон, който да структурира сигурността. Но ако не се погледне самокритично на сигурността, никога няма да излезем от това състояние - да бъдем в рисковата зона непрекъснато и беззащитни. Нелепо е при цялата тази ситуация да излъчваш увереност и безкритичност. Къде е недостатъкът, къде се объркаха нещата, кой не е изпълнил това, което е трябвало да изпълни, за да не се случи това.

Частните охранители, които пазят големи хипермаркети, са свикали всички свои служители и са им направили инструктаж във връзка с атентата. Сякаш поведението им е по-адекватно от това на МВР...

Да, те са пряко засегнати. А когато си в една голяма държавна структура, отговорността се размива. Ако охранителите допуснат грешка, те си носят лично последствията. За съжаление отговорността на държавния апарат да си изпълнява функциите е изключително ерозирала при нас. Ние практически не виждаме мястото на държавата.

По какъв начин ще се отрази атентатът на отношенията между Иран и Израел?

Според изследователите на проблема в Близкия изток сянката на един ядрен конфликт от месеци е надвиснала. За да направиш беля, всеки повод е добър. И да се говори, че атентатът у нас ще стане повод за война, е прекалено, защото атентатите там са над 100 годишнa практика. 

Може ли да се предотврати атентат от камикадзе?

По принцип не може. Но ако има предварителна информация, може да се изолира мястото. Ние нямаме такъв опит, иска се и доста предварителна работа. Иначе, както е казал Ботев: „Няма сила над тази глава, която е решила да се отдели от плещите си.“ Това е несиметричният отговор на едно общество, което се опълчва на някакъв ред.


 


От категорията

Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...

Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...-1576283014.jpg

Вече 30 години няма еднозначен отговор дали най-дългогодишният външен министър ...

14 дек. 2019 | 02:23

Симеон Николов: „Необходима ли ни е подводница?” е излишен въпрос

Симеон Николов-1472586819.jpg

Грешката да се откажем като морска страна от подводния си флот трябва рано или ...

14 дек. 2019 | 17:40

Архивите говорят: "Подмененият език" - как се заражда македонската езикова норма

-1574072459.jpg

За езиковото деление и целенасочената сърбизация на югозападния български говор ...

14 дек. 2019 | 15:36

Проф. Иван Ангелов: Държавите от Западните Балкани не са готови за Европейския съюз

-1507719516.png

Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви интереси ...

13 дек. 2019 | 17:19

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.