Отец Александър Чакърък: Бог пожела да останат българите в Одрин

10111 | 21 юли 2012 | 16:12

Интервю на Красимир АНГЕЛОВ за християните и техните съграждани мюсюлмани и за външната ни политика

Автор:


 


Отец Александър Чакърък е единственият православен свещеник в град Одрин, Турция. Той се грижи за двете български църкви в града „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“. Завършил е Духовната академия в София. Баща му Филип Чакърък е човекът, който до смъртта си се грижи за българските църкви в Одрин. Без него изоставените и полусрутени храмове са щели да бъдат разрушени, а имотите - конфискувани в полза на държавата, както е според турските закони. По  повеля на бащата синът става свещеник. Чак през 2003 г. Вселенският патриарх Вартоломей разрешава на вече ръкоположения отец Чакърък да служи в Одрин. Така след 60 години в турския град отново има български свещеник. Отец Чакърък е женен за българка и има две деца - момче и момиче.


- Как мюсюлманите приемат християните в типичен турски град като Одрин?

- Нямаме никакви проблеми с мюсюлманите. Още повече че духовните водачи даваме знак към хората. Както в Кърджали попът и мюфтията са заедно на големи празници и тържества, така вече е и тук. С ходжата сме заедно, помагаме си, канят ме на техни прояви, помагат ни, когато имаме нужда.

- А официалните турски власти?

- Каквото не сме поискали от общината, това не сме получили. Имаме добри отношения, намирам се в директен контакт с хората и нещата вървят добре.

- Повече от 11 години сте свещеник в Одрин. Усеща ли се промяна в отношението към християните?

- Свещеник съм, но ме приемат като приятел. Без това приятелско отношение нямаше да можем да възстановим църквата „Св. Георги“. А оттам нататък уважението към църквата и към християнството расте с всеки изминал ден. Когато в Одрин дойде чуждестранна делегация при кмета или валията (б. р. - областния управител), първо ги водят в джамията „Селемие“, а след това в двете църкви -  „Св. св. Константин и Елена“ и „Св. Георги“. И когато видят колко добре ги поддържаме и колко добре ги посрещаме, се радват, че в Одрин има български храм. Това е наше богатство, казват турците. Пък и ние, като дойдат групи от България, ги водим в музеите и в джамията и те, местните хора, се радват. Това е богатство, не само фабриките и магазините, а и духовните връзки между хората.

А обикновените мюсюлмани. Те как ви възприемат?

Много добре. В началото преди години те само бяха чували и не знаеха какво е това църква. Гледаха ни малко така.... (търси точната дума), под око. А сега вече е съвсем друго. Когато им дойдат гости от други градове в Турция, първо ги водят при нас, да им покажат църквите. Влизат вътре, разглеждат, питат. Общината навсякъде сложи табели и по тях църквите лесно се откриват. А напоследък много хора от Истанбул и даже от Анкара, когато има празник, идват на разходка в Одрин и ни търсят. Ние сме като квартал на България - толкова сме близо и всеки ден идват и много българи. Нямам усещането, че сме в чужбина. Църквата не остава празна - има много групи от Хасково, от Кърджали, от Бургас, от Варна, от София. И от Съюза на тракийските дружества има много организирани посещения. Хората идват да разгледат Одрин, да направят пазар, обаче първо минават през църквите да запалят по една свещичка и да се помолят. Нещата се променят както в Турция, така и в България. (Прави дълга пауза.)

Помня, когато идвах в Кърджали преди 20 години, какви бяха отношенията между християните и мюсюлманите, а сега вече е съвсем друго. Даже когато ми идват на гости мои приятели, ги качвам на колата и ги водя в Кърджали, да видят колко хубаво е станало и как живеят заедно българи и турци, християни и мюсюлмани. За мен Кърджали е важно място - бил съм там и в Крумовград с отец Петър (енорийски свещеник на Кърджали) и му пожелавам успех.

- В Кърджали, когато мюсюлманин има някакъв проблем - негов близък е болен или нещастие го е сполетяло, - търси помощ в църквата. Както и християни понякога ходят в джамията. Има ли такива случаи в Одрин?

(Трудно разбира какво го питам и се налага да повторя въпроса си, този път по-бавно.) И тук е същото. Обикновените мюсюлмани идват, когато ги е сполетяло някакво нещастие или пък имат тежко болен човек в семейството си. Правят молитва. Много хора идват, палят свещичка и се молят на Бог - всеки на неговия си език, но това пак е молитва, защото църквата е Божият дом. И самите храмове - синагогата, църквата, джамията - те даже и като архитектура си приличат. То е едно и също - дом на Бог, а пък всеки човек вече си избира как да се моли и каква вяра да изповядва. Ние, християните, палим свещ, мюсюлманите правят намаз - кланят се на земята. Но то все е молитва към Бога. Ако можеш да погледнеш в душата и на християните, и на мюсюлманите и да преведеш какво искат от Бога - то е едно и също. Болките на хората са еднакви, оттам идва всичко.

Как се приема в Одрин терористичният акт на летището в Бургас ? Той може ли да доведе до напрежение между християни и мюсюлмани?

За терористичния акт научихме още същата вечер - даваха го по турските телевизии. Какво да ви кажа - Турция е страна, пострадала от тероризма. Тук са дадени много жертви и турците винаги са били против терористите. Говорих с мои приятели, с хора около църквата. Казват: „Това е срам. Да отидеш и да убиеш в чужда държава невинни хора - това никой не може да го приеме.“ А дали ще се отрази на отношенията между религиозните групи - не, според мен по никакъв начин. Тук терористите не се приемат добре от никого.

- В Одрин живеят много родове на мюсюлмани от Гърция, Македония, Сърбия, които са се изселили след Балканската и Първата световна война. Те са свикнали да живеят с християни, това не ви ли помага?

- Помага. Те знаят езика и се разбираме добре. А и светът много се промени през последните години. Гледат телевизия, а там показват много филми за християнските държави, дават и много новини. Хората вече пътуват, живеят в държави от Европа и като се върнат в Одрин, идват при нас и се радват, че и техният град започва да става като европейските. Говорят с мен - „Здравей, комшу, как сте, какво правите.“ Ако преди на християните се гледаше с лошо око, вече не е така. И в България се променят нещата. Ето, кметът на Кърджали, който е турчин и мюсюлманин, организира екскурзия до Ефес. Половината бяха от църковното настоятелство, другата половината - от джамийското настоятелство. Поканиха и моето семейство. И отидохме заедно, видяхме гроба на Дева Мария. Това го направи кметът, защото е важно да обединиш хората, независимо кой в какво вярва, какво работи. Важното е да седнем заедно на масата, когато се случи нещо лошо, да си помагаме; когато дойде нещо хубаво, да се веселим заедно и да празнуваме.

- Вашият род, и най-вече баща ви, успяха да спасят двете български църкви в Одрин, и то в онези тежки години, когато в Турция горяха българските знамена, а на християните се гледаше като на врагове. Какво запомнихте от баща си?

- (Дълго мълчи.) Той беше куражлия човек. Българин. От него се научих на добрина. И още нещо научих - че трябва да имаш смелост и силна вяра. И оттам нататък Господ всичко ще ти го даде.

- Сега има млади хора, които крият, че са българи, когато отидат да живеят в Западна Европа. Дори и децата си не искат да учат на български език. Как вие, една шепа българи в Одрин, успяхте да се запазите?

- Преди в Одрин имаше доста българи, все от стари родове, живееха тук от много години - двеста, триста и повече. Само че лека-полека си отидоха - едни умряха, други заминаха извън Турция. Сега в Одрин сме 16 българи. Защо не се отказахме от българското? (Замисля се и търси подходящите думи.) Според мен Господ така е решил. Че трябва да oстанем, и той ни пази и до днес. Ние, хората, сме много малки. Бог е казал, сигурно, че трябва да има българи в Одрин. Той ни е давал сили. Аз поне така виждам нещата. Дълги години ходих и по Турция, ходих и по България, учих, създадох семейство и се върнах пак при църквите в Одрин. Сега хората идват и се радват, че имаме такива хубави неща. И българите, и турците се радват.

- Казвате - останали сте само 16 българи. Поддържате ли контакти помежду си?

- Разбира се, все сме заедно. Събираме се, има семейства от България, които работят в Одрин, и ние им помагаме по-лесно да се устроят. Казваме им къде да работят, като има някакви проблеми с общината или с валийството, им помагаме по-бързо да се решат. Не се оставяме. Напоследък идват от България и по проекти - и на тях им помагаме, превеждаме от български на турски, срещаме ги с хората, които им трябват. И така.

- Чувствате ли се самотни?

- Напротив. Тук идват много хора от България. Идват групи, правят концерти, играят народни танци. Как ще сме самотни, в църквата всеки ден има толкова много хора. Вчера имаше над сто души от България. Играеха, децата пееха. Толкова млади хора имаше. Те тук се чувстват като у дома си. Това е тяхната къща - българската църква.

- За какво си говорите с българите, които идват в църквата?

- За какво - питат как живем, добре ли сме, турците как се държат с нас, учудват се как така са останали българи в Одрин. А за това ние си знаем как е станало. Защото не всеки може да е като нас - Бог така е решил и той ни е давал сили. Ние сме правили каквото трябва и сега пак правим каквото трябва - посрещаме хората, изпращаме ги. А аз съм много доволен, като виждам, че сред българите има все повече хора, които искрено вярват. Интересуват се за църквата, искат да помагат. Има и други - идват да запалят свещичка и бързат към пазара. Но е така, не на всеки е дадено.

- Коя е най-голямата ви болка?

- Ааа, най-голямата болка е външната политика.

- Как така външната политика?

- Така. Изпращат тук в консулството хора, които не ги интересува какво става в Одрин, какво трябва да се прави. Може ли да не знаят една дума турски? Какво да се чака тогава от тях? Мъчат се тук, не знаят какво да правят. Е, външният министър толкова ли няма акъл да праща тук такива хора? Пет-шест езика знаят, ама турски не знаят. Може ли така. В България толкова специалисти има, а пращат такива. И това ми е болката, да ти кажа.

- Но българската държава не ви е забравила. Нали с нейна помощ бяха възстановени двете църкви в Одрин?

- Е, да, църквите. Преди 15 години още Желю Желев обеща за църквите. Аз жертвах 15 години от живота си да обикалям, да се моля и много хора в България знаят това. Път направихме между София и Истанбул. Казват ни - дръжте там. Е, сам как да държиш ? Обещават, само обещават. А как съм живял 15 години, само аз знам?

- Кой ви помогна?

- Подкрепиха ме тракийските дружества в България. Те всяка година идват тук. И ако не беше тракиецът Иван Николов, нямаше да мога да издържа.

- Да разбирам ли, че българската държава ви е забравила, но не и българският народ?

- Да. Така го чувствам.

- Вие сте двоен гражданин. Коя е вашата родина - България или Турция?

- И двете ги чувствам като мои родини. Никога не съм ги разделял. Колкото приятели имам тук, толкова имам и в България. А и двете страни сега са в много добри отношения.

- Помага ли ви Вселенският патриарх?

- С тях нямам връзка, а с патриаршията в София. Досега не съм видял подкрепа от Вселенския патриарх за българската църква в Одрин, ама нали е началник, съобразяваме се с него.

- А българският духовен клир? Усещате ли неговата подкрепа?

- Не. От никого. Освен от дядо Галактион от Стара Загора, да бъде жив и здрав. И от отец Петър от Кърджали, той най-много ми е помагал.

- Как ви помага?

- Научи ме на много неща. Дълги години заедно обикаляхме енориите, каквото знам, е от него.

- Казвате, че държавата не прави нищо за християните в Одрин. Но и двете църкви - „Св. св. Константин и Елена“ и Св. Георги“, бяха ремонтирани с пари на българската държава. Сега какво става?

- Виж, аз чувствам само подкрепата на народа. А другото... Те не ме слушат и аз не слушам. Затова не ми се говори много.

 


 

 

 


От категорията

Петър Младенов, 1989: Провалихме се! Живков наложи кланова диктатура, създаде условия за мафии

Петър Младенов, 1989: Провалихме се!  Живков наложи кланова диктатура, създаде условия за мафии-1575988097.jpg

Признанието на БКП за състоянието на икономиката на България, изнесено на ...

10 дек. 2019 | 16:38

Проф. Иво Христов: Продажбата на земя ще е последният пирон в ковчега на България! (ВИДЕО)

Снимка Кадър БСТВ-1576065390.png

След влизането в ЕС нашите български разбойници откриха себеподобни в Брюксел и ...

11 дек. 2019 | 13:48

Отнемат деца без съд. В Закона за социалните услуги “цъка нова Истанбулска бомба”

-1574525646.png

Опасенията на родители и учители са: Чужди НПО-та ще сложат ръка върху огромни ...

11 дек. 2019 | 22:35

Иво Христов: ЕС няма оценка на риска за здравето от 5G технологиите. Безотговорно е!

Иво Христов открива конференцията за предимствата и рисковете на 5G технологията.-1576064435.png

Европейската комисия зае позиция, че такава оценка не е необходима, въпреки ...

11 дек. 2019 | 13:39

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.