СГУШЕНИ В СТРАХА

51106 | 20 май 2013 | 10:23

Без никакви задръжки



Отново един вечен български въпрос щеше да ни избоде очите - дали да не предпочетем по-малкото зло. Все около това се върти нашият избор, така е открай време - да се приютим в по-малкото зло, защото другото пък съвсем не е ясно какво е.

За мнозина днес „по-малкото зло“ е да не се предизвикат нови избори. „Да не дърпаме дявола за опашката“ - това си казват основните играчи, понеже никак не са сигурни в резултатите си, а още по-малко са наясно какво ги очаква след един, два или три месеца. И

затова предпочитат „по-малкото зло“

Освен това изобщо не са наясно как биха могли да разговарят отново с електоратите си, какво още имат да им кажат, след като и досега бяха потънали в Рая на Общите Приказки. Само Волен, поне технически, е облекчен, понеже ще продължава да чете на желаещите да го слушат „Планът Сидеров“. В крайна сметка партиите (освен ГЕРБ) предпочитат абсолютната неяснота, която ги очаква в парламента, където всяка стъпка накриво може да срути договореното съглашение; всяка прозявка наляво или надясно може да бъде изтълкувана фатално; където трябва да мерят с пипетка действията и думите си, сякаш отмерват някаква отрова. Никой не е сигурен в очертаващата се парламентарна конструкция - и все пак я предпочитат пред едни нови избори. (Б. р. - Искаме само да припомним - позиция срещу нови избори изразиха почти всички сериозни икономисти, финансисти, синдикати, работодатели и повечето граждански структури.)

Има и нещо още по-парадоксално: онзи, който ще бъде същинският екзекутор на този парламент - и това е Волен, също вече не може да бъде съвсем сигурен в бъдещето си, понеже „Националният фронт за спасение на България“ е на крачка от парламента и при едни нови избори е много вероятно да попадне там - макар че две националистически партии ще са в повече дори за българския хаос. И затова скритият арбитър - Волен, всъщност трябва да се откаже от най-важния си коз - заплахата, че може да се отиде на нови избори. 

Тъй или иначе страхът от разпада ще съпровожда още от първия ден този парламент. Срутването на политическото Лего се свързва и с обичайното нашенско пазаруване на парламентарен добитък, обаче сега има и нещо ново - това може да бъде осъществено и от извънпарламентарни фактори. В партиите, които останаха навън, има доста могъщи типове, които разполагат с немалък ресурс, а пет български депутати са нищо пари - и доста играчи могат да си го позволят, дори само за удоволствие.

И въпреки всичко партиите ще предпочетат да живеят с този страх, вместо да отидат на нови избори; а той ще опустоши и последните остатъци от нравствени задръжки в тях. Питам се, как тогава пък ще съществува клетият народ - и може ли един разум, оплетен в непрекъснати сметки, да съчини нещо продуктивно и спасително за този народ. Вятър и мъгла. 

„Направо се изплезихме, докато качихме тоз баир!“ -  проплака възрастна гласоподавателка от Варна, когато стигна до избирателната си секция. Ето, така народният ум небрежно създава метафори. А този баир няма да има край, скъпа, за жалост. Опасявам се, че тази обикновена женица по-добре от политиците усеща аритметическия кърпеж, на който се крепи новият парламент - и това едва ли я изпълва с въодушевление. Тази народна интуиция обаче винаги се подценява от политиците, на тях им изглежда глупаво да разсъждават за подобни неща - и затова народецът остава без дъх по някакво нагорнище

а ония все летят надолу

Пак стана ясно, че вторият ум на българските политици почти винаги отсъства когато трябва да се вземат важни решения, дори такива, които се отнасят пряко да собствената им съдба; рядко са им достъпни прозрения, които да предотвратят нелепи последици в бъдещето. След всички перипетии около печатницата в Костинброд парадоксално прозвуча първоначалното решение на ЦИК, че няма нарушения в изборния ден. Парадоксално е наистина, след като тъкмо денят за размисъл бе най-продуктивното време за партийна пропаганда, най-ефикасно и смъртоносен за някои играчи. Това никой не може да отрече. Но както съобщи г-жа Красимира Медарова, председателката на ЦИК: „За тези избори имаше изрична легална дефиниция какво е агитация. Това е действие, което призовава да се гласува или да не се гласува за конкретна партия“. Толкова. Вижте какви капани са си поставили партиите сами - най-вероятно несъзнателно или заради проклетото закъснение, в което вечно се намира българският ум.  Някой много разсеян мозък е съчинил това правило - не вярвам да е коварен, коварството се използва и пази за друго. Дори само то подсказва докъде е стигнал идиотизмът в парламентарната зала, където сега всички искат набързо да се наврат отново. И само си представете докъде ще се стигне при следващите избори, ако това тълкуване остане в сила. Белите септемврийски нощи през 1925 година ще бъдат нищо в сравнение с издевателствата, конспирациите и пр., на които ще бъдат подложени избирателите, понеже

мярката за нашенското озлобление пък съвсем не е разписана

С какви недомислици живее обикновеният българин, щом дори в един закон, който се отнася до собствената им съдба, политиците допускат подобни коварства. (Б. р. - Този закон бе подготвен и приет от предишния парламент с гласовете на Бойко-Цветановата партия ГЕРБ.) Сега би трябвало да очакваме, веднага след като се конституира това Временно народно събрание, депутатите светкавично да променят в Изборния кодекс въпросното правило. Никога няма да го направят - на тях вероятно вече им са се харесали възможностите, които то им предоставя. 

...

Поразително впечатление ми направи джентълменското поведение на Петър Кънев, дългогодишен депутат от БСП и безспорен лидер в българската полиграфия. Неговият коментар за мистерията в Костинброд бе толкова премерен, че сякаш не излизаше от устата на български политик. Ако беше обхванат, дори в минимална степен, от партиен реваншизъм, Кънев щеше да бъде убийствен свидетел на прокуратурата - но той е предпочел обективността, което му прави чест. Съдя, разбира се, по едно негово публично изявление, но се съмнявам да е казал друго и на разследващите.

...

Мистерията в Костинброд показа още нещо: как понякога медиите се сдобиват с власт - властта да обвиняват и опозоряват, без дори съзнателно да го искат. Собственикът на печатницата в Костинборд  Бончев и главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков не могат да споделят с никого дори въздишките си, обаче в замяна на това други имат възможност да излагат предположенията си като на Женския пазар. В случая, разбира се, прокуратурата нямаше друг избор, освен да избере гласността в деня преди изборите - обаче по-нататък тя се лиши и от всякакъв контрол върху партийното говорене, което още тогава опорочи резултатите от следствието. Можеше да постъпи и по друг начин. Просто да разпространи едно лаконично съобщение, ето какво: „Днес прокуратурата взе допълнителни мерки, които да гарантират честното провеждане на изборите. Предотвратена бе евентуалната възможност да бъдат използвани фалшиви бюлетини. Подробностите ще бъдат съобщени след деня на изборите.“

...

Не споделям загрижеността на някои коментатори, че нови избори ще доведат до пълен политически разпад. Този парламент отсега живее в един страх,

омотан в сметки за оцеляване

- а това е възможно най-лошото състояние на една политика. Някои пък все казват, че политиката не е аритметика, а нещо друго - така е, но точно същите тези хора са се сгушили в цифрите, които обаче най-лесно могат да се променят.

...

И тъй, БСП иска правителство на всяка цена, макар да очаква наесен протести. ГЕРБ иска на всяка цена нови избори - и също очаква протести. Взаимното демонизиране ще бъде основният инструмент на двете партии. Ще наблюдаваме мощен сблъсък на реваншизъм срещу страх - основателен или неоснователен. И каква политика може да се продуцира в състояние на подобна несигурност?

(в. Преса, печатно издание, брой 136 (487) от 20 май 2013)


 


От категорията

Валерия Велева: Радев свали юмрука. И трудното започва

-1619525109.jpg

Дертлиев, който учеше новопроходците в демокрацията, казваше, че най-добрият ...

26 ноем. 2021 | 14:56

Проф. Искра Баева: Защо само леви кандидати печелят втори президентски мандат?

-1557828259.png

Десните президенти и до днес се смятат за прави, а онези, които не са гласували ...

26 ноем. 2021 | 13:17

Кеворкян: След балотажа - ползваш и хвърляш. Радев не получи пропуск за Рая

-1568320806.jpg

Първият си мандат Радев спечели сам – той беше „Внезапният герой“, както го ...

25 ноем. 2021 | 17:10

Валерия Велева: Генерационният "преврат". С тези избори приключва Преходът

Валерия Велева:  Генерационният преврат. С тези избори приключи Преходът-1448546816.jpg

Този вот се превърна в дълбока разделителна линия - това бе една НОВА БЕЗКРЪВНА ...

24 ноем. 2021 | 17:21