СГУШЕНИ В ОМРАЗИ

32729 | 27 май 2013 | 09:43

Заплахи



Преходът ни направи абсолютно безчувствени - вече дори и собствените си надгробни плочи сме готови да опикаем, стига да имаме възможност. Като казвам „Преход“, имам предвид, разбира се, политиците - това е натрапеното и на тях чуждо творение, което те охотно обитават с отворена уста; това е тяхното утешение, тяхното алиби, те са неговите послушници. За 23 години не се намери дори една читава глава, която да го осмисли - руснаците поне си измислиха понятието „Криминална революция“ и без притеснение се скриха зад него. У нас той си остана дъвка за всяка уста, а най-много примляскваха с нея най-големите лъжци и тарикати. Ако от една обикновена дъвка можеш да направиш един балон, тяхната правеше по три едновременно - пук-пук- пук в лицето на тъпанарите български, за каквито ви смятат кинкалеристите, които вдъхват живот на Прехода. (Бел. авт.: Има една много интересна статия в сайта „Афера“ за алъш-вериша на неправителствените организации в годините на Прехода, която може би ще опровергае казаното дотук, а може и да не го опровергае, възможно е и да не съвпада с позициите на „Преса“, във всеки случай обаче става ясно кои са истинските чорбаджии на Прехода).

В годините на Прехода се докарахме дотам, че езикът, навиците, битовите нахалства - и като цяло

общият манталитет на политиците доминира

над този на обикновените хора, колкото и несправедливо да е това. Всички есеистични разпускания - лениво-аристократични - над народностния портрет всъщност са упражнения, мотивирани от оригванията на политиците. А тяхната каменна нечувствителност е очевидна - не си спомням да съм видял скоро български политик разплакан за/от нещо. Е, какво да правят тогава овцете, освен да заприличат на „водачите“ си.

Да отидем сега при Костов.

Каквито и да сме станали, все пак беше неочаквано бездушието, което проявихме към изпитанието, преживяно от семейството му ден преди изборите. И не само това, ами започнаха да героизират негодника, нахлул в дома му: да го развеждат из медиите като панаирджийска мечка, като обект на измисленото българско състрадание; сигурно ще почнат и подписка да правят, за му издялкат някакво паметниче. И защо не - когато другия негодник, който се опита да застреля Доган, бяха на път да го натикат в парламента. Този идиотизъм не извира от българската душа - в него се вижда само и единствено политическият идиотизъм, цялата ненормалност, която мощно се произвежда от политиката - там и само там криминалното може да бъде привидяно като героизъм, подлостта като ласка, грубостта като неизбежна привичка,

там мръсотията ухае на гюл

и пр. Хайде, онзи хубостник атентатора поне го държат в ареста, макар че и него лумпените го подхвърляха до небето - драгалевският насилник обаче и това не го сполетя.

И какво - какъв знак даваме по този начин на всички останали мераклии за бърза слава?

В мрачините на „новия“ български ум - пак захранван от политическите демони - дори се оформи подозрението, че нападението едва ли не е някаква инсценировка на самия Костов, понеже се случи около изборите - вижте как мръсно сме се научили да пресмятаме всичко, особено чуждото нещастие!

Всичко това ми изглежда направо отвратително, изглежда ми като празник на всепозволеността, от която не виждам какво може да ни измъкне като общество.

Политическите лидери дори не обърнаха внимание на инцидента, а той можеше да има драматични последици. През годините неведнъж съм писал критично за Костов, възможно е и понякога да не съм бил докрай обективен, не знам. Но сега става дума за съвсем друго: очевидно е, че ние вече нямаме сетива да проникнем отвъд политическата опаковка на един или друг политик, личната му драма не е интересна за нас, тя ни оставя равнодушни.

Направо ме разтревожи интервюто на Елена Костова в „168 часа“. Тази жена никак не е страхлива, обаче бе успяла да предаде цялата драматичност на покушението. И това мина и замина - докато онзи се търкаляше из медиите, а пътьом изяде и една супа при отец Иван, който пък е готов да приюти дори и дявола, сигурно така е по неговото Евангелие.

Трябва да сме много внимателни, когато правим жестове на търпимост и великодушие в света, в който живеем - особено в подобни случаи.

А пробата беше направена още в самото начало на 90-те години - когато стръвно хулеха президента Желев в разгара на едно нечовешко семейно нещастие, което го бе сполетяло тъкмо тогава. Нечувствителността е

основната заплаха срещу устоите ни

- а срещу нея вече, за жалост, сме напълно безсилни.

Всичко друго произтича от нея. Рано или късно, ще си избием лекарите, това е неизбежно, докато все още - заради маймуните, които осмислят Прехода - не виждаме, на какъв геноцид са подложени те от част от нашето население. И ще става все по-лошо, особено след изстъпленията на онзиденшните насилници от „Овча купел“. Доколкото ми е известно, те били българи - значи вече и варварството е прилепчива болест. (Бел. авт.: Възможно е редакцията да предпочита определението „роми“, но смятам, че колкото повече говорим за „роми“, толкова по-безразлични ставаме към „циганите“. А това пък неизбежно ще предизвика „Революцията DJ/ „Джери“.)

Много се забавлявахме около изборите с разни подслушвания - главно медиите имам предвид, понеже другите, които си пребиват собствените лекари, изобщо не се интересуват от подобни дреболии.

Е, хубаво, обаче нещата сега започват - тази пък Заплаха тепърва ще оформя фасона си. Нали не сте толкова романтични, за да си мислите, че няма да се появят истинските, обширни, старателно и дълго време създавани записи от различни подслушвания? Едва ли още дълго ще стоят в саламурата. Скоро ще дойде и тяхното време. Логично е, след като някои бяха набедени за подслушвачи; още по-логично е, когато се появиха и техни разговори - може би подхвърлени от самите тях, както твърдят някои среди. Затова тепърва ще се появяват други записи: с други прокурори - и то доста по-важни, с други пазарлъци - не толкова кокошкарски като досегашните; с други лидери - за още по-срамните им тайни. Хайде, всички в кюпа! И кого ще подозирате тогава?

Този змей на сплетнята тепърва ще пуска огън в лицето на публиката, тепърва ще ви шокира и ужасява, само гледайте. Вече няма да има политически победители, постигнали успеха си с думи, изговорени публично. Победата ще се решава от това,

кой е говорил най- скверно под юргана си

Случилото се досега беше само една проверка - как ще приемете първата порция, лесно ли ще погълнете тези протеини, еякулирани в сурата ви - и понеже бе лесно, вече няма да има никакви задръжки. Вече ще имаме политика, в която официално изреченото няма да притежава никаква стойност; политиката ще се прави с просъсканото скришом - по тоалетни и други отходни места; това ще бъде политика на отходното, на канализацията - само гледайте.

Мрачна картина - обаче политиците да си бяха направили труда да погледнат поне пет сантиметра пред носа си и да не следват толкова сляпо моментния си интерес; сега ще си платят за това късогледство.

Още когато Бойко толкова спокойно коментира прословутия запис за покойния Михаил Михов, си казах, че някой сбърка играта - и сега, три години по-късно вече съществува толкова могъщ масив от нелицеприятни изпускания, че онова е една приятелска задявка. Така предполагам. Заплахата е очевидна:

официалната реч напълно ще девалвира

тя ще бъде докрай подчинена от езика на флашките; вече ще сме Държава Флашка, в която се практикува политика, съхранена от флашките, и пр. Няма да остане и половин чаровник, който да не бъде опозорен. И нали си представяте, как ще гледа публиката на някой приказливец, който все кърши ръце и осмисля „социалното недоволство“, когато му пуснат записите, в които целува нозете на някого, за да си затвори очите онзи пред незаконната му далавера.

Всички ще бъдат в кюпа, всички ще бъдат заподозрени, а сетне и уличени. Вече е късно да се предприемат някакви защити срещу тази Заплаха. Дори „жълтите“ вестници - ако набързо не се приспособят към скверната практика на онзи лондонски парцал на Мърдок, който позорно бе закрит - ще бъдат далеч надминати от четивата от флашките.

Е, а публиката ще си остане сгушена в чуждите омрази. Не е малко.

(в. Преса, печатно издание, брой 141 (492) от 27 май 2013)


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23