ТЕРОРИСТИ

31041 | 30 юли 2012 | 11:01

Кеворк Кеворкян за мътните сенки в огледалото



Наскоро се случиха две неща, еднакво нелепи - но те ни дават повод да размишляваме за миналото, за неговите сенки и призраци. А също и върху това, как някои хора общуват с него, от какво се страхуват - може би дори несъзнателно, и какво се опитват да забравят.

Политическите дърдорковци отдавна обезличиха публичното говорене, то се превърна в нещо като кълчене на палячовци - и затова вече никой не му обръща внимание. Освен медиите, които, неизвестно защо, все още са любопитни - без да си дават сметка, че това вече е фатално за самите тях. Очевидно е, че политическите палячовци имат несъмнена заслуга за трудната съдба и дори за краха на сериозните печатни медии. Не може дълго да се препитаваш от нещо, което заслужава само презрение - и да имаш добра съдба.

Ако човек се вслуша в някои политически препирни, ще си помисли, че е попаднал на дневно цирково представление - слабо посетено, мърляво и бездушно, в което клоуните просто си бърборят нещо.

Хубаво, тяхна си работа, нека се кълчат, все трябва да се препитават по някакъв начин.

Но въпреки отегчението си, обикновеният българин помни - а и винаги ще помни, някои отровни фрази от този бъбреж. Например кощунствените думи на Паси: „Майната му на православието.“

Изглежда, в онзи случай нашичкият Соломон Великолепни се е изживявал почти като Баязид Великолепния - не по-малко, щом е възнамерявал да закрие българското православие.

От Светия синод обаче са доста търпеливи, иначе можеха да анатемосат Соломон, за да видят дали ще хване проклятието им, или то няма да има за какво да се закачи. Щеше да бъде любопитен експеримент, тъкмо да проличи и какъв е срокът на годност на някои наши мъници, които се държат като разсилни на отдавна вкиснали чужди тези (в случая на Бжежински).

„Вие, българите, все искате да надплюнете всички!“ - би казал Хрушчов, ако имаше възможност да чуе въпросния поборник, и щеше да е прав.

Може би преди време друг някакъв мъник пък е казал, но не сме го чули добре: „Майната му на българското образование!“

И сега Турция не признава българското образование. Идеално.

„Вие бяхте при нас, и пак при нас ще дойдете!“ - така беше отговорил в средата на 80-те години президентът на турската историческа академия, когато нашият акад. Христо Христов, тогава директор на Института по история на БАН, го поканил за съвместно проучване на архивното богатство на двете страни. А сега турският академик сигурно щеше да каже, че за нищо не ставаме като народ, след като търпим някой толкова дръзко да поругава православието.

Как да признават българското образование, когато някои кучи синове от две десетилетия насам усърдно обругават дори литературните ни първенци. От 20 години ни казват, че Вазов е нищо, Ботев също, тази нова мартирология може да бъде продължена безкрайно.

Не остана неразровен нито един свят гроб

И то далеч не само в литературата. Всичко трябваше да бъде изравнено с мярката на новите „първенци“ - хора, надянали големи обувки върху малките си миризливи нозе. Е, неизбежно е тогава да правим големи крачки напред.

Заливат ни с кални думи, но вече свикнахме с тях. Обаче има и жестове, които са още по-поразяващи.

През изминалата седмица  изхвърлиха и Вапцаров от парламентарната зала.

„Вън! Вън!“ - и го изхвърлиха, за да не пречи на екзекутора на Сергей Антонов Дими Паница, когото чинно почетоха в същата зала преди време.

Соломон Великолепния сигурно вече е разтревожен - понеже новият шампион по сквернословие се очертава да бъде външният министър Младенов.

Тия дни той дори надмина себе си: вече вкарал в употреба и думата „кретен“, и то по адрес на български депутат. Това е нов успех за българската дипломация.

Младенов веднъж вече се изпусна по сходен начин по адрес на държавен служител. И задушливата миризма дълго време се стелеше около него.

Думата „кретен“ обаче издава сериозен пробив в имунната му система. Един психиатър би казал, че пациентът има сериозни проблеми, заради което публичното му говорене се анимализира.

Вероятно някакъв страх причинява този срив.

Между другото, ако и сега българската журналистика прости на Младенов, това ще означава, че тя просто е мъртва. Трябва да се обяви бойкот на кретените в политиката.

Очевидно е, че като по правило точно външните ни министри винаги се държат най-арогантно. Обяснението е просто.

Навремето Луканов при всяка настинка веднага тичаше да се оплаква в съветското посолство. И това го опазваше от гнева на Живков. Някои сегашни министри пък, изглежда, изобщо не напускат някои други посолства, дори може и да са на втори щат там като разсилни. Това им придава самочувствие и сила, сякаш винаги са под въздействието на специалния амфетамин „Надплюни останалите“.

Младенов е ясен поне в едно: той видимо непрекъснато се оглежда в някакво огледало, което трябва да го показва като гигант и новатор. За нещастие обаче зад гърба му все наднича един смътен образ,  който съвсем не е правоверен от днешната гледна точка на самия Младенов. Този бащин образ в огледалото съвсем не му изглежда като светец - поне според канона, който синът сам си е измислил и сам обслужва. Тъй или иначе, тази сянка от миналото не му дава покой нито за момент, затова той се старае все повече и повече.

Говоренето му за Сирия очевидно вече е извън всякакъв контрол. То издава прекомерното желание на един обсебен човек, който иска да се хареса някому, без оглед на последиците за околните.

Младенов обаче няма да нарече „кретен“ Костов, който публично го унижи за сирийската му авантюра много по-категорично - колкото и да е смутен, той все пак не губи в пълна степен прагматичната си ориентация и съобразяване. Когато нарече и Костов „кретен“, тогава ние ще имаме министър, опасен във всяко отношение; човек, на когото вече не му е достатъчно само да се оглежда в някакво мътно огледало.

Но Цачева?

Цачева, която не допусна дори за една минута да бъде заглушен Ниагарският водопад от парламентарно словоблудство за да бъде почетена паметта на един Поет. Нейният случай е по-различен. Тя изобщо не е толкова свиреп приспособленец като Великолепния и Гиганта от огледалото. Не е и толкова крайна, поне такива са впечатленията ми. Парламентарната зала доста изкривява представата ни за хората, особено онези от председателската банка - всъщност оттам те изглеждат съвсем различни и обикновено по-агресивни, отколкото са всъщност. Трябва да си Пирински, нашият политически Бъстър Китън, за да запазваш самообладание при всякакви случаи.

Но да изхвърлиш Вапцаров от залата - от същата келява зала, в която преди време сте станали на крака, за да почетете Паница - човека, който съчини и плати позорната „българска“ следа в покушението срещу папата?!

Хей, какво ви става? Как е възможно подобно нещо?

Някакъв страх е в дъното и на този позор. И онези думи на турския академик ми изглеждат все по-прозорливи.

При нас сте били - и при нас ще се върнете?

Да не би пък странното решение на Цачева да е предизвикан тъкмо от онзи страх: „Ако не изгоня Вапцаров, могат да си помислят, че съм си още там, където съм била преди промяната през 1989 година?

Опитвам се да бъда мек към Цачева - и се питам кой идиот й е дал подобен съвет, та я праща директно при онези терористи. Хайде, те и двамата са смешно-нелепи, когато се лигавят с православието или сирийския диктатор. Но да  омърсиш поет като Вапцаров, това е извън всяка мярка. На кого ще се харесаш по този начин, кой ще ти направи паметник за това поругателство?

А и нали си стояла права -  „диван чапраз“ (да вземем да си припомняме по малко турския, може скоро да ни потрябва) на Паница? Понеже той бил антикомунист, и то хубаво завит с пухкави американски завивки.

Тази порода „антикомунисти“ пък я презирам най-много  - чупили се навреме, били са на завет, а пък вие им стойте на крака!

Няма вече истински шегобийци в парламента, липсват хора с високо чувство за хумор - как никой не се сеща да предложи веднъж седмично да стават на крака за Джери Марков.

Измислете и предложете нещо: да видите как ще скокнат всички, отляво и отдясно. А може и да запеят: „Нас червеното знаме ни води… ние сме на всеки километър…“

Както и да е. Все пак още сме добре. Изхвърлиха Вапцаров - но не го нарекоха кретен. Засега.

Освен това стана ясно, че и учителското съсловие е мъртво - ако това се беше случило преди няколко години, парламентът щеше да е обграден задълго. Или поне така ми се иска. Защото ми омръзна парламентът да го обграждат само таксиметрови шофьори.

Имаше и обнадеждаващи неща, докато си викаха „кретен“ или гонеха Вапцаров.

Плевнелиев ми стана симпатичен, понеже онзи ден, на приема за олимпиадата в Лондон, поканил английската кралица да посети България - ей, тъй, накрак, докато тя се чудела кой е. Всъщност по този начин той й е казал да не идва никога - но поне го е направил елегантно.


*Тези думи са цитирани от различни електронни издания и сайтове, включително Pravoslavieto.com, като казани по време на Косовската криза и бомбардировките над Югославия, т.е. през пролетта на 1999 г.


От категорията

Карбовски към Караянчева: Госпожо, вие сте самозабравил се човек с диагноза!

Карбовски към Караянчева: Госпожо, вие сте самозабравил се човек с диагноза!-1601208355.jpg

След като станете от стола, бъдете любезна да върнете служебния Мерцедес - него ...

27 септ. 2020 | 15:05

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!-1592917055.jpg

Всеки може да си прави дребни сметчици, но тук става въпрос за нещо, което е ...

25 септ. 2020 | 14:34

Шаренкова: Повече не може да се разминнават политическо говорене и политически действия в БСП

-1515939710.jpg

Поздравявам Георги Гергов, който също работеше срещу прекия избор, но намери ...

27 септ. 2020 | 09:59