Терористът от Бургас няма профила на камикадзе

10135 | 26 юли 2012 | 16:52

Интервю с доц. д-р Венцислав Мутафчийски за първата помощ за пострадалите при самоубийствения атентат за опита на военния хирург в задгран



Полковник доц. д-р Венцислав Мутафчийски е роден на 20 август 1964 г. От 1989 г. е офицер в Българската армия. Завършва медицинския университет в София през 1990 година, профил „Медицина“. През 2005 г. придобива специалност „Военна хирургия“. От 2005 е главен асистент, а от 2012 г. - доцент в Клиниката по чернодробно-панкреатитна хирургия и трансплантология към ВМА-София. През 2011 защитава дисертация на тема „Взривна травма - обща характеристика, диагностичен и лечебен алгоритъм.“

В периода 2000 - 2007 взема участие във военни мисии в бежански лагери в Радуша, Македония, Афганистан (Херат - база „Арена“, Испанска военнополева болница), при медицинска евакуация на пострадали военнослужещи от Ирак (Кербала) и Германия (Ландщул), където бяха евакуирани най-тежко ранените при атентата в Кербала. Лектор на много престижната конференция по бойна травма за натовски държави, традиционно провеждаща се в Мюнхен, където се канят само топспециалисти във военната травматология. Единствено той е от България.


- Д-р Мутафчийски, бяхте сред лекарите, които прекъснаха почивката си и дойдоха в бургаската болница, за да спасяват пострадалите непосредствено след атентата на летището. Имате опит във военноевакуационни мисии зад граница. Какво е усещането в чисто човешки план в мирно време и в България да се върнете обратно към подобно кръвопролитие?

- Научих за атентата от мой приятел, бях на почивка със семейството си в Черноморец. Обадих се на началника на ВМА ген. Стоян Тонев, за да му кажа, че съм само на 20 км от Бургас и мога да бъда в болницата за минути. Аз съм лекар и офицер, за мен щеше да е престъпно, ако не отида. Когато пристигнах, видях ужасени и страдащи хора, напълно неразбиращи какво им се е случило. Същите картини бях виждал в Ирак и Афганистан..
- Бихте ли разказали детайли?
- Една от най-разтърсващите истории, които съм преживявал през 2006 г. в Херат, Афганистан, още ме преследва в съня ми. Испанците имат традиция - на Коледа да пресъздават сцената с раждането на Христос. В базата бяха облекли един войник като ангелче - сложиха му крилца и руса перука. Дори го спуснаха от един кран, за да пресъздадат сцената. Шаржът беше забавен за всички. Ролята на Дева Мария изпълняваше младо момиче - водач на бронирана машина. Десетина дни по-късно машината попадна на мина. Върнаха момичето в базата разчленено. Всички бяхме покрусени.
- Преодолим ли е ужасът на терора? Може ли човек да тренира за подобни ситуации, за да игнорира стреса, страха, паниката?
- Няма как човек да се тренира да свикне с ужаса. Единственото, което може да се тренира, е подготовката (теоретическа и ситуационна) на медицинските екипи. След терористичния акт на летището колегите в Бургас бяха се справили перфектно с първия и втория етап за оказване на медицинска помощ. Реаниматорите ми оказаха съдействие да тампонирам раните на двамата ранени. Процедурата за тях беше животоспасяваща. Тампонирането е елемент от съвременната хирургия, представлява хирургичен контрол на уврежданията. Този метод го прилагах често в Афганистан.
- Тоест от медицинска гледна точка сме готови да реагираме адекватно при подобни ситуации...
- Специалността „Военна хирургия“ беше извадена от списъка на медицинските специалности по времето на министър Радослав Гайдарски, аз дълбоко уважавам като наш учител и мой рецензент. Резултатът е, че сега в България няма специалност, по която да се обучават по този вид травми - огнестрелни или взривни. Така те не са познати за много от лекарите и не влизат в тяхната квалификация. Когато участвах в евакуацията на ранени в Ирак след атентата срещу нашата база в Кербала през 2003 г., си зададох въпроса доколко и аз съм запознат? Нищо че съм военен хирург. И активно започнах да се занимавам с взривните травми. Така защитих дисертация на тема „Взривна травма“, първата и единствена засега научна разработка по този въпрос в България. Имаме добри лекари, имаме и състрадателни хора, които биха помогнали всячески, но атентатът в Бургас ни кара да преосмислим дали само ентусиазмът е достатъчен за ефективна помощ на пострадалите, дали има система за обучение на екипи, които да се справят при подобна ситуация.
- Всъщност въпросът е има ли в България достатъчно специалисти, които са способни действително да оказват помощ на пострадали при подобен атентат...
- ВМА е изключение и разполага с всички необходими ресурси. Има отряд за бързо реагиране, който е на разположение денонощно и при необходимост може да бъде изнесен в рамките на часове до която и да е точка на България. Това звено се занимава и с подготовката на лекарите и сестрите, които заминават на мисии в чужбина. Това е и моята лична мисия в мирно време - да се реабилитира военната хирургия. След атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ бяха направени проучвания колко хирурзи са запознати със спецификата на взривните травми. Оказа се, че са само 5 на сто от лекарите. Останалите имат частични познания и не могат да се справят с такава ситуация.
- Какво сходство намирате между атентата в Бургас и терористичните актове, извършени в размирните държави, в които сте били?
- В последните години се залага на живи хора, които според нашето усещане са обработени с психотропни средства. Разумът ни не допуска, че нормален човек може да превъзмогне своето чувство за самосъхранение. По начина на изпълнение атентатът в Бургас прилича на една бомбена атака в Херат. Там атентатът беше срещу афганистански генерал, в когото камикадзето направо се врязва с колело. Генералът беше убит, от атентатора останаха само петите. Терористичният акт в Бургас обаче е асиметричен - ударена е цел, която в крайна сметка не е истинска. Както тези туристи. Целта е да се даде урок на израелското правителство, да се сплаши българското правителство, да се насади ужас.
- През последните години се описват случаи на атаки на камикадзета, заразени например с вируси. Има ли подобни съмнения за атентата в Бургас?
- През 2005 г. бившият полковник от израелската армия, един от най-големите капацитети в света по взривна травма - проф. Йорам Клугер, описва поражения върху жертви, нанесени от атентатор самоубиец, болен от хепатит Б. При разпръскването на тялото му след взрива части от него се забиват в жертвите. Поразените, в които са намерени части от камикадзето, също са заразени с хепатит Б. Има и терористи, които използват радиоактивни материали за взрива. В Бургас нямаше нито едното, нито другото. В телата на ранените имаше ламарини, набити парчета от автобуса, седалки. Част от реброто на атентатора се бе забило в бедрото на единия от ранените мъже. Пирони, гайки, топчета, които обикновено терористите използват за увеличаване на ефекта от взрива, нямаше.
- По какво още атентаторът от бургаското летище се различава от други извършители на терористични актове?
- Той не отговаря на профила на съвременния камикадзе, описван от криминалните психолози. При класическия случай атентаторът носи широки дрехи, движи се леко затруднено, защото има бомби върху тялото, а не носи експлозивите в раница, както в Бургас. Тук имаме човек, който изглежда като европеец, прилича на обикновен турист, който според записа на камерите се мотае из летището. Поведението му е странно и  не е типично за камикадзе.  Като че ли е вярна тази теория, че някой го е взривил от разстояние. Този взрив би бил по-подходящ да се сложи в багажника на автобуса, отколкото да се взриви между хората.
- Участвали сте в мисия за евакуация на най-тежко ранените при атентата в Кербала през 2003 г. Тогава при терористично нападение загинаха петима български рейнджъри. Подготвени ли бяха българските бойци за това?
- Нашите са добри войници. Въпреки критиките Кербала е доказателство за това. Картечари и снайперисти бяха застреляли терористите и камионът се взриви от разстояние. Ако това не беше направено, щеше да има не 5, а 50 загинали. Това, което ми направи впечатление, бе силата, с която бе атакувана българската база. Мощта на взрива според експертите се оценяваше на около 3 тона тротилов еквивалент. Камионът беше избухнал на 50-60 метра от базата. Ако той се беше приближил по-близо, би унищожил всичко. Щяха да загинат поне 160 човека, които бяха разположени в този район. Нашите бойци действаха професионално. Имах контакт с тежко ранените и мога да заявя, че това е самата истина. Няма да забравя един снайперист, който пострада в атентата. Беше покрил с тялото си командира, за да го предпази. Единственото, което го притесняваше в този момент е, дали ще може да остане на служба в армията, тъй като при атаката бе загубил окото си, а дясната му ръка беше наранена. Тогавашният началник на Генералния щаб му обеща лично, че ще остане в Българската армия. На война обаче се отива с ясното съзнание, че се поемат рискове. Докато цивилното население далеч не е с такава нагласа.


 


От категорията

Отнемат деца без съд. В Закона за социалните услуги “цъка нова Истанбулска бомба”

-1574525646.png

Опасенията на родители и учители са: Чужди НПО-та ще сложат ръка върху огромни ...

11 дек. 2019 | 22:35

Проф. Иво Христов: Продажбата на земя ще е последният пирон в ковчега на България! (ВИДЕО)

Снимка Кадър БСТВ-1576065390.png

След влизането в ЕС нашите български разбойници откриха себеподобни в Брюксел и ...

11 дек. 2019 | 13:48

Радев: В залеза на своето управление Борисов потърси решение на казуса за главния прокурор

-1576076931.jpg

Ние българите с нашите пари плащаме, за да може руският газ да стигне до ...

12 дек. 2019 | 16:38

2019 - година на политически турбуленции в Латинска Америка

-1573723760.jpg

Конституционната криза във Венецуела бе логична последица на противоборството ...

12 дек. 2019 | 16:06

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.