Проф. Ивайло Знеполски:Кога ще излезем от прехода? Никога!

13905 | 23 юли 2012 | 16:55

Интервю за болестите, оцелели от комунизма в прехода, за компромисите и отговорностите на елитите, за протестите извън политиката



 

Проф. Ивайло Знеполски е завършил философия в СУ през 1964 г. В периода 1993-1995 беше министър на културата в две правителства - на Любен Беров и на Ренета Инджова. Професор е едновременно и в Софийския университет, и във Висшето училище по социални науки (EHESS) в Париж. Той е инициатор на философските срещи „Софийски диалози“, сред чиито гости бяха Умберто Еко, Пол Рикьор, Жак Дерида и пр. световни интелектуалци. От 2005-а е директор на Института за изследване на близкото минало.

- Близкото минало често е най-болезнената и избягвана тема. А вашия институт го избра за свое име и е съсредоточен върху анализа на комунизма. Кои болести на онова общество пренесохме в нашия преход към демокрация, проф. Знеполски?
- Адам Михник казва: „Най-страшното на комунизма е онова, което идва след него“. Това означава, че той пренася в обявените нови демократични условия практики, които прикрито се възпроизвеждат, деформирайки и дискредитирайки новата среда. Неоправданите очаквания имат изключително отрицателен психологически ефект. Ето някои от тези пренесени практики: (1) Неравенството пред закона и неуважението на закона - не само комунистическата партия беше над закона, но и голяма част от нейните функционери; двоен стандарт в правосъдието и зависимост на съдебната система. (2) Функционирането на комунистическото общество на принципа на мрежи на взаимна зависимост като средство за справяне с проблемите извън официалните институции. (3) Изкривени критерии за социална йерархия, оценка на хората не по качества, а по социален произход, партийна принадлежност, лична преданост, послушание и т.н. (4) Култивирането на силно зависими и обществено пасивни хора, които очакват всесилната власт да решава вместо тях проблемите им. (5) Незаинтересованост към общите проблеми, асоциален индивидуализъм и опасно съчетание от подчинение, страх и недоверие към властта…      
- Преди време нарекохте в интервю този мирен преход „исторически компромис“. Неотдавна д-р Николай Михайлов пък го окачестви като „провал на елитите“. Ще прогнозирате ли кога ще можем да излезем от „прехода“ и да минем към някакво ново качество като общество? Да речем - демократично…
- Преходът у нас е и исторически компромис, и провал на елитите. Двете неща са тясно свързани. Бидейки мирен, той не можеше да бъде никакъв друг, освен компромис между тези, които притежаваха силата на оръжието и механизмите на репресията, но бяха загубили легитимност, и обществото, постигнало вече някаква степен на зрялост и отказващо да бъде васално и безправно. Изразът „исторически компромис“ идва от Италианската комунистическа партия, която първа забеляза промените в съвременния капитализъм и провъзгласи отказа си от революционния път за промяна на обществото. Компромисът в Западна Европа доведе до демократични права и социална държава. Но у нас поради партийна корист и хитруване, от една страна, и неподготвеност и липса на политическа култура, от друга, българският „исторически компромис“ не даде добри плодове. По различни причини той бе провал за елитите. Те не се оказаха на висотата на момента. Елитите на комунистическата партия до такава степен бяха повярвали на собствената си пропаганда за капитализма като общество, в което „човек за човека е вълк“, че го възприеха буквално в бъдещата си битност на бизнесмени… „Демократичните“ елити се люшкаха между оплакванията от арогантността на парите и раболепието и зависимостта от парите. Проблемът за ценностите остана забравен…
- Има ли все пак шанс да излезем от задънената улица на вечния преход? И кога?
- Отговорът е - никога. Съвременните общества са общества на постоянни динамични промени, на кризи и на преодоляване на кризите, трудно ще дочакаме социален покой, който да прилича на безвремието на социалистическото общество. Бавно, но ще се превърнем в нормално демократично общество. Въпреки всичко през годините в различни сфери се въведоха и не малко полезни регулации. Съвременната демокрация в Европа обаче е свързана и с представата за добър живот. А това изисква хора, готови да възприемат принципите на общото благо като мисия…
- Какво най-силно отдалечава властта и политическите елити от народа, електората? Изобщо как един философ би характеризирал обществото, в което живеем в момента?
- Нашето общество може да бъде определено като млада, несъвършена и изграждаща се демокрация, чийто правов ред наред с усилията да се укрепва е подронван от корупция, политически лобизъм, двойни правни стандарти и социална нечувствителност. Съществува и процеп между нормативната база и нейното реално уплътняване. Големи сектори от институциите не изпълняват ефективно контролните си функции, действат под натиск или според принципа на мълчаливо съгласие с нарушенията. А що се отнася до отношението между политически елит и народ, смятам, че най-често то се разбира неправилно. Възгледът, че трябва да се прави това, което народът иска, е илюзия, тъй като „народът“ не е някакво еднородно цяло, което има еднакви идеи и стремежи, и най-често демагози си присвояват правото да говорят от негово име. „Народът“ не знае какво иска, но широки слоеве от населението усещат, когато се случва нещо добро, и интуитивно го подкрепят. Трябва политиката да става все по-малко бизнес и да се превръща в добре, но адекватно на нашите условия платена професия в служба на обществото.            
- Знак за какво е движението на младите „Окупирай Орлов мост“ или протестите във Варна? Има ли пробуждане на гражданското общество? Или успехът е временен и по-скоро се дължи на моментна демагогия на управляващите?
- В годините след промяната гражданската активност се появи и реализира като политическа активност. Естествено, стигна се до тотално политизиране на поведенията, до обезличаване на всички други позиции. Напоследък са налице белези на еманципиране на гражданското поведение от политическото. Както и в посочените от вас примери, хората се организират за защита на една или друга кауза извън политическите лагери. Гражданското общество не трябва да се разглежда като някаква завършена форма, по дефиниция то не е нищо друго освен възможност хората да се организират и изразяват свободно в защита на групови или общи интереси. Правовата рамка съществува, сцената е готова, от гражданите зависи да се качат на нея.
- Преди години лансирахте идеята за създаване на Музей на комунизма. Доколко Музеят на социалистическото изкуство, който от година вече действа в София, покрива вашите представи?
И друг път съм го казвал - не покрива моите представи, но по-важното е, че не покрива адекватно епохата. Направен е с добри намерения, но без ясна концепция, неподготвеният посетител ще остане тотално дезориентиран. Не е отговорено на основния въпрос - има ли пълно покритие между изкуството на комунизма и изкуството, създавано по времето на комунистическия режим. Не може да се види и разбере характерът на пропагандното комунистическо изкуство. Различните периоди на комунистическия режим и съответно еволюцията на изкуството, което създава, също са размити. Експозицията представлява по-скоро разхвърляна витрина на постижения, отколкото инструмент за осмисляне на феномена. И въпреки това аз не съм между крайните отрицатели на музея. Важна стъпка е направена, има сграда, има пространство, има институция. Експозицията при желание може да се усъвършенства или променя.
- Как оценява заклет франкофон като вас наградата за държавни заслуги, присъдена ви от френския президент тези дни?
- Наградата е винаги израз на двустранен процес на признание. В краткото ми слово при връчването на ордена казах, че се намирам в парадоксална ситуация. Макар и допринесъл за приближаване на френската култура и наука до нас, аз самият още от студентски години дължа много на френската култура. Бях пламенен почитател на „Новата вълна“ в киното, на френската филмова критика и теория, по-късно бях под силното влияние на френската семиотична школа и на автори като Ролан Барт. След 1989 г. имах шанса и щастието да работя като гост професор във френски университети, да се ровя в библиотеките и в големите книжарници в Латинския квартал... За мен това е и орден за всичко, което дължа на френската култура и което ми позволява да бъда полезен за българската култура. Оценката отвън носи удовлетвореност, тъй като дава повече гаранции за обективност. Наложената практика за раздаване на награди у нас се деформира от желанието те да бъдат едностранно използвани в неприкритата борба за налагане на публични образи и овладяване на символния капитал.     
- Познавате френското общество отдавна. Имате ли ваше тълкуване за олевяването на Франция днес?
- Целия юни, точно по време на изборите, прекарах във Франция и наблюдавах отблизо както политическите дебати, така и общите настроения. Оценката „олевяване“ едва ли е най-точна, макар че социалистическата партия спечели убедително изборите. Вероятно лексиката ще се промени, но няма да наблюдаваме резки промени в политиката, а по-скоро внимателно изместване. В ситуацията на криза крайнолибералната политика на затягане на коланите и на големи улеснения за едрия бизнес не се оказа ефективна. Французите изявиха желание да потърсят алтернативна политика. Тя не е лесна, но е възможна и привлекателните моменти в нея са готовността за повече солидарност и разпределяне на тежестите на кризата. Но и при Саркози Франция си оставаше една от най-социалните държави в Европа. Никой политик, който посегне върху исторически извоювани права, не може да се задържи трайно във властта.


 


От категорията

Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...

Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...-1576283014.jpg

Вече 30 години няма еднозначен отговор дали най-дългогодишният външен министър ...

14 дек. 2019 | 02:23

Симеон Николов: „Необходима ли ни е подводница?” е излишен въпрос

Симеон Николов-1472586819.jpg

Грешката да се откажем като морска страна от подводния си флот трябва рано или ...

14 дек. 2019 | 17:40

Архивите говорят: "Подмененият език" - как се заражда македонската езикова норма

-1574072459.jpg

За езиковото деление и целенасочената сърбизация на югозападния български говор ...

14 дек. 2019 | 15:36

Проф. Иван Ангелов: Държавите от Западните Балкани не са готови за Европейския съюз

-1507719516.png

Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви интереси ...

13 дек. 2019 | 17:19

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.