Любен Томев: Бедните все по-бедни, богатите – по-богати

9290 | 25 юли 2012 | 16:36

Едно интервю на за приходите в бюджета от инфлацията, цената на труда и лишенията



Любен Томев е роден на 24 януари 1957 г. в Севлиево. Завършва Университета за национално и световно стопанство в София. Доктор по икономика. От 1999 г. е директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Представител е на синдиката в Икономическия и социален съвет на Р. България и Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество.


- Г-н Томев, КНСБ прогнозира увеличение на инфлацията с поне 1,5% в края на годината заради повишението в цените на тока, парното и газа. То ще повлече и всички останали цени, как ще понесат хората този удар?

- Точно така, ще има първичен и вторичен ефект от скока в цените на енергоносителите. Първичният ефект е пряко върху разходите на домакинствата по тези пера, а вторичният се явява допълнително, като следствие от повишените цени на производителите, на фирмите, които калкулират новите стойности на енергийните източници в продуктите и услугите си. Колко ще бъде инфлацията, ми е трудно да прогнозирам с точност, но най-вероятно - между 3 и 4% средногодишно, което ще бъде нещо неочаквано за правителството и за експертите. Въпросът е, че тези повишени разходи на домакинствата при замразените доходи допълнително нагнетява ситуацията. Тя става нетърпима, тъй като поскъпват вече основни храни, стоки и услуги от първа необходимост. Нашите изследвания показват, че цените на жизненоважните стоки се движат по-бързо, отколкото на останалите в потребителската кошница, което затруднява връзването на домакинския бюджет.
- Излиза, че потърпевши са основно хората с по-ниски доходи.
- Точно това е проблемът. В условията на криза липсата на мерки, които да стимулират търсенето и потреблението, както и на мерки, които да компенсират социално най-слабите слоеве, постоянно задълбочава пропастта между бедни и богати. Ефектът се изразява, първо, в разширяване равнището на бедността - все повече българи изпадат в риск от бедност и социално изключване, второ - задълбочават се и неравенствата - бедните стават все по-бедни, богатите - все по-богати. България е на едно от първите места в Европа по степен на поляризация и диференциация в доходите, а това означава задълбочаване на социалните неравенства.
- Инфлацията вдига приходите от данъци в бюджета, най-малкото от ДДС.
- Да, това е правило - при равни други обстоятелства инфлацията носи със себе си аналогични приходи в държавния бюджет - той получава т.нар. непредвидени, допълнителни приходи вследствие на развитие на инфлационните процеси. Естествено би било тези средства да се използват за компенсиране на доходите. Ние отдавна изтъкваме и необходимостта да се повиши събираемостта на данъците и на социалноосигурителните вноски. В това отношение правителството направи някои положителни стъпки - например свързването на всички търговски обекти в системата на НАП, което доведе до положителен ефект, но има още какво да се желае. Ако успеем да повишим събираемостта на данъците и вноските, ще има много по-добри възможности за провеждане на социални политики, за активни мерки на пазара на труда и за разкриване на нови качествени работни места, които създават по-висока добавена стойност. Икономиката на предлагането, каквато беше по същество икономиката на България през последните десетина години, е изчерпала всички свои възможности - преките данъци и осигурителните вноски са на критично ниски нива. Очакванията, че намаляването на разходите на работодателите ще резултира в повече и по-добре платени работни места не се сбъднаха. Затова считам, че трябва да се ориентираме към икономика на търсенето, основано на вътрешното потребление, на повишени доходи и инвестиционна активност. Всичко това правителството може да създаде чрез съответни политики в сферата на доходите и стимулиране на инвестиционната активност на фирмите. Това е изключително важно в условията на намалели над 5 пъти преки чуждестранни инвестиции. Очевидно няма откъде да дойдат желаният икономически растеж и отлепянето от дъното. Досега се разчиташе на износа, но от началото на годината се видя, че това не може да бъде дългосрочна политика за една малка страна като България. Това беше конюнктурен момент, използван вярно, но не може да бъде дълготрайна перспектива.
- Как да се стимулира вътрешното потребление?
- Чрез разумна политика. Не е задължително да бъдем по-католици от папата. Т.е., преследвайки строга фискална политика, можем да си позволим в определени граници да допускаме дефицит, който да се отрази здравословно на икономиката, на вътрешното търсене и потребление. Поставяйки си строги ограничения, ние отиваме към дефицит 1,2% през тази година при 3%, заложени в критериите на Маастрихт и 2% - в пакта за фискална стабилност. Виждаме, че има съществени резерви за повишаване на вътрешното потребление.
- От 3 г. доходите са замразени.
- Това беше политика, наложена официално, от гледна точка на създаване именно на условия за макроикономическа и фискална стабилност. Докато в първата година това беше оправдано, следващите две това беше излишно и само забави темповете на икономически растеж. Липсата на вътрешни стимули продължава да действа като котва, която не позволява на икономиката да се оттласне от дъното. През първото тримесечие на тази година вече отбелязваме спад на БВП, но още по-тревожно е, че продължава да спада заетостта. Пазарът на труда е в много тежка ситуация и възстановяването му ще бъде бавен и мъчителен процес, допълнително и поради огромните дисбаланси в него.
- Каква подоходна политика е вдигането на минималната пенсия с 9 лв., както кабинетът реши?
- Това не е подоходна политика, а мярка, която беше наречена единствено възможната. Според нас тя не е такава, а е просто малък реверанс към пенсионерите. Малък реверанс беше допуснат и по отношение на най-нископлатените работници чрез повишение на минималната заплата. С това се изчерпват мерките на правителството, а възможностите са далеч по-големи. Необходимо е повишаване поне с 10% на пенсиите и на заплатите в бюджетния сектор, с което да се компенсира натрупаната инфлация през последните 3 г. Минималната заплата през 2013 г. трябва да бъде договорена в диапазона 300-354 лв. Долният праг е определен така, че след удържане на данъци и осигуровки минималната заплата да не пада под официалната линия на бедност. Горният праг пък е 50% от средната работна заплата за страната. В този смисъл КНСБ счита, че 330 лв. минимална заплата от 1 януари е възможна и би била добър инструмент за стимулиране нарастването на доходите в реалния сектор. Искаме и надежден механизъм за ежегодно актуализиране на доходите на пенсионерите - например да се възстанови т.нар. „швейцарско правило“ за вдигането им съобразно ръста на инфлацията и осигурителния доход.
- 2013 г. е изборна, може би има шанс за развързване на кесията?
- Сигурен съм, че ще има нарастване на минималната заплата, вероятно и на пенсиите, но е трудно да преценя с какъв процент. Въпросът е да се намери балансирано решение между стабилност, фискална устойчивост и съответно възможности за стимулиране на потреблението. Намирането на този оптимум е точно във възможностите за финансиране на мерките и за балансиране на бюджетния дефицит в приемливи граници.
- Не е страшно да стигне 3%, така ли?
- 2% не би трябвало да е проблем.
- По ваши изчисления 27% от работниците са т. нар. нископлатени работници - излиза, че това да ходиш на работа и да получаваш заплата, не е гаранция, че няма да изпаднеш в бедност.
- Нископлатените работници са специфична категория - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ги определя като заетите на пълно работно време, които получават заплата, по-ниска от 67% от средната за страната. България е на едно от първите места по висок дял на такива работници в Европа. Това означава, че има голяма разлика в заплатите в различните браншове и че има формирани цели отрасли с нископлатен труд. Това са мебелна, шивашка, кожарска, трикотажна промишленост, селско стопанство, търговия, ресторантьорство - 6 - 7 бранша, които трайно поддържат големи дялове на нископлатени работници, а от тях най-често се формира и контингентът на „работещите бедни“ с условието, че те се установяват като такива в рамките на домакинството - т.е. когато доходите от различни източници се разпределят върху всички членове.
- По ваши данни всяко пето домакинство е бедно. Над 540 лв. трябват на човек, за да живее нормално без луксове.
- Нашите изследвания показват, че в кризата бедните домакинства са около 27% - те са на дъното. Последните изследвания на Евростат сочат, че бедните у нас са около 21%, но данните са за 2009 г. Това е основната слабост на статистически методи, измерващи относителната линия на бедност - че резултатите се получават след години, когато фактически политиката е лишена от надеждна информационна база. Другото затруднение идва от големия относителен дял на сивата икономика, от процесите, които се развиват на пазара на труда. Според мен там не се следят достатъчно дълбочинно процесите, които протичат. Има огромно разминаване между контингента, който излиза от заетост, и този, който влиза в регистрирана безработица - разликата е близо 150 000 души. Това означава, че тези хора или отиват в сивата икономика, или търсят препитание в чужбина, или нямат доверие в системата и не желаят да се регистрират, обезкуражени са. В такива условия на неопределеност е много трудно правителството да вземе най-правилните решения за политиките на пазара на труда, след като не знае къде отиват хората, излизащи от заетост. Безработицата, която се измерва от НСИ, показва по-действително състоянието на нещата - тя надхвърля 12%, а ако прибавим и т. нар. „обезкуражени лица“, тя се приближава до 19%. Едва 12-15% от домакинствата имат доходи около издръжката на живота, другите са принудени да се самоограничават в различна степен, да се лишават от различни стоки, услуги, почивки, развлечения и т.н. Няма друга страна в Европа с такъв висок относителен дял на разходите за храна - около 35%, а това е един от най-синтетичните показатели за нисък жизнен стандарт. Всички правителства обещават да работят за формирането на стабилна средна класа, но това не се случва, защото значителна част от хората в средния слой на обществото не могат да се издържат по стандарта, за който говорим.
- Трябва да имат доход над издръжката на живота ли?
- Обикновено средната класа се формира от добре платените работници, от хората със сигурна заетост или малък бизнес, от самонаетите. Това е т. нар. двигател на общественото развитие в западните икономики. У нас той е силно стеснен. По данни на Евростат 41,6% от домакинствата от населението в България са застрашени от риск от бедност и социално изключване при средно 23,4% в ЕС.
- Средната заплата непрекъснато расте.
- Това е парадоксът - при политика на замразени доходи статистиката отчита ръст на средната заплата. Да, расте, но като статистически ефект, а не като реални стойности. Ако се вникне в данните, ще се види, че това в преобладаващата част от случаите е следствие от намалението на заетостта. В условията на криза работодателите първо се освобождават от неквалифицираните работници, които са с по-ниски заплати, а запазват по-квалифицираните (респ. по-добре платени), вследствие на което изкуствено се повишава средната заплата на фирмено, браншово равнище, а оттам и в национален мащаб. На българския пазар на труда има голям дисбаланс между търсене и предлагане, между образователна степен и заетост, създавани работни места и възможности те да бъдат заети от работна сила с адекватни умения и способности.
- Мина ли пикът на кризата?
- Трудно може да се определи дали е минал. Кризата се усеща от тези, които са пряко засегнати от нея. Това са хората, останали без доходи, или тези с ниски доходи. Някои спечелиха от кризата и продължават да печелят. Намаляващата заетост е основното нещо, което ме притеснява и не ми дава основание да бъда оптимист.
- Кои спечелиха от кризата?
- Тези, които успяха със спекулации да извлекат максимална изгода и печалба от конюнктурата. Разбира се, и тези, които най-добре се ориентираха в обстановката от гледна точка на възможни инвестиции и позиции на пазара, но колко са, едва ли мога да определя, а това едва ли е необходимо. Не вярвам в твърденията за постоянно нарастващите депозити на населението. Произходът и разпределението на тези средства са от съвсем друго естество, но това е друга тема. В крайна сметка основният извод е, че поляризацията в доходите се задълбочи, нещо, което в условията на криза е недопустимо. Този път не води към „добър изход“ както в икономически, така и в социален аспект.


 


От категорията

Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...

Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...-1576283014.jpg

Вече 30 години няма еднозначен отговор дали най-дългогодишният външен министър ...

14 дек. 2019 | 02:23

Симеон Николов: „Необходима ли ни е подводница?” е излишен въпрос

Симеон Николов-1472586819.jpg

Грешката да се откажем като морска страна от подводния си флот трябва рано или ...

14 дек. 2019 | 17:40

Архивите говорят: "Подмененият език" - как се заражда македонската езикова норма

-1574072459.jpg

За езиковото деление и целенасочената сърбизация на югозападния български говор ...

14 дек. 2019 | 15:36

Проф. Иван Ангелов: Държавите от Западните Балкани не са готови за Европейския съюз

-1507719516.png

Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви интереси ...

13 дек. 2019 | 17:19

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.